ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Един от уроците на 2014 г. е "който банка вади, от банка умира"

Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев

© Юлия Лазарова

Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев



Традиция на "Дневник" е в края на годината да потърси мнението на социолози и политолози за важните  събития и процеси, за скандалите и личностите на отминаващите месеци. Всички мнения за 2014 може да намирате в специалната тема "Годината". След Нова година чететеи и прогнозите на анализаторите за 2015. Поредицата започва с мнението на Боряна Димитрова от социологическата агенция "Алфа Рисърч".  


Какво показа "Скандалът КТБ"?


- Скандалът КТБ осветли:




- Глинените крака на четвъртата по големина банка в България и порочните механизми, по които е протекъл шеметния й възход


- Престъпното бездействие на поредица от институции, които имат отговорности към регулацията на банковата система


- Икономико-политическите зависимости на лица с претенции за обществена значимост


Скандалът КТБ провокира:


- Трусове в политическото инженерство


- Разрив в коалицията БСП-ДПС и поставянето на движението "в карантина" от страна на всички политически сили


- Отрезвяване на вложителите, наивно повярвали, че банката на властта ще бъде винаги на власт


Скандалът КТБ все още замазва:


- Схемите и зависимостите, чрез които се ограбват вложителите за сметка на привилегировани кредитополучатели


- Конкретната и персонална отговорност на лицата и институциите отговорни за казуса КТБ, и най-важното


- Има или не гаранции, че този скандал няма а се повтори с друга банка

  • Един от уроците на 2014 г. е  "който банка вади, от банка умира"

    © Цветелина Белутова, Капитал

Какъв е отговорът Ви на въпроса КОЙ?


- КОЙ? - Онова задкулисие, построено изцяло върху зависимости и манипулации, КОЕТО иска да подмени силата на правото с правото на силата, да постави в зависимост възловите звена и постове в държавата, да се разпорежда с волята и съдбите на хората, да контролира (ДС) миналото, за да владее бъдещето.


А на въпросите ЗАЩО е така и КАК може да не е така?


- Ще припомня тук едно от най-интересните изследвания на "Алфа Рисърч" през 2014 г. "Преходът: митове и памет, 25 години по-късно". При отразяването му медиите обърнаха внимание основно на два факта – изчезващата памет и познание за комунизма и идеализацията на този период. Встрани остана най-същественият от моя гледна точка извод от проучването, който е добра база за размишление, защо е така и как може да не е така. А именно – изследването ясно показа, че масовата негативна оценка за прехода не е отрицание на целите на прехода. Българите не се отказват от достиженията на изминалите 25 години – свободата на словото и пътуванията, икономическата конкуренция и предприемачеството – но ясно изразяват своето усещане за фундаменталния проблем на прехода: провал на върховенството на закона, зле функционираща държавност, неефективни и корумпирани институции, осигуряващи и покровителстващи злоупотребата с власт.


Не икономическата приватизация, приватизацията на закона и държавата е проблемът на България, който ни прави и ни кара да се чувстваме неуспешни. И единственият начин да не е така, да се върне върховенството на закона и силата на правото.


С какво ще се запомни правителството на Пламен Орешарски?


- В народната памет – със задните входове, загражданията около парламента и най-дългите в новата ни история граждански протести. В политико-историческите анализи – с криминално-конспиративния начин, по който дойде на власт след аферата Костинброд, с провокацията си срещу правовия ред с избора на Делян Пеевски за шеф на ДАНС в нарушение на закона, с марионетното си поведение и пълната неспособност да разбере какво му се случва.


Какво сполетя БСП?


- БСП беше сполетяна от три шока :


1) културен шок от резултатите на евроизборите; затворена в кривите огледала на опорните си точки и придворните си орисници, БСП така и не разбра промяната в нагласите на българското общество след година на протести.


2) физически шок от "ножа в гърба", забит от коалиционния й партньор ДПС с оттеглянето на подкрепата му за правителството и


3) шок от бъдещето – заради кадровата, идейна, и електорална парализа, в която изпадна.


Как се прояви президентът Росен Плевнелиев?


- Президентът Плевнелиев действаше държавнически, смело и в защита на демократичния и европейски избор на страната във всички случаи, в които трябваше да заеме принципна позиция. Негова слабост продължават да бъдат спонтанните му изяви, непремерената му склонност към героизация, които хвърлят сянка не толкова върху политическата му роля, колкото върху престижа и авторитета му като личност.


Бележат ли тенденция предсрочните избори с резултатите и преговорите за правителство, които предопределиха?


- Добре известен факт е, че пропорционалните избирателни системи по принцип водят към партийна фрагментация и респективно, към коалиционни правителства. Няколкото "големи" мнозинства, които имахме през 1997, 2001 и 2009г. са по-скоро изключение, отколкото правило. И въпреки, че не е невъзможно при поява на нов харизматичен лидер отново да се надигне еднопартийна вълна, най-вероятен сценарий за близкото бъдеще е повече или по-малко фрагментиран парламент с различни по профил коалиционни кабинети.


Вече се вижда, че някои партии се справят по-добре с живота в условията на многополюсни коалиционни формати, друго – по-зле. Несъмнено е обаче, че тези формати ще стават все по-чести и ще трябва да се градят нови стратегии и умения за поддържането на позитивен баланс между участието в управлението (или в опозицията), усмиряването на партийните апетити и задържането на избирателите.


Урокът за политиците от 2014 трябва да е...


- Много уроци има в 2014 – "не вярвай на криви огледала, особено ако сам си ги поръчал", "който банка вади, от банка умира", "не подценявай нито гнева, нито търпението на ближните си". Но за мене най-важният урок, който политиците трябва да научат, ако не искат да повтарят грешките на 2013 и 2014, е, че политиката е само част от НАШИЯ живот, а не нашият живот, част от ТЯХНАТА политика. Властта те натоварва с отговорността да се грижиш единствено за общите дела на хората, а не да се разпореждаш с волите, парите и съдбите им.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK