
© Цветелина Белутова, Капитал
Традиция на "Дневник" е в края на годината да потърси мнението на социолози и политолози за важните събития и процеси, за скандалите и личностите на отминаващите месеци. Всички мнения за 2014 може да намирате в специалната тема "Годината". След Нова година чететеи и прогнозите на анализаторите за 2015. Днес четете оценките на политолога Юлия Иванчева.
Какво показа "Скандалът КТБ"?
- "Скандалът КТБ", показа същото, което и редица други (малки и големи) скандали през последните няколко години:
- липсата на институционален контрол, която е и част от цялостния провал на институциите;
- в институционалния вакуум без следа потъват - европейски предупреждения, медийни разкрития, граждански протести и всичко друго имащо потенциала да доведе до решение на проблема преди той да се е превърнал в криза;
- когато няма институции, властта лесно се превзема от добре организирани групи, които наричаме задкулисие.
Или както пише Джеймс Робинсън в книгата си "Защо се провалят нациите": "Институциите са преди всичко зданието на закона... Бедните страни не са бедни заради география или култура; те стават бедни, когато техните институции се провалят и престанат да обслужват публичния интерес."
Какъв е отговорът Ви на въпроса КОЙ?
- Ако отговорът на въпроса "Кой?" беше "Делян Пеевски", решението би било лесно. Отговорът на "Кой?" обаче не е име на отделна личност. Проблемът не е и в човешката алчност, защото тя е съществувала винаги и навсякъде. Проблемът е системен. Системата, изградена да обслужва обществения интерес, допусна сриването на страната до домодерно съществуване. По този повод Макс Вебер казва: "В модерното общество алчността е заключена в здрава метална клетка построена от правила, закони и институции."
А на въпросите ЗАЩО е така и КАК може да не е така?
- Така е, защото като общество позволихме да бъде отключена "клетката на алчността". Сега ни се налага да напрегнем сили и да изградим правила, закони и институции, които да ни защитават. Това решение ще отнеме време, но не е невъзможно. За съвет можем да се обърнем към не една държава, включително и към Румъния.
С какво ще се запомни правителството на Орешарски?
- С тоталното си лицемерие и безочие. Опитваше се да си мери лицето (каквото нямаше) с лицата на протестиращите, като организира контрапротести, олицетворявани от Бисер Миланов – Петното. Беше без очи за елементарни факти от действителността, като – грешните си решения и всеобщото (вътрешно и външно) неодобрение към политиката му.
Какво сполетя БСП?
- БСП стана жертва на "дилемата double bind" описана през 50-те от Геръгри Бейстсън. Попадналите в double bind ситуация са изправени пред необходимостта (която не могат да избегнат) да удовлетворяват несъвместими интереси. Например – БСП години наред се опитваше едновременно да представлява най-богатите и най-бедните; твърдейки, че е "лявата партия на България" провеждаше десни икономически мерки (като плоския данък); подкрепи санкциите срещу Русия, но продължи да се титулова като представителят на русофилските настроения в страната.
В диктаторските режими властта се стреми да налага "дилемата double bind" върху обществото, за да държи хората объркани и безпомощни. Вероятно по навик и след 1989-та година БСП продължи да прави това, но както предупреждава Грегъри Бейтсън "продължителното пребиваване в double bind ситуация води до повишени нива на тревожност, неврози и шизофрения". Така, поради липсата на диктатура, БСП сама падна в капана. © Надежда Чипева, Капитал Президентът Росен Плевнелиев
Как се прояви президентът Росен Плевнелиев?
- Въпреки някои необмислени ходове (като посещението му в Сочи) и тази година Росен Плевнелиев показа, че е устойчив държавен глава: продължи да поддържа нормално политическо говорене; състави правителство, което подготви почвата за бъдещи реформи; и категорично застана срещу агресивните действия на Русия на международната арена.
Бележат ли тенденция предсрочните избори с резултатите и преговорите за правителство, които предопределиха?
- Фрагментирането на политическото пространство е трайна тенденция, която оставя монопартийните правителства в миналото. Тя отдавна е факт в Европа и има силен дисциплиниращ ефект. За да съставят правителство, партиите са принудени да говорят помежду си публично, отговорно и конкретно.
Преговорите за правителство у нас протекоха неочаквано цивилизовано и бързо, но липсата на установени традиции в съставяното на сложни коалиционни правителства вероятно ще доведе до търкания и проблеми, които можеха да бъдат избегнати. В Белгия, например, четирите управляващи партии преговаряха четири месеца и стъпиха върху споразумение от 209 страници, описващи всяка крачка със срокове и отговорности. На нас тепърва ни предстои на развиваме подобна висока култура на преговори.
Урокът за политиците от 2014 трябва да е...
- Никога повече лицемерие и безочие!
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.