Защо 3 март, а не 16 април?

Паметникът на Цар Освободител

© Велко Ангелов

Паметникът на Цар Освободител



 
Ние все бленуваме по неосъщественото: ако бяхме запазили санстефанските територии, ако имахме излаз на Бяло море, ако Македония си беше наша... А мечтаейки за онази България, си намираме повод да мразим реалната си родина, напомня проф. Ивайло Дичев пред "Дойче веле".



Ето как работи българската национална идентичност. От една страна е религиозният култ към Левски, който не позволява и на косъм да се отклониш от канона, било във филм, в учебник или просто в греховен Фейсбук-помисъл. От друга - празнуваме упорито като национален празник 3 март.


"Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби"


Къде е противоречието ли? Ами нали всички помнят фразата от предсмъртното писмо, от която вече е снета комунистическата забрана: "Тоз, който ни освободи, той ще ни зароби." Не виждате ли проблема? Или Левски се е объркал и ще трябва да се каже публично, че не всичките му думи са пророчески. Или пък цар Александър II не ни е точно освободил (помните, че титлата "освободител" му е дадена заради руските крепостни, които към онова време са били доста по-несвободни от нашите селяни).




Не искам да влизам в русофобски дискурс, нямам амбиции за кариера в структури на НАТО или другаде. Признателността към Русия си е факт, с който нямам проблем. Просто ми се вижда тъжно да се самозалъгваме, при това навръх националния ни празник. На 3 март 1878 г. не се е случило нищо, което да ни касае: две империи са сключили мирен договор, на който днес се радваме. При подписването на договора, доколкото знам, не е присъствал нито един етнически българин, а от самия договор не е произтекло признаването на българската държава. Това е станало една година по-късно, на Берлинския конгрес - май пак без участието на българи. Е, няма да ви агитирам да честваме този конгрес, знам, че не го обичаме, макар че именно той е направил възможно тогавашното ни княжество.


Датата 16 април 1879 година


А ако говорим за начало на държавата ни, вън от съмнение е, че то настъпва с приемането на Търновската конституция, гласувана единодушно през сълзи и прегръдки на великата дата 16 април 1879 година. Ако уважавахме нашите институции, държавност, самостоятелност - това щеше да бъде националният ни празник. Той впрочем би ни обединил отвъд глупавото противопоставяне между русофили и русофоби, което ни разделя и до днес.


Не казвам, че 3 март не заслужава да се празнува примерно като ден на православната дружба или нещо подобно. Защото, както знаете, освен Русия във войната участват и православните Сърбия, Румъния и Черна гора. Но един национален празник трябва да тръгва от нас, от нашите усилия и нашите независими институции. Просто не разбирам защо това елементарно нещо е толкова трудно - вероятно отношението ни към историята е твърде идеологическо. И всяко нещо, което се постави под съмнение, незабавно ти навлича гнева на майсторите на ритуала.


Бленуванията по Санстефанска България


Ние предпочитаме да си мечтаем за неосъщественото. Ако бяхме запазили санстефанските територии, ако имахме излаз на Бяло море, ако Македония си беше наша... Тези мечтания ни струват до момента две национални катастрофи. Нещо повече - територията е нещо много разтегливо, тя винаги може да е по-голяма. Защо пък да не е до Адриатическо море, нали Симеон Великий е владял до там? А защо да не претендираме и за завоеванията на Крума Страшний по централната Европа? И понеже не можем да се оправим дори с тези реални територии, които имаме, хвърляме вината върху лошата участ, която ни е лишила от възможни, но неслучили се придобивки. Мечтаейки за Санстефанска България, ние си намираме повод да мразим сегашната си реална родина.


Когато полагаш своята национална идентичност върху количествени характеристики, а не върху идеални ценности, тя е по определение нестабилна. Под еди-колко си квадратни километра няма българска идентичност. Не сме щастливи, ако не печелим поне еди-колко си евро на месец... Подобна идентичност е обречена да се люшка от хипергордост към мегасрам и обратно.



Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 426 Неутрално

    С тезата, че "един национален празник трябва да тръгва от нас, от нашите усилия и нашите независми институции" съм напълно съгласен. Датата е просто подробност. И със сигурност не е трети март!

  2. 2 Профил на Емо
    Емо
    Рейтинг: 543 Неутрално

    Напълно прав е! Един национален празник трябва да е дело на нацията, а не на някой си друг! Дали ще е 16.04., 06.09. или 22.09 не знам, но трябва да е една от тези дати!

    Аз съм умнокрасив соросоиден либераст и съм благодарен, че не съм станал грознотъп путиновски диктатомачовец.
  3. 3 Профил на dmarev
    dmarev
    Рейтинг: 426 Гневно

    Русия така е искала, за да ни напомня как ни е "освободила"!

  4. 4 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 426 Любопитно

    [quote#3:"dmarev"]Русия така е искала[/quote]
    И Русия е вписала датата в един български закон? Руснаци са гласували закона? Или просто 240 овластени от нас чужди подлоги са го сторили?

  5. 5 Профил на dan1
    dan1
    Рейтинг: 433 Неутрално

    Дневник! Не ви ли стигнаха 12 хил. прочитания и 500 коментара в другата статия ли - "Истината за 3 март"?

  6. 6 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2429 Неутрално

    Смятам ,че 22 09 е истинското освобождение.

  7. 7 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Точно този текст исках да прочета по повод националния празник, защото почти всички искаме премахването на различни паметници, а истината за националната идентичност, формираща се и от подобни чествания, все се подминава.

    "Winter is Coming"
  8. 8 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3538 Неутрално

    От гледна точка на идеалите на БРЦК (предадени и неосъществени до днес!) няма повод за празнуване и на 16 април

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  9. 9 Профил на nenad
    nenad
    Рейтинг: 426 Неутрално

    [quote#7:"Arya Stark"]Точно този текст исках да прочета по повод националния празник, защото почти всички искаме премахването на различни паметници, а истината за националната идентичност, формираща се и от подобни чествания, все се подминава.[/quote]
    Подписвам се под горното - статията е прицелно точна и заслужаваше да е фокусът на вчерашния ден!

  10. 10 Профил на shilliew
    shilliew
    Рейтинг: 468 Неутрално

    Винаги съм се чудел дали руснаците, или по-точно съветските подобни, са наложили 3 март 1878 като официален празник. Нали на същата дата, но през 1917 година, България изгони руснаците от Добруджа - Брест-Литовския мирен договор. По времето на царство България кой беше официалния празник? Предполагам, че е била датата 22 септември 1908, защото България става независима държава. (На 16 април 1879, дори при наличието на Конституция, България беше васална на Османската империя).
    24 май е отделна дата-тя е за писмеността ни, не за държавността.

    Сега обаче трябва да разглеждаме днешната държава България като четвърто независимо държавно образувание, въпреки мутренско-комунистките елементи, които присъстват във властта и днес. 1944-1989 са период на комунистическа окупация, дирижиран от Съветска Русия. Така наречената НРБ е просто едно фалшиво образувание, куха лейка за СССР. Така че 10 ноември 1989 може да стане дата за Независимостта на България от комунизма.

  11. 11 Профил на DaWolf
    DaWolf
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Не превръщайте прекрасния про-български текст в поредния повод за жалките си фобофилски комплекси.

    Поздравления за автора за чудесно аргументираната позиция.

  12. 12 Профил на shilliew
    shilliew
    Рейтинг: 468 Неутрално

    Забравих да коменирам за датата 6 септември 1885 - Съединението на Княжеството с Източна Румелия. Дори и тогава след обединението България все още не е независима държава, на всичкото отгоре се изплаща нещо като парична компенсация на османците.

  13. 13 Профил на Bulgerman
    Bulgerman
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Ивайло Дичев не е умен. Но пък е в състояние да се оплаква до безкрай. Пример, че сме свободни хора, толерантни към напълно безполезни клишефили и глупофили.

    Българите сме "велики" с уважението към себе си и любовта към Отечеството. Слава Богу имаме дълга и величава история. Всеки ден може да е Национален празник.

    Но когато си глупав, и си мислиш, че "русофоб" е критерий за кариера в демократичния свят (пълен с русофили) значи си и идиот.

    XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.
  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  15. 15 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Когато един професор ползва един толкова спорен текст, какъвто е онзи в "предсмъртното" писмо, то цялата конструкция отива там където и е мястото. В полето на пропагндната "действителност".
    Все пак Ивайло Дичев можеше да се запознае с посткомунистическата трактовка на свои колеги преди да ни представя интернет творението за автентично. А становище има.
    Да оставя интернет ботовете да спорят с него: "„ПРЕДСМЪРТНОТО ПИСМО НА ЛЕВСКИ” И МАНИПУЛАЦИИ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ПАМЕТ С МЕТОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ ВИРТУАЛЕН НЕПУКИЗЪМ" : http://mc.government.bg/newsn.php?i=1&n=2468

    Ecrasez l’infâme
  16. 16 Профил на Valeria
    Valeria
    Рейтинг: 762 Разстроено

    Почвам да се тревожа с тоя 3-ти март като счетоводител преди одит. Една трета от гранта ще глътне, както е тръгнало...

    https://goo.gl/8NG90J
  17. 17 Профил на Арон
    Арон
    Рейтинг: 1316 Любопитно

    [quote#0:"статия"].На 3 март 1878 г. не се е случило нищо, което да ни касае: две империи са сключили мирен договор, на който днес се радваме. При подписването на договора, доколкото знам, не е присъствал нито един етнически българин, а от самия договор не е произтекло признаването на българската държава.[/quote]
    Това малко ме интересува. Важното е, че в резултат на тия борби, България най-после е излязла на международния "терен" със собствена ИДЕНТИЧНОСТ! Което е било немислимо само година преди това..даже близо 500 години преди това

  18. 18
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  19. 19 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 636 Разстроено

    До коментар [#14] от "nenad":

    И тук изпълзяха атакистите. Хората и събитията, които "атакуват" са недосегаеми за тях, но отравят всяка дискусия с безмерна пошлост и омраза.

    "Winter is Coming"
  20. 20 Профил на bek
    bek
    Рейтинг: 386 Неутрално

    Помествам коментар на участник от друг форум по същата тема:
    Според Указ № 1144, публикуван в „Държавен вестник”от януари 1884 г. се оказва, че „братската помощ” по нашето освобождение е струвала на българския народ 10 500 000 книжни рубли и 43 копейки. По онова време реципрочната стойност на тези „книжни рубли” е точно 32.5 тона злато. Във въпросния брой на ДВ буквално четем: „Ний Александър I с Божията милост и народна воля, княз на българите, провъзгласяваме: Народното събрание прие, Ний утвърдяваме следующата КОНВЕНЦИЯ за изплащане от България на Русия разноските по окупацията на Княжеството от Руските Импер/аторски/ Войски, съгласно определението на Берлинский договор”. Т.е. 32.5 тона злато.
    Обърнете внимание на думата „окупация”, драги читателю! Излиза, че ний, българите сме платили за окупацията си, а не за освобождението си. Потвърждение за имперските амбиции за „Задунайска губерния” откривам и в първия том на издадената в СССР академична „История на България” през 1954 г., където на стр. 308 буквално четем: „Царското правителство на Русия преследваше във войната с Турция завоевателни цели и използваше лозунга на една освободителна война”. Кратко и ясно, даже не е и цинично. Писано е от съветски учени, сталинисти, вероятно и интернационалисти.

  21. 21 Профил на bek
    bek
    Рейтинг: 386 Неутрално

    Според мен е необходима една обществена дискусия ( не обаче референдум ) от ограничен кръг специалисти: историци, професори и академици от БАН, научни работници, журналисти и пр. , на която да се изнесат всички важни факти и документи от онова време и след обстойно обсъждане да се приеме като ден за национален празник на България една от трите възможни дати:
    16 април 1979г.
    6 септември 1885г.
    22 септември 1908г.

  22. 22 Профил на maddrum
    maddrum
    Рейтинг: 526 Неутрално

    Стига сме го близали руския ботуш! 6-ти септември, това е правилната дата, която аз уважавам и празнувам наистина като мой празник!

  23. 23 Профил на Любомир Попалексов
    Любомир Попалексов
    Рейтинг: 8 Неутрално

    От статията става ясно поне едно, на това дередже днес сме защото, хора като автора на статията в България са професори а не портиери!?

  24. 24 Профил на legio
    legio
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Наскоро разбрах малко известния факт, че ако случайно се разлее домашна ракия върху масата, тя придобива очертанията на границите на Сан-Стефанска България.
    На някой случвало ли му се е?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    Who dares wins!
  25. 25 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 998 Неутрално

    Един от най-смислените и аргументирани текстове,които съм чела по този повод. За съжаление подобни трезви и аналитични позиции са огромна рядкост в българското медийно пространство.....

    ThePirinEagle




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK