Реквием за една страна

14 септември 1943. Акад. Богдан Филов, братът на покойния цар Борис Трети княз Кирил и генерал Никола Михов /от ляво на дясно/ полагат клетва пред Народното събрание като регенти на малолетния цар Симеон.

© "Изгубената България"

14 септември 1943. Акад. Богдан Филов, братът на покойния цар Борис Трети княз Кирил и генерал Никола Михов /от ляво на дясно/ полагат клетва пред Народното събрание като регенти на малолетния цар Симеон.



Целите на "Народния съд"


На 1 октомври 1944 г. ЦК на Българската комунистическа партия изпраща следното писмо до Георги Димитров, който по това време се намира в Москва:


"Във връзка с известно недоволство, изразено от нашите мекушави съюзници по повод революционното ликвидиране на фашистката агентура, решихме: чистката да продължи още една седмица, след което ще започнат да работят народните съдии и чистката ще тръгне по законни пътища. Работата ще се провежда внимателно."




Какво има предвид авторът на писмото, вероятно злополучният Трайчо Костов, под фразата "чистката ще тръгне по законни пътища"? Ден по-рано Министерският съвет е приел наредба-закон, с която се урежда създаването на т.нар. Народен съд. Според заглавието на наредбата този извънреден трибунал трябва да съди "виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея".


Наредбата е категорична кои са "виновниците". В чл. 1 се казва, че това са: министрите във всички правителства от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г.; всички депутати от XXV народно събрание; "други граждански или военни лица". Последната, на пръв поглед твърде обща формулировка, трябва да узакони убийството на регентите, ако те се завърнат от Москва, където са изпратени почти веднага след 9 септември, а също и на висшите военни, които в този момент са на фронта.


Народният съд не е прецедент за Европа след края на Втората световна война – подобни трибунали действат и във Франция, Белгия, Гърция, Дания и т.н. И въпреки това българският случай е уникален. Първо, по това, че когато започва да действа, войната все още не е приключила, България е окупирана от чужда армия и управлявана от чужда столица.


И второ, по това, че броят на съдените и осъдените е необикновено висок за страна, която до 1944 г. не взема почти никакво участие във военните действия: повдигнати са обвинения на почти 11 хиляди души, от които осъдени на смърт са над 2700, а на доживотен затвор – над 300.


Дори да се оставят настрана фактите, че Народният съд действа във време на война под диктата на външна сила, че a priori приема обвиняемите за виновни и че погазва няколко текста от конституцията и съдебното законодателство на страната, неговото съществуване е изцяло престъпно дори само по смисъла на целите, на които служи.


Те се свеждат до три: публично да се унижат и убият водещите обществени лица на страната; да се открадне по законен ред техният имуществен и символен капитал; и най-страшното – българският народ да бъде натоварен с вина като съучастник в кървавото учредяване на комунистическата власт.


Димитров диктува историята от Москва


Сред книжата на първи и втори състав на Народния съд, наскоро публикувани в интернет от Централния държавен архив, се открива един изключителен документ.


В началото на януари 1945 г. Георги Димитров изпраща по Трайчо Костов инструкция до главния обвинител на Народния съд Георги Петров. Димитров властно чертае линията, която народният обвинител трябва да следва в изявите си, както и фактите, които трябва да избягва. Освен инструмент за вмешателство в работата на съда тези две страници представляват и един от първите актове по пренаписване на историята от страна на комунистическата партия. Догмите, които Димитров диктува от Москва на своето съдебно аташе в България, ще станат за следващите петдесет години догмите на официалната българска историография.


Каква линия трябва да следва Георги Петров?


Първо, Петров трябва да представи периода от 1941 до 1944 г. като период на робство и терор върху българския народ, осъществявани от "хищническото лице на немско-фашисткия империализъм". Съответно окупирането на страната от Червената армия трябва да се представи като "освободителна мисия" и "мощен тласък на всенародното движение, което доведе до сриването на противонародния режим".


Димитров е наясно, че всяко свързване между болшевизма и нацизма ще увреди тезата му. Затова и той изрично диктува на Петров да внимава да не би някой да спомене, че в началото на войната Хитлер и Сталин са били съюзници; че на 26 октомври 1940 година съветското посолство е отправило официална покана към правителството на "фашиста" Богдан Филов за сключване на договор за приятелство и сътрудничество; и че когато България става част от Тристранния пакт, Молотов според дневника на Филов само промърморил, че руснаците смятали Балканите за своя зона на влияние.


Вторият пункт, по който трябва да настоява Петров, е, че по време на войната в България се е разгърнало широко антифашистко движение и че то е било безмилостно преследвано от страна на властта.


За да укрепи този пункт особено в неговата втора част, Димитров ще пусне в действие цялата пропагандна машина на властта: седмици наред вестниците на ОФ ще публикуват върху първите си страници снимки на обезобразени трупове и отрязани глави, за които ще се твърди, че са на партизани и ятаци; ще бъдат освен това издирвани майки, сестри и съпруги на загинали преди 9 септември и тези клети жени ще бъдат принуждавани да изливат мъката си в мастити писма до народните прокурори и съдии (по-надолу ще дам за пример едно такова писмо).


Третият пункт в диктовката на Димитров отговаря на тезата, че през 1941 г. България е станала съюзник на нацистка Германия в името на своето национално обединение. Грижата за българите в Беломорска Тракия, Северна Добруджа и Македония трябва да бъде представяна пред Народния съд като... предателство и "великобългарски шовинизъм". Охулването на националния ни идеал става под портретите на Левски и Ботев, окачени специално за случая във всяка от залите на Народния съд.


Цялата тази казуистика, разбира се, не просто трябва да унижи обвиняемите. Тя трябва да постигне и нещо повече: да представи комунизма, който и като идеология, и като практика не е особено популярен в страната, като естествена историческа съдба на българския народ. Тези, които доскоро са били преследвани като терористи, трябва за няколко месеца решително да се преобразят на освободители.


"Присъден в полза на държавата целият му имот"


Тази фраза е повторена точно 170 пъти в бр. 115 на Държавен вестник от 1945 г. 170 пъти! Става въпрос за имуществото на осъдените от първи и втори състав на Народния съд регенти, министри, депутати и военни. Като се прибавят конфискациите, извършени от другите единадесет състава на съда, като се прибавят и хилядите случаи на неузаконено мародерство, общата сума на движимото и недвижимото имущество, което преминава в ръцете на новата власт, е огромна. Сякаш основната задача на Народния съд е тази – да се извърши узаконен грабеж от най-заможните български граждани.


Понеже Търновската конституция изрично забранява (чл. 75) имуществото на осъдените да бъде конфискувано, грабежът трябва да бъде добре подготвен от вече спомената наредба-закон за Народния съд. Без да е специалист по право, човек може лесно да забележи, че ако изобщо за нещо тази наредба се стреми да бъде издържана и подробна – това са условията и процедурата по конфискация. От всичко на всичко 16-те члена, които тя съдържа, повече от една трета се занимават с имуществото на осъдените.


Граби се не само имущество. Заедно с него се грабят и символите на властта и влиянието. Като че ли обществената кариера на новия комунистически елит започва съвсем буквално със стъпване в обувките на стария. На другия ден след екзекуцията на регентите и министрите мнозина софиянци виждат един от екзекуторите, Фердинанд Козовски, демонстративно да разхожда из центъра на града ботушите на убития княз Кирил. Няколко години по-късно същият този Козовски ще стане председател на Народното събрание и ще задържи поста си цели 15 години.


По старателното организиране на кражбата личи, че очакванията за печалба са големи. Но дали те винаги са такива? В делото на министър-председателя Иван Багрянов като по чудо е оцелял един лист, който тихо се надсмива над низостта и човешката глупост. Когато поредната шайка грабители нахлува в дома му в Разград, тя като че ли остава с празни ръце. С особен яд бирникът е написал, че запечатва дома на обвиняемия, а също и гаража му, където се мъдри автомобил "Форд" "с прогнил плат на кьорюка, без акомулатор... всички гуми разсипани" (запазвам оригиналния правопис).


Обвиняемите


Когато се опитваме да видим процесите, организирани от Народния съд, автоматично, може би най-вече заради необходимостта от контраст с комунистическото зло, си представяме обвиняемите като красиви мъченици, които до последно устояват правата на демокрацията и свободното слово. Снимковият материал и множеството документи, които отскоро са достъпни публично, ни разкриват една по-различна и по-сложна картина.


Онова, което на пръв поглед прави впечатление, е, че никой от тези мъже, между които има редица изтъкнати юристи, не оспорва публично легитимността на Народния съд. Напротив, общото впечатление е за желание да се сътрудничи, за вяра ако не в безпристрастието, то поне в обективността на съдиите. "Вярвам, че уважаемият Народен съд ще бъде справедлив...", "Нямам какво повече да кажа, моля само за справедлива, макар и строга присъда...", "Оставям се на справедливостта на народа, който съдът представлява..." - това са най-честите последни думи на обвиняемите.


Другото, което прави впечатление, е липсата на общностно чувство между обвиняемите. Те не си помагат, не се застъпват едни за други, не се държат като съюзници срещу комунистите, но всеки е някак сам за себе си и ако е възможно, се опитва да пренесе отговорността върху друг и особено върху паметта на мъртвия цар Борис. "Държат линия на отричане, на стоварване всички криви дърва върху царя...", пише до Георги Димитров очевидно подразненият от поведението на обвиняемите Трайчо Костов.


Изобщо виждаме върху лицата на обвиняемите особен вид изненада от това, което им се случва. То като че ли не им е съвсем ясно или те не искат да го приемат в цялата му грозна буквалност. Действителността около тях ги обърква, тя им прилича на съд, говори им като съд, притежава цялата материална среда на един съд и все пак не е съд. Те усещат, че това, в което участват, е сложен политически спектакъл, в чийто край ще бъдат убити, и все пак се надяват на хепиенд и помилване.


Ето го например Богдан Филов. Той вече не е онзи Богдан Филов, който суетно брои в дневника си колко пъти Рибентроп ще го хване под ръка, а един уморен, оклюмал, като че ли тежащ на самия себе си човек. Той, както изглежда, разбира, че няма да бъде пощаден, но все пак отговаря на всички обвинения подробно и с много достойнство, борейки се ревниво като някогашния археолог, който е бил, за доизясняване на факта и на детайла.


Ето го и писателя и инвалид от войните Тодор Кожухаров, когото някакъв побеснял стражар убива с удар от пистолет в главата още на излизане от Съдебната палата, защото дръзко извиква "Не плачете за нас, а за България..." и после запява химна "Шуми Марица". Толкова по-силен ни изглежда разказът за този край и затова, защото същият човек два дни по-рано рухва пред съдиите, разкайва се, задето е подкрепял линията на сближаване с Германия, и за да изтъкне колко много обича руската култура, посочва, че и двата му литературни псевдонима – Щабс-капитан Копейкин и Федя Чорни – са руски.


Народът съди?!


По отношение на прокурорите и съдиите цялата грижа на Георги Димитров е да се открият хора, които ще изпълняват ролята си безмилостно. Процедурата по техния избор гарантира, че те ще бъдат "от нашите". Посочват ги областните комитети на ОФ, след което с доклад ги назначава министърът на правосъдието. В наредбата за Народния съд не се упоменава изрично, че те трябва да имат юридическо образование. Ако имат – добре; ако нямат – още по-добре.


Въпреки тези мерки обаче процесът срещу регентите, министрите и депутатите не тръгва така, както Димитров предвижда. Първоначалната пропаганда е създала у хората донякъде негативно отношение към обвиняемите; този ефект обаче бързо се загубва, защото обвинителите проявяват уважение към онези, срещу които говорят, дават им често думата, изслушват ги. "Има меко пипане", ще каже по този повод малко след началото на процеса Георги Чанков, едно от видните лица в ЦК по това време.


Другият фланг от народни обвинители и съдии, на който Димитров особено разчита, е флангът на скърбящите. Преди да започне работата на Народния съд, Димитров се е разпоредил да бъдат открити близки на загинали партизани, ятаци и политически затворници. Те трябва да повлияят със скръбта си върху работата на съда, поради което и биват редовно струпвани пред съдебните зали. И наистина някъде този трик успява. В Плевен при въвеждането и извеждането на обвиняемите избухват безредици и войската трябва да се намеси; в такава ситуация, разбира се, съдията предпочита да претупа процеса и бързо да издаде смъртна присъда, отколкото сам да пострада в хаотичното насилие.


Другаде трикът не успява и в скръбта проличава повече човещина, отколкото желание за мъст. Едно писмо от 30 януари 1945 г. до Първи и Втори състав на Народния съд, чийто адресант са майки, сестри и съпруги на убити партизани от Добружда, добре показва по-сложните чувства, които изпитват тези хора. От една страна, те наричат с всякакви силни епитети обвиняемите: "убийци", "предатели", "Юда Искариотовци" (sic!) и пр. От друга страна обаче, краят на писмото е красноречив, че смъртта на обвиняемите няма как да им върне убитите: "Не, ние не искаме смъртта ви, убийци..."


В крайна сметка решението за присъдите няма да бъде взето нито в съдебните зали, нито пред тях. Ще бъде взето в Москва, от Георги Димитров и съветската върхушка. То ще бъде обаче приписано на българския народ. Тези над 3000 присъди, голяма част от които смъртни, ще бъдат инструментът, с който комунистите ще задължат съвестта на България.


Реквием за една страна


Било 1 февруари 1945 г. Четвъртък. Денят бил студен. Пред Съдебната палата в София се били струпали много хора, за да чуят по говорителя присъдите срещу регентите и бившите министри. Мнозина гледали надолу, съвсем мълчаливи.


Разказват, че когато започнали да четат имената на осъдените, от някакъв прозорец наблизо тихо зазвучал "Реквиемът" на Моцарт. Не било ясно дали за осъдените, дали за съдиите или може би за всички. Звучал дълго.


Вечерта на 1 срещу 2 февруари смъртните присъди били изпълнени в Орландовци, близо до гробищата. Зарили 150 души в няколко трапа, издълбани от падналите бомби. Зарили ги със сгурия. Преди това ги ограбили.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (163)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Р. Дражев
    Р. Дражев
    Рейтинг: 442 Гневно

    Изроди!!!

    Happy face says, adios !
  2. 2 Профил на lz2
    lz2
    Рейтинг: 7235 Неутрално

    "Зарили ги със сгурия. Преди това ги ограбили."

    И после тези убийци и криминални престъпници са управлявали България! Затова сме на това дередже! Кражбите и лъжата не са почнали по време на демокрацията. Те бяха възпитавани и практикувани по времето на социализма, МАСОВО! Бяха начин на живот!

    ПравописА е поле за изява на неграмотните!
  3. 3 Профил на nicoleta
    nicoleta
    Рейтинг: 1366 Гневно

    Така постъпиха и дядо ми ,взеха му всичко и го осъдиха на 5 години затвор за това че е бил касиер на банка.Гадове!

  4. 4 Профил на carmello
    carmello
    Рейтинг: 828 Неутрално

    доста време страдаме и ще страдаме от липсата на истински елит именно заради тези 2700 убити...

    за комунистите не мисля че има какво да се каже още, освен че според мен причиняват повече вреда на България за 45 години отколкото турците за 5 века...

  5. 5 Профил на д р Чарли Мишкин от ГРУ
    д р Чарли Мишкин от ГРУ
    Рейтинг: 2267 Гневно

    И сега?
    Наследниците на комунистите извършили тези зверства и престъпления - ни управляват под една или друга форма.

    А на нас ни харесва. Нали?

    Путин kiss май ЕС! ----- wwww . ДЕНьГИ .ru.net :-)
  6. 6 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2799 Неутрално

    Зверствата,физически и психически на милиони българи от озверелите червени банди трябва да се изучават,трябва да се правят филми и театрални постановки,да се пишат книги.Никога повече не трябва да допуснем комунистите да управляват България.

  7. 7 Профил на mano
    mano
    Рейтинг: 388 Неутрално

    На 09.09.1944 година, България престава да бъде суверенна държава.
    И така и до днес.

    Но поради незнание и не желание тези знания да се попълнят, и до днес големи проценти от нашия народ не осъзнават горния факт.

  8. 8 Профил на apollo
    apollo
    Рейтинг: 490 Неутрално

    И въпреки тези безродници и наследниците им България оцеля и ще я бъде.

  9. 9 Профил на carmello
    carmello
    Рейтинг: 828 Неутрално

    До коментар [#8] от "apollo":

    най- голмият проблем на България следващите 50 години ще бъде демографията, колко ще я бъде ще видим...

  10. 10 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8382 Неутрално

    2700 убити с присъди от НС.А колко са убити преди това,без присъди,никога няма да можем да сметнем.И като си помисли човек,че в Нюрнберг са осъдени на смърт само 12 души

  11. 11 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1177 Неутрално

    Позор!

    А някои разправят: "Ама все пак били съдени..." О, да, от незаконен съд, от незаконни съдии, по незаконен начин...

  12. 12 Профил на Claus von Stauffenberg
    Claus von Stauffenberg
    Рейтинг: 617 Неутрално

    БИЛО е БАНДИТИЗЪМ върху беззащитно население. Наложен със силата на ПРОБИТИЯ СЪВЕТСКИ БОТУШ. Имали са бази до началото на 60-те. През това време ПОМИЯРИТЕ от горите и пещерите са ВЪРНАЛИ МРАКА върху БЪЛГАРИЯ, като са изличилил всичко де що е имало глава между раменете си.

    ФЛАГРАНТЕН БАНДИТИЗЪМ представян като НАЛОДЕН СЪД.... онзи другия съд е неизбежен. Там няма сопи и и тояги....!!

    Claus von Stauffenberg
  13. 13 Профил на Bulgerman
    Bulgerman
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Бог да прости достойните ни предци, зверски избити от московските маши-главорези...

    Единствените мотиви за тези зверства са злоба, завист и алчност. БКП не е идеология, а свърталище на извратени криминални типове, монтирани във властта от московския окупатор с шпагин в ръка.

    Днес същите мъки преживява Украйна. Ние знаем защо я подкрепяме, преживели сме го.

    XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.
  14. 14 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 557 Неутрално

    Сравненията между НС и Нюрнбергския Съд вкарват нелепа емоция в заключенията ни за онова време, Дами и Господа ...
    Нашият е "местен репешаж", а в Нюрнберг беше гала-вечерта ...
    В близки страни, кръвта не спря да се лее доста дълго подир 9-ти Май 1945та - практически, наше село не беше сред тях ...

  15. 15 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 644 Неутрално

    Законът за комуниста и всеки друг вид примат е излишна козметика за да убиеш и ограбиш някого, докато съветската армия го държи вързан или вече убит.

    И днес Путин е олицетворение на същата гадна наглост. Никаква милост към кремълския геноцид!

    Navigare Necesse Est
  16. 16 Профил на angevins
    angevins
    Рейтинг: 879 Неутрално

    До коментар [#10] от "rosiraycheva50._":


    [quote#10:"rosiraycheva50._"].И като си помисли човек,че в Нюрнберг са осъдени на смърт само 12 души[/quote]

    В Нюрнберг имаше присъди срещу нацистките изроди в България чистка за легитимиране на един държавен преврат... От 1918 в България няма политическа стабилност.

    ...ЕвОлЮцИЯ а Не РеВоЛюЦиЯ...
  17. 17 Профил на Ернесто
    Ернесто
    Рейтинг: 497 Неутрално

    германското правосъдие -........... твърде дълго си е затваряло очите за престъпленията. "В Германия са осъдени едва 160 нацистки престъпници. Това е твърде неубедителен резултат, като се има предвид колко масово са били избивани евреи и роми"

  18. 18 Профил на razlichen123
    razlichen123
    Рейтинг: 544 Неутрално

    До коментар [#4] от "carmello":

    Ако убитите бяха само 2700 души, сега България нямаше да е на този хал. За няколко дена около 9-ти са убити 30-40 хиляди без съд и присъда. А в следващите 20-тина години още 250-300 хиляди души. Това е голямата трагедия. Пълно ликвидиране на умните и интелигентните, а тук-таме оцелелите са депортирани, изселени и въдворени по селата. Без право да ги напускат, както и да работят, каквото и да е било. А до към края на 70-те продължават все още да носят негативите на хора "Врагове на Народа"!

  19. 19 Профил на Ернесто
    Ернесто
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Преди това ги ограбили - тава са пълни глупости.
    Сред осъдените са убийците на Александър Стамболийски, убийците на децата от Ястребино, за отрязаните партизански глави и др. подобни. Кои са убийците на Гео Милев за поемата Септември....... Кой е раздавал парични награди за партизански глави....... Кои са организирали и изпратили на смърт евреите от Македония..... Кой е окупирал Гърция...

  20. 20 Профил на serafin
    serafin
    Рейтинг: 822 Неутрално

    Много съвестно са следвали заветите на оня сатрап ленин!
    Разстрел и конфискация, разстрел без съд и присъда и грабеж!

    Ако искаш нещо да НЕ бъде свършено създай комисия
  21. 21 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 3523 Гневно

    До коментар [#17] от "Ернесто":

    "В Германия са осъдени едва 160 нацистки престъпници. Това е твърде неубедителен резултат, като се има предвид колко масово са били избивани евреи и роми"

    Само че те са осъдени от международен съд. Докато тука в България .......

  22. 22 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2292 Неутрално

    Доста от нещата които прочетох не ми бяха известни, а не съм млад човек. Затова тези неща трябва и да се пишат и изучават, за да се достигне до правилната позиция, а именно че фашисткото национал социалистическо управление и нашия псевдо-социализъм наложен от СССР и упражняван от БКП, са едно и също.
    Така както на никой не му минава и през ума да казва "Хубаво си беше" за онова време, макар че е сигурно, че не малко немски граждани не са се чувствали зле в тези години, така трябва да стигнем и ние до тази фаза.
    А затова е необходимо тези събития и години широко да се дискутират и изучават в училище, за да може и младите да получат една крайна и убедителна оценка за тях - това ще помогне и формации като БСП, Атака, СИРИЗА и други такива да имат много по-малки шансове да заблуждават и лъжат нашите граждани.

  23. 23 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3838 Неутрално

    Светла им памет на убитите от т.нар. Народен съд!
    Много силен и емоционален текст!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  24. 24 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4859 Неутрално

    Сталин също е бил недоволен от действията на съда . Той вика при себе си Димитров и му дава най строги инструкций да не се церемонят с народните врагове. Димитров изпраща телеграма на Трайчо с подробни инструкции как да се действа. На самият Трайчо предстои да падне от същата ръка която му дава заповеди , но той още не знае това. За сега е послушен изпълнител, шамарът който му лепва по късно Коба е по страшен и от смъртна присъда.

    klimentm
  25. 25 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1149 Неутрално

    Освен тези убииства мародерите са убили още безброй хора от интелигенцията без съд и присъда и изчезнали безследно

  26. 26 Профил на doroteus
    doroteus
    Рейтинг: 1363 Неутрално

    До коментар [#4] от "carmello":

    Радвам се,че най-после ,във Ваше лице намерих човек ,който мисли като мен!
    Много съм живял,много неща съм видял ,но малко все още са ЧЕТЯЩИТЕ И МИСЛЕЩИ ХОРА КАТО НАС С ВАС!
    Благодаря!Явно не съм все още изкуфял старец!

  27. 27 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 3523 Весело

    До коментар [#19] от "Ернесто":

    ,,... Кой е окупирал Гърция... ,,

    Нали, цела Гърция са окупирали наште фашаги

  28. 28 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Писма на Вера Багрилова (чехкиня , омъжена за българин) Писмата са отпечатани под заглавие „Изгнание в българския Сибир” във в.”Подкрепа”. №№ 54 – 90, март-април 1992 г.

    Март – село.

    Скъпи татко,
    Пиша ти без да знам кога ще можеш да прочетеш това. Спомням си за теб без да знам дали си жив.

    Ще се опитам да ти опиша горе-долу какво преживях и какво изтърпях в тази човешка буря. Още не му се вижда края – още дълго не. Не зная дали ще се видим, но все някога това ще попадне в твоите ръце като доказателство, че винаги съм си спомняла за теб с любов и копнеж.

    Засега съм в изгнание, в българския Сибир. Иглика е при баба си. Искаха да взема и нея, но аз се молих и лях сълзи пред палачите, докато ми позволиха да я оставя в София. Стефан е в затвора и ще бъде съден – сигурно и сам не знае защо. И до днес не зная дали е жив или мъртъв. Вярвай, толкова пъти си спомням за мама и я моля да ме вземе при себе си, защото е толкова тежко да се живее.

    Откраднаха ни абсолютно всичко и с Иглика сме голи и боси, изгониха ни от малката таванска стая, която Борис ни даде. Уж щяли да я запечатат и когато се върна да ни я отворят. Ще трябва да започвам от самото начало.

    23 декември – 4:30 сутринта
    Някой истерично чука на вратата и иска да му бъде отворено. Случайно при нас беше дошла на гости Милка, сестрата на стефан, с детето си и понеже живее далеч беше останала да преспи. Отворихме – нахълтаха двама мъже. Зад гърбовете им видяхме стражаря, който остана отвън. Заповядаха ни всички да се облечем за петнадесет минути и да вземем със себе си всичко необходимо – толкова колкото семи можем да носим. Покривала, зимно бельо, дрехи, обувки и да се приготвим за път. Спогледахме се и видяхме, че нищо не може да се направи. С какво чувство събуждах малката Иглика, която беше силно простудена и имаше температура, можеш да си представиш.

    Натовариха ни на камион, който беше пълен със същите нещастници като мен. Вярвай ми – мислех, че ще ни откарат някъде и ще ни екзекутират. Притисках малката Иглика и се молех на св. Барбара и на мама за лек предсмъртен час. Закара ни до някаква сиропиталище и там ни сортираха. Там се молих и лях сълзи да оставят Иглика вкъщи, докато най-накрая ме чуха. Милка си уреди самичка всичко и свято ми обеща, че каквото и да се случи ще се грижи за моето дете. Последна целувка, последно сбогом и повече не я видях. Плачеше, много плачеше, но това не интересуваше никого. Оставих я болничка, слабичка, но я оставих с облекчение, защото от двете злини трябваше да избера по-малката. О, Господи, колко ми беше тежко. С какво съм заслужила такова нещастие...Беше много студено, мразът рисуваше по стъклата, а никой от нас не знаеше какво ще стане с него.

    Подредиха ни по осем в редица. Какви дълги и тъжни редици. Никой не знае къде ни водят. Говори се, че в Русия – да реставрираме Одеса.

    Прехвърчаше сняг, влизаше ни в очите, но мен ме топлеше съзнанието, че моето дете ще живее и ще бъде по-близо до баща си, нищо, че той е в затвора. Не ми беше студено, топлеше ме черния кожух на мама. Загърнах се в него и си спомних за нея.

    Децата на бившите министри влачеха куфари като последни носачи, конвоиращите ни подканваха да вървим по-бързо е за малко не ни мушкаха с щикове. Бяха толкова много, че чак беше комично. Хората ни гледаха може би тъжно, може би ни го желаеха...Трудно е да разбереш хората, особено когато свой своя убива.

    Най-накрая стигнахме до гарата, където ни чакаха вагони. Снегът все падаше и падаше, студът настъпваше. Насядахме на земята в конски вагоди, кой където намери място. Намерих позната госпожа – нейният мъж е в една килия със Стефан. Нейните деца – деветгодишно момченце и дванайсетгошно момиченце се държат за нея и не можеха да разберат какво става. Аз бях сравнително спокойна и мислех за Стефан и Иглика. На него нищо лошо няма да му се случи, но ще полежи известно време. Това може би няма да му навреди и ще го накара да ми повярва и да се откаже от политиката.

    Настанихме се и след някой и друг час влакът потегли. Накъде никой не знае. Може би за Русия, но аз от самото начало не вярвах на това. Пътувахме ден – нащ – отново ден – на всяка по-голяма гара се сменяше конвоят, докато стигнахме до последната гара – Каспичан. Там ни чакаха около двеста стражари, въоръжени до зъби, а на никой не липсваше даже ножът между зъбите.

    Беше срасива вечер, дърветата бяха потънали в сняг, клоните им висяха като гроздове, а луната полираше всичко със сребриста светлина. Отвреме навреме повяваше вятър – той раздвижваше дърветата и те като че приветствайки ни , леко се покланяха.

    Отново ни строиха и ни поведоха към залата на народния дом. Сто и десет жени, млади момичета и деца – всеки се настани да спи където можа и където намери място.

    Никога не бих повярвала, че мога да спя цяла нощ и то при такъв шум. Децата плачеха, тези, които не моажеха да заспят въздишаха и оплакваха горката си участ. Събудих се чак на сутринта. Така прекарахме три нощи. Тези дни бяха пълни с обиди и унижения – давахме обяснения кои сме и какви сме, обясниха ни, че трябва отново да ни възпитават. До тоалетната можехме да ходим два пъти дневно и то с полицай, който стоеше край тас. Не искаха да ни дават вода, уж имало спукана тръба. Хляб ни донесоха толкова, колкото да не умрем от глад.

    Представи си да беше тук Иглика!

    Разделиха ни на две групи. Едните продължиха пътуването с теснолинейка, а другите – на каруци.

    Това пътуване беше най-страшното. В малки вагони ни набутаха по тридесет, можехме да стоим само прави. Подът беше покрит с тор, тъй като тези вагони бяха предназначени за превозване на прасета. Никога в живота си не съм припадала, но този път само една крачка ме делеше от това. Духаше вятър, снегът навяваше, беше страшен студ. След петчасово страдание най-накрая пристигнахме и научихме, че трябва да пътуваме още тридесет километра с каруци.

    Никога не съм мислила, че България е толкова голяма.

    Ужасяваща сибирска степ пред нас и с часове няма край. Представи си всичко оново, което е било във въображението ти , когато си чел руските класици – бяла равнина, покрита със сняг, която в далечината се слива с хоризонта. Нищо, съвсем нищо не нарушава равната черта, даже ти става тягостно от това. Зимата е в пълен размах, колелата на нашата каруца пукат и скриптят от студа – това е единственото доказателство, че се движим.

    По пет в една каруца, единадесет каруци една след друга. Няколко селяни, въоръжени с пушки и щикове и револвери в пояса вървяха покрай каруците или се возеха в тях и охраняваха около петдесет жени и деца – нещастни съпруги, сестри, но и майки. Тяхната революция, безкръвната революция, както я наричат, ги е лишила от достъп до живота, от възможността да живеят. Безкръвна революция – когото не иска, не убива, но мачка и подтиска, докато те задуши и сам сложиш край на живота си.

    Спомняш ли си едно твое посещение в Радомир, когато пътува с файтон до Перник? Всички, които тогава бяха с теб не са вече между живите. „Безкръвната революция” ги погълна всички – освен Стефан, който е наричан злодей, убиец, кръвопиец и мъчител на българския народ. Аз нося половината от неговата вина. Такива като него са много, много – „безкръвната революция” помита всичко, което беше по-ценно, по-интелигентно, което правеше чест на България и увеличаваше уважението на чуждите народи – а точно от това уважение България има най-голяма нужда.

    Да, правеха се грешки, големи грешки, но не Стефан беше този, който ги допускаше, а други високопоставени господа. Стефан беше една от 165 фигури, които се наричаха „парламент”. Може би някога, когато премине през школата на живота и опознае по-добре своя народ, неговите потребности и химери, ще бъде и той някакъв фактор, но се надявам и се моля, когато излезе от затвора да не се втурне към политиката, а да си гледа своята работа, за която има толкова широко поле за действие.

    Колко сме му говорили с мама, обяснявали сме му политическите закономерности и предпоставки, а той се смееше и казваше на български – женска му работа. Днес може би се сеща за това, но вече е късно. Ако тогава ни беше послушал поне малко и беше преценил нашите думи, днес можеше да бъде на свобода. Щеше да премине към опозицията в парламента и днешното положение на нещата би било съвсем друго.

    Сега вече, разбира се, нищо не може да се направи, но въпреки всичко той не е нито злодей, нито убиец. Ти го познаваш и знаеш, че той не е способен и кокошка да убие, а чувството му за доброто и справедливостта е развито до най-висша степен. Има някои негови колеги, които използваха своето положение и натрупаха капитали. Съдът, който ще се състои, трябва да види какъв идеалист беше той. Знам и вярвам в справедливостта, вярвам, че всичко ще се изясни и когато след време се съберем отново, ще има за какво да си спомняме.

    Такива и подобни мисли ме вълнуваха по време на пътя, който ми се струваше безкраен. След шестчасово мъчение стигнахме до някакво градче, което ни беше посочено като цел на нашия път.

    Беше вече вечер, всичко блестеше и трептеше от студа, месецът и звездите ярко светеха. Подкряпяни от надеждата, че е дошъл краят на това страшно пътуване, се оживихме, но уви, казаха ни, че тук за нас няма места и че трябва да продължим до съседното село, където ни очавали. Ох, още половин час страшни мъки и страдания. Децата заспиваха за ужас на своите майки. Всичко пукаше от студ. Знаеш колко съм чувствителна към студа – не чувствах краката си, а когато се опитвах да ги помръдна, изпитвах страшна болка. Прекръствах се с облекчение при мисълта какво щеше да стане тук с Иглика.

    Най-накрая пристигнахме. Пред нас се появи някаква сграда – селското училище. Беше потънало в тъмнина, къде ти тук електричество. Докато слезем от каруцата, а това продължи известно време, намериха някаква газена лампа и я поставиха в класната стая, определена за нас. Като че ли за пръв път в този момент пред нас проблясна нашият ужас и усетихме болката от изгнанието. Децата плачеха сънени и наполовина измръзнали, не можеха да се държат на краката си. Не можех никому да помогна, защото сама се нуждаех от помощ. Краката напълно отказваха да ми служат. Всичко беше ужасно, убийствено. Събраха ни и ни преброиха. На въпроса ни какво ще става по-нататък ни отговориха, че на следващия ден ще продължим на още тридесет километра оттук.

    Дано гръм да удари България и да я натроши на хиляди парчета! Нищо друго не можех да желая. Но тук, в това село Черник, ни беше съдено да преживеем цяла седмица

    14 март
    Скъпо татенце, златно татенце, Стефан вече го няма! Тези хиени тук не искат да го потвърдят, не получаваме никакви новини, но се намери един, който ни го каза. Застреляли са 68 депутати, с вързани ръце, полуголи, с куршум в тила. Екзекутирали са всички млади и надеждни. Останали са само старите и тези, които нищо не са представлявали в политическия живот. Те почти всички са осъдени на доживотен затвор. На 1.II. в 4 часа сутринта им прочели присъдите и веднаги ги отделили от колегите им, завързали ръцете им отпред и до полунощ разстреляли всичките 32 министри и 68 депутати от 1941 г. Стефан отдавна е мъртав, а аз съм вдовица с едно сираче. Даже не мога да проумея всичко това. Не вярвам все още, че всичко е истина, но сега си давам сметка за дългото мълчание на нашите в София. Март е, овцете се прибират от паша, пастирът весело свири на кавал, кучето весело върти опашка и се радва, че се прибира у дома след работа. Чувствам се някак особено, иска ми се да литна високо, високо, след Стефан, там, където цари спокойствие и мир. Слънцето залязва, месечината изгрява, не мога да вляза в стаята, там нещо ме задушава. Тук, навън, съм по-близо до Стефан. Денят отминава и настъпва тиха вечер. Тъжно ми е, ох, колко страшно ми е тъжно. Нямам нийде никого, който би се погрижил за мен и където бих могла да сложа своята тъжна глава. Моето малко слънце е вече сираче. Не мога добре да разбера – защо?! На кого какво направихме?! Моята вяра в справедливостта и истината!! Златно татенце, вече е вечер, почти е тъмно, а на мен ми е толкова тъжно за теб. Какво да правим – дали си спомняш за мен? Какво се случи с нас, скъпо татенце? ! Най-напред маман, сега – Стефан – о, колко е тежко да се живее! Дали някога всичко това ще има край?! Колко е тиха тази вечер, само хлопатарите на овците се чуват отвреме навреме. Природата се готви за сън. Не плача, не знам защо, но съм страшно слаба, сякаш са ми изтръгнали половината сърце.

    Ще отида да си легна, може би ако заспя ще го видя в сънищата си. И него, и мама, е теб. Как отново сме всички заедно. Златно татенце – лека нощ!

    Боже мой, татко наш, покажи ми пътя, на който трябва да крача. Нямам майка, този ангел-пазител, който ми показваше накъде да вървя, който ми проправяше пътечки, за да не се загубя в живота и почестваше от тях камъните и тръните.

    Колко отдавана беше, когато гледах нейното мило лице, пълно с бръчици и добрина.

    Докосването на нейните ръце, нейният поглед, нейните устни – всичко това беше храна, която ми даваше сили да живея.

    Тя вече не е тук. Бог прекъсна нейния жизнен път и я положи във вечен сън.

    Седя, гледам и размишлявам. Бог ми отреди болка и страдание – и те затъмниха мисълта ми. Ще се опитам да пиша по-нататък. Скъпи татко, имам още много много да ти разправям.

    В това село Черник останахме през българската Коледа. Беше тъжна Коледа, но ние се постарахме да я разнообразим доколкото ни стигаха силите. Между нас беше и една колежка от операта, певица, съпруга на депутат. Пяла е някога и в Загреб, в „Мадам Бътерфлай”, но не е тази, за която кака изпрати воала.

    Ядене имахме предостатъчно. Турците като разбраха кои сме, щяха да си продадат и ризите от гърбовете си. Лошото беши, че всичко най-напред трябваше да мине през полицая, който не напускаше своя пост пред вратата. Той определяше каквито си иска цени и даваше на турците също каквото намира за добре. Аз съвсем случайно имах пари в чантата си и така без моята намеса ги имах при себе си. В противен случай или щях да ги забравя, или щях да си мисля, че е по-сигурно да ги оставя вкъщи, както направих с всички бижута, защото нас можеха да ни обискират и да ни вземат всичко. У дома ме уверяваха, че всичко ще бъде честно и почтено запечатано докато се върна. Това не им попречи обаче още на другия ден там да настанят един от планината. Те са най-страшни, защото са неуки и неинтелигентни, а си мислят, че са спасили България. Такива хора сами си присвояват големи права, а при това те са или дезертьари от казармата или избягали от училище варади лоши оценки. Англия ги използва, организира и подпомага и те се превърнаха в противоправителствена войска. Да, между тях сигурно е имало и идеалисти, които не са били съгласни с правителството и не са разбирали какво е това политика. Въпреки големия процент семеотрицание в убежденията им , те не са знаели, че политиката се мени, нито пък кое е по-доброто за народа и хората. Докато всички държави трябваше да пращата свои синове във войната срещу Русия, България нямаше нито един войник на фронта. И то цели четири години. Днес – о, колко майки и жени плачат като мен! Тукашният народен съд, съставен от злодеи, проститутки и истерици, беше неумолим. Вратите на всички затвори бяха отворени на Девети септември и всички затворници бяха освободени, за да съдят тези, които бяха съдили тях. Не само министрите и депутатите, унищожиха садиите, войската до най-простия войник, изпълняващ своя дълг, полицаите, журналистите, банковите чиновници, учителите, всичко което беше малко по-културно, по-инелигентно – беше техен противник и неприятел.

    Напразно осъдените генерали вземали цялата вина върху себе си, обяснявали, че те са давали заповеди, а другите е трябвало да ги изпълняват – особено при акциите срещу партизаните – не, всичко отиде под ножа. Същият този народ, хората, които до преди една година славеха юнаците, сега им плюе в лицата, крещи грозни думи и скандираше – смърт!

    Тази страшна дума се насеше по градове и градчета. Всеки град имаше свой „Народен съд”. Във всеки град загубиха главите си най-малко двеста културни и интелигентни хора, и два пъти повече без съд. „Безкръвната революция” ще остоне в историята на България най-черната страница , защото върна българите назад най-малко с двеста години, що се отнася до културата.

    Изхвърлят от работа дългогодишни учителки без пенсии, а на тяхно место назначават момичета, които са били партизанки и нямат дори средно образование.

    В гимназиите арестуват учениците за всяка усмивка при някоя многозначителна фраза на преподавателите. Където има разбирателство между ученици и учители арестуват всички. В кафенетата и сладкарниците правят чести проверки и откарват пълни камиони със студенти.

    Но едно забравят – българският селянин няма да си даде земята. Преди да му я вземат насила, той ще избяга в планината и ще чака момент за отмъщение.

    Тази година има страшна суша – и народът започна вече да се кръсти. Обяснява си го посвоему – напоихме земята с кръв и затова Бог не изпраща дъжд...

    Българският селянин е доста мистичен и суеверен и вярва, че сушата е божие наказание.

    Не знам , но вярвам, че наказанието ще дойде. Не зная откъде, но си спомням думите на майка ми: - „Всяко зло води след себе си наказание”.

    Скъпи татко,
    ти и аз бяхме комунисти, музиканти – пролетарии, но повярвай ми излекувана съм от комунизма.

    А какво правят тук руснаците, да не ти дава Бог да имаш с тях нещо общо! Нито една девойка не е в безопасност пред тях. Живеят в най-големите министерски апартаменти, където ходят по голяма нужда в бидетата, а на килимите колят овни, за да ги пекат после на двора. Питат по улиците минувачите колко е часът и след това вземат на хората часовниците.

    Вярвам, че и при нас е имало, така че си имал възможност да ги опознаеш.

    4. VII

    Изпълниха се две години, откак почина нашата майка.Или може би бъркам, знам че беше юни или юли. Какво преживях през това време не е за учудване, че съм забравила датата, а нямам никакъв документ. Миналият месец ти написах малко писъмце. Колко такива вече изпратих! Всеки обещава, а после не знам какво става с тях. По пощата все още не може да се праща

    Ще опиша накратко по-тататъшния ми живот.

    От село Черник отпътувахме на още тридесет километра с каруци. Тново страшни мъки, но Господ изглежда ни обича, защото времето беше прекрасно. Такова по това време на годината хората не си спомнят. Когато видяхме постройката, която трябваше да ни служи за убежище за в бъдеще, мраз ни пробягна по гърбовете. Стара, но въпреки това красива постройка, но с разбити прозорци, дупки в стената, полусъборени огнища – навсякъде пусто, виждат се само следи от мишки и плъхове. Изгладняли овчарски кучета ни гледаха с недоверие, страхувахме се от тях без да знаем, че след няколко дни ще ни станат приятели. Те ни смятаха за свои гостодари и като видеха пазачите или когото и да е с пушка да се приближава към нашата постройка, сякаш разбираха, че това са наши неприятели и се стараеха яростно да докажат своята неприязън към тези хора.

    Две от тях употребиха и лапите си в тази борба и платиха за това с живота си.

    Единият, най-големият от тях, казваше се Лобуш , лежеше винаги пред вратата на моята стая. Всички си бояха от него, защото той наистина беше лош, вземаше храна от всички, но не се оставяше да бъде гален от никого, освен от мен. Където и да отидех, винаги ме следваше.

    Поправихме нашето убежище, колкото можехме и живеехме както беше възможно. Някои ходеха за покупки, други за дърва, трети готвеха, всеки имаше своята задача. На мен ми възлагаха винаги най-лекото, защото моите крака не понасяха нищо тежко. Пазаруването беше най-тежко. Хората от селото с удоволствие биха ни давали храна, но не смееха. Непрекъснато биеха барабани, че сме съпруги на злодеи, убийци и продажници и който ни дава или продава нещо ще бъде затворен. При тези условия беше тежко да се пазарува, всеки затваряше вратите си пред нас и насъскваше кучетата. Често нямахме хляб по два три дена. За вода ходеме на около километър оттук и често срещахме хора с рани и обриви по лицето – новата страшна болест в турските села.

    Какво ядяхме? Един ден боб с чесън, другият – с лук. Празник беше, когато имахме картофи.

    Чак по-късно, към третия месец, всичко се подобри. Дърва купувахме или събирахме както можем.

    Днес съм вече четвърти месец в градчето, където ме преместиха благодарение на моите познати в София, но до там още не искат да ме пуснат. Тук живея свободно, само всеки ден на обяд в 12 часа трябва да ходя да се разписвам в полицията.

    Преместването и пътят бяха най-страшното нещо, което някога съм видяла, чела и преживяла. Пътувах като затворник в отделно купе със съответен надпис, между проститутките и лудите. За щастие, днешните затворници са от доста по-различен вид, така че нерядко имах приятна компания от моя ранг.

    Пътуването продължи пет дни и нощи. Спях в килии между болни проститутки, крадли, а една нощ и с една полудяла проститутка.

    Днес вече почти съм забравила всичко. Грижите за бъдещия живот, жалостта и болката в душата притъпяват страданията, които съм преживяла. Трябваше да си записвам всичко, но може би така е по-добре. Днес виждам само това, което е преживял Стефан преди да го убият. Познавам неговата усмивка – казват, че не го е напуснала чак до смъртта му. Когато им връзвали ръцете с вериги, само той се усмихвал и казвал: „Няма да ни убият”. Когато ги откарвали по десет в камиони, той пеел прекрасната българска песен „Мила Родино”. Там, където бил техният гроб, поляли всичко със солна киселина, посипали с вар, после изгорили всичко, поставили кордон от свои пазачи и никого не пуснали по-близо. Боже, кой ли би имал смелостта да отиде там, сигурно само някоя възрастна майка или обичаща жена.

    Носеше се слух, че не са убили всички, че някои са изпратили в Сибир. Не знам каква съдба бих желала за Стефан, защото днес вече имам представа как може да изглежда Сибир. Това е тяхната тактика – пуснаха слух, че са живи, а по радиото съобщиха, че са ексекутирани. През този ден в 7 часа сутринта нямало жив човек на улицата. Аз казвам „какво ме интересува, че всички са се изпокрили в миша дупка, щом никъде не се чу нито един изстрел”. Те добре знаят защо ни изпъдиха от София. Достатъчно беше един човек да застане начело и всичко щеше да получи друг обрат.

    Днес вече нищо не може да се промени. Не мога вече да събудя Стефан, а всичко друго ми е безразлично. Живея от милостинята на приятели, нямам какво да продам, защото ми взеха всичко. Нели се грижи много за мен, изпраща ми пари и където може говори в моя полза.

    Бях доста тежко болна – силна настинка и доста висока температура ме мъчиха доста дълго. Исках да си отида при Стефан, но Игличиното „мамо” ме върна обратно на земята. Тя пристигна със свекърва ми точно, когато бях зле. Веднага ги изпратих обратно, но когато се оправих те дойдоха отново и сега Ика е с мен. Моята малка и добро и разумно момиченце. Уча я чешки. Върви доста мавно, но магаренцето вече е магаренце, кокошчица, петелче и така дума след дума скоро ще се научи. Целият ми живот сега се обръща към нея. Моят собствен вече свърши – свърши преди да започне. Много хубаво в него не видях. Вече съм на 30 години и съм сама на този свят. Сама трябва да се постарая да направя от нея добър и честен човек. Засега се чувствам като затворена в някакъв калъф и не мога да изляза от него, дано даде Господ да не загинем. Тук, в тази прах и кръв, нещо се вълнува, но вече ми е все едно. Стефан е мъртъв, аз съм сама с Иглика и или ще загинем двете или никой.

    Какво ли правиш ти? През всеки сезон си мисля какво ли расте и цъфти сега в нашата градина? Сега вече започват прасковите... Само Бог знае дали ще ги видя отново. Ако не бъда принудена, няма да дойда докато не стъпя отново здраво на краката си. Горда съм и съм издържлива. Чух, че в Белград търсят арфисти за радиото – къде е Матетичка?

    Директор на софийското радио е нашият бивш концертмайстор и заминава за там. Иска да попита дали биха ме взели, но след толкова страдания и толкова дълга болест, пък и толкова отдавна не съм свирила, не знам дали мога да приема. В софийската опера е нещо друго, там това не е толкова важно – тук всички имат запушени уши. Само да можех вече да работя! Арфата е някъде в Радомир, тепърва трябва да я търся. Утре ще се премествам, това е доста неприятно. Ика свикна тук, а нали знаеш, децата трудно привикват. Но няма начин, хазаите искат стаята за себе си. Понякога се позамислям – кой знае още какво ще преживея, та аз съвсем не съм стара още! Всичките ми приятели се стараят да ми вдъхнат смелост , но понякога, вярвай ми, напълно я изгубвам. Започнах да я губя, когато почина мама, но тогава Стефан беше още жив. Той се грижеше за мен. Е въпреки, че животът с него беше какъвто беше, все пак той беше глава на семейството и се стараеше материално да ни обезпечи. Беше добър, с добро сърце, на българин, но те имат своите особености. Мислех си, че с времето ще успея да го променя, но Господ не ми даде време. Въпреки всичко го обичах, може би дори много, а той като че ли не ценеше това. Но той е вече мъртъв, а аз останах сама с малката Иглика. Ти си толкова далеч, че не знам нищо за теб. На Игличето й разправям за дядо й , как ще заминем при него, какво ще й купи и колко ще я обича. Има светли косички и не знам на кого прилича. Добричка е и всички я обичат, но не й беше отредена дори и малко радост на този свят.

    Същият ден, вечерта
    Ика вече спи. Часът е девет, навсякъде е тихо, а аз се унасям в спомени. Спомням си за вечерите в Босна (така се казваше селото) . Събирахме се от всичките три стаи в антрето, там беше най-топло. Всеки си носеше или куфър или някаква дъска за сядане, защото имаше само една пейка и на нея можеха да седнат само трима, а ние бяхме 25. Седяхме около масата, която беше направена от врата, поставена върху две подпори. Лампа имахме много рядко, само когато нашият кмет-старейшина ни дадеше малко гас. Той беше лош човек. Пред нас беше много мек и добър, а всички злини идваха от него. За мое нещастие той се влюби в мен. Чехкинята имаше успех и тук и доста трябваше да се отбранявам, за да ме остави на мира. Налагаше се да действам много внимателно и дипломатично, за да не влоша положението на всички. Беше ни казано, че за провинението на едни всички ще трябва да отговаряме. Това означаваше, че ако нещо не му се харесам, всички могат да пострадат. Беше около 32-годишен, плешив, само над ушите имаше малко коса, среден на ръст, с хитри и дори лукави очи, всичко вижда, всичко чува и нищо не можеш да скриеш от него. Румънско възпитание, което означава никакъв морал. Едва умееше да чете и пише, извиняваше се, че бил учил в румънско училище. Дамите, които знаеха румънски, твърдяха, че не знае и румънски. Правеше се обаче на много любознателен . един път говорехме за Наполеон и той попита дали е още жив. След малко попита дали е бил вожд преди Хитлер (в Германия). Друг път с голямо самочувствие ни попита дали знаем за новия език „транспаренто”, защото той знаел малко. Това обаче не му пречеше да си прави планове как да бъде избран за депутат в новия парламент, в бъдещите избори.

    Такъв горе-долу беше моят нов поклонник в опинци. Имението в съседното село се ръководеше от жена му, а трите му деца тичаха насам – натам.

    Той идваше при нас почти всяка вечер на гости. С удоволствие слушашу научните ни спорове, но когато идваше, всички го питахме за политически новини. Не ни даваха вестници, беше ни строго забранено да четем пресата, а който го хванеха, че ни снабдява с вестници, го заплашваше съд и наказание. Милият кмет вдигаше рамене, въртеше глава и повтаряше „не знам”. Никога няма да забравя неговата язвителна усмивка. Той заповяда да убият едно от кучетата, но моят Лабуш не смееше да пипне.

    Винаги с нетърпение чакахме неговото тръгване, за да можем след това на спокойствие да обсъждаме новините, които бяхме научили оттук – оттам и които с помощта на голяма дипломация успявахме да измъкнем от него.

    Един път викахме духове. Това обаче е глупост. На въпроса каква ще бъде присъдата на Стефан, чашата отговори – глупава. Но ние се стараехме по всякакъв начин да съкращаваме и да правим приятни тези тъжни мигове. Никой от нас тогава не мислеше, че нашата съдба ще бъде толкова жестока.

    Понякога ни навестяваше един от наемните работници в чифлика. Той беше добър човек. Никога не идваше с празни ръце – късче сланина, сирене или бутилка вино стърчаха от джоба му, но това се правеше тайно, само в моята стая. Всъщност какво означава „моя” - там бяхме шест, спяхме на земята върху слама, имахме всичко на всичко един стол, разбит и скърцащ - той беше за гости. Хранехме се на куфарите, а седяхме на земята.

    Когато идваше Борис за нас наставаше празник. Трябваше да внимаваме обаче да не се срещнат с управителя. Лабуш ни помагаше смело със своето лаене. Докато дойде единият, другият си беше отишъл. Тоест, докато кметът прекосяваше двора в посока на нашата избичка, Борис изчезваше и всички следи от него бяха заличени (сланина, сирене, вино). Управителят може би не беше толкова стиснат, но и той живееше от кой каквото му даде, защото неговият чифлик беше в съседното село, а жена му почти нищо не му изпращаше. Сигурно добре си го познаваше и си мислеше, че щом не работи, не трябва да яде.

    Борис беше много по-интелигентен, пришълец от Северна Добруджа, той по принцип живееше в Силистра. Имаше жена и две деца, за които с голямо удоволствие и много сладкодумно разказваше. Всяка седмица пътуваше при тях (тридесет километра). Той взимаше нашите писма и ни носеше новини. Но за съдбата на нашите мъже не искаше да каже нищо. Уж нищо не знае и уж още нищо не се знае. Имахме право на едно писмо всеки месец. Управителят тихо ми каза, че мога да пиша по колкото си искам, но всеки път трябва да му давам по нещо. Отговорих му, че нямам нищо за даване и че един път месечно ми стига, щом стига на всички останали. Татенце, мъжете са противно племе!

    Имаме тук и трети – един турчин. Той често се напиваше, а когато беше пиян говореше наляво и надясно всичко, което знаеше. Казваше се Реджеп. Тук се срещат доста особени имена – Янгън, Ахмед, Мехмед, Реджеп, Гиню. За нас те са доста отдалечени и дори звучат романтично, но това е само докато опознаеш хората, които ги носят. В момента, в който ги видиш, си излекуван от всякаква романтика.

    Милият Реджеп ми предлагаше да избягаме през граница в Румъния, докато беше пиян, разбира се. Според него моето място не е между тези хора, защото съм чехкиня. Винаги го оставях да говори, защото иначе се държеше много прилично, а аз се стараех да науча от него всичко, което можех. Главно новини, а и да получа малко сирене. От него разбрах, че уравителят е обявил, че му принадлежа и да не се опитва някой да ме ухажва. Насъсках единия срещу другия и после бяха на нож. Пред управителя се правех, че нищо не знам, а с Реджеп въобще не говорех. Щом като те така, и аз така. Разбира се, пострада Реджеп. Направили в къщичката му внезапна проверка и го сварили да играе барбут – това е забранена хазартна игра на зарове. Изглежда тогава ми се разсърди и около две седмици не се появи. Дойде после ядосан и като видя, че управителят го няма при нас накара да ме извикат и ми каза какво става в София. Тогава не му порвах, мислех, че е пиян и говори каквото му падне – о, Господи, а той е говорил истината. А аз толкова твърда вярвах в справедливостта и добрия край на моите неприятности! Но тогава наистина не му повярвах, той го почувства и отново се обиди. След това го виждах много рядко, а с бягството през граница нищо не се получи. Все едно, никога не бих се осмелила да го направя, може с това да влоша положението на всички и на Иглика в София. Един ден, малко преди да си замина от там, вървях с едно момиче, дъщеря на придворен съветник на възраст 70 години, който получил удар, когато му прочели смъртната присъда. Отивахме за вода. Когато минавахме покрай къщичката на Реджеп, той ни покани да влезем вътре. Малка кухничка, хубава, чиста, младичка, хубава жена в турски шалвари, а стаята като в приказките – цялата в килими, възглавнички, завеси. По турски обичай пихме кафе, изпушихме по една цигара, поприказвахме си и си взехме сбогом. Позволихме си това, защото знаехме, че управителят е в съседното село. Но тъкмо, когато се канехме да излезем, чухме гласа му – минаваше с някаква комисия наоколо. Бързо се върнахме обратно и излязохме през втората тайна врата. Комисията отивала при нас и неговият пръв въпрос бил къде съм. Отиде за вода, казали другите. Ами как така не я срещнах по пътя – сигурно е минала по другия път, казали те. Но нали знае, че той е забранен за вас. Всички замълчали, но преди да дойда едно от децата тичало срещу нас да ни пресрещне и да ни предупреди какво са говорили, за да знам какво да кажа, ако ме попитат. Управителят ме гледаше много подозрително като се появих, но не каза нито дума. Аз също си замалчах и така всичко остана скрито.

    Така беше следена всяка наша крачка, но въпреки това успявахме да научим по нещо, но то беше толкова абсурдно, че не му вярвахме.

    На Великден отидохме до съседното село да се причистим. В селото, в което живеехме имаше само турска джамия. Хората от другото село като разбраха кои сме искаха да ни поканят в домовете си и да ни дадат кой каквото има. Това обаче им беше абсолютно забранено. По-смелите жени бяха взели хляб, чушки, ракия и вино и ни причакваха на улицата. Едната от тях, млада едра селянка, не преставаше да ругае „Кои са те да ми заповядат?! Докато бяхме под румънска власт разбирам – тогава полицаят заповядваше, но сега никой от тях не може да ми заповядва. Не крада и не убивам! „ С едната ръка чупеше парчета чуден топъл хляб и го топеше в сол и чубрица, а в другата държеше бутилка ракия и раздаваше.

    Огладняли и ожадняли приемахме манната небесна и дори нашата Ро, кучето което ни съпровождаше, успя да се насити. В душите ни беше и тъжно, и весело, проронихме по някоя сълза, но какво можехме да направим. Утешаваха ни – ругаеха новата власт и й предричаха бързо сгромолясване. Те няма да се оставят да им вземат земята – който я иска, ще трябва да дойде да работи, за да я има. Цял живот селяните са се блъскали и сега да дадат земята на тези, които са се излежавали? Да, сега те станаха господари и заповядват на всички, а сего искат да вземат и собствеността им, после ще ги накарат и да работят вместо тях, а те ще си пълнят стомасите и джобовете и ще правят комисии кой какво има. Новите властници не умеят нито да четат , нито да пишат, а затварят и избиват хора завършили университети и на всичко отгоре причиняват такива страдания на невинни жени и деца. Жените и децата пък какво са направили – но Бог е над всички и всичко вижда. Такива и подобни неща говореше селянката, като не спираше да ни раздава хляб и да ни подканя да ядем. Другите я придърпваха, но нито една не успя да вземе думата. Когато се разделяхме, изнесе от къщата си голям вързоп – да имаме и за другия ден, раздаде ни и останалия хляб и ни пожела щастлив път. След малко ни догони и нашия пазач – въоръжен селянин, който се беше скрил да не ни развали апетита. Без полицай с пушка ние не ни пускаха никъде.

    В къщи развързахме вързопа – месо за три дни. Децата скачаха, а ние се радвахме на тяхната радост.

    След малко пристигна и управителят – уж бил чул, че въпраки забраната са ни дали храна. Този път щял да премълчи това, но следващия път да не се повтаря. Нашият добър бай Добри си замълча за вързопа – нищо не каза. Дано утре имаме щастие и управителят не влезе в кухнята. За това аз щях да се погрижа. Той обаче дойде и ни завари и аз по най-дръзкия начин му предложих и на него една порция, така че той нищо не можа да каже. Поговорката гласи, че почтеността ще те доведе най-далеч, но в днешни дни това важи за смелостта. Аз с мойта почтеност го докарах дотам, докъдето Господ казва: „Лека нощ”. Ако някога животът ми се обърне в друга посока, ще си навлека поука от това.

    9. VIII.
    Вече втори месец съм в нова квартира. Първата седмица спях само от четири до осем сутринта, а през останалото време гонех дървениците. Толкова гадини на едно място не бях виждала никога. Разхождаха се по стените като по Йелачича, малко и голямо, тук-там някоя стоножка, а и паяци не липсваха. На другия ден купих някаква смес и започнах да чистя. Да, но това не е толкова лесно. Мина седмица, а те все не изчезват. Изхвърлих от стаята всичко непотребно, оставих само леглото, което е желязно, масата, един стол и нищо повече.

    Днес вече мога да кажа, че съм ги изтребила, като не броя двете – три, които всяка нощ убивам. Всичко беше така пълно с дървеници, че като стъпех на земята, преди да направя втора, трета крачка, вече имах на крака си 20 – 30 малки дървеници, които се виждаха чак когато се напиеха с кръв. Блъсках си главата над този проблем и се чувствах много нещастна, но хазайката ме утешаваше, че това е от сезона, че след 14 дни ще се скрият, защото техният сезон свършва.

    25. VIII.
    Скъпи татко,
    Най-сетне някаква вест от теб. Тук има доста новини, най-важната за мен е, че тази седмица сигурно ще ме пуснат. Англия и Америка не допуснаха избори и сега не се знае какво ще става. Ту – нашите разчитат на Русия, но изглежда, че тя няма намерение да се кара с „приятелите” си поради кефа на България и само им даде нареждане. Ох, нямаш даже представа какво представляват „свободните демократични избори”. Аз сега зная това. Десетки хиляди хора в лагери – и мъже и жени, опозицията в тъмница, а зад всеки до днес свободен гражданин двама полицаи по петите. Това, което е било у нас при немците, сега е тук. Само че при нас виновни бяха немците, а тук си го правят самите българи. Англия и Америка вероятно знаят това. Въпреки че не обичат българите, сигурно ситуацията им е удобна и след няколко ултиматуми и заплахи изборите трябвашеда бъдат отложени. Англия иска наистина свободни избори и демократично правителство. Тукашните искат комунизъм. Според наредбите от около 150 000 полицаи трябва да останат само 100 000 и да пуснат всички политически затворници (в това число и мен), т.е. да се изпразнят лагерите. И главно да се вземе Вътрешното министерство от ръцете на комунистите. За нас – вдовиците на министри и депутати там също било споменато. Трябвало да се погрижат за нас, да ни осигурят екзистенц минимум и да ни дадат възможност да работим. Ако това е истина, то е много добре. Ще искам американска арфа! Моята ми я взеха. Господ знае къде е и в какво състояние е. Може би там някъде в Радомир я вали дъжда, а тамошните господари даже не знаеят какво е това.

    Страхувам се обаче, че тукашните комунисти няма доброволно да отстъпят надмощието си и ще станат улични безредици. Само дано вече по-скоро си бъда в София – в големия град е все пак е по-сигурно. Говори се, че на царицата предложили да стане регентка, но тя отказала. Ще видим какво ще стане.

    Питаш ме защо не пиша за Стефан. Може би още не знаеш, повярвай ми , и аз още не мога да повярвам и непрекъснато имам предчувствие, че ще се върне. Искам да се избавя от това, но то е моето утешение. Не искам да вярвам в това, но се радвам, че имам тази вяра. Носи се слух, хората говорят, че не са убивали всички, че са ги откарали в Русия. Други казват, че това е комунистическа шашма и наведнъж са разстреляли 32 министри и 68 депутати, а това е много за такъв мъничък народ. Как може да се избие всичко, което е интелигентно и образовано, което има зад граница някакъв кредит и на когото може да се има някакво доверие. И понеже те направиха това, пускат такива слухове между хората, за да се оневинят. Аз обаче с такава радост бих вярвала и на това! Но разумът ми подсказва, че не е истина. Някога – когато ще бъде възможно да се разкопаят ямите, където са ги хвърляли (днес там има денонощно кордон от полиция), всичко ще се докаже.

    Ох, ако бях вече на свобода. Тези последни дни страшно ме изнервиха. Всеки ден очакване, че ще ме пуснат, всеки момент съм нащрек.

    27. VIII.
    Съвсем лекичко седнах на единствения стол, защото той е толкова разклатен, че един път паднах от него с Иглика в ръцете, и ти пиша. Понеделнике, а аз се надявам, че до неделя ще бъда в София. Иглика спи, два и половина следобяд е. Спомням си и ми е тъжно. Главата ме боли, както обикновено, но си имам лекарство – прахчета със солидна доза кофеин, но не ми се струва, че трябва да се откажа от тях, защото понякога вземам по шест на ден, а знаеш докъде води това.

    Игличето спи хубаво и безгрижно, прегърнала куклата си от парцали, която й даде бившата ни хазайка. И понеже тя беше съпруга на свещенник, а тук тях ги наричат „баба попадия”, дори да са дванадесет годишни, кръстихме и куклата „баба попадия”. С нея става, с нея ляга. Вече е мръсна и измачкана, понеже я храни и я слага на гърне, но любовта й към нея е огромна.

    Детенцето е добричко. Очите й са светли, нито сини, нито кафяви, очите на баща й. Светли косички, малко личице, но все още не е хубава. Не е голяма красавица, но има чар – както казваше нашата майка, има „фифи”.

    Един път между майка и Стефан имаше спор какво е по-добро за нейното бъдеще – да е красива и глупава или разумна и по-малко красива. Изглежда ще е от второто, това, което твърдеше майка. Има от двете страни плитчици, с които е много горда. Знае как се казва и че е на две и половина години. С голямо у,доволствие ходи на разходки, веднага се запознава с всички, но само да мръдна и веднага е след мен. Понякога след закуска ми казва (с куклата в ръце): Маме, аз излизам и докато й отговоря, тя вече е навън. Има си тук един приятел – шестгодишно момченце, малко глуповато, с което си прави каквото иска. С него е най-щастлива. Там има и една стара баба, баба Миша, и която обикновено седи на стълбата и разказва.

    Моята хазайка е доста глуха и трудно се разбира с Иглика. Ика даже тупа с краче, толкова се сърди, че не се разбират. Хазайката не иска да й казват „бабо”, както е тук навик да се обръщат към по-старите жени, а Ика не може да разбере това и й казва „лельо бабо”. Хазайката има две дъщери – екзимпляри като за хербарий. Едната има епилепсия, а другата е истерична. Двете се ненавиждат, понякога и тенджерите влизат в боя, ругаят се по най-страшен начин, но една без друга не могат. Вън заедно не излизат, но вкъщи играят карти, табла и одумват целия свят. Какво ми наприказваха за госпожа Горанова, с която живея тук, със същата съдба като моята само че има две деца – едното на 14, другото на 10 години. Колко любовници имала и от какво семейство била, че и сега вече имала любовник. Какво ли говорят за мен.

    Хазаинът, възрастен мъж, висок на ръст и със сериозно изражение – адвокат, получил образование във Франция, свикнал да живее на широко, но сега е без стотинка в джоба си. Никой вече не идва при него за съвет, а дъщерите му не могат да се начудят как след като уж толкова важни хора загинали при бомбардировките и при преврата и при немците, се е случило така, че той е останал жив.

    Фамилия като на картинка. Някога са били богати, т.е. старата хазайка – той май се е оженил за нея само за парите (още тогава е била глуха и грозна). През 1918 година именията в Доабруджа се изкупували за грошове от Румъния и им останало твърде малко. Тази къща, един път вече продавана на търг, е единственото им убежище. Докога ще ги оставят там е въпрос. Какво ще стане след това, Господ знае. Но вярвай ми, дори не ме интересува, имам си достатъчно свои грижи...

    Превод от чешки: Мария Ханджиева. (внучка на Вера Багрилова)

    Тези писма на Вера Багрилова (, чехкиня, омъжена за българин) до баща й, са били отпечатани във в.”Подкрепа” №№ 54-90 , 1992 г.

    The best way out is always through Robert Frost
  29. 29 Профил на roum
    roum
    Рейтинг: 444 Неутрално

    Всичко това, както и истинската история и облик на престъпната комунистическо-болшевишка диктатура и трагедията, която терористите са причинила на България,превръщайки държавата в безропотен придатък на Съветска Русия, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да се изучават в българските училища!

  30. 30 Профил на spek
    spek
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Грижата за българите в Беломорска Тракия, Северна Добруджа и Македония трябва да бъде представяна пред Народния съд като... предателство и "великобългарски шовинизъм".

    ...пише автора.

    Да не пренаписваме историята, господа. Всяка държава с претенции към съседите иска да се "погрижи" за "клетите хорица" на териториите които иска да завземе. Ето напоследък Русия се "грижи" за клетите хорица първо в северна Грузия, сега в източна Украйна. Аз лоши световни сили разделили един народ, но сега съединение и възстановяване на историческа справедливост. Направо като в нашите учебници, и учебниците на всеки народ не успял да надскочи своята комплексираност.

    Да това е именно великобългарски шовинизъм, без кавички. Какво като са го казали комунета? Те ако кажат че има земно притегляне, и то ли е в кавички?

    Ето така, като почват в анти-комунистическа тематика да се промъкват елегични носталгии по съюза с нацистка Германия, за благите грижи за териториите на съседите ни--тогава знаем че този анти-комунист не е от демократическия вид, а от другия, дето трябва да виси на следващия стълб покрай комунистическия си конкурент.

  31. 31 Профил на Европеец
    Европеец
    Рейтинг: 541 Гневно

    Как е възможно 25 години българите все още да търпят съществуването на престъпната комунистическа партия под нейното ново име БСП като действаща политическа партия ...

    "Освен това мисля, че Картаген(Русия) трябва да се разруши." Marcus Porcius Cato Censorius
  32. 32 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 997 Разстроено

    До коментар [#4] от "carmello":

    По една проста екстраполация, в селата на Пловдивски и смолянски окръзи са убити средно по 30 души от село. Така, че убитите са между 90 000 и 200 000. Чувал съм как комунистите оправдаваха убийствата - ами така беше, който имаше мъст към някого, вадише ножа, казваше само че убития е враг на народа... Един вид - не бяхме ние, беше народа!!
    Убитите са богати или влиятелни хора. Бивши кметове, учители, полицаи и свещеници, или просто заможни българи. Цвета на нацията!!

  33. 33 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Разстроено

    До коментар [#32] от "charlesdegaulle":
    [quote#32:"charlesdegaulle"]Убитите са богати или влиятелни хора. Бивши кметове, учители, полицаи и свещеници, или просто заможни българи. Цвета на нацията!!
    [/quote]
    Това с убийствата е така. Но и проявата на най-обикновено човеколюбие е наказвана жестоко.
    Мисля, че във филма "Горяни" беше разказан следният случай:
    Един горянин е убит като с това оставя вдовица младата си жена + три невръстни дечица.
    Негов съселянин пожалил вдовицата и оставил пред вратата на къщата й един магарешки товар съчки за огрев. За този нормален човешки жест на състрадателност е изпратен в "Белене", където излежава цели три години. Това са комунистите!

    The best way out is always through Robert Frost
  34. 34 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 1883 Неутрално

    До коментар [#28] от "Realistka":
    "Друг път с голямо самочувствие ни попита дали знаем за новия език „транспаренто”, защото той знаел малко. Това обаче не му пречеше да си прави планове как да бъде избран за депутат в новия парламент, в бъдещите избори. "
    !!!!!!

  35. 35
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  36. 36 Профил на vhv
    vhv
    Рейтинг: 1678 Неутрално

    [quote#2:"lz2"] са управлявали България! [/quote]

    Управлявали - от фалит във фалит, а децата и внуците им и досега са на копанята.
    Няма отърване...

  37. 37 Профил на petepenev
    petepenev
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Мир на праха им.Ще дойде ден за всеки да плати за постъпките си.

  38. 38 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 997 Неутрално

    До коментар [#33] от "Realistka":

    На 18-ти септември намират в канафката край пътя Перущица-Пловдив, трупа на мъж застрелян в тила от упор. Мъжа се оказва собственик на автобус, обслужващ линията Пловдив-Перущица. Перущинлий са богати, земята наоколо е от най-благородните, труда е неистов. Повечето ползват файтоните си, автобуса, хората средна ръка и хората "фукара". Та мъжа бил и шофьор на автобиса си, а жена му кондуктор. С доста труд се замогнал малко и си вдигнал и къща. Единствената му вина била (според както разбрах!!), че не позволявал гратисчии в автобуса си... Правил отстъпка на бедните, возил и доста хора на "кредит", водил си "халваджийски" тефтер! Но никого не возил гратис, за което го застреляли.

  39. 39 Профил на blockblock
    blockblock
    Рейтинг: 1005 Неутрално

    До коментар [#19] от "Ернесто":
    ще ти разправя една история.
    В едно село по време на текезесирането живял един човек който имал няколко крави. Дошъл при него баш текезесиращият и му казал - айде, честито от утре си в кооператива. Човекът отказал. Дошли пак само, че със селския милиционер и го пребили. На сутринта човекът заклал кравите и изгорил труповете им в двора си. Баш текезесарят и милиционерът го вързали и го били много. Човекът останал инвалид и понеже не можел вече да се прехранва със земеделска работа на стари години се хванал да учи обущарство и така се издържал. Синът му през 80-те години избяга на запад. След 89-та се върна. Баш текезесиращият тогава го хвана параноята, че някой го следи и иска да го убие. Колата му се запали а той от напрежение ли какво ли получи удар и се парализира. След това някой преби дъщеря му и и счупиха ръцете и краката. Покрай травмите тя се сдоби и с някакъв психически проблем и не смееше да излиза навън. Мъжът и я заряза. Остана само сина и да се грижи за нея и баш текезесаря обаче от грижи ли, от какво ли той се пропи и почна да им краде пенсиите - на дядо си и майка си за да пие. Те като не му ги даваха ги биеше и пак им ги взимаше. Ей така стават нещата...

  40. 40 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#38] от "charlesdegaulle":

    ++++

    The best way out is always through Robert Frost
  41. 41 Профил на vhv
    vhv
    Рейтинг: 1678 Неутрално

    [quote#28:"Realistka"]Те са най-страшни, защото са неуки и неинтелигентни, а си мислят, че са спасили България. Такива хора сами си присвояват големи права, а при това те са или дезертьари от казармата или избягали от училище варади лоши оценки... Да, между тях сигурно е имало и идеалисти, които не са били съгласни с правителството и не са разбирали какво е това политика. Въпреки големия процент семеотрицание в убежденията им , те не са знаели, че политиката се мени, нито пък кое е по-доброто за народа и хората...Тукашният народен съд, съставен от злодеи, проститутки и истерици, беше неумолим. Вратите на всички затвори бяха отворени на Девети септември и всички затворници бяха освободени, за да съдят тези, които бяха съдили тях. Не само министрите и депутатите, унищожиха садиите, войската до най-простия войник, изпълняващ своя дълг, полицаите, журналистите, банковите чиновници, учителите, всичко което беше малко по-културно, по-инелигентно – беше техен противник и неприятел. [/quote]

    И наследниците на тази измет и сега имат наглостта да говорят за "освобождение".

  42. 42 Профил на Ернесто
    Ернесто
    Рейтинг: 497 Неутрално

    До коментар [#21] от "сидер":

    От германският съд.

  43. 43 Профил на mike76
    mike76
    Рейтинг: 381 Неутрално

    не бива да се поляризира случващото се през 1941-1944. Трябва цялата истина да се дискутира и да се изясни на българския народ и подрастващото поколение какво зло сме оставили зад гърба си.

    много от осъдените от народния съд са били привърженици на нацистите и са заслужавали съд, но не и във формата, който е приложен. Покрай тях и покрай съседски, идеологически и други междуособици са загинали и много свестни и интелигентни хора, които не са се съгласявали с идеята на комунистите за национализиране.

    И за партизаните не бива да се съгласяваме на това, което ни предлагаше ДКМС като история. Въпреки, че много от тях са били борци срещу нацизма, много от тях са си просто комунисти-провокатато, а някои откровени шумкари.

    а това, което се е случило след това със кооперирането на частните стопанства и изземването на земя и добитък е отнело изгражданото от поколения българи по селата. Най-големите мързеливци по селата се обявиха за борци за свобода и отнеха най-съкровеното на хората.

    no better friend....no worse enemy
  44. 44 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 509 Неутрално

    Тогавашната "комунистическа" партия е точно толкова БЪЛГАРСКА и комунистическа, колкото днешната БСП е българска и социалистическа.
    Анализът би спечелил от това, ако авторът го бе осъзнал.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  45. 45
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  46. 46 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 509 Неутрално

    И още, колко суверенна е била страната ни преди болшевишката окупация?
    И колко е суверенна днес?

    Елитът от царска България по какво силно се различава от днешния мутроелит?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  47. 47 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 827 Неутрално

    [quote#18:"razlichen123"]Ако убитите бяха само 2700 души, сега България нямаше да е на този хал.[/quote]

    Точно това си помислих за това число 2700. Наскоро четох за клането което чехите са устроили на судетските немци - около 3000 души. У нас е имало здрав червен терор. Уви, налагането на нов ред от векове винаги е ставало с репресии.

  48. 48 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1116 Неутрално

    В основата на всеки социализъм стои стремежът как чрез лъжа и насилие да се отнемат чужди пари.
    Чужди пари са се отнемали още от древността и това при всички народи и през всякакви епохи се е наричало кражба. През всичкото време на съществуването на човечеството кражбата се е наказвала. Единственият случай на ненаказана кражба е когато я осъществиш чрез закона. За целта ти трябва власт. Ей заради това всичките социалисти се стремят неистово и неудържимо към властта.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  49. 49
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  50. 50 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 827 Неутрално

    [quote#46:"Николай Теллалов"]Елитът от царска България по какво силно се различава от днешния мутроелит? [/quote]

    Елитът на царска България малко се е отличавал от съвременния мутро елит. От Освобождението са изминали по-малко от 70 години като голяма част са войни, преврати и кризи. Малко подем и възможност да се изгради някаква демократична традиция и продуктивна управленска култура. Реално и в двата периода (сега и тогава) минаваме през начално натрупване на капитал (с всички негативи като беззаконие, грабеж, корупция...) и създаване на някакви икономически отношения. Законност и ред идват едва когато хората започнат да виждат, че беззаконието, корупцията, непотизма и мутро отношенията са непродуктивни дори за заможната част от населението и/или елита. Ние просто изживяваме първите 30-50-70 години след освобождението втори път. Колко точно не е ясно. Иска ми се да е съкратен периодът и да преживеем всичко по-бързо. Уви, дотук 25 отлетяха, а все още имаме Атаки, ДПС-та, БСП-та и куп сили да поведат обществото в задънена улица. Демократична традиция, управленска култура и нетърпимост към безотговорността се градят с поколения. Надеждата е, че катализатор като ЕС и отвореността на страната ще ускорят процеса, но всичко все пак си зависи от нас българите.

  51. 51 Профил на echooo
    echooo
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Колко безсмислени години издигахме в култ прости, жестоки и алчни хора... единствените им идеи са били власт и пари... нищо друго! Както и да се наричат - комунисти, социалисти... същността им е една и съща - алчни, завистливи и крадливи убийци!
    Мир на душите на жертвите на Народния съд...

  52. 52 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#49] от "voltaire":

    Тези, които управляват сега са синовете и внуците на партизаните. Тези последните имат места в Софийските централни гробища на Орландовци....

    The best way out is always through Robert Frost
  53. 53 Профил на Стефан
    Стефан
    Рейтинг: 410 Неутрално

    Няма достатъчно на брой думи в езика ни, с които да опишем по един цивилизован начин стореното...Може само да се надяваме, че виновните са си получили заслуженото, макар и съдбата, и Бог понякога да забавят прекалено.
    През всичките тези години не разбрах няколко неща - някой извини ли се за стореното, за Народния съд, за лагерите? Някой пое ли отговорност, осъден ли беше макар и някой 100 годишен "народен съдия"? Не стана ли вече ясно на всички, че социализмът, възхваляван единствено заради победата на СССР над Нацистка Германия, е не по-малко уродливо и ужасно явление? Защо забраняваме едното, а не забраняваме другото? Толкова....Само тези, на които не им е взимано имущество, не знаят какво е....
    Пред паметта на жертвите поклон!

  54. 54 Профил на Репей
    Репей
    Рейтинг: 381 Неутрално

    [quote#0:"Георги Гочев"]Грижата за българите в Беломорска Тракия, Северна Добруджа и Македония трябва да бъде представяна пред Народния съд като... предателство и "великобългарски шовинизъм". [/quote]

    Само аз ли виждам тясна прилика между комунистическия интернационализъм и съвременния масоно-капиталистически транснационален неолиберален интернационализъм. И двете идеологии са дамгосали патриотите като "националисти".
    Всъщност няма нищо чудно. И комунистическият интернационализъм и съвременният масоно-капиталистически транснационален неолиберален интернационализъм са забъркани в един и същ антихристиянски и античовечен котел на Валпургия.

    Тук вече банват и със задна дата: "Вашият достъп до форумите на Икономедиа е автоматично ограничен за 24 часа (до 12:05 часа на 18 Мар)."
  55. 55 Профил на Nacho Libre
    Nacho Libre
    Рейтинг: 660 Неутрално

    До коментар [#46] от "Николай Теллалов":


    [quote#46:"Николай Теллалов"]Елитът от царска България по какво силно се различава от днешния мутроелит? [/quote]
    Нищолай Тралалалов,
    Дете на съвецките военни гарадоци,къносан ненамерил себе си несретнико,не цапай с глупостите си споменът за отдавна удушената НАША Родина и нейните грешни,но достойни със смъртта си синове.
    Марш отново в пущиняка и гъстите,хибриде.

    Homo ludens sum
  56. 56 Профил на Репей
    Репей
    Рейтинг: 381 Неутрално

    [quote#46:"Николай Теллалов"]Елитът от царска България по какво силно се различава от днешния мутроелит? [/quote]

    По образование, възпитание и вяра в Бога.

    Тук вече банват и със задна дата: "Вашият достъп до форумите на Икономедиа е автоматично ограничен за 24 часа (до 12:05 часа на 18 Мар)."
  57. 57
    ****

    Коментарът беше изтрит по желание на неговия автор.

  58. 58 Профил на Nacho Libre
    Nacho Libre
    Рейтинг: 660 Неутрално

    [quote#55:"Nacho Libre"]Марш отново в пущиняка и гъстите,хибриде.[/quote]
    ГРЪСТИТЕ

    Homo ludens sum
  59. 59 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3474 Неутрално

    Вакханалията на овластения лумпен-примитив.

    Слязоха от Балкана (някой се бяха качили в последните дни преди "победата" ) озверели от желание за мъст към всички, които представляваха НЕЩО.

    Защото те знаеха, че са НИЩО.

    Партията им наброяваше в навечерието на "славния девети" 3,000 (три хиляди) залудени души.

    За два месеца набъбна на триста хиляди.

    Освободиха криминалните от затворите, за да се влеят в редиците на "народната милиция".

    Въоръжиха облигатните престъпници, които с радост размахаха калъчката, за да колят "врагове на народа".

    Страховити хуманоиди, излезли от някоя картина на Йеронимус Бош, тръгнаха по буржоазните кооперации да "експроприират".

    И всичко това - "в името на народа".

    Народът ги презираше. Защотонародът - това бяха селяните, които ПРОИЗВЕЖДАХА, мелничарите, които МЕЛЕХА ЖИТО, овчарите, които ПАСЯХА ОВЦЕ; народът бяха селските учители, попове, градските доктори, адвокати ... трудовите хора.

    Докато тия бяха ... прогресивни. Много от тях бе бяха спечелили един лев с честен труд. Много от тях НЕ МОЖЕХА да спечелят един лев с честен труд.

    Те можеха само да ... експроприират.

    Настаниха грозните си космати другарки в апартаментите на такива като дядо ми, изкъртиха паркета в големия буржоазен хол, за да го изгорят в кахлената камина, а на освободеното пространство си направиха лехичка с лучец, да си берат.

    И като прокапа на адвоката от долния етаж и той се оплака, го пратиха в Белене.

    Комунисти ... измет човешка...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  60. 60 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 644 Неутрално

    Предполагам сте чували стихотворението на самоубилия се от срам червен поет Веселин Андреев "Балада за комуниста". Оня дето не бил чугун, а некомунист.
    Историята на прототипа от с.Антон е доста мизерна селска драма на ревност. Младежът причакал пред мястото на селска вечеринка отказалата му връзка девойка и намушкал приятеля ѝ мелничарския син. После се скрил в гората от властите. Заловили го. Тази обичайна селска драма е повод за чутовно възхвалявания му подвиг.

    Това дало възможност брат му до 70-тте години да е член на ЦК и милиционерски комендант на София, преследващ всеки враг на властта. Дори комунистите му треперели. То при тяхните предателски досиета, как да не треперят.

    Navigare Necesse Est
  61. 61 Профил на vhv
    vhv
    Рейтинг: 1678 Неутрално

    [quote#53:"Стефан"] някой извини ли се за стореното, за Народния съд, за лагерите? Някой пое ли отговорност, осъден ли беше макар и някой 100 годишен "народен съдия"? [/quote]

    Как да има осъдени като децата им са по върховете на властта не само в България.

    Синът на единия от убийците на Райко Алексиев се изцепи като един истински цървул, че те "поемали вината само с мезета" - много се смяха, дойде време обаче да плаче...Сестра му пък сега е Генерален директор на ЮНЕСКО !!!
    Щяла да се кандидатира за Генерален секретар на ООН !!! - пълна дебилщина.

    Син на един от "народните съдии" 4 години беше Министър-председател (станишев - гнус ме е дори да изписвам името), ако се разровите в Интернет, ще излязат много интересни неща...

  62. 62 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 644 Неутрално

    До коментар [#28] от "Realistka":

    Благодаря ви. Дано повече хора пазят тези ужасни дни. За да ценим най-голямото благо - Свободата.

    Благодаря ви още веднъж.

    Navigare Necesse Est
  63. 64 Профил на ZeroOne
    ZeroOne
    Рейтинг: 598 Неутрално

    Народен съд ?При положение, че комунягите са били не повече от 3000 човека, те ли са народа???Народ от три хиляди човека? Да не забравяме и ролята на пословичните предатели работещи срещу България от БЗНС: Никола Петковци, Г. М. Димитровци и разни др. т.нар.антифашисти. После и те си минаха по "реда", но първо бяха използвани да легитимират антинародния-болшевишки т. нар. съд. Всички решения на този лъже-съд трябва да бъдат отменени като нищожни. А подготвилите и участвали като съдебни заседатели и пр. да бъдат осъдени, поне символично.

    ZeroOne
  64. 65 Профил на ZeroOne
    ZeroOne
    Рейтинг: 598 Неутрално

    До коментар [#19] от "Ернесто":
    Бегом в Куба или в Северна Корея. Достатъчно си осквернявал свещената българска земя!

    ZeroOne
  65. 66 Профил на ZeroOne
    ZeroOne
    Рейтинг: 598 Неутрално

    До коментар [#30] от "yxm09384148":
    Крипто-комунистче, това от векове са български земи. Много преди съществуването на вашата предателска партия и преди болшевизма и комунизма да са били измислени.

    ZeroOne
  66. 67 Профил на vergil_stoo
    vergil_stoo
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Пръстта около плиткия масов гроб била цялата прогизнала от кръвта на убитите и това се виждало дълго време след разстрела…

  67. 68 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#62] от "Schopenberg":

    Аз Ви благодаря за вниманието и за добрите думи!

    The best way out is always through Robert Frost
  68. 69 Профил на Uprsport
    Uprsport
    Рейтинг: 632 Неутрално

    До коментар [#4] от "carmello":

    Неведнъж съм призовавал българите да не допускат в управлението комунистите и партийците. Всички злини за България идват от тях.

  69. 70 Профил на gorid
    gorid
    Рейтинг: 544 Неутрално

    Фашизмът се надига по форумите... Все още нямат куража да тръгнат по села и градове да "пробуждат" Българския народ... Европа също има нужда от "пробуждане" и "демократизиране". Там никак не са малко избитите...

  70. 71 Профил на kikoni
    kikoni
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Георги Гочев. Поклон! Дълбок поклон!

  71. 72 Профил на Ilia Iliev
    Ilia Iliev
    Рейтинг: 334 Неутрално

    Нещо не ни е наред!
    Да се направи един ден в памет на всички жертви на насилието в Б-я.
    Убитите , от всяка една страна са българи.

  72. 73 Профил на Ментор
    Ментор
    Рейтинг: 768 Неутрално

    официално избитите от т.нар. 'народен съд' 2700 души са само капка в морето. В дните непосредствено след окупацията са избити като кучета без никакъв съд десетки хиляди хора, които всъщност представляват цвета на нацията - умните, успелите, образованите и инициативните. Всички те биват подменени с невъобразима измет - неграмотни цървули, обирджии на мандри и пр., само седмици преди това преследвани като криминални престъпници. По-късно тази измет се сдобива със съкращението "АПБФК", което днес е нещо като клеймо на позора, но през дългите години безпросветен комунизъм поставяше собствениците си на най-горното стъпало на социалната стълбица - точно там, където преди стояха избитите от тях.
    България и до днес не може да се възстанови след чудовищните комунистически престъпления и зверства, извършени в дните след началото на съветската окупацията. А наследниците на изплувалата тогава криминална утайка грабят държавата и днес.

  73. 74 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 1918 Любопитно

    До коментар [#18] от "razlichen123":

    "За няколко дена около 9-ти са убити 30-40 хиляди без съд и присъда. А в следващите 20-тина години"
    А в преходните 20-тина години какво се е случвало? Войнишкото въстание дело на комунистите ли е (не че не правят опит да се героизират с него, но не те са създали причините и предпоставките за него). Кой и как плащаше репарациите по Ньоския договор? Колко загинаха по прилагането на извънредния закон за защита на държавата? Кой създаде първите контрационни лагери?
    Няма как да се очаква, че народът ще защити бившите си грабители от новите. В смутни времена е по-добре разбойниците да се оставят да се изтребят един друг.
    Ако преди 09.09.1944 г. имаше читава държава, нямаше да има толкова простаци преди и след това, та дори до днес - не съм предполагал, че почти в 21 век ще има идиоти, които да ми натрапят монархическа конституция без да има монарх, избран или назначен.

  74. 75 Профил на burma
    burma
    Рейтинг: 240 Неутрално

    Терорът след 1944 г. има свой учител - терорът 1923-25 година. А рязаните глави по ЗЗД не са измислица. Училището по зверство е работело далеч преди деветосептемврийския преврат. Реваншизмът е пътека, която също възпитава бъдещи сатрапи днес. И тя е далеч по-опасна от ровенето в историята преди 70 години.

    muho
  75. 76 Профил на vesolr
    vesolr
    Рейтинг: 3343 Неутрално

    "Сякаш основната задача на Народния съд е тази – да се извърши узаконен грабеж от най-заможните български граждани."

    Комунетата са едни пладнешки разбойници и андрешковци. Кражбите са им в кръвта, още от началото на ВОСР Ленин и съратниците му организират грабежи в огромни размери с цел лично обогатяване. А нашите просто са ги следвали...

    От клеветника https://goo.gl/QdmktQ
  76. 77 Профил на agl52316780
    agl52316780
    Рейтинг: 497 Весело

    До коментар [#64] от "ZeroOne":

    Да бе, БЗНС на първо място на парламентарните избори, БКП на второ традиционно - и то преди да забранят партиите

  77. 78 Профил на agl52316780
    agl52316780
    Рейтинг: 497 Любопитно

    Казват, че палачът на ястребинчетата е на плочата на жертвите на комунизма. С което всички антикомунистически хленчове и сополи яко олекват.
    Да обобщим престъпленията на бившия "елит"
    - Националните катастрофи
    - Белият терор през 1923-1925-та
    - Законът за защита на нацията, с което евреите са депортирани от градовете
    - Законът за защита на държавата, който дава правомощия на полицията и армията да се разправят безразборно с хората, които считат за врагове на държавата
    - Войната с англосаксонците, вследствие на която от "символична" се превръща в съвсем реална и загиват немалко хора в резултат на бомбандировките
    - Всички шансове България като победена държава да се прости с територии в полза на Гърция и Югославия(предотвратено от съветската дипломация заради включването ни във войната)
    Вероятно е имало и случаи на саморазправа но те присъстват и в сегашната, напълно законна съдебна система

  78. 79 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2157 Неутрално

    Господ да накаже изпълнителите, а още по-тежко диригентите! Май в момента е започнал с вторите.

  79. 80 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2157 Гневно

    [quote#19:"Ернесто"]

    Преди това ги ограбили - тава са пълни глупости. [/quote]
    Да, ограбили са ги. Убийци+мародери.
    Като един пример-символ ще дам случая с Райко Алексиев:
    "Апартаментът заедно с покъщнината го взе писателят Крум Кюлявков и злите езици говореха, че Крум носел балтона от английски плат "палмерстон" на Райко Алексиев. "
    Само погнуса мога да изпитвам!

  80. 81 Профил на Gordon Freeman
    Gordon Freeman
    Рейтинг: 551 Весело

    [quote#54:"Репей"]Само аз ли виждам тясна прилика между комунистическия интернационализъм и съвременния масоно-капиталистически транснационален неолиберален интернационализъм. И двете идеологии са дамгосали патриотите като "националисти". [/quote]
    Все едно чета socialen. Трябваше само да вмъкнеш нещо за "Невидимата ръка на свободния пазар и неговата чудодейна, самолековита сила" и нямаше да може да ви различи човек.

    Ceterum censeo Russianem esse delendam
  81. 82 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 713 Неутрално

    Незаконно конфискуваното имущество на осъдените от народния съд беше реституирано след 1989 за да бъде изкупено от онези, които ограбиха България с така наречените "червени куфарчета" или от онези, които ограбиха и фалираха онези 15 банки през 1996-1997 г.. Днес наследниците на осъдените може би пак нямат нищо, а наследниците на "заслужилите борци против ФК" днес пак са заслужили, но милионери, рентиери...., или на ръководни държавни ли банкерски постове с огромни заплати (богатеят пак чрез народа и на гърба на народа). Техният лозунг винаги е бил:"Дайте да направите и да дадете!"

  82. 83 Профил на Митко
    Митко
    Рейтинг: 753 Неутрално

    До коментар [#39] от "blockblock":
    И аз знам подобни истории с полудяли, самоубили се или убити от децата си изроди. Съдбата на Филип Боков също може да ни е за урок.

    Хубаво е да се издаде една книга само с документирани такива случаи. За да разберат, че са обречени колкото и власт и медии да имат.

    Макар че има единици, които са доживели до дълбока старост в пълен комфорт. Но те са архизлодеи, за които няма измислено достатъчно подходящо възмездие на този свят.

    "горко ми! загинах! защото съм човек с нечисти уста, и живея сред народ с нечисти уста" Исая 6:5
  83. 84 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1788 Неутрално

    Само недоумявам защо все още се използва изразът 'Народен' съд?

  84. 85 Профил на blaueaugen
    blaueaugen
    Рейтинг: 489 Неутрално

    От 43 делегати, подписали протестното писмо на Димитър Пешев срещу депортирането на евреите, 20 са осъдени на смърт от Народния съд, 6 - на доживотен затвор, 8 (включително самият Пешев) - на 15 години затвор, 4 - на 5 години затвор, 1 - на 1 година затвор, трима са оправдани, а един умира в очакване на присъдата.
    Самият Пешев, един от героите на България, е бил съден не за друго, а за антисемитизъм. Адвокатът, дръзнал да го защитава и отървал го от разстрел, също е платил скъпо за достойната си постъпка.
    Из The fragility of goodness, Цветан Тодоров

  85. 86 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3469 Неутрално

    ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

    Неуспешният марксистки преврат през 1923 в царство България бил организиран от съветските граждани и агенти Димитров и Коларов.

    След неуспелия марктсистки преврат, Димитров и Коларов
    избягали обратно в марксистка ленинистка сталинистка
    Москва.

    Ясно е кой е най-големият враг на Европа, България и Русия
    от 1848 насетне и особено от 1917 г.

    Ясно е кой е "обикновеният" заподозрян
    за масовите убийства в България през 1923, 1944 и 1945.

    Същият тика Русия в гето ссср 2.0.
    Води агресивна война срещу Украйна.

    Дестабилизира Европа, включително България.

    Анатема.

    До коментар [#19] от "Ернесто":

    Преди това ги ограбили - тава са пълни глупости.

    Сред осъдените са убийците на Александър Стамболийски

  86. 87 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 1081 Неутрално

    Ето какво пише покойният Желю Желев в предговора към книгата си "Фашизмът" (1989 г.):
    "Без да оневиняваме в каквато и да било степен палача и людоеда Хитлер, трябва да признаем, че в сравнение с палача Сталин, той е същинско джудже — даже и това е слабо като образно сравнение. Палачът Сталин би могъл да носи своя колега в джоба си."
    За палача Димитров и неговите съучастници може да се каже същото.

  87. 88 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3469 Неутрално

    ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

    Няма пренаписване на историята от страна на автора.

    Цитирате цитат от наставления на марксисткия интернацист Георги Димитров от Москва за агентурата си в България
    през 1944-1945.

    След разпалване на Втора световна война като съюзник на хитлеристка Германия и след безчет други войни,
    сега нацистка Москва продължава в Украйна,
    вкл. Крим, по примера на самоубиеца Хитлер...
    на бившия СССР... на бивша Югославия... на бивша царска Русия и Настоящо независимо Косово.

    Независимо Косово (автономия в бивша Югославия)
    e "водещ аргумент" в пропаганда на нацистки хибриди
    в хилави оправдания за агресии на Москва в Украйна.

    Жалко, че достойният президент на Русия
    Елцин не намери достоен наследник.

    Сегашният вожд се "грижи" за руския народ
    като германски троянски кон Ленин.

    До коментар [#30] от "yxm09384148":

    Грижата за българите в Беломорска Тракия, Северна Добруджа и Македония трябва да бъде представяна пред Народния съд като... предателство и "великобългарски шовинизъм".

    ...пише автора.

    Да не пренаписваме историята, господа.

    Всяка държава с претенции към съседите иска да се "погрижи" за "клетите хорица" на териториите които иска да завземе.

    Ето напоследък Русия се "грижи" за клетите хорица първо в северна Грузия, сега в източна Украйна.

  88. 89 Профил на boby1945
    boby1945
    Рейтинг: 883 Весело

    Както и да подскачат някои днес, то си е написано черно на бяло Народен съд за съдене на "виновниците за въвличането на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея".
    И едното и другото и третото си заслужава съд..... такова най малко е решението на Великите сили за всички помагали на силите на Оста във ВСВ... Таке е било по цяла Европа където е имало помагачи на кафявата чума... от Дюнкерк до Урал...
    Апропо първи реализира наказанието за колаборационетата, хомагачи на Хитлер, генерал дьо Гол още в юли 1944 ......

    Don't worry, be happy now! Boby said. ЕС е вреден за вашето здраве, дръпнете сиджимката овреме, да не плачкате като 1944 година....
  89. 90 Профил на Germanec
    Germanec
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Баща ми,Бог да прости,17–годишен отнася присъда от 6 месеца за анти–държавна дейност.Гимназисти са се възмущавали от държанието на РМС в часовете по история и вероучение.
    Нагледен пример за тероризъм от страна на така наречените „Народолюбци„ е филма „Черните Ангели„ ,спомняте ли си го?
    Стефан Данаилов и Доротея Тончева в главните роли.Тероризма бе издигнат в култ на преклонение ,за нас,подрастващите.
    Без коментар!

  90. 91 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3598 Неутрално

    Преди време бях чел някакво интервю с Лиляна Павлова...! Много се гордеела с дядо си, партизанин от отряда Чавдар и член на ЦК на БКП!
    Днес, някои се прехласват по ГЕРБ и децата и внуците на червената номенклатура...!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  91. 92 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 2516 Неутрално

    Децата, внуците и правнуците на тогавашните престъпни селяндури, инсталирани на власт от съветската армия, днес притежават страната и дирижират процесите в нея. Организирани са в мафия, която е проникнала в политиката, икономиката, правосъдната система, полицията, медиите, както и сред обикновените хора. Почти всеки, който е известен или който има някакъв що годе печеливш бизнес е по някакъв начин свързан с тази мафия. Случайни, несвързани или независими от върхушката хора почти няма. На народа се гледа като на стадо овце или материал който трябва да бъде грабен, манипулиран и управляван от въпросната мафия и непрекъснато да бъде държан в скотско състояние, да му се отклонява вниманието, да му се пречи да се организира и реагира. Според мафията всичко в обществото трябва да се случва с манипулация или принуда.
    Затова и страната е в това положение.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  92. 93 Профил на Гражданин
    Гражданин
    Рейтинг: 489 Неутрално

    "Те се свеждат до три: публично да се унижат и убият водещите обществени лица на страната; да се открадне по законен ред техният имуществен и символен капитал; и най-страшното – българският народ да бъде натоварен с вина като съучастник в кървавото учредяване на комунистическата власт."----------------------Много ниЗка топка, авторе!!!? Това е чиста пропаганда за неинтелигентни нации, но българската не е от тях! За убийците е писано в Светото писание, кой съм аз да се правя на по велик от Книгата, е и някои други де?!???

  93. 94 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 641 Неутрално

    Позор за убийците на българщината! По руски образец и нашите комуноиди-безродници погубиха и ограбиха интелектуалния и икономически елит. Но от материала се вижда кой е бащата на ''опорните точки''. Това е руският агент и сталински сатрап Г. Димитров, известен с прозвището Гошо Тарабата.

  94. 95 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 641 Неутрално

    До коментар [#10] от "rosiraycheva50._":
    През далечната, мисля 1973г. ''Партиздат'', по повод 50 години от т.н. ''септемврийско възстание'' си вкара един автогол, издавайки книга за жертвите на ''антифашистката борба''. Там бяха публикувани поименно загиналите възстанници, партизани, нелегални и ятаци. Доколкото си спомням за периода от 1923 -44г. жертвите бяха около 2700човека. Само за месец септември 1944г. комуноидните палачи избиват над 20 000 души. Ако, към тях прибавим по-късно убитите в процесите, горяните, лагерите, войниците загинали по руска заповед в безмислената война срещу Германия, загубите ни възлизат на над 60 000 българи.

  95. 96 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 1286 Разстроено

    До коментар [#18] от "razlichen123":

    ++++++++++++

    Taka e!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  96. 97 Профил на dj x2805
    dj x2805
    Рейтинг: 535 Неутрално

    До коментар [#89] от "boby1945":

    Дали към едните дали към дургите ВСЕ сме щели да участваме на нечия страна. Въпроса е че с германците дори и да загубят си е по-добре... С Руснаците все на загуба....

    www.soundcloud.com/x2805
  97. 98 Профил на 0n3ed4u2fmpgsjdm
    0n3ed4u2fmpgsjdm
    Рейтинг: 222 Неутрално

    Някой от коментиращите чел ли е изобщо обвинителните актове и показанията, или се доверява на свободните интерпретации на автора? Народният съд е осъдил лица с доказани престъпления. Добре е да се четат документите, когато се коментират.

  98. 99 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 641 Неутрално

    До коментар [#75] от "burma":
    Вероятно е излишно губене на време, но ще се опитам да те ограмотя. Терорът през периода 1923-25 г. е бил налаган от т.н. ''Военна Организация''/ВО/ на БКП, създадена през 1920 г. с ръководител Коста Янков/зет на Димитър Благоев/. ВО тайно събира оръжие и подготвя бъдещата революция по съветски образец. Финансира се пряко от Коминтерна в Москва. Под руски натиск през 1023г. БКП вдига въоръжено възстание/септемврийско/ за да свали режима на Ал. Цанков, дошло на власт с помоща на военните. Още преди решителните сражения водачите Г. Димитров, В. Коларов и Г. Генов избягват в чужбина. Възстанието е разгромено ,а БКП забранена. Членовете и намаляват наполовина/около 20 000/. Въпреки това, ЦК решава да продължи ''борбата'', макар и в нелегалност. ВО се разделя на нелегални групи в градовете и малки отряди 3-5 човека, които деистват в ненаселените места. Това са остатъци от неразбити възстаници/анархисти и комунисти/. Тяхната задача е да обират коли и автобуси по пътищата. Именно на такава група случайно попада и цар Борис в Арабаконашкия проход в началото на април 1926г. Без да подозират кой е вътре те нападат колата му, за да я оберат. Целта на ВО е да се практикува тероризъм и в гарадовете, където се избиват видни политици, индустриалци, военни със ''смъртни присъди'' издадени от ЧК/черезвичайни комисии/.
    Сага за ЗЗД. Той е създаден след 16 .04. 1926г. в отговор на варварския акт на ВО на ЦК на БКП - взривяването на катедралния храм ''Света Неделя'', където загиват 213 човека и са раненеи над 500. Между тях, 4 депутата, 12 генерала, 26 полковника и офицери. Стотици жени и деца.

  99. 100 Профил на dj x2805
    dj x2805
    Рейтинг: 535 Неутрално

    До коментар [#74] от "wanderer":

    Извинявам се за погрешния + но се обърках... Ако преди 44 нямаше държава НЯМАШЕ да има толкова много за крадене...

    При единия ми прадядо са дошли двама селянина (реално погледнат голям град) и са казали - "Имате два телефона - фашисти!!!"

    www.soundcloud.com/x2805




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK