Рангел Вълчанов - личност от тези, които все по-рядко се срещат

Рангел Вълчанов и Георги Данаилов на Зимната Аполония в Созопол през януари 1987 г., когато заедно с критика Иван Стоянович колективно изнесоха беседа за киното и образованието.

© Тодор Денев, архив "Аполония"

Рангел Вълчанов и Георги Данаилов на Зимната Аполония в Созопол през януари 1987 г., когато заедно с критика Иван Стоянович колективно изнесоха беседа за киното и образованието.



Юбилейните дни, по какъвто и да е повод, винаги носят в себе си тъга. Защото всеки юбилей е спомен за дълги усилия, благородни намерения и неосъществени надежди. Сто години българско кино! Всяка късна вечер седя пред телевизора, напрягам взор, удържам съня и си припомням. Мъча се да позная кои са тези млади хора на екрана. Боже, та това е Наум Шопов, колко е бил строен, дори хубав! Няма го вече!


Къде са красавиците от дните предишни? Къде е ланският сняг


Това Пацо ли е? Пацо, разбира се. Толкова млад! Ами млад, всички сме били млади. И него вече го няма. А ето и Калата! "Инспекторът и нощта", кой го беше правил този филм, Сценаристът Богомил Райнов се познава по езика, монолозите, почти афористични, и нескрито нравоучителни…Макар и толкова стар, филмът се държи. Дъжд! Калоянчев върви мокър с подгизнала шапка… Край!


Режисьор Рангел Вълчанов.
И усещам, че очите ми овлажняват




Двадесет години след "Инспекторът и нощта"… Созопол. Градът все още не беше започнал да погрознява. И ето че за пръв път откакто сме се виждали "на живо" Рангел ме спира и заговаря без всякакъв увод: Напиши ми един сценарий!


Щях да се спъна в тротоара. Аз! Сценарий на Рангел!. Боже! Този човек ме пързаля. Погледнах го. Лицето му беше сериозно.


- Не мога!
- Не искаш?
- Не, не мога!
- Защо, бе батко?


Той беше осем години по-възрастен от мене.


- Защото знам, че каквото и да напиша, ти няма да го харесаш.
- Мислиш?
- Мисля. - Замълчах и добавих: Единственото , което можем да направим е да го напишем заедно.
- Ти и аз?
- Ти и аз.
- Леле! – каза той.


Така започнаха нашето познанство и сътрудничество, и с годините те се превърнаха в сърдечно приятелство. Той си отиде пръв. Останах сам, но щастливото и благодарствено чувство, че съм срещнал и работил с един неповторим човек, не ме е напуснало…

Георги Данаилов

© Юлия Лазарова

Георги Данаилов


Преди седмица по една от българските телевизии, един възпълен, потен и плешив главен редактор на спортен вестник, осведомен по всички духовни, икономически и демографски проблеми на планетата, заяви, че освен у нас никъде по света не се прожектират български филми, така че оплакванията на кинодейците за повече средства са неоправдани. Прав беше, защото мислеше за изкуството, като за вид спорт!


Самият Рангел обичаше да казва:
Нас от Драгоман нататък, кой ни знае?


Но не искаше да спомене, че него го знаят още от втория му филм чак в Лос Анжелис, че и в Лос Аламос, че "Лачените обувки" му донесоха златна награда от Индия. Не, той не беше скромен, той беше шоп! Обичаше да спори, заради самия спор и ми предлагаше: Ти защищавай Айнщайн, аз пък ще твърдя, че Гунди е по-велик!


Идваха му на ум неподозирани сравнения -  "Тя прилича на неоправен креват!", "Този сценарий започва да прилича на сънищата на Бари". Бари беше моето санбернарско куче, което ни помагаше за сценариите. Спеше дълбоко, проснато край масата ни и от време на време раздвижваше краката си с грамадните лапи сякаш подгонва съседските котки. Явно сънуваше и само Рангел разбираше какво. Живеехме в старата селска къща в Ковачевица, работехме усърдно, вечер се събирахме с приятели, Рангел почти не пиеше, аз напротив. Той се ядосваше, че си губим времето и че в това село животът бил "ред приказки, ред пържоли", а "звездите на небето са като прасета."


Вечери наред настоявахме да изпее неговата любима шопска песен, той се офлянкваше. Молихме го, молихме и най-накрая след дълги увещания, той рязко стана от масата и слезе в мазата. Не се появи дълго и по едно време някой изшътка: Тихо! Млъкнахме и чухме. отдолу да се носи гласът на Рангел. Той пееше и повтаряше една и съща извивка. " Репетира!" – възкликна някой. "Не, батко, разпявам се!" – и нашият режисьор се появи на чардака. Седна на мястото си, запя тихо, нежно и ние се захласнахме!

Рангел Вълчанов, 2003 г.

© Цветелина Николаева, Капитал

Рангел Вълчанов, 2003 г.


Въображението на Рангел
беше натъпкано под ужасно високо налягане в стоманена бутилка


Вентилът му трябваше да се отваря внимателно, защото, когато Рангел си харесваше някоя сцена, той й се любуваше, коткаше, разширяваше и ако изтървеше вентила тя можеше да взриви целия филм. Слава Богу, той умееше да се въздържа, макар и през сълзи.


Рангел беше актьор, това бе учил в академията, никаква режисура, но очевидно желанието да прави спектакли му изглеждаше по-привлекателно. Той знаеше, че има артистична дарба, но не е Лорънс Оливие. Когато поставяше някоя пиеса изиграваше всички роли – мъжки, женски – няма значение. Естествено, изпълваше се със съмнения, че героят може да се представя и в различна светлина и тогава се спасяваше от собствените си представи.Така героите на "Малкия остров" в предсмъртните си сцени, бяха верни на личността си, а Рангеловият светлик превръщаше тези кадри в най-разтърсващите мигове от филма. Аз все още помня очите, погледа и челото на загиващия Стефан Пейчев, а толкова много филмова смърт е минала безследно пред очите ми.


Рангел винаги са стараеше да открадне нещо от актьорите си. Правеше го, когато се убедеше, че му се предлага хубаво, оригинално решение. И го забравяше, щом усетеше някаква суетна прищявка. Той беше освободил въображението на Калоянчев, радваше му се, но безцеремонно забраняваше всеки естраден повей. Затова, за мен, образът на бай Деньо от "За къде пътувате" е връх в превъплъщенията на великия артист.


По време на цялото си половинвековно творчество Рангел Вълчанов


не получи нито една "Златна роза",
това означава, че не направи нито един подмилкващ се филм


Не изповядваше закостенели идеологии, мъчеше се да разбира света и обичаше индуската мъдрост "Само Брама знае защо става така, а може би и той не знае!"


И аз не знам какво знае Брама, не знам и какви са делата Господни, но защо Рангел трябваше да изживее толкова жестоки мъки, болки, страдания през последните години от живота си, докато смъртта се смили над него, не проумявам. Явно и Брама не знае защо. Това, което със сигурност мога да твърдя, е, че Рангел Вълчанов беше ярка личност в нашата култура, от тези, които все по-рядко се срещат. И днес, когато се отбелязват сто години българско кино, нека по-често си спомняме за него, въпреки че той няма да ни обърне внимание, не сме го заслужили!


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 886 Неутрално

    Голяма радост - нов текст на Георги Данаилов! Без значение от темата, това винаги е върховно удоволствие!

  2. 2 Профил на дурак
    дурак
    Рейтинг: 541 Весело

    [quote#1:"Митев"]Голяма радост - нов текст на Георги Данаилов! Без значение от темата, това винаги е върховно удоволствие![/quote]

    и пише с уважение за Вълчанов...
    нарушавайки старата българска традиция:
    "неглижирай този ,който не може да се защити"

    това го могат малко българи ,
    Респект към Данаилов

  3. 3 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 2664 Неутрално

    Голям е Рангел, ама и ти Георги не си дребен!!!
    Благодаря за прекрасните спомени!

  4. 4 Профил на todorov_g
    todorov_g
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Рангел Вълчанов - голям.
    Поклон!!!

  5. 5 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1127 Весело

    Ти защищавай Айнщайн, аз пък ще твърдя, че Гунди е по-велик!

    Ей това е тема за дискусия, но кой умее да го прави като старото поколение...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  6. 6 Профил на pentuer
    pentuer
    Рейтинг: 648 Неутрално
  7. 7 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 6859 Неутрално

    "не получи нито една "Златна роза",
    това означава, че не направи нито един подмилкващ се филм".
    Имаше при соца и такива творци.Малко,но имаше.Те не получаваха,награди,ордени и медали.Но бяха истински.Рангел беше един от тях.

  8. 8 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1234 Неутрално

    Радвам се, че си спомнихме за него.
    Поклон!

  9. 9 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1439 Неутрално

    Отново се убедих, какъв майстор на словото е Георги Данаилов.
    Един голям творец пише за друг голям творец, наслада за душата.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  10. 10 Профил на marto76
    marto76
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Поклон пред великото творчество на един голям човек - Рангел Вълчанов! Почивай в мир, Рангеле!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  11. 11 Профил на enero
    enero
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Спомням си "лачените обувки..." , когато малкия легна и се направи на умрел.
    И Рангел само се преструва на умрел. Гледа ни с едно око и се подхилва...

    .
  12. 12 Профил на Claus von Stauffenberg
    Claus von Stauffenberg
    Рейтинг: 641 Неутрално
  13. 13 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 541 Неутрално

    "..., заяви, че освен у нас никъде по света не се прожектират български филми, така че оплакванията на кинодейците за повече средства са неоправдани. Прав беше, защото мислеше за изкуството, като за вид спорт!"- край на цитата

    По тази логика аз бих имал право да говоря за ГОЛЕМИЯ Иван Димитров, ръководител на читалищната театрална група в моето село, защото по-голям театрал от него никога не е имало в наше село. И също така да говоря за селската читалищна дейност като за изкуство от най-висока проба. Нищо, че театралните ни постановки никой не искаше да ги гледа освен в селото ни. По същия начин бих говорил и за музикалната ни група и за ВЕЛИКИЯ ни музикант- кларинетист Асен, макар, че никой не го канеше на свирня по други села. Но като го сравня с останалите от селото, той беше най-великиятл
    Пиша това не защото не оценявам Рангел Вълчанов или Данаилов, но да напомня, че малко се изхвърлят с величаене един на друг. Все пак става въпрос за местни величия. Нека не пренебрегваме факта, че за да си наистина голям, трябва и международно признание. Наистина филмите ти трябва да се гледат по света. И книгите ти да се четат по света.

  14. 14 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Георги Данаилов би могъл да величае който си иска и колкото си иска с уточнението, че това е само негово мнение. Намесването на спортния журналист означава, че той настоява и другите да мислят като него и ги бичува ако са на друго мнение. Често срещана грешка,която допускат хората. Справка- Цицерон.

  15. 15 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1114 Неутрално

    До коментар [#13] от "gozambo":

    Ами въщност не трябва, филмите на някои режисьори са доста локални и нямат голяма стойност за по-широк кръг зрители. Но това съвсем не означава, че са зле направени. И да, вашият театър и вашият кларинетист са значими. Изкуството си е доста субективно, нещо може да ценно, само ако има за кого то да е важно, дори да е само за вашето село.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK