Обществото позволи да бъде отключена "клетката на алчността" и тя все още е

© Цветелина Белутова, Капитал

Традиция на "Дневник" е в края на годината да потърси мнението на социолози и политолози за важните  събития и процеси, за скандалите и личностите на отминаващите месеци. Всички мнения за 2014 може да намирате в специалната тема "Годината". След Нова година чететеи и прогнозите на анализаторите за 2015. Днес четете оценките на политолога Юлия Иванчева.

Какво показа "Скандалът КТБ"?

-  "Скандалът КТБ", показа същото, което и редица други (малки и големи) скандали през последните няколко години:

- липсата на институционален контрол, която е и част от цялостния провал на институциите;

- в институционалния вакуум без следа потъват - европейски предупреждения, медийни разкрития, граждански протести и всичко друго имащо потенциала да доведе до решение на проблема преди той да се е превърнал в криза;

- когато няма институции, властта лесно се превзема от добре организирани групи, които наричаме задкулисие.

Или както пише Джеймс Робинсън в книгата си "Защо се провалят нациите": "Институциите са преди всичко зданието на закона... Бедните страни не са бедни заради география или култура; те стават бедни, когато техните институции се провалят и престанат да обслужват публичния интерес."

Какъв е отговорът Ви на въпроса КОЙ?

- Ако отговорът на въпроса "Кой?" беше "Делян Пеевски", решението би било лесно. Отговорът на "Кой?" обаче не е име на отделна личност. Проблемът не е и в човешката алчност, защото тя е съществувала винаги и навсякъде. Проблемът е системен. Системата, изградена да обслужва обществения интерес, допусна сриването на страната до домодерно съществуване. По този повод Макс Вебер казва: "В модерното общество алчността е заключена в здрава метална клетка построена от правила, закони и институции."

А на въпросите ЗАЩО е така и КАК може да не е така?

- Така е, защото като общество позволихме да бъде отключена "клетката на алчността". Сега ни се налага да напрегнем сили и да изградим правила, закони и институции, които да ни защитават. Това решение ще отнеме време, но не е невъзможно. За съвет можем да се обърнем към не една държава, включително и към Румъния.

С какво ще се запомни правителството на Орешарски?

- С тоталното си лицемерие и безочие. Опитваше се да си мери лицето (каквото нямаше) с лицата на протестиращите, като организира контрапротести, олицетворявани от Бисер Миланов – Петното. Беше без очи за елементарни факти от действителността, като – грешните си решения и всеобщото (вътрешно и външно) неодобрение към политиката му.

 Какво сполетя БСП?

- БСП стана жертва на "дилемата double bind" описана през 50-те от Геръгри Бейстсън. Попадналите в double bind ситуация са изправени пред необходимостта (която не могат да избегнат) да удовлетворяват несъвместими интереси. Например – БСП години наред се опитваше едновременно да представлява най-богатите и най-бедните; твърдейки, че е "лявата партия на България" провеждаше десни икономически мерки (като плоския данък); подкрепи санкциите срещу Русия, но продължи да се титулова като представителят на русофилските настроения в страната.

В диктаторските режими властта се стреми да налага "дилемата double bind" върху обществото, за да държи хората объркани и безпомощни. Вероятно по навик и след 1989-та година БСП продължи да прави това, но както предупреждава Грегъри Бейтсън "продължителното пребиваване в double bind ситуация води до повишени нива на тревожност, неврози и шизофрения". Така, поради липсата на диктатура, БСП сама падна в капана.

© Надежда Чипева, Капитал

- Въпреки някои необмислени ходове (като посещението му в Сочи) и тази година Росен Плевнелиев показа, че е устойчив държавен глава: продължи да поддържа нормално политическо говорене; състави правителство, което подготви почвата за бъдещи реформи; и категорично застана срещу агресивните действия на Русия на международната арена.

Бележат ли тенденция предсрочните избори с резултатите и преговорите за правителство, които предопределиха?

- Фрагментирането на политическото пространство е трайна тенденция, която оставя монопартийните правителства в миналото. Тя отдавна е факт в Европа и има силен дисциплиниращ ефект. За да съставят правителство, партиите са принудени да говорят помежду си публично, отговорно и конкретно.

Преговорите за правителство у нас протекоха неочаквано цивилизовано и бързо, но липсата на установени традиции в съставяното на сложни коалиционни правителства вероятно ще доведе до търкания и проблеми, които можеха да бъдат избегнати. В Белгия, например, четирите управляващи партии преговаряха четири месеца и стъпиха върху споразумение от 209 страници, описващи всяка крачка със срокове и отговорности. На нас тепърва ни предстои на развиваме подобна висока култура на преговори.

Урокът за политиците от 2014 трябва да е...

- Никога повече лицемерие и безочие!