За остатъците от един паметник и сбърканите хорски мотивации

© Надежда Чипева, Капитал

Архитектурната група WhATA обяви за "градски бъг на годината" решението на общината в София да демонтира паметника пред НДК - победителите в годишните награди бяха обявени на 18 февруари.

"Дневник" продължава темата с различни гледни точки за съдбата на паметника пред НДК в София. След мнението на културолога проф. Александър Кьосев , публикувано вчера, днес редакцията предлага становището на арх. Виктор Чолаков, поместено в блога му.

Има един особен тип хора, който представлява не малка част от населението на земята и по едно не добро стечение на обстоятелствата, сериозна концентрация на такъв тип хора има по нашите ширини. Хората от този особен тип винаги търсят проблемите, съсредоточават се върху недостатъците и си умират да действат като спирачка на каквито и да било процеси. Или иначе казано - все за нещо ще намери да се начумери. Да недоволничи, да мрънка. Групата на недоволстващите, накратко казано. В България тази група набира все по-голяма популярност и все по-модерно става да имаш "будно гражданско самосъзнание", независимо дали имаш изобщо някакво самосъзнание, да не говорим за аналитична мисъл, подлагаща на критичен анализ информацията, с която медии и тролове заливат населението ежедневно. Не. Достатъчно е да си конформист, присламчил се към демократично-свободомислещите модерни хора, които са против "статуквото", така да се каже, против системата и прочее не особено смислени лозунги.

Интересното е, че общността на недоволстващите не е общност от мързеливци, а е много активна и енергична общност. А това, което ги мотивира е съвсем елементарно: когато някой нещо иска да направи, дори да е с идеална цел, в полза на обществото, то тогава трябва да бъдат намерени недостатъци и нещото да бъде омаскарено, спряно, преустановено и забравено.

Какъвто е и случаят с паметника "1300 години България".

Колко години и години наред това творение на соц културата стоя на разположение на произвола на съдбата и на никой не му пукаше. Е, хайде - пукаше му, но дотолкова, че да сложи ограждения и да смъкне падащите облицовки. А за това, че в средата на столицата зее дупка с грозно парче бетон в нея, никой не го е грижа. Да, грозно е - признават сами на себе си минувачите - и дотам. Никой не обърна внимание, когато писахме по темата преди 4 години. Опитвахме да се свържем с телевизии, да повдигнем въпроса, да разбуним духовете.. Нищо. Никой не се помръдна. Защото ставаше дума за извършване на дейност, а не за спиране на дейност.

Нещо повече - дори когато бе организиран конкурс за бъдещето на паметника, резултатите бяха… да не кажа по-силна дума - предимно нелепи. Просто защото на никой не му се занимава с извършване на дейност. Няма мотивация. Друга бира е обаче, когато ножът вече е опрял до кокала, на някой горе този паметник му е запречил и е решил да го маха. Не е ясно с какви мотиви - дали с користни или общополезни - няма значение. Единственото, което има значение (познайте за коя особена група хора) е това, че някой нещо иска да прави. Как така ще махате паметника.. кои сте вие? - питат загрижени архитекти, художници и прочее хора на изкуството, формиращи едната част от групата на недоволстващите. Откъде накъде ще събаряте паметник, който е предмет на авторското право и то на жив автор? - питат още гражданите с будно самосъзнание.. като разбира се питат и - кои сте вие, че да решавате съдбата на един паметник, който - хубав или лош - е част от нашата история?

И тук веднага се включва другата част от групата, които - като по поръчка, като по уговорка за упражнение по спортни дебати - изнаизскачат отвсякъде и започват да крещят точно обратното. Това е едно парче грозен бетон, казват, той е олицетворение на комунистическия режим, отражение на тщеславието (ще ме прощавате за сложните изрази, но така се изразяват хората с будно гражданско самосъзнание) на политическата върхушка, построен е с робски труд. И прочее. Като по поръчка. Нямаше ги, когато паметникът просто си стоеше грозен и разнебитен там в оная дупка. Не се активизираха, за да предприемат инициатива за премахването му. Активизираха се чак когато някой реши да попречи на събарянето му. За да попречат на него да попречи и разгеле - да бъде разкаран "многокрилият". Това, че на негово място ще има военен паметник, не е важно. А може и нищо да няма. Няма значение - важното е да се пречи на тези, които искат да го запазят.

А междувременно, под повърхността на цялата тази виканица, използвана (опитът доказва това) за отклоняване на вниманието на обществото, един Господ знае какво е прокарала градската управа. Управата не е глупава; на нея й е ясно, че каквото и да прави оттук насетне, винаги ще я следи групата на недоволстващите и при първия удобен случай ще заподскача срещу решенията й, особено ако са непопулярни. Освен ако не им бъде отвлечено вниманието. Хвърлете им един кокал, за да има с какво да се занимават. Така е било и така ще бъде, докато те не престанат да си въобразяват, че са група от хора с будно гражданско самосъзнание. Само когато се събудят от тази заблуда, ще могат да се научат как наистина да бъдат такива, да бъдат полезни с действията си. А не вредни. Не като сега.

Какво се постигна с тези спорове, обиди и разнасяници по медиите? Какво се постигна, като се разбуниха духовете? Ще се събори ли паметникът? Не. Ще се възстанови ли в предишния му вид? Не. Ще остане в този си вид още много дълго време. Благодарение на тях и сбърканите им мотивации.

А какво е личното мнение на един архитект, от който нищо не зависи и само пише статии ли? Този паметник е една творба, носеща специфичен дух на определено време от историята; добра композиция от елементи; въздействащ монумент, подходящ за мястото си. Махнето го и можете да махнете и НДК - по същата логика. Щото ви е соц. Или пък щото е построен с робски труд във времена на финансов колапс. Махнете и пирамидите, те също са построени с робски труд. Разбира се, че е нелепо да се сравнява многокрилият с пирамидите; говорим само за принципа. Та обратно на въпроса - този монумент качествено произведение на изкуството ли е? Да, бил е, някога. Категорично. Сега все още е ли? Не и в този си вид. Категорично. Дали да се събори или да се реставрира? Не знам кое от двете, но поне едно от двете; в никой случай третото - да остане както е в момента.