За свободата и Европа

Карикатура на Влаховиц от "Trouw", Амстердам

© Портал "Култура"

Карикатура на Влаховиц от "Trouw", Амстердам



"Дневник" препечатва от портала "Култура" новата статия на Тони Николов, която продължава дискусията за Европа и нейните ценности.


Няма как, принуден съм (за последен път!) да се върна към дебата за идентичността на Европа и нейните свободи, разгорял се в публичното ни пространство след трагедията с "Шарли ебдо". Поводът този път е статията на Ружа Смилова "Чия е Европа на свободата?", публикувана в "Дневник", която отправя конкретни въпроси най-вече към мен (по-малко към Калин Янакиев) заради наши позиции, свързани със статията на Евгений Дайнов "Европа не е на Христос. Европа е на Разума" в отговор пък на есето на Теодора Димова "Свобода на автопилот".


Съзнавам, че дебатът малко се позаплита (в него със свой принос се включи и Стефан Попов), ала дълбокото ми уважение към Ружа Смилова изисква да отговоря на поставените от нея въпроси. Те са важни и според мен разкриват редица дефицити в спора, най-вече в българското разбиране на един толкова сериозен казус като кървавата драма на "Шарли ебдо".




***


1. Започвам с първото поред отправено към мен питане.


Според Ружа Смилова не ставало ясно къде съм самият аз в целия този дебат (Европа не е на Христос. Европа е на Разума).


Признавам, този въпрос ме учуди. Смятам, че всеки автор е зад позициите, изразени във всеки негов текст, от първата до последна буква. И щом в края на статията си съм написал, че "да се разделя Европа по толкова елементарен начин на светска и обскурантистка (християнска) ми се струва повече от глупаво", значи го намирам за глупаво. Както и смятам, че "да се отрича основополагащата роля на християнската цивилизация при изграждането на Европа е, меко казано, исторически безумно."


Заявил съм го и заставам зад тези свои думи.


Както непоколебимо стоя зад твърдението си, че: "демокрацията се крепи върху разномислието. Не е ли тя тъкмо "и-и", вместо "или-или"? И отричането на този принцип не е ли равносилно на нов (стар) тоталитаризъм?"


Това обяснява и извода ми защо "не твърдя, че днешна Европа е само християнска – това би било не по-малко невярно – къде тогава да сложим мюсюлманите, другите изповедания или атеистите като Евгений Дайнов?", защото всички "те са граждани на обединена Европа и тя е тяхна".


Не виждам как по-ясно бих могъл да формулирам тезата си.


Ружа Смилова очевидно не е съгласна с нея, затова на няколко пъти ме призовава "да се самоопределя" (или-или). Тя твърди, че чете Европа на Христос като различна от Европа на Разума и е съгласна с Евгений Дайнов, че има фундаментална подмяна на ценностите, зад които застава Европа днес.


Извинете, скъпи приятели, но кои ценности са подменени? Нима искате да кажете, че "ценностите, които са в основата на общия ни европейски дом днес – не само право на живот, но и право на съвестта и на изразяването" (Ружа Смилова) не са ценности и на християните в Европа, не са и техен духовен принос във фундамента на европейската култура?


Не искам да повярвам на очите си, защото подобно твърдение, отвъд историческата му неправота, отваря вратата за злото и ни връща към доста черни за Европа дни.


То на практика дискриминира милиони християни, граждани на Европа. Издига стена срещу тях, отричайки тяхното място в Европа, щом "ценностите, зад които застава Европа днес", са несъвместими с тези на християните. Подобно твърдение лишава Европа от християните, които са се борили срещу смъртното наказание и за правото на живот, за свободата на волята и на съвестта, които са съпричастни с другите и всяка неделя се молят за своя ближен.


Скъпи приятели, християните са кротки и добри хора, не са изверги и не кроят зло никому. Не разбирам тази "атеистична чистка" срещу тях.


Роден съм и израснах в "атеистична диктатура на Разума". От дете помня оградените по Великден църкви, гаврите на милицията и на официозната атеистична пропаганда,  униженията над вярващите хора. Не мога да го забравя и до сетния си час ще се боря с всички допустими средства това да не се повтаря никога повече в "моята Европа".


Ето защо този спор е важен и ценностен, за мен той не е "детинска препирня".


2. И сега към някои изводи от трагедията с "Шарли ебдо".


Ружа Смилова пита още признавам ли "правото на свобода на изразяване, което е фундаментална ценност"? Дали "свободата на изразяване може и трябва да бъде ограничавана", щом е "призната от правни документи като Европейската конвенция за свободата на човека"?


Напълно допускам в случая, че Ружа Смилова, както и повечето хора, които не си вадят хляба с журналистика, не са съвсем наясно с медийните практики, произтичаща от "свободата на изразяване". Затова охотно ще споделя опита си на журналист, при това с десетилетен стаж във френска медия, спазвал не само българското, но и френското медийно законодателство.


Още в първия си работен ден всеки журналист осъзнава, както пише в повечето медийни наръчници, че неговата дейност е специфична, доколкото винаги е на "ръба на закона". Че медийната свобода едновременно е "фундаментално право", "четвърта власт", но и "публична отговорност", което означава, че в режим на демокрация, за разлика от диктатурата, това фундаментално право подлежи на етична и правна регулация (тоест предполага ограничения).


Ето защо, преди да постъпи в която и да медия, всеки журналист в Европа би трябвало да подпише етичен кодекс. Този кодекс задава рамки, които нито един журналист няма правото да прекрачва, включително срещу всяка расова или религиозна дискриминация.


Това е първото ограничение.


Второто ограничение идва от самата медийна гилдия (саморегулация) чрез Етична комисия, която може да бъде сезирана при различен вид нарушения на медийните правила – примерно език на омразата на верска или етническа основа.


А третото ограничение се налага от действащата правна рамка в страната, доколкото всеки журналист упражнява професията си с оглед на санкциите, предвидени в Наказателния кодекс.


Казано с максимата на Хегел, няма свобода там, където няма предели пред свободата.


И сега минавам пряко към френската медийна практика, която е по-важна в случая. За разлика от България, където няма специален закон за печата, във Франция има такъв закон, приет още на 29 юли 1881 г., който действа и днес. Този закон регламентира "свободата на изразяване" във Франция, вдъхновена от член 11 на Декларацията за правата на човека и гражданина, приета на 26 август 1789 г. В същото време, както е записано в преамбюла му, "текстът на закона ограничава и инкриминира някои специфични деяния на пресата, наричани "медийни престъпления" (délits de presse). Френският закон за печата "отрежда свободи, но и техните граници, за да ги гарантира". Към особено тежките "медийни престъпления" спада така наречената "провокация", особено тази, регламентирана в член 48-1 на закона, "заради принадлежността или непринадлежността на някого към етнос, нация, раса или определена религия". Член 23 регламентира тежки наказания (от един месец до една година затвор или огромна глоба) за дискриминация, омраза или насилие към дадена личност или група лица заради техния произход, етнос, нация или религия.


Освен това във Франция съществуват и т.нар. "закони за паметта" (lois mémorielles), каквито има и в други европейски държави, насочени срещу тези, които отричат престъпленията срещу човечеството – робството, колониализма, Холокоста или арменския геноцид, както и срещу всеки дискриминационен расистки, антисемитски или ксенофобски акт.


В член 1 на един от тях – "закона Гесо" (по името на предложилия го депутат) изрично се постановява, че "всяка дискриминация, основаваща се върху причастност или непричастност към етнос, нация, раса или религия, е забранена".  В други законови текстове подробно се разяснява как са гарантирани съответните права на личността, включително и религиозните й права.


Трябва да призная, че въпросните "закони за паметта" предизвикаха разгорещен дебат във Франция през 90-те години и мнозина френски интелектуалци – историци като Пиер Нора и Франсоа Фюре, писатели като Мишел Уелбек или философи като Пол Рикьор – ги определиха като твърде ограничителни. Но, така или иначе, законите са факт и публикациите във френските медии попадат под ударите и на тези ограничения.


Свободата на изразяване не е всепозволеност.


Сигурно някои от читателите вече се питат как тогава във Франция е възможно съществуването на "Шарли ебдо", именуващо себе си като "безотговорно издание".


Тъкмо това е въпросът, защото издание като "Шарли ебдо" е автентичен разрез на начина, по който се практикуват медийните свободи във Франция.


Първо, "Шарли ебдо" не е "истински вестник", то е сатирично издание, родеещо се по невъздържания си език с жълтата преса.


Второ, сигурно няма брой на "Шарли ебдо", който да не е провокирал съдебни искове срещу изданието. Авторите и карикатуристите в него никога не са криели, че търсят скандала, че живеят и печелят от него, като така отстояват свободата си – с цената на всичко. След малко ще се спра на някои от тези скандали.


Затънало в съдебни искове, "Шарли ебдо" пусна туит до своите читатели, че има опасност да спре да излиза – това стана ден преди да се разрази трагедията и двамата обезумели фанатици да нахлуят с автомати в редакцията в търсене на кървава разправа. Вече съм писал за "безумието на агеластите" и за съпричастността си с жертвите, не виждам какво мога повече да добавя по този въпрос.


3. Казусът "Шарли ебдо" обаче не е еднозначен. Той предизвиква най-различни мнения във френския публичен дебат, където никой не запушва предварително устата на другия. За разлика от българския дебат, където мнението на Теодора Димова веднага се възприе от Евгений Дайнов като "камбана, приветстваща идването на някакво ново Средновековие" или по-лошо – като "съждение сякаш нахлуло без виза от Великата азиатска степ".


Спокойно, няма да цитирам пак "обскуранти"(мракобеси)-християни, а тъкмо обратното – атеист, марксист – накратко, една от левите съвести на Франция, световноизвестния френски философ проф. Ален Бадиу.


В статията си "Червеното и трикольорът" (в. "Монд", 27 януари 2015 г.) той настоява, че кървавата трагедия в Париж е резултат от "война на идентичности", която показва провала на "демократичната и светска република", на "републиканския пакт", към който са навързани толкова бивши левичари, сред които и "Шарли ебдо", които винаги са отказвали да признаят какви ужасяващи неща се случват в предградията, във фабриките в периферията, в сумрачните заведения в предградията.


Какво толкова, ще си кажете вие. Изчакайте малко: "Шарли ебдо", пише Ален Бадиу, не прави друго, освен да лае в подкрепа на тези полицейски нрави и то в "забавен" стил, с шеги с подчертано сексуална конотация".


Ами сега! Най-радикално левият френски политически философ заема критична позиция спрямо казуса "Шарли ебдо" и никой не му запушва устата! А в. "Монд", трибуна на френската либерална журналистика, тиражира анализа му, който не набира вълна от възмущение из форумите. И никой, представете си никой, не го пита, както Евгений Дайнов пита у нас: "Абе, другарю, тук някой да е чувал за Волтер? Един френски чичко, в доста сложни отношения с църквата, който веднъж казал, че не е съгласен със събеседника си, но е готов да умре за правото му да казва онова, което казва."


Ален Бадиу, професор в "Екол Нормал Сюпериор" в Париж, със сигурност е чувал за Волтер, което проличава още в следващото изречение на цитираната от мен статия. Гарантирам за превода, да не си помислите нещо:


В което (в забавния "стил" на "Шарли ебдо" и шегите със сексуална конотация, б.м.) няма нищо ново. Вижте мръсотиите на Волтер по повод на Жана д’Арк: неговата "Орлеанска дева" е изцяло достойна за "Шарли ебдо". Дори само тя, тази свинска поема (poéme cochon), насочена срещу една възвишена християнска героиня, позволява да се твърди, че истинските и здрави граници на критическата мисъл са били илюстрирани от този Волтер на доста ниско ниво. Необходима е била мъдростта на Робеспиер, който осъжда всички онези, които са извършвали антирелигиозни насилия в сърцето на революцията, за да се избегне народното оттегляне и гражданската война.


И каква стана тя? Излиза, че в ляво (а не в обскурантски дясното) върви критично преосмисляне, покрай казуса "Шарли ебдо", на самото френско Просвещение с неговата насилствена антирелигиозност. А пък ние досега приемахме, че Просвещенският разум бил най-вече "уважение към всички същества" и "еманципиране от наложената незрялост" (?), както пише Ружа Смилова.


Ето защо и аз, подобно на Евгений Дайнов, се изкушавам да попитам: "Тук някой да е чувал за "шуаните"? Да е чел Балзак? Да знае за кланетата във Вандея, където през 1789-1793 г. 300 000 френски селяни въстават срещу Републиката, но бунтът им е удавен в потоци от кръв, че там са били изкормвани бременни жени и избивани деца? Нима никой не е чувал, че в името на принципите на Просвещението, в името на "свободата, равенството и братството" по време на Френската революция са били избити стотици хиляди човешки същества? Да не говорим за мащабните антирелигиозни гонения, за шестнайсетте монахини кармелитки, някои от тях 80-годишни, показно гилотинирани по заповед на Фукие-Тенвил на Площада на нацията в Париж (12 юли 1794 г.). Екзекутирани заради вярата си, не за да "бъдат еманципирани от наложената им незрялост". Оттук до деянията на Ленин и Троцки, в пъти надхвърлящи тези престъпления, наистина има само една крачка.


4. Но да се върнем към "Шарли ебдо", това сатирично "трънче в петата", което поставя на изпитание редица основни медийни стандарти.


С какво ли?


За да си спестя дългите обяснения – във Франция върху някои от тези казуси има защитени дори дисертации – ще си послужа с една илюстрация. Първата и последната, защото винаги съм спазвал стриктно принципите на медийната регулация и не бих си позволял да накърня нечия чувствителност или достойнство.


Ето "пробивът" на "Шарли Ебдо" в говоренето за Холокоста, един от казусите, обясняващи приемането на т.нар. "закони за паметта" във Франция.


За свободата и Европа

© Портал "Култура"


Веднага превеждам заглавието: "Най-сетне може да се каже: Хитлер е супер симпатичен". Вляво е репликата на Хитлер: "Здравейте, чифути!". Вдясно: каламбурът "Тече ли газ?". Долу вдясно е подписът на карикатуриста, чието име ще спестя, не защото се познаваме или съм пил с кафе с него, както Дайнов, а защото следвам принципа "за мъртвите или добро…".


Смешно ли е?


На мен не ми е смешно.


Не е смешно заради жертвите в душегубките, заради онези, които са чакали смъртта си в газовите камери.


Те, жертвите – "чифути" (според терминологията, използвана от "Шарли ебдо") – няма как да се върнат към живот и да отговорят с карикатури на онези, които са накърнили човешкото им достойнство.


Очевидно тази задача се пада на живите.


Заради което има законови ограничения и медийна регулация.


Затова организации като Лигата за борба с антисемитизма и дискриминацията, SOS Расизъм и кой ли не още скъсват от съдебни искове "Шарли ебдо".


Нещата изобщо не опират само до гаврите с пророка Мохамед и с християнската вяра.


Феминистки атакуват изданието заради представата за жените, системно свеждаща ги до сексуални обекти с по-нестандартни функции (сексуалните конотации, за които пише Ален Бадиу).


В тази връзка ще спомена само една от "съдените корици" на изданието. Няма да я покажа (има я в интернет), само ще дам приблизителното й описание: смугла гола жена е легнала по корем в предизвикателна поза, която не спестява никакви анатомични подробности. Надписът, с огромни букви, гласи: "Еврейска задница" (давам най-благопристоен превод). Но по-интересен е въпросът горе в дясно: "Расизмът продава ли?"


Продадените над сто хиляди броя с тази корица са ясно доказателство, че "расизмът продава". А и не само той.


Ето защо казусът "Шарли ебдо" предполага анализ в дълбочина.


Да, "Шарли ебдо" е тест за "свободата на изразяване", а след зловещата атака се превърна за мнозина в символ на тази свобода.


Да, "Шарли ебдо" спечели процес, заведен от мюсюлмански организации, в който френското правосъдие призна правото им на религиозна сатира.


Проблемът обаче е във все по-силно очертаващия се конфликт между правото на "свобода на изразяване", което е фундаментално човешко право, и друго не по-малко фундаментално право – достойнството на човешката личност, която никой няма правото да дискриминира на расова или религиозна основа.


Веднага давам друг пример с по-стара "провокация" на "Шарли ебдо", с призив от брой в брой: "Шарли ебдо"призовава правителството: "не е ли благоразумно (bien prudent) да се изградят ядрени централи до синагогите?" Не знам, скъпи приятели, какво мислите по този въпрос, но отговорът на френското правосъдие е бил, че "не е благоразумно".


Преди време, пак във връзка с подобни карикатури, в. "Монд" излезе със заглавието "Шарли ебдо", не е смешно!" (25 февруари 2009 г.).


5. И накрая, за връзката между сатирата, "Шарли ебдо" и християните.


В историята на "Шарли ебдо" не е имало иск на християнски деноминации срещу изданието, въпреки кощунствените сексуални карикатури срещу Св. Троица, изображенията на Дева Мария като проститутка или гаврите с Иисус Христос.


Аз се гордея с това, защото то доказва, че християните, дори когато ги заболи, умеят да прощават.


Но напълно разбирам исковете на евреите, които са длъжни да реагират, когато някой се гаври с жертвите в газовите камери или пък окачествява техните равини като "юдео-нацисти", сластно целуващи се с офицери от SS.


Сатирата е свобода, но това означава ли, че свободата е гавра и дискриминация над другия?


В този смисъл разбирам и искове на мюсюлманите, последният от които, малко преди трагедията, бе внесен заедно с представители на еврейска организация.


Да, аз категорично заставам зад каузата на свободата на изразяване, тя е моя кауза, но отчитам и произтичащите от нея отговорности, включително категоричният отказ от дискриминация на етническа или верска основа. Става дума дори за морална отговорност, която Стефан Попов определи като "обикновено приличие".


Шокът от трагедията с "Шарли ебдо" нарани и мен, но не виждам друг изход от разразилата се в Париж трагедия, освен връщането към базисните принципи на толерантността и веротърпимостта.


Всичко останало е фанатизъм и безумие, с един или друг знак.


Ще завърша с един факт, който мина незабелязан от българските медии.


След трагедията с "Шарли ебдо" френското католическо списание Etudes  и популярният младежки културен сайт на евреите във Франция Jewpop публикуваха едновременно набор от оскърбителни за тях "шарли карикатури", включително и приложеното по-горе изображение на Хитлер. Техният аргумент бе, че "болката им е приемлива, ако в този миг тя може да послужи като противоотрова срещу фанатизма".


По този начин християните и евреите извършиха покаяние и изпиха своята горчива чаша в спора.


Не ви призовавам, скъпи приятели, да последвате примера на християните, това е въпрос на вероизбор.


Ако съвестта ви го допусне, бихте могли да повторите жеста на младите евреи, като качите за един ден карикатурата със "супер-симпатичния Хитлер" на личния си десктоп, карикатура, която (искрено съм убеден в това!) накърнява разбиранията ви.


Заради жертвите.


Заради свободата.


Дори заради факта, че не всичко действително (съществуващо) е разумно.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (33)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    "... Член 23 регламентира тежки наказания (от един месец до една година затвор или огромна глоба) за дискриминация, омраза или насилие към дадена личност или група лица заради техния произход, етнос, нация или религия...." Е, г-не- това не са тежки наказания! Нашите са доста по-тежки от френските- доказателство- НК Чл. 162. (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г.) Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към дискриминация, насилие или омраза, основани на раса, народност или етническа принадлежност, се наказва с ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ОТ 1 ДО 4 ГОДИНИ и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  2. 2 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    "...Освен това във Франция съществуват и т.нар. "закони за паметта" (lois mémorielles),...насочени срещу тези, които отричат престъпленията срещу човечеството – робството, колониализма, Холокоста или арменския геноцид..." В България нямаме такъв закон, защото в България не е имало робство от възстановяване на българската държавност от 1878г., България е ЕДИНСТВЕНАТА държава в Европа, спасила почти 100% от еврейското си население; България е дала УБЕЖДИЩЕ и е приела радушно арменците след турският арменски геноцид в началото на 20ти век..Още ли мислите, че България НЕ Е държава с ясни демократични основи?

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  3. 3 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    "...В член 1 на един от тях – "закона Гесо" (по името на предложилия го депутат) изрично се постановява, че "всяка дискриминация, основаваща се върху причастност или непричастност към етнос, нация, раса или религия, е забранена..."
    Излиза, че пак нашите закони са далеч по-демократични от френските! Ето защо: Закон за защита от дискриминация
    Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
    (2) Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.
    (3) Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  4. 4 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Скука

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити
  5. 5 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 748 Неутрално

    Хм. Кара те доста да се замислиш.

    Което е хубаво...

    @)----,--'--
  6. 6 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 748 Неутрално

    [quote#2:"logika"]спасила почти 100% от еврейското си население; България е дала УБЕЖДИЩЕ и е приела радушно арменците след турският арменски геноцид в началото на 20ти век..[/quote]

    И която в момента изгражда стени срещу бежанците от друг конфликт, в която села и градчета протестират срещу тяхното настаняване. Е, има всякакви.

    @)----,--'--
  7. 7 Профил на Радио Плутон
    Радио Плутон
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#6] от "MyTwoCents":

    А какво да направи?

  8. 8 Профил на Радио Плутон
    Радио Плутон
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#2] от "logika":

    България предава 11 хиляди евреи от новоосвободените територии в Македония и Тракия и е спасила евреите си в настоящите си граници.

  9. 9 Профил на Радио Плутон
    Радио Плутон
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#2] от "logika":

    Мусолини и Миклош Хорти не са закачили евреите си докато са били на власт. След падането им под натиска на настъпващите съюзници немците бързичко извозват всички евреи. Франко предоставя убежище на всеки евреин, стигнал до Испания. Дания също спасява евреите си и то под немска окупация. С това не отричам българското дело.

  10. 10 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 748 Неутрално

    [quote#8:"cuauhtemoc"]България предава 11 хиляди евреи от новоосвободените територии в Македония и Тракия [/quote]

    Някакси не са били новоосвободени. В интерес на историческата истина, България е била администратор в тези територии. Те не са били присъединени към България, а са били под властта и командването на германците, така че практически нищо не са могли да направят там.

    @)----,--'--
  11. 11 Профил на MyTwoCents
    MyTwoCents
    Рейтинг: 748 Неутрално

    [quote#7:"cuauhtemoc"]А какво да направи?[/quote]

    Един дядо си даде къщата на село, за да се настанят, например. Други могат просто да дадат поне човещина, а не да избликват в омраза.

    @)----,--'--
  12. 12 Профил на lowec
    lowec
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Ето това е свобода на словото;http://www.ochevidets.ru/blog/18603/

  13. 13 Профил на baxter
    baxter
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Някак си покрай Шарли Ебдо забравяме че загинаха невинни заложници, които не са обидили никой. Забравяме че терористи убиха по най жесток начин човеци. Можем да изпишем томове празни приказки за какви ли не умопрозрения, но да прескочим важното. Терористичния акт който отне човешки животи. Тероризмът, проказата която сее смърт и на фона на това нечвешко деяние всички останали приказки са жалки.

  14. 14 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    хубав текст на тони николов, който внася малко яснота в дебата на "всички срещу християнството". някак си се забрави, че докато се обсъжда дали "европа е на разума", или не дай си Боже, изключително просташкото "Европа не е на Калин Янакиев" (зер самият той някога е твърдял противното), се забрави на фона на тази изригнала себечеститяща, самозабравила се местна интелектуалност, че реално поводът за "дискусията е едни хора, които "защитиха Пророка на исляма" с калашници. и сега всички си счупиха пръстенцата на клавиатурата да "дискутират" дали християнството е толкова човеконенавистно, колкото ни се иска, докато забравиха реално къде се крият основанията на случилото се. в Корана и Сунната. и шариата. и случилото се няма общо със "свободата на словото", а с въпроса "какво правим с онези, за които тя не е същестуваща категория". никой не повдигна и дума за това какво ще правим с исляма. почти си представям византия и персия малко преди завоеванията на мухаммад. или рим преди да похлопат варварите на портата, да ме прощават за историческите клишета. но пък в крайна сметка знаем, че "няма нищо ново под слънцето", нали? пълна трагедия сме откъм интелектуалци. и "експерти".

    בני אתה אני היום ילדתיך
  15. 15 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#14] от "abdelhaqq":

    Учудвам ти се на търпението да пишеш Абд ал-Хак. Хората не им се чете, ако ще и да е вярно

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  16. 16 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#15] от "civis_eu_sum":

    не ми пречи да пиша. аз съм player with agenda, "играч с календар", един вид.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  17. 17 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 561 Неутрално

    Жалко, че "Червената къща" май затвори врати. Много щеше да е полезно и интересно да се организира един дълъг дебат по темата. Така епистоларно е много "протяжно", а и се изпускат важни въпроси.

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  18. 18 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#17] от "civis_eu_sum":

    дебат там вече имаше, наистина дълъг, но не и интересен: http://www.redhouse-sofia.org/Event.aspx?id=12543

    тукашната интелектуална среда обаче е провинциална. никой няма да запита "защо еди кой си експерт твърди едно, пък после друго", защото няма култура на консистентно проследяване и устояване на позиции. има и друг дебат в българия: http://csr-sofia.org/, но пък той ще бъде още по-безнадежден, доколкото сектанската ограниченост ще предефинира и публиката и целевата публика, съставени предимно от участниците в дебата, които ще използват случая да подхранят академичното си самочувствие. в тоя смисъл е безнадеждно, да.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  19. 19 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#18] от "abdelhaqq":

    Ха, Евстатиев Да, май-само той остана да ходи на такива мероприятия / освен Чуков /.

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  20. 20 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#19] от "civis_eu_sum":

    а, не ги знам твърде много локалните партиципанти, може би за Бг са големи на принципа на "в царството на слепия и едноокият е цар". това "Чуков" творчески псевдоним ли е?

    בני אתה אני היום ילדתיך
  21. 21 Профил на civis_eu_sum
    civis_eu_sum
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#20] от "abdelhaqq":

    Странно, че не си чувал поне Чуков. Той е арабист и полит. анализатор, не много добър от лични наблюдения и това което са ми казвали за него. Канят го за щяло и нещяло по ТВ да дава мудрост. Симеон Евстатиев, е по-академичен и добър в сферата си, също арабист, но и той си има "адженда", макар по малко по-различна линия...

    ЕС не е пансион за социално слаби от третия свят, нито благотворителна организация.
  22. 22 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#21] от "civis_eu_sum":

    чуков май беше един експерт с леко развалени зъби и соц-излъчване, да. попадал съм на негови неща. за симеон евстатиев също, зная негови медийни изяви и текстовете му, но не мога да гадая за "адженда", ради твърде противоречивите вътрешно и външно тези. мога само да предполагам на принципа на реверсивното инженерство. но реално, ако се стигне дотам, че да почнем да гадаем за "адженди", когато четем даден текст, сиреч той не е достатъчно ясен и имаме нужда от фоновото знание за "аджендата" зад него, той се обезсмисля академично и преминава в графата "идеологема". защото, в крайна сметка, обсъждаме позиции и доколкото е възможно, избягваме ад хоминем аргументите. поне това ми подсказва знанието и опита ми с текстуалните традиции на юдаизма, християнство и исляма. защото все пак, "скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас" и няма смисъл да разсъждавам постоянно върху това кой на кого плаща, за да знам, че текстовете му - или в случая, това, което говори публично - са боклук.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  23. 23 Профил на Ruzha Smilova
    Ruzha Smilova
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Дали свободата да практикуваш религията си включва и право да не бъдеш обиждан, да не бъдат накърнявани религиозните ти чувства? Моят отговор на този текст на Тони Николов можете да прочетете тук. http://bodliva.blogspot.hu/2015/02/blog-post_12.html.



  24. 24 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    До коментар [#23] от "ruzha":

    карикатурите на шарли ебдо не "ограничават правото на практикуване на религия" с тяхната безвкусна простащина. само че едни точно определени религии реагират на оскърблението спрямо тях с калашници. в изпълнение на техните нормативни текстове. за разлика от други религии, които се впускат в дебати относно това дали "Европа е на Разума, Спагетеното чудовище, Дайнов или Янакиев" (впрочем, доста просташка ад хоминем реакция). и докато първите си следват доста консистентно нормативните текстове, вторите, също в изпълнение на техните пък нормативни текстове, не хващат калашници. и докато не стигнем до разговора защо един нормативен религиозен текст не е друг нормативен религиозен текст, ще си стоим на фазата "дайнов, янакиев, кьосев & Bros".

    בני אתה אני היום ילדתיך
  25. 25 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 672 Неутрално

    Може ли някой сега да каже, за какво точно е спорът? За абсолютното право на медиите да пишат и показват каквото си щат, дори когато го манипулират или когато засягат ценностната система на една друга религия? За правото или за липса на подобно право от страна на терористите да се саморазправят по най-радикалния възможен начин с тези, които се подиграват с исляма като религия? За политическата целесъобразност или нецелесъобразност на демонстрацията на политическия елит на ЕС след терористичния акт? За историческия път, по който съвременният свят е достигнал до сегашната амалгама от нравствени и политически така наречени ЦЕННОСТИ, зад които в повечето случаи се крият материални или политически интереси?

    На практика проблемите са три, като двата от тях не са едностранни. Първият е за продукцията на Шарли, като проблемът има правна (законова), нравствена и политическа съставка. Вторият е за терористическия акт, който е елементарен. И третият е за политическата демонстрация на политическия елит на ЕС, който има нравствена и политическа съставка при което подавляваща е политическата съставка, тъй като демонстрацията беше преди всичко политическа. Така че в зависимост от това, дали правим правна, нравствена или политическа оценка на този триединен проблем, нашите оценки могат да са драстично различни и едновременно с това да са верни.

    За да може да има реален полезен резултат от някакъв спор, като минимум е необходимо да е ясно поне това, за какво точно се спори. А в този спор предметът на спора не е ясен. Не са ясни и основните изходни предпоставки на спорещите, които очевидно са различни за различните опоненти. Пък и едва ли най-рационалният начин за провеждане на дискусия между няколко опонента, които би трябвало да са професионалисти и дори експерти в съответната област, е тя да се провежда в рамките на един интернетфорум, който очевидно не е предназначен за професионалисти. Да не говорим, че не е предназначен за експерти.

  26. 26 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 3282 Неутрално

    В тези спорове се пропуска нещо много важно. Свободата на словото за въпросния френски вестник не означава просто свободно изразяване на мнение. Мненията на вестника са вследствие редакционна политика, подчинена на правенето на пари. Редакцията, или собствениците са решили, че могат да правят пари чрез скандали и налагат тази политика на журналистите и карикатуристите на вестника. В този смисъл, сво одата на словото или на изразяване на индивидите, работещи яъв вестника е огра ичена от ръководството на вестника, защото им се налага отгоре какво могат и какво не могат да пишат или рисуват. И тези огра ичения на свободата на словото са продиктувани от интереса да се печели. И когато ние се джавкаме едни други за свободата на словото на журналистите от конкретият френски вестник, дали са имали право да кажат това или онова, всъщност ние се борим за правото на ръководството на вестника да слага намордник на журналистите, задавайки им определена рамка в която могат да творят, без да могат да имат пълна свобода на изразяване и всичко това за да правят пари. С две думи, борим се за правото на някой си да налага на индивиди какво точно да пишат, за да може той да прави повече пари. Собственикът решил със скандали да прави пари, наема хора, които са съгласни да правят скандали и ние се борим за правото им да правят скандали, без да се замисляме, че скандалите не идват от личната позиция на журналиста, а от наложената му редакционна политика. Когато кажем свобода на словото, се има предвид единствено свободата на индивида без никаква външна намеса да изразява своята позиция. Свободата на словото не е правото на индивида да изразява внушени му отвън или наложени му отвън мисли.
    Когато става въпрос за вестник, където на журналистите им е наложена определена редакционна политика, където журналистите ги цензурира, принуждават ги да се самоцензурират и ги гонят от вестника, ако не са съгласни с ограниченията на свободата на словото им, когато се хванем да им ставаме защитници, винаги има опасност да направим точно обратното на желаното от нас. Ние да си мислим, че защитаваме. свободата на словото, а всъщност да защитаваме правото на някой да ограничи свободата на словото на група индивиди, журналисти, с разнообразни прийоми-награди наказания да ги принуди да пишат каквото той иска, за да може от това да прави повече пари. Нека винаги го имаме предвид това, когато започнем да се пеним за нечия свобода на словото.

  27. 27 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 838 Неутрално

    [quote#25:"glog"]Може ли някой сега да каже, за какво точно е спорът?[/quote]

    ето това е. спорът е за онова, което всеки го вълнува. някой го вълнува чия е Европа от страст паче разума да омаскари обскурантистките й християнски корени, друг го вълнува свободата на словото като ултимативна ценност, трети го вълнува мястото на религията в общество, а пък четвърти го вълнува...да се изкаже и да го видят.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  28. 28 Профил на chuggun
    chuggun
    Рейтинг: 395 Неутрално

    На автора ще кажа''Като те осакатя финансово'' за каква свобода говориш.Специално за България ''свободата''се крепи на парите независимо от къде идват.Затова нямаме една медия с авторитет.

  29. 29 Профил на ZeroOne
    ZeroOne
    Рейтинг: 616 Неутрално

    До коментар [#8] от "cuauhtemoc":

    Е и...

    ZeroOne
  30. 30 Профил на ZeroOne
    ZeroOne
    Рейтинг: 616 Неутрално

    Или има цензура или няма.Или Христос или Антихриста.Средно положение няма.Всеки да си прави избора.

    ZeroOne
  31. 31 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 3282 Неутрално

    [quote#25:"glog"] А в този спор предметът на спора не е ясен. [/quote]

    Спорът е прекалено ясен и той не започва от тази дискусия, а е в поредица от статии и прилежащи дискусии. Трябвало е да следиш от началото. Какво има неясно в "За свободата и Европа"- виж заглавието? Или неясно за ролята на християнството в Европа? Или неясно за гей-ценностите, заради които е стремежът на определени сили да изхвърлят християнството от Европа? Всичко вече е прекалено добре изяснено и от теб само се изисква да кажеш за кое си, за гей-ценности или за християнска, традиционна Европа? За свобода, която е ограничена по отношение на публични обиди и публични унижения, която се съобразява с благоприличието, или за неограничена свобода за изразяване, която да позволява на някои да правят пари или да защитават каузи, подигравайки се, гаврейки се и унижавайки публично други групи хора. И не става въпрос само за налагани със закон ограничения, а за морална оценка за подобни деяния, където от хората се изисква не да апелират за наказания, а само да се изкажат в подкрепа или против.

  32. 32 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 3282 Неутрално

    Не мога да бъда по-доволен от това как върви дискусията на страниците на "Дневник" след убийството на френските журналисти и карикатуристи. В първия момент всичко си тръгна по утъпкания път- исляма срещу християнството по Хънтингтън. Още в първия момент след терористичния акт моята позиция, в множество остри постинги, беше да отклоня дискусията от това безплодно елементарно ниво и от фалшивото противопоставяне на ислям и християнство. След поредица от статии и дискусии, днес съм доволен, че дискусията пое по правилния път. Мога да се надявам да съм допринесъл нещо за това. Все пак има архив и може да се провери кой, какво и кога е писал. Та първата ми работа беше да обясня, че няма противопоставяне между ислям и християнство, между християнска Европа и исляма. Има противопоставяне и нетърпимост между ислям и Гейропа, т.е. Европа, загърбила християнската традиция и прегърнала гей-ценностите. Че нещо повече, има противопоставяне и нетърпимост вътре в самата Европа между хората, които са за Европа на християнските ценности и онези, които са за Европа на гей-ценностите. Че всъщност ислямът / умереният ислям с деветдесет процента от мюсюлманите, а не радикалният фанатизиран ислям/ са на едни и същи позиции с хората от другите религии, най-вече с християнски произход, включително атеисти, които са по същия начин настроени против Гейропа, европа на Гей-ценностите. Че е само въпрос на време всички, които са против Гейропа да обединят силите си. Специално да се отбележи, няма противопоставяне на християнство и ислям. Християнство и ислям са заедно срещу разпространяването на гей-ценностите. В първите си постинги казах, че проблемът е вътрешен за Европа и тя трябва да реши дали да отхвърли християнската традиция, или да позволи разпространението на хомосексуализма и останалите като в Древна Гърция. И сега, в тези дискусии, когато авторите на статии се изразяват по дипломатичен начин, заставайки на страната на Европа на християнските ценности, това не означава, че те са против ислямските. Има се предвид едно единствено нещо- че който е за християнските ценности, той е против гей-ценностите. Противопоставянето е единствено между християнска традиция и морал срещу гей-културата. Това е начинът да кажеш, че си против гейовизацията, като застанеш зад християнските ценности, традиции и морал, това е позитивен начин, за да не ти лепнат веднага етикета, че си хомофоб. Хората, които казват, че са зад християнската традиция и морал, имат предвид изобщо религиозният морал, налаган и от други религии, не само от християнската. Радвам се, че дискусията се измести от измисления проблем християнство- ислям, към вътрешните проблеми на Европа.
    Също така съм доволен, че дискусията за свободата протече в посока, в която се отграничи пълната и неограничена свобода от ограничената в определин здравословни граници свобода, където максимално са защитени правата и на индивида, упражняващ правото си на свобода и останалите индивиди, към които е насочено това слово. Радвам се на разбирането, че свободата трябва да бъде съчетана с отговорността. Че свободата на словото не е самоцелна, а трябва да се използва в интерес на обществото, а не по разрушителен път, че не ти е дадена за да се гавриш с хората и да им налагаш психически тормоз. Извинявайте, но от публикации хората получават инфаркти и умират. Някои казват, ама то било само слово, от него не се умира. Умира се. И доста народ се е разболявал и измирал заради публикации.
    С две думи, изразявам голямо удовлетворение от така протичащите дискусии на страниците на вестника и от статиите. А това е вече доста голяма зрялост.

  33. 33 Профил на spek
    spek
    Рейтинг: 395 Неутрално

    За пръв път разбирам от тази статия че Дайнов бил атеист, но предполагам такъв е светът на автора: ако критикуваш съвременния християнски фундаментализъм но не си мюсюлманин, значи си атеист. Други алтернативи: извън концептуалния събитиен хоризонт. Добре че сатанист не го нареди, хехе.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK