Втора коледна приказка

Втора коледна приказка

© Юлия Лазарова



"Дневник" препубликува серията на Деян Енев от портал "Култура". Първа коледна приказка може да прочетете - тук


Преди десетина години, беше няколко дни преди Коледа, от редакцията на вестника, в който работех, ме пратиха да правя репортаж за Снежанка и дядо Коледа. Бях попаднал на топла следа – семейна театрална трупа, която изнасяше коледни представления по офиси и частни партита. Бащата играеше дядо Коледа, а дъщерята – Снежанка. Синът пък караше комбито с реквизита и багажериите по различните адреси.


Пристигнах, качих се до жилището на семейството на шестия етаж и влязох в дома им. Вътре наистина цареше трескаво приготовление – сезонният бизнес иска пълно отдаване. Бяха дошли приятелки на дъщерята, които изрязваха с ножици станиол и лепяха различни хартиени украшения. Майката беше потънала в приготвянето на домашни сладки. Сценичната треска вече се усещаше във въздуха. Като че ли единствено бащата пазеше спокойствие – може би поради факта, че си беше измислил занимавка да пресипва ракия от една плетена дамаджанка в десетина наредени като войници лимонадени шишета на масата и в сумтохата не беше проблем отвреме-навреме да разнообразява пресипването с дегустация… А може би и заради факта, че притежаваше автентична, негова си, гъста и дълга почти една педя посребрена брада, тъй че дори не зависеше особено от обстоятелствата – от реквизита и качеството на лепилото.




Самата дъщеря беше в другата стая, изпробвала тоалета си, каза майката. След малко и тя се появи, в целия си блясък на Снежанка. Наистина шивачката се беше постарала, но и момичето си го биваше. Особено тези очи – огромни кукленски очи, сякаш някой беше взел едно колело с диамантени спици и го беше замразил в леден блок – такива бяха очите й. Иначе беше слабичка, с тясно лице, но тези бели воали и тези очи я превръщаха в нещо като кралицата на Снежанките.


- Бизнесът върви добре – обобщи гордо майката. – На фирмените партита стана нещо като мода да имат представление със Снежанка и дядо Коледа, все повече бизнесмени също избират такъв вариант за домашните си тържества. Направо не можем да смогваме. Дори се налага двамата да се разделят – Снежанка на едното тържество, дядо Коледа на другото. За Снежанка даже започнаха да изпращат специално кола – едни големи лъскави коли. Направо да се чудиш.


Поговорихме, събрах информация, изписах двайсетина листа, с имената на героите, с различни случки и куриози от практиката. Репортажът беше, кажи речи, готов, само трябваше да го натракам на компютъра. Фотографът направи снимки, на Снежанка много й харесваше да се върти и да позира – голите й ръце плуваха красиво в стаята, докосваха закачените над вратата звънчета. Приятелките й не спираха да се смеят, тъй както само младите момичета умеят да се смеят – на всяко нещо. Майката следеше дъщеря си с радостен поглед, в който танцуваха и триумфираха всичките несбъднати в собствения й живот Снежанки, бащата също вдигаше очи, допълнително стоплени от ракията.


Накрая ми хрумна нещо направо гениално и веднага го предложих.


- Защо не дойдеш сега в редакцията – казах на Снежанка. – Ще те откараме с редакционната кола и ще те върнем после. Да зарадваме колегите. Малко за настроение. А и да направим още снимки. Тъкмо днес направиха във фоайето една елха.


- Ами добре – каза Снежанка.


След четвърт час вече влизахме в редакцията. Беше към края на деня, времето, когато се затваря броят – най-напрегнатият час в един вестник. Но когато Снежанка влезе в голямата зала, работата постепенно замря, започнатите изречения на екраните на компютрите замръзнаха насред дума, по жълтите от луминисцентната светлина лица на моите колеги се появиха усмивки. Мнозина направо наставаха и заобиколиха Снежанка – и за пет минути бяха в другия свят, в света на празника.


Стана хубав репортаж, обадих се на Снежанка да си купят вестника, после пък тя ми се обади – да ми каже, че в къщи много харесали и текста, и снимките.


Дребните журналистически радости, без които вестникарският труд губи солта си.


След две-три години, когато наближи Коледа, аз предложих пак да посетим семейството, за да направим нещо като римейк на онзи репортаж. Във вестника вече бяха свили разходите, репортажът, като най-скъп и трудоемък журналистически жанр, бе минал почти в нелегалност. Но накрая се съгласиха. Само че този път се придвижихме до дома на Снежанка и дядо Коледа пеша с фотографа. Качихме се на шестия етаж, натиснах звънеца.


В жилището вече нямаше радостно оживление. Изобщо нямаше оживление. Майката седеше в хола и гледаше телевизия, почти не ни обърна внимание. Бащата ни посрещна по-топло, настани ни около масата в кухнята, веднага сипа ракия. Но скоро усетих, че гостоприемството му е привидно, явно просто си търсеше алиби, за да се почерпи.


Изпихме чашките, повторихме, потретихме. Бащата пиеше бързо. Достолепната му сребърна брада сега ми се стори проскубана и мазна. Говорехме за общи неща. Накрая аз попитах какво става с дъщерята, къде е тя. Работи ли още като Снежанка?


И сега чак видях, че бащата вече много го е хванало. Сигурно доста се беше черпил и преди това, сам. Лицето му изведнъж се изопна, побеля. И едната му буза затрепери.


- А ти, очилати, какво разпитваш толкова?


Ами така и така, дойдохме да направим римейк на онзи хубав репортаж от по-миналата година, отвърнах.


- Няма римейк. На нищо не може да има римейк. Разбра ли!


Разбрах. Тръгнахме си. В нашия вестник тогава не излезе втори коледен репортаж. А и без това във фоайето вече нямаше елха. Така че никой не забеляза, че Снежанка не посети редакцията ни за новата Коледа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1344 Весело

    Извода от приказката:Понякога е добре Снежанка да е и по-възрастничка

  2. 2 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3609 Неутрално

    Заклет фен съм на Деян Енев, НО вчерашната приказка ми допадна в пъти повече от тази. След прочита на първата приказка се убедих, че "днешният ден е много по-различен от другите дни. И такъв ще си остане во веки веков", защото човек е преживал своя мечта... а днес - досегът с действителността превръща виденията в празни черупки, пак по същия автор.
    За какво са приказките, ако не, за да ни убедят, че доброто побеждава... иначе се превръщат в обикновен вестникарски репортаж... с или без римейк.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  3. 3 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 714 Неутрално

    Много тъжна приказка,почти реалност!

    Tony
  4. 4 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#2] от "Bramasole":
    Пак съм съгласна с теб.
    Днес приказката е с тъжен край...като в действителността.
    Предишната носеше надежда, надеждата от която имаме толкова голяма нужда.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  5. 5 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1938 Разстроено

    Снежанка одъртя ли, кво ли?...
    Поплаках, имам и сополи...

  6. 6 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3609 Неутрално

    До коментар [#4] от "Lady Zeppelin":

    Честито Рождество Христово, Лейди! Мислено ти подарявам една от онези 5-цифрени коледни картички.

    Надявам се останалите приказки на Д. Енев да са истински приказки! Преди 2 - 3 години изд-во "Жанет 45" издаде "Седем коледни разказа" на Деян Енев; добри са, но вчерашната приказка ми допада най-много.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  7. 7 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#6] от "Bramasole":
    Честито Рождество Христово и на теб, Марина.
    Благодаря за картичката. ШЩ

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  8. 8 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Никак не е зле. Дори е добро.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK