ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

Най-опасна би била глупостта на управляващите

Най-опасна би била глупостта на управляващите

© Юлия Лазарова



Какво ни очаква в най-близкото бъдеще - 2015. "Дневник" отново се обърна към политолози, социолози, икономисти за прогнозите и очакванията им за новата година. Четете всички прогнози в специалната тема "Бъдещето".


Серията прогнози завършва с мнението на икономиста Красен Станчев.


Колко стабилно може да бъде управление, крепящо се на толкова разнородни политически сили? Как това ще се отрази върху бизнеса?




- Поначало е възможно стабилно мнозинство от различни по нагласа политически партии само ако общият знаменател на действията им е добре формулиран. Така беше и при тройната коалиция, така е и сега. Но тогава имаше обща национална задача, пред която всичко останало беше дреболия.


Сега задачата, общият знаменател би могъл да изглежда така: стабилизиране на фиска, на енергетиката и възстановяване на управлението на закона и държавната машина. Дори само последното е достатъчно, защото е най-важно, защото избирателите биха били доволни и защото управлението на закона ще реши проблемите и в енергетиката, и във фиска, и в условията на правене на бизнес.


Но тази задача би изисквала отказ от специална стопанска политика, от вяра в чудеса и завой обратно към традициите на периода 1997 - 2007 г.


Всичко свършено до момента показва, че членовете на управляващата коалиция правят точно обратното.


Какви са надеждите и какви са опасностите за страната?


- Най-опасното за страната е глупостта на управляващите. Навсякъде по света самодейните глупаци вредят на себе си и могат да бъдат изолирани, но глупаците на власт са вредни за всички.


Този феномен не е нов: той съпътства България през 1995-1997 г., след това изчезна, за да се появи преди година-две. Преди изборите от 2013 г. той вече господстваше в българския политически живот във вид на фолклорна икономика - наивен възглед за стопанството, осъществяващ го с преразпределението и неразбиращ мотивите на човешкото поведение.


Следствие на управлението на глупостта например е опитът за национализация на частните пенсионни фондове чрез заблудата, че те са неефективни и че пенсиите в държавното осигуряване са гарантирани.  Замисълът е глупав поради няколко обстоятелства:


- удря основни инвеститори в ДЦК и създава потенциален (и почти сигурен) проблем с финансирането на правителствения дълг, а това противоречи и на замисъла, и на длъжностната на хората, които го предлагат


- лишава със сигурност новопостъпилите (но възможно и други) на трудовия пазар 65-70 000 младежи от доход върху техните спестявания за пенсия от 6% на година: такава е историческата доходност на фондовете, през т.г. тя е над три пъти по-висока от ръста на икономиката


- не решава проблемите с дефицита на НОИ, защото сигурните новопостъпили вноски първата година ще са 7,5-8 милиона лева, а дефицитът е почти 5 милиарда на година; ако всичките 8 милиарда лева на частните фондове бъдат секвестирани, дефицитът ще бъде покрит за по-малко от две години


- ако замисълът е половината от младежите (сега това е техният дял) поради невежество да оставят процентите за универсалния пенсионен фонд в НОИ, то сумата е още по-малка, а идеята -- още по-глупава


- създава проблем на банките, които обслужват фондовете; ограничава участието на фондове в пазара на недвижимост и на капиталовите пазари


- тези лесно предвидими обстоятелства не са пресметнати предварително, както впрочем изисква законът за нормативните актове, въпреки че отчетите на НОИ и частните фондове дават достатъчно леснодостъпна информация за достоверни предвиждания


- основната пропаганда представя замисъла като "свобода на избора", а той всъщност води до закрепостяване на хората, които инстинктивно или по невнимание са взели неправилно решение, и истинската свобода би означавала, че недоволните от НОИ имат право да си прехвърлят спестяванията (които обаче там не са по тяхна партида) към друг фонд или изобщо да не се осигуряват.


Всъщност онова, което може да се направи, е да се увеличи възрастта за пенсиониране, да се "оплоскостят" вноските в НОИ, като се премахнат праговете и уж швейцарското правило, да се засили конкуренцията между фондовете, първоначално да се прехвърлят част от сметките в НОИ към частните фондове, а след това всички да имат свобода на избора.


Каква година очаквате – на трусове и скандали или на увеличение на икономическия растеж и стабилност?


- Стопански растеж ще има, той вероятно ще е на нивото на 2014 г. Трусове извън бюджетната сфера не очаквам.


Политическите скандали са неизбежни и са нещо нормално.


Очаквате ли нови трусове в банковата система?


- Не, очевидно е, че КТБ е изолиран случай.


Но това не означава, че няма системни опити за разклащане на банковата система. Най-опасни са следните, в момента леко заглъхнали начинания: идеята за въвеждане на фалит на физическите лица, опити за засилване на правата на длъжниците чрез промени в ГПК, създаване на пречки пред изпълнението на договорите (миналата година един такъв опит - чрез изменение в подзаконови актове - се провали), общото равнище на управлението на закона и повтарящите се нелогични решения на съда и прокуратурата по няколкото проблемни казуса от миналата година и не на последно място популистките идеи за промени в закона за БНБ, които биха отменили личната отговорност на подуправителите и гуверньора.


Изобщо реториката по повод БНБ принизява авторите на институцията, независимо че от 1997 г. има само един случай - този с КТБ, в който БНБ не бе съвсем на висота. И то е ясно кой е отговорен...


Много трябва да се внимава с прилагането на Foreign Account Tax Compliance Act (на САЩ) и на европейската ревизирана Administrative Cooperation Directive, както и с транспонирането на директивите, засягащи банковия сектор.


Този парламент може да направи много поразии.


Кои са най-спешните реформи, с които трябва да се захване правителството през 2015 г.?


- Вече отговорих: държавната машина и управлението на закона, енергетиката и балансирането на фиска - вече от следващата година.


От решаването на кои въпроси ще бягат управляващите?


- По повод промените в пенсионното дело вече се видя, че правителството се опитва да прави всичко против нормалната икономическа логика.


Кое е по-вероятно да има по-силен ефект върху България – продължаващ спад в цените на петрола или нови икономически мерки срещу Русия и контрамерки от нейна страна?


- Действията на правителството на Руската федерация могат да станат опасни за сигурността на континента. Мерките и контрамерките имат незначителни негативни ефекти и конкурентните фирми засега се справят с предизвикателствата.


Не виждам негативни ефекти от спада на цените на горивата, макар за фиска да има известен риск за по-малко приходи от ДДС и акцизи...


Кой сектор (бизнес) ще следите с повишено внимание през 2015? Защо?


- Банките - казах защо.


И енергетиката. Защото самият акт на създаването на т.нар. Енергиен борд даде кураж за смяна на ръководството на ДКВЕР (мярка, предложена от Европейската комисия поради конфликти на интереси и некомпетентност) и за вдигане на цените на електроенергията с 10%.


Тук обаче всичко спря. Новото правителство май се лишава от важен буфер в обосноваването и прокарването на реформи в този отрасъл.


А бордът трябваше и трябва да продължи работата си в две направления: обосноваване на отказа от несъответстващи на закона политики на ДКЕВР - като тези за лицензите и договорите, и ново увеличаване на цените на електроенергията.


Аргументът, че това щяло да натовари домакинските бюджети, е просто невалиден. При два пъти по-бедно население през периода 2003-2005 г. бе следната политика, която повиши цените на електроенергията с 45%. Да не говорим, че ниските цени субсидират 20% от домакинствата, тези, които са по-богати.


Зад страха от вдигане на цените преди либерализацията се крие и чиста макроикономическа необразованост: за последните 10 години инвестициите в енергетиката са 17 млрд. лева (част от тях безсмислени, но вече са направени), повишаването на цените на електроенергията е 30 процента, а инфлацията - над 42%.  При това положение никоя инвестиция не може да се изплати, но политиката е била да се насърчават нови инвестиции.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK