Контра-власт се опитва да открадне България

Делян Пеевски в пленарна зала

© Велко Ангелов, Капитал

Делян Пеевски в пленарна зала



Традиция на "Дневник" е в края на годината да потърси мнението на социолози и политолози за важните  събития и процеси, за скандалите и личностите на отминаващите месеци. Всички мнения за 2014 може да намирате в специалната тема "Годината". След Нова година четете и прогнозите на анализаторите за 2015.
Днес четете оценките на политолога Евгений Дайнов: 


Какво показа "Скандалът КТБ"?


- Размера на бедствието "отвлечена държава". Два са основните моменти:




1) НяКОЙ реши да фалира банката, като междувременно отмъкне от нея, каквото може, за да си покрие други разходи (моделът КОЙ, от икономическа гледна точка, е пирамида – във всеки момент трябва да може да привлича нови ресурси, тъй като е неспособен да се възпроизвежда на собствена основа). И този няКОЙ очевидно успява в това си начинание.


2) В схемата се оказаха въвлечени ключови институции на държавата: БНБ, ДАНС, Прокуратурата и части от съда. С което демонстрираха реалността, наричана в литературата "отвлечена държава": това е държава, в която публичните институции са отвлечени от групи частни интереси, които ползват публичните институции не за благото на публиката, а за своето частно благо.


Допълнително, липсата на някаква смислена дейност от страна на държавата по разплитането на аферата създава реални рискове за националната сигурност: щом това може да се случи с една банка, без всякакви последствия за извършителите и без всякакви дейности на държавната власт по ограничаване на щетите – това може да се случи на всяка друга банка. Така прословутата стабилност на българската банкова система се дезавуира като лъжа.


Още утре може да падне още някоя банка; и ако моделът КОЙ не бъде разбит в открит бой, тази банка ще падне, абсолютно неминуемо, през 2015 година. Смешното е, че всички знаем, коя е банката; но поради откровено "путинския" по съдържание закон, излобиран от банкерите в техен собствен частен интерес – ние не можем да обсъждаме имена на банки, за да не се стовари върху ни същата Прокуратура, която инак работи за КОЙ без видими проблеми.


Законовата рамка на пазарната икономика също е дезавуирана като лъжа – което отекна в случая със съдебното рейдърство срещу френската винена компания.


Накратко: казусът КТБ показа, колко близо е стигнала България, по пътя си от европейските към евразийските нрави, до реалностите на Евразия, където ничий бизнес и ничия собственост не са защитени от апетитите на дерибеи и чиновници. А несигурността по отношение на собствеността е най-прекият път към разпад на икономиката и на цялостния ред – на връщане на обществото към "природно състояние", в което човешкият живот е "беден, гаден, брутален и кратък".


Какъв е отговорът Ви на въпроса КОЙ?


- Фактите са ясни: Пеевски се е самопредложил, чрез ръководството на ДПС, а Станишев го е приел, за да не клати току-що създаденото правителство на БСП и ДПС.


По-важен е широкият отговор на въпроса "кой е КОЙ?". КОЙ се разкри като колективен субект, включващ, освен Пеевски и ДПС, институции като БНБ, ДАНС, прокуратурата и части от съда (виж горе). Това е една контра-власт, многокомпонентна олигархия, която се опитва да се настани трайно на мястото на легитимната власт – да открадне България.


Главният въпрос на бъдещето е: ще се намери ли Някой, който да излезе на битка с КОЙ, от името на цялото общество, и да победи?


А на въпросите ЗАЩО е така и КАК може да не е така?


- ЗАЩО? Ами защото години наред висшата власт в държавата видимо си се радваше, как постепенно открадва публичните институции и публичните ресурси от публиката, за да ги ползва за себе си. Такива ситуации, обаче, винаги привличат, отвън, по-големи хищници от онези, които са създали ситуациите. И тези хищници – Пеевски и останалите от КОЙ (виж горе) – се наместват в системата, превръщайки нейните автори в своя прислуга.


КАК? Обичайната за посткомунизма комбинация от алчност и страхливост, съчетани с високомерно презрение към правилата и към обикновените хора.


С какво ще се запомни правителството на Орешарски?


- С това, как министър-председателят на Републиката, носител на най-голямата реална власт, не можеше да си позволи дори да се разходи из центъра на столицата на поверената му Република. А щом Орешарски не разполагаше дори с тази власт, която има всеки редови гражданин, значи – реалната власт е била съвсем другаде.


Какво сполетя БСП?


- Разплата за 25 години отказ да се превърне от наследник на комунистическата олигархия в легитимна политическа партия. Появиха се нови, по-мощни олигархии, които я изядоха; а в момента на падението си БСП вече нямаше възможността да се опре в стената (т.е. върху политическа подкрепа в обществото), за да излезе от кризата. Защото няма политическа подкрепа, тъй като не е политическа партия (виж началото на пасажа).

Евгений Дайнов

© Цветелина Николаева, Капитал

Евгений Дайнов


Как се прояви президентът Росен Плевнелиев?


- Като за човек, който трябваше просто да "топли креслото" за следващия президент на име Борисов, Плевнелиев още при зимните протести от 2013 година се изяви като корав държавен глава, способен да заема позиция, от името на общото благо, срещу различните хищници, търсещи начини да приватизират общото благо.


Впоследствие, при Протеста, Плевнелиев успя да се позиционира като представител на проевропейската част от българското общество. През 2014 година продължи тази линия, като я засили с отчетливи позиции, в посока на националния интерес, по отношение на рисковете, идващи от агресивната политика на Русия. 


Бележат ли тенденция предсрочните избори с резултатите и преговорите за правителство, които предопределиха?


- Крайно фрагментираният парламент наложи върху политиците нещо, което тя бяха забравили в своя захлас от собственото си величие: скромност, отговорност и прибраност на поведението. Засега поне, останаха в миналото дебелашките шеги, грозните крясъци, вечното "Аз!" и постоянното хлътване в греха на възгордяването.

Лидерите на ГЕРБ и Реформаторския блок подписват коалиционно споразумение. Меглена Кунева, Бойко Борисов, Радан Кънев

© Юлия Лазарова

Лидерите на ГЕРБ и Реформаторския блок подписват коалиционно споразумение. Меглена Кунева, Бойко Борисов, Радан Кънев


Покрай тази нова скромност, в политиката се върна – особено при преговорите за съставяне на правителството – политическото говорене: говоренето за политиките, необходими за обслужване на общото благо. Не бяхме чували нищо подобно поне 8-9 години.


Остава да видим, доколко трайни са тези тенденции; защото в крайна сметка доминиращият типаж, отгледан в българската политика, е нахалният, алчен, самовлюбен, но затова пък – глупав индивид, без чест и достойнство.


Урокът за политиците от 2014 трябва да е...


- Възгордяването е най-тежкият сред смъртните грехове и влачи след себе си най-страшните наказания.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK