"Lе Beauf bulgare", или какво ни пречи да сме Шарли

Французи протестират след атентата в Париж с плакат, на който пише "Аз съм мюсюлманин, аз съм евреин, аз съм католик, аз съм Шарли"

© JACKY NAEGELEN

Французи протестират след атентата в Париж с плакат, на който пише "Аз съм мюсюлманин, аз съм евреин, аз съм католик, аз съм Шарли"



След атентата в редакцията на сатиричния седмичник "Шарли ебдо", във Франция, но и в цяла западна Европа, разговорът за това, което се случи, има ясно послание - "Je suis Charlie" (Аз съм "Шарли"). За да го споделят, от Париж до дълбоката провинция на Бретан по улиците излязоха повече от сто хиляди французи. За тях от сряда насам "Je suis Charlie" има и друго значение - "Аз съм свободен", "Аз не признавам и няма да призная граници за свободата си".


Тук в България истинският разговор след атентата, в който не на улицата, а на работното им място, бяха застреляни журналисти, започва трудно и не завършва с удивителна. Мънкаме с многоточия, защото краят му няма да ни хареса.


Все още имаме да доизговорим трудното изречение за това, че личната свобода е ценност, но и отговорност. Че абсолютната свобода на словото не познава забранени територии, в нея няма бели петна, няма табута. Но абсолютната свобода означава и мъжество да понесеш всички последиците от собственото си поведение. Журналистите от "Шарли ебдо" стигнаха до края.




Струвало си е!


Струвало си е, защото хората, които излязоха по улиците във Франция с принтове "Je suis Charlie", от тук нататък все по-трудно ще понасят край себе си "Beauf" - персонажа, създаден от Жан Кабю - един от най-известните карикатуристи на Франция. В сряда той бе сред жертвите в редакцията на "Шарли ебдо".


Още приживе Кабю вече имаше страница в историята на френската карикатура. Той превърна просташкия жаргон "beauf" (от. фр., съкращение на beau frere - баджанак) в персонаж - "Le Beauf francais".


"Събрах в един герой всичко най-лошо от френския характер, което можем да си представим", обяснява Кабю. Всъщност става дума за т.нар. "среден французин" - тесногръд, консервативен грубиян и мачо, ксенофоб и изобщо антимодерен човек.


За 40-те години след създаването си през 1973г. в карикатурите на Кабю "Le Bеаuf francais" извървява дълъг път. От вечно мрънкащия червендалест смотаняк, той се превръща в саркастичен шарж на т.нар. "обикновен французин". Превръща се в карикатура на онзи, който се чувства все по-изгубен и озлобен в неуспешните си опити да намира лесни обяснения за сложните неща в света наоколо.


Тук, в нашата част от Европа,


"le Beauf bulgare" (българският "beаuf")


е все още свещена крава. Той е пазен като някакъв "старец" на автентичността ни. Сякаш само той ни е останал в усилието или по-скоро в нежеланието да се приспособяваме бързо към модерния свят с предизвикателствата, изпитанията и рисковете му.


Тук за разлика от Франция заклеймяването на "Beauf" става с половин уста. Даже изобщо не става. Браним го, грижим се за него и слугуваме на ниските му стандарти, защото сме приели, че е "мнозинство". Но истината е, че така по-скоро пазим сами себе си от отговорностите, които стоварва на гърба ни глобализирания и мултикултурен свят.


Тук по Йордановден газим полупияни "за здраве и берекет" в ледената река край Калофер и продължаваме да твърдим, че така пазим "традиция". А не че носим националното знаме като хоругва за страх на "злите сили", които дебнат "KLETA MAJKA BALGARIQ" колкото от запад, толкова и от изток. И дори от по-близо – откъм циганското гето.


Пазим реката за себе си и правим живи вериги (като в Дупница), за да не пуснем в нея циганите, които също искат да скочат за кръста във водата. Но не роптаем особено, когато го докопа бабаит с глава, остригана до голо, и после пръхти премръзнал, че "всъщност не вярва в Бог".


Българския "beauf" иска "европейците да си гледат работата" и да не му пречат да си изтезава кучето през февруари, вързано с въжета над ледения вир в село Бродилово. Разсейването на селската скука посред зима се казвала "тричане" и също била сред традициите ни.


"Ние ке им унищожим Европа. Не они нас! Ние ке им турим цапарагата! Не они на нас!" – нали ги помним тези проникновени думи, тази квинтесенция на размислите за евроинтеграцията? Те са на друг "Beauf" - публична личност, кмет на село Катунци. През 2011г. той не се стресна да се изкаже така дори пред националната телевизия.


Три години по-късно цяло село "Beauf"- овци изгони със заплахи от Розово 17 сирийски бежанци, включително 6 деца, от къщата, в която бяха настанени легално и при спазване на всички правила.


През есента на миналата година българският "Beauf" стигна до нов върх. С декларация от извънредна сесия, на която се събраха, общинските съветници от Ковачевци, подкрепиха селяните от Калище в "инициативата" им от местното училище да бъдат изхвърлени 12 деца на бежанци от Сомалия и Афганистан.


И понеже речникът ни се оказа беден за многоезичния свят, в който попаднахме, най-накрая избрахме термин, дълго и мъчително връзвал езиците ни, за да го оплетем с балканската си хомофобия. Така съчинихме дума - "толераст".


Ето, това е то "le Beauf bulgare"!


Също като френския си аналог той е "тесногръд, консервативен грубиян и мачо". И също като него изследва не границите на свободата си, а на агресивността, която тази свобода му позволява в отношението към другия, различния, към чужденеца. Изследва докъде може да стигне в отрицанието си към новите общности от различни хора. И също като френския си аналог не се засрами в един от най-тежките дни за Европа да й обясни, че французите са си го получили "след толкова толерастия".


Само че у нас, не си позволяваме да осмеем кой знае колко сурово "средния българин". Напротив – приспособяваме към "le Beuf bulgare" думите на медиите, угаждаме му с дела и помисли. Но така грешим, отдалечаваме се от идеала за абсолютната свобода, който сега поне за дълго ще се нарича "Шарли ебдо".


По тази причина в България журналистиката трудно върши работата си на коректив, а журналистите са необичани, по подразбиране излишни и дори малко вредни. Няма изненада! Така е заради атавистичния ни, балкански, неевропейски срам от разголване. "Beаuf" си е самодостатъчен. Той дори има медии, които също търкулнаха по няколко крокодилски сълзи след драмата в Париж.


Ето затова тук траурните банери "Je suis Charlie" изглеждат като аксесоар на протоколното приличие. А не като обещание с ръка на сърцето.


Този разговор ни предстои.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK