Без изтласкване на октопода около Сарая, държавата върви към окончателна дезинтеграция и крах

Ахмед Доган и Делян Пеевски в парламента - архивна снимка

© Анелия Николова

Ахмед Доган и Делян Пеевски в парламента - архивна снимка



Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2015. "Дневник" отново се обърна към политолози и социолози за прогнозите и очакванията им за новата година. Четете всички прогнози в специалната тема "Бъдещето"


Днес представяме мнението на политолога Огнян Минчев. 


Какви са надеждите и какви са опасностите за страната през 2015 г.?




- Надеждата е настоящето мнозинство и кабинетът да се стабилизират и да осигурят поне минимално ефективно управление на страната. Българската държава е в развалини, а обществото преживява задълбочаващи се и изострящи се разделения. Без сериозни реформи в няколко ключови области - администрация, здравеопазване, малцинствени проблеми, регионална дезинтеграция - навлизаме в рискова зона, в която кризисните процеси вече се превръщат в необратими.


Основните опасности за страната са свързани с ескалацията на геополитическото противопоставяне между Европа и САЩ от една страна, и Русия от друга. България е разделена страна между Изтока и Запада - по манталитет, по принадлежност на елитите си и по противоречивото си поведение на страна - член на ЕС и НАТО, която е оставила енергетиката си изцяло под руски контрол. Допълнително напрежение в българския контекст внася устойчивото движение на Турция извън традиционната кемалистка политика на сътрудничество със Запада и ориентацията на настоящия турски политически режим все повече към ислямския свят.


Дългосрочната криза в Близкия Изток и дългосрочната криза между Русия и Украйна фокусират основните опасности за България през предстоящата година.


Каква година очаквате – на изненади, трусове, скандали или на спокойствие, развитие и ново поведение на публичните фигури?


- Ако има спокойствие, то ще е на повърхността и ще бъде подвеждащо. Ядрото на криминалната олигархия около корпоративно-търговската групировка претърпя знакови провали през 2014 г. - наложеното блокиране на "Южен поток", рухването на КТБ, необходимостта да се сдаде властта...


Но в България не съществува структурирана и овластена алтернатива на олигархичната мафия около Сарая. Затова при всеки удобен случай публичните институции - включително изпълнителната власт ще усещат мощния и безкомпромисен натиск на това саморазголило се задкулисие. Сагата с пенсионните фондове е едно предупреждение за това. Стилът на договаряне и компромис, наложен от победилата с относително мнозинство на 5 октомври партия ГЕРБ дава някои надежди, че мнозинството и неговото правителство ще бъдат гъвкави и ще успеят да направят поне минимума от необходимите реформи в държавата - извеждане поне на част от корпоративно-търговските лобисти от всички етажи на администрацията и съдебната система преди всичко.


Ще остане ли актуален въпросът КОЙ?


- Нямаме шанс лесно да се освободим от въпроса КОЙ и реалността КОЙ. Този въпрос е метафора на цялостното овладяване на държавата и стопанството от мрежите на криминалния октопод около Сарая. Необходимо е силно, стабилно и интегрирано мнозинство и правителство, радикално преобразуване на публичните институции - и особено важно на правосъдната система - за да започне процес на обезвластяване на КОЙ, на лобистите му, на обръчите му от фирми, сключен около врата на държавата.


Какво е бъдещето на ДПС? Ще бъде ли изолирана наистина партията от централната власт? Добре ли е да бъде изолирана?


- ДПС е политическата фасада на процеса, известен в политологичната литература като state capture - завладяване на държавата. Без изтласкването на ДПС от националната администрация и - по възможност - от регионалния монопол на тази партия от поредица области в страната не е възможно стабилизиране и реформиране на публичната институционална система на българската държава.


ДПС е фасадата на една многолика пирамида, унищожаваща българската държавност и подчиняваща на чужди цели българското общество. ДПС е преди всичко авторитарна политическа корпорация, лишаваща от права и свободи турското и мюсюлманското население в страната. ДПС е фактор на дългосрочно подчинение и корумпиране на ромските общности, които вече в мнозинството си са интегрирани в етномалцинствения блок на Движението. Носим огромен риск българската политика много скоро да се окаже разделена по линията етнически българи (фрагментирани като избиратели между десетки партии) и малцинствената етнокорпорация на ДПС, обединяваща всички малцинства.


Без изтласкване на октопода около Сарая, чието публично лице е ДПС, българската държава се насочва към окончателна дезинтеграция и крах. ДПС се разраства вече десетилетия и с помощта на елита на "Позитано" и на наследниците на специалните служби от миналото почти успя да подмени българската държава с криминална анти-държава.


Колко стабилно може да бъде управление, крепящо се на толкова разнородни политически сили? Как наричате новата коалиция?


- Макар и трудно създадена, тази коалиция има шансове за оцеляване и постигане на част от своите заявени цели докато другите две възможности не наберат достатъчно потенциал за да се осъществят на практика. Първата от тези възможности е възстановяването на пълноценен олигархичен контрол на Сарая върху държавата и стопанството на страната след сериозните удари, които корпоративно-търговската групировка понесе през последните 6-8 месеца.


Втората възможност е израстване на пълноценна и мощна гражданска политическа алтернатива на статуквото - нещо, което не се случи през месеците на активен граждански протест през 2013 г. и 2014 г.


Затова днес имаме коалиция на възможния компромис и тя е по-доброто решение в сравнение с едно правителство на малцинството, контролирано то "гъвкавото мнозинство" на Сарая в Народното събрание.


Каква роля пое Бойко Борисов и колко дълго може да я играе?


- Мисля, че Борисов демонстрира потенциал за политическо развитие. От ролята си на едноличен разпоредител със своята партия и с държавата, когато я управлява, той навлезе в режим не просто на диалогичност, но на балансиране между доскоро непримирими - включително и със самия него - фактори като Реформаторския блок /РБ/, с националистите от Патриотичния фронт /ПФ/ и с руското енергийно лоби на АБВ. Без да е избиран за президент, Борисов успя да заеме роля на арбитър след 5 октомври, когато резултатите от изборите буквално заляха със студен душ очакванията на ГЕРБ да получи представителство, близко до мнозинство.


Лидерът на ГЕРБ може успешно да играе тази роля на арбитър, но той е особено уязвим само от една посока - от задкулисните влияния на КОЙ и Сарая върху решенията и действията на властовия връх. Справи ли се с това, Борисов ще успее да се справи и с останалото - поне до времето на президентските избори.


Без изтласкване на октопода около Сарая, държавата върви към окончателна дезинтеграция и крах

© Анелия Николова

Ще го бъде ли Реформаторският блок?


- Докато го бъде това правителство - по всяка вероятност, да. Не съм убеден, че в настоящата си конфигурация РБ може да преживее още една вълна на политическа промяна. Несъвместимостите на РБ са личностни, организационни и политически в същинския смисъл на тази дума. Блокът се крепи заедно от един относително хомогенен масив избиратели - градска средна класа, която иска нормална държава и шансове за стабилно и цивилизовано управление. Всеки, който рискува да разцепи единствената формация, способна да представлява този масив от граждани, ще се окаже политически лузър.


Ще има ли интрига в средите на националистическите формации?


- Рискът е да има състезание по глупост и арогантност между ПФ и маргиналите от "Атака" за преразпределение на нарастващия брой радикализирани вдясно избиратели...


Кои политици ще следите с интерес?


- Корнелия Нинова, Радан Кънев, Петър Москов, Тунчер Кърджалиев, Валери Симеонов, Томислав Дончев, Румяна Бъчварова...


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK