Трета коледна приказка

Архивна снимка

© Дневник

Архивна снимка



"Дневник" препубликува серията на Деян Енев от портал "Култура". Първата приказка - може да прочетете - тук, а втората - тук. 


Беше вече толкова стара, че когато внучката й Рени се хвалеше, че баба й е на 101 години, майката на Рени я поправяше, че е още по-стара, защото кръщелното й свидетелство било загубено и фактически не знаели със сигурност годините й. Но на Рени й стигаше и това – баба й да е на 101 години.


Майка й често се оплакваше:




– Уморих се. Аз самата съм на 80 години. Вече искам за мен да се грижи някой. А не мога да си почина.


С това тя не искаше да каже, че иска майка й, сто и една годишната старица, най-сетне да умре. Тя просто се оплакваше от собствената си обяснима умора и това беше разбираемо.


Апартаментът беше стар, с вестибюл. От вестибюла се влизаше в две стаи. В едната стая живееше сто и една годишната старица. Денем, пък като че ли и цялата нощ, тя прекарваше седнала на креслото, завита с одеяло през краката. Лицето й беше като на костенурка, с дълбоки бръчки. Бялата й коса беше позеленяла от старост. В очите й плуваше бялото мляко на вечността. Ноктите на ръцете й бяха лъскави и дебели като речни камъчета. А черните вени по дланите й, които лежаха отгоре на одеялото, се разклоняваха като делтата на река. Като делтата на голяма река.


Рени минаваше да ги види почти всеки ден. Как ли издържаше тази Рени? Не се научи да кара кола и пътуваше с градския транспорт. Имаше своите дребни грехове – не дупчеше например билетчета, не си купуваше и карта, а ползваше богатата си колекция от вече перфорирани билети. Това я забавляваше, докато пътуваше от работата до жилището на майка си и на баба си и после до своето жилище.


– Ако искаш, да я дадем в старчески дом – предлагаше понякога Рени на майка си. Но знаеше, че го казва, само за да я успокои. Кой можеше да си помисли, че те двете, дъщерята и майката, тоест, внучката и дъщерята, ще намерят сили да се разделят със своята столетна костенурка, с този толкова скъп паметник, който дишаше и ядеше и който гледаше във вечността с потъналите си в бяло мляко зеници.


Един ден майката на Рени я посрещна доста разтревожена.


– Цял ден приказва нещо. Не й се разбира много. Но май казва нещо такова: "Видях бебето Иисус."


Рени влезе при баба си. Отиде при нея, седна отстрани на креслото, погали баба си по тънката позеленяла коса.


– Как си, бабо?


– Видях Го – каза бабата. – Видях бебето Иисус.


Рени плъзна поглед към опушената иконка на Богородица с Младенеца на стената. Тази иконка стоеше на стената открай време и Рени толкова беше свикнала с нея, че не я забелязваше. В главата й плуваха откъслеци от чуто, прочетено, гледано по филми, някакви листенца от знания за евангелското събитие, плуващи по водата на всекидневието, всичките тези сергии по улиците, Дядоколеди, подрусващи се ритмично пред заведенията и скандиращи "Мери Крисмас", ясли, Витлеемска звезда, влъхви…


– Животните го топлеха с дъха си – каза бабата.


Очите й все така бяха потънали в бяло мляко, но Рени изведнъж ясно си даде сметка, че при възрастта има някакъв предел, отвъд който категориите на обикновения, познат, видим и предвидим свят престават да важат. Но какво беше това другото, което ги заменяше, тя не знаеше. При всички случаи, не беше лудост.


– Животните го топлеха с дъха си – повтори бабата. И по набръчканото й като безводна пустиня костенурче лице, от двете очи надолу тръгнаха две сълзи, които изчезваха в бръчките и пак се появяваха.


Рени посегна към салфетката, но не смееше да избърше тези сълзи. Просто не смееше.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Превод?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  2. 2 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1452 Неутрално

    Познавам възрастна жена, ще навърши сто години през март, не изглежда така - дланите ѝ са розови и меки, даже няма петна по кожата, но страда от старческа деменция.

  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4297 Неутрално

    Харесвам работите на Деян Енев.

    klimentm
  4. 4 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    И тази приказка на Деян Енев е хубава, но най - много ми хареса първата, публикувана пред два дена.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  5. 5 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1820 Неутрално

    Ne iskam tyzni istorii, osobeno po praznici

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  6. 6 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3609 Неутрално

    До коментар [#4] от "Lady Zeppelin":

    И аз си препрочетох първата му приказка - носи светлина в душата... колегата в коментар № 5 правилно е отбелязъл - празници са!
    Не разбирам също защо само престарели старици / сещай се - изкукали/ могат да имат истинска вяра в сърцата си, но такова е виждането на автора... Надявам се утрешната приказка да "компенсира" втората и третата.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  7. 7 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1876 Неутрално

    Toкущо прочетох 3-те приказки. За първи път чета Деян Енев. Страхотен разказвач. Наблюдателен е и описва ярко и то с малко думи. Не натрапва идеи. Има естествен подход към читателя и държи вниманието му постоянно. Чете се много леко, просто на един дъх. Много съм впечатлена. Остава да разгледам какво още е написал за нас.

    Надявам се, че авторът има още много какво да сподели с нас!

  8. 8 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1683 Неутрално

    До коментар [#6] от "Bramasole":

    "Не разбирам също защо само престарели старици / сещай се - изкукали/ могат да имат истинска вяра в сърцата си, но такова е виждането на автора... "

    Защото другите са прекалено заети да се отвличат по несъществените проблеми на ежедневието, които им се струват изключително важни. Старците са оставили всичко това зад гърба си и имат цялото време на света да мислят над такива проблеми като вярата. Те и философите ги смятат за изкукали, та...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK