На гол тумбак чифте политики

© Анелия Николова

"Дневник" препечатва статията от сайта "Маргиналия"

Темата за социалните политики за семейството от доста време отсъства от публичния дебат в България. След дългите години на унизителния "ергенски данък" (заплащан от несемейните и двойките, останали без деца) и почетното връчване на медали за "майка героиня" (на жените, родили десет и повече деца) настъпи период на либерално затишие, водено от максимата, че личният и семейният живот са неприкосновени и следователно държавата не бива да се намесва.

Държавата обаче постепенно започна да осъзнава, че либералните общества са обречени на демографска смърт поради невъзможността населението да се възпроизведе. Не ме разбирайте погрешно, аз не съм против социалното равенство между жените и мъжете. Не съм и против продължителния престой в образователната система. Факт е обаче, че общество, в което жените се инфантилизират, държат се като тийнейджъри до 35-40 г. и се сещат за раждането на единственото "дете-царче" едва с първите признаци на менопаузата и появата на репродуктивни проблеми е просто обречено да изчезне.

Затова, трябва да призная, много се зарадвах още на предизборната програма на ГЕРБ за парламентарните избори през 2014 г., където в раздела социална политика изрично беше разписано, че партията "приоритетно ще стимулира тридетния модел", поставяйки акцент върху "насърчаване на отговорното родителство". Много се зарадвах и когато преди няколко седмици социалният министър г-н Ивайло Калфин обяви, че започва интензивно да работи за реализирането на тази социална идея. Но, за съжаление, тогава осъзнах, че царят (пардон, министърът!) е гол. И не стига това, ами се опитва на голия тумбак да препаше чифте хайдушки политики!

Какво имам предвид ли? През последните десетина години стана модерно самозвани или отдавна пенсионирани професори, алчни за евтина медийна слава, да се появяват на пресконференции и да ни внушават, че в България има демографска криза и че "последният българин" ще "загаси лампата" след 50, 100 или 300 години. Тази психоза стана толкова заразна, че дори президентът г-н Плевнелиев през 2013 г. си позволи цели 3 пъти да говори за "демографската криза". Разбира се, президентът Първанов имаше подобни изказвания през 2006 г., така че нищо ново под слънцето. Проблемът е в това, че в България НЯМА демографска криза, напротив, наблюдават се поредица изключително позитивни явления. Например, средната продължителност на живота спрямо периода преди 1989 г. се е увеличила с повече от 5 години, както при мъжете, така и при жените. Тоест, живеем по-дълго. Да, това води до увеличаване на дела на старите хора, но какво да направим? Да се самоубиваме ли в деня на пенсионирането, за да направим социалния министър щастлив, а пенсионните фондове богати?

След 1997 г. чувствително намалява коефициентът на детска смъртност. Да, той е сред най-високите в Европа, но е наполовина спрямо стойностите си от началото на прехода и в пъти по-нисък от времето на "развития социализъм". Всъщност, ако запазим положителната тенденция може да се очаква, че до 10 години ще успеем да достигнем до средните европейски нива. Казано с други думи, децата ни живеят по-добре, не им се налага да работят и въпреки някои публично известни болнични инциденти – получават по-адекватни медицински грижи, отколкото са получавали преди.

Нещо повече, тоталният коефициент на плодовитост също се повишава и България вече не е в зоната на онова, което се нарича "най-ниска" плодовитост, а показателят ни нарежда в "златната среда" на Европа. Има страни с влошени показатели. Това са Португалия, Полша, Гърция, Испания и Словакия. Да сте чули някой да гаси "лампите на нацията" там? Не, не сте. Защото е меко казано безотговорно политик да обявява нацията си за обречена.

И тук е моментът да се върнем към политиките на г-н Калфин. Тоталният коефициент на плодовитост е синтетичен показател, който де факто прогнозира колко деца би родила една жена през целия си фертилен период, ако раждаемостта във възрастовите групи между 15 г. и 49 г. се запази такава, каквато е в момента. Казано иначе, в България днес се наблюдава семеен модел на "дете и половина", т.е. политиката на правителството има за цел да удвои раждаемостта в страната. Това, разбира се, е чудесно. Браво, г-н министър!

Вместо да изгради и предложи политики за насърчаване на раждаемостта обаче, министър Калфин изкара на тезгяха две напълно неадекватни социални политики, спрямо декларираното му намерение. Първата от тях се изразява в прогресивното увеличаване на детските надбавки за първо, второ и трето дете съответно – 35 лв., 85 лв. и 130 лв. и рязко намаляване на парите за четвърто и следващо дете (все още неуточнено как).  Ами те парите и сега са почти така – 35 лв., 85 лв. и 120 лв., но някой "умник" е решил, че така насърчава двудетен модел. Г-н министър, Вие наистина ли вярвате, че с едни 10 лв. ще насърчите семействата да родят едно дете повече? Освен това, ако "двудетният модел" е довел до "дете и половина", защо режете парите за четвъртото дете? Не си ли давате сметка, че тридетният модел означава, че поне 33% от семействата трябва да имат 4 и повече деца (за да компенсират онези, които имат само едно или нямат)?

Всъщност, така предлаганата политика означава две неща, а Вие би следвало да прецените кое е вярно. Първо, предложението е неадекватно на декларираното намерение и говори за липса на компетентност или за лицемерие (ако декларирате, че искате да прокарате политика за третото дете, а всъщност не искате). Второ, Вие и експертите в МТСП сте достатъчно компетентни, но сте попаднали в капана на ксенофобията и понеже не искате "ромите да живеят от социални помощи", режете парите за четвъртите деца, понеже "само ромите раждат толкова"! Може и да се изненадате, но в този случай на практика пак става дума за некомпетентност. В България има приблизително 10 500 семейства с четири или повече деца. Ромските семейства с четири и повече деца сред тях са приблизително 4 700 (т.е. по-малко от половината). Разбирате ли, ксенофобията колко лоша шега Ви изиграва? Освен това, ако намалите парите с 5 или 10 лв. ще икономисате колко – към 100 000 лв.? Това е несериозно. Сумата е по-малка от цената на служебния Ви автомобил.

В този контекст е редно да се подчертае, че данните за раждаемостта в цял свят показват, че тя е най-висока сред най-бедните прослойки от населението. Така че, колкото повече "наказвате", като режете социални плащания, толкова повече тази бедност ще се възпроизвежда, като Ви отвръща с висока юношеска раждаемост и висока завършена плодовитост. Именно затова втората предлагана политика изглежда още по-хайдушка и некомпетентна.

В началото на статията вече казах, че либералните общества, в които жените раждат късно и рядко повече от едно дете, са демографски обречени. Това, разбира се е така, ако няма адекватни социални политики. В това отношение България може да се похвали с изключително добра публична политика: изплащане на много висока еднократна социална помощ при раждане на майка-студентка. Тази политика има двустранен ефект от демографска гледна точка. Първо, колкото по-рано започне да ражда една жена, толкова по-голяма е вероятността да роди две и повече деца. Каква по-добра стратегия за постигане на тридетен модел в страна, в която средната възраст за раждане на първо дете непрекъснато нараства и от 21 г. през 1989 г. днес вече е 27 г. Второ, насърчаването на т.нар. образована раждаемост води до подобряване на човешкия капитал, защото образованите майки рядко произлизат от бедни и маргинализирани семейства. Това няма видим ефект на момента, но след 20 г. ще доведе до по-висока производителност на труда и по-висок БВП. Спирането и ограничаването на тази помощ, защото младите майки "не стъпват на занятия" след взимането на парите е престъпление към бъдещето на нацията.

Бих попитал г-н Калфин и експертите около него, знаят ли, че новороденото бебе се кърми през 3 часа и че майката има нужда от сън и почивка, за да се подобри лактацията? Вие, уважаеми господа, колко университетски корпуса може да посочите, в които са изградени стаи за кърмене и преповиване на бебетата? Колко обособени стаи за почивка на кърмачките има? Наистина ли мислите, че е нормално кърмачката да решава интегрални уравнения с едната си ръка, а с другата да държи бебето на цица? Да, има нужда от промяна, но тя не трябва да се състои в спиране или орязване на парите на майките-студентки, а в подобряване на образователната ни система и по-широкото застъпване на дистанционно обучение.

В либералните демокрации държавата има ограничен ресурс да влияе върху демографските процеси и последното нещо, което ще доведе до позитивен ефект, е налагането на санкции. Планираното увеличаване на помощите за трето дете с 10 лв. още отсега мога да Ви кажа, че също няма да има никакъв ефект върху ръста на раждаемостта. В България се допуска огромната грешка да се мислят социалните политики като моментна ефикасност между отпускане и орязване на пари. Това е тъпата логика на неолибералните икономисти, която се препасва на гол тубмак.

Социалните политики за насърчаване на тридетен модел обаче трябва да изглеждат по-съвсем различен начин. На първо място, трябва да се изгради позитивен обществен образ на родителството и в това отношение трябва да бъдат приветствани всички кампании, насърчаващи желанието да станеш баща или майка. На второ място трябва да се изгради корпоративна отговорност към родителството. Критикувах университетите, а колко фирми в България имат стая за кърмене? Или стая за игра? Малко. Почти николко. Напротив, младите майки обикновено са разглеждани като бреме, защото не искат да остават извънредно на работа и защото отсъстват в болнични заради децата. Освен това липсата на време е по-страшна от липсата на пари. В България почти не се прилагат възможностите за гъвкава и за почасова заетост в полза на работника. На трето място трябва да се осигури достъпна и благоприятна околна среда. Опитвали ли сте се да качите детска количка по сега изградените рампи в подлезите? Опитвали ли сте се да бутате количка със спящо в нея бебе по някой тротоар? Опитвали ли сте се да качите детска количка в трамвай или автобус? Опитайте и ще разберете защо все повече двойки спират след първото дете! И на последно място, но не и по-значение, държавата трябва да престане да постъпва ксенофобски. Общностите, които имат по-патриархални семейни ценности генерират по-висока раждаемост, независимо дали става дума за роми, турци, китайци или сирийци. И независимо дали живеят в България или във Франция. Вместо да се правят скрити опити за дискриминация на етническите малцинства, чрез сложни аритметични схеми, трябва ясно и еднозначно да се насърчава образованата и високо квалифицираната раждаемост. Защото проблемът не е в това, че средно една ромска жена ражда 2,8 деца през живота си (Sic! Изненадахте ли се?), а в това, че жените с висше образование и високи доходи раждат средно под 1 дете!