И все пак, наука ли е археологията?

Строителството на лот 2 от магистрала "Струма"

© Мария Съботинова

Строителството на лот 2 от магистрала "Струма"



Статията на Чавдар Цочев поставя темата за прекалената заетост на учените от Археологическия институт с музей на БАН със спасителни разкопки. Редакцията е готова да публикува и други мнения.


След множество скандали по време на предишното управление на ГЕРБ, отношенията между археологията и властта изглеждат значително подобрени.


Археологията залегна като приоритет в новата програма на правителството. В същото време археолозите отчитат рекорди, както по отношение на дейността си, така и по отношение на получено от тях финансиране. Изглежда, сякаш българската археология процъфтява. Това, разбира се, е добра новина за всички, но и повод за засилено обществено внимание. А обществото би трябвало да се интересува какво се случва с археологията най-малко по две причини: защото тя се прави в негово име и предимно с негови средства.




През есента на 2012 г. управлението на ГЕРБ направи несръчен опит да съкрати времето и средствата за спасителни разкопки по инфраструктурни проекти от национално значение.


За целта бяха предложени промени в закона за културното наследство, предвиждащи проучвания да се отдават чрез обществени поръчки. Експертите контрираха, че предложението противоречи на закона за обществените поръчки, изключващ този подход при научни дейности. Последва въпросът "наука ли е археологията?", който естествено вдигна на крак възмутената археологическа гилдия. Вследствие от скандалите разговорите за реформи в археологията замлъкнаха, а отношенията между властта и археолозите се наместиха постепенно и встрани от общественото внимание.


Спечели ли науката от всичко това


Повод да зададем въпроса е публикуването на поредния годишен отчет за дейността на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при Българската академия на науките.


Може да се каже, че институтът е флагманът на българската археология: институцията с най-голям изследователски състав, най-голямо финансиране, както и най-широк спектър от дейности свързани с археологията (последните включват координация и контрол на всички теренни проучвания, което му дава известно монополно положение в бранша).


Според собствената си оценка археолозите от БАН работят в престижна научна институция на световно ниво; техен "неотменен ангажимент към международната научна общност" е да поддържат "съизмерим ръст с водещите научни институции, създавайки и разпространявайки стойностни и конкурентни научни продукти под формата на публикации и адекватно подготвен човешки ресурс, способен да комуникира и представя достиженията на науката ни на европейската и световна научна сцена."


Звучи чудесно, но да се върнем към реалността.


През 2014 г. в археологическия институт са работили 75 учени, които са произвели общо 322 публикации. 127 от тези публикации представляват предварителни отчети за теренни проучвания – резюмета от няколко абзаца, които освен че са задължителни, трудно могат да се определят като научни публикации. Последното се отнася и за 25 материала в каталози, учебни помагала и научнопопулярни издания. Излиза, че


средната продуктивност на учен от института през 2014 г.
възлиза на скромните 2.27 научни публикации


Качеството, разбира се, също има значение. От 170 научни публикации на НАИМ само четири са публикувани в реферирани издания, което гарантира преминаване през независима и анонимна експертна оценка (peer-review).


Още по-тревожно е, че през изминалата година 21% от изследователите в института нямат нито една научна публикация, в това число и директорът, както и заместниците му, един от които от ноември 2014 г. е заместник министър на културата (ще стане ясно, че причината не са административни задължения).


2014 г. е нулева и за основното периодично издание на НАИМ, сп. "Археология".


Слабата публикационна активност не е нещо ново, а по-скоро хронично заболяване. Резултати сходни на описаните могат да се проследят назад в годините доколкото наличният архив го позволява. Достатъчно е да отбележим, че повече от половината доценти в НАИМ нямат публикувана монография, което е основен критерий за заеманата от тях длъжност.


Ясно е, че за голяма част от археолозите в БАН публикуването на научни изследвания не е основно занимание. Тогава може би академична дейност?


Тя също не е сред приоритетите им. Само 24% от научния състав на института е водил лекции и упражнения във висши училища през 2014 г. При тях средната лекционна натовареност е 74 часа, което е пъти под нормалната натовареност на един университетски преподавател.


Тук е мястото да отбележим ангажимента на учените от НАИМ да подготвят нови специалисти. През 2014 г. институтът е приел трима нови докторанти. Но както "пилците се броят наесен", така и докторантите се броят на защита. Изглежда и тази дейност на НАИМ не е особено продуктивна, тъй като според отчета им през 2014 г. "не се състоя нито една защита на докторант в рамките на редовния срок на обучение, нито дори на бивши редовни докторанти от НАИМ, които са отчислени, считано от 2010 г. и към настоящия момент броят им е 25!" (в оправдание на докторантите е добре да се споменат мизерните стипендии и демотивиращата практика научните ръководители да им налагат темите, по които работят).


Археолозите от БАН не са особено активни и в друга форма на научна дейност – участието в конференции. През изминалата година средностатистическият учен от НАИМ е посетил 0.41 конференции (0.28 извън България). Само трима от 75-те изследователи са изнесли единични лекции в чужди институции; само един е спечелил стипендия за специализация извън България.


Изнесените дотук данни будят недоумение на фона на високата самооценка на археологическия институт, както и на високата оценка, която той получава от БАН. През 2014 г. академията награди института с юбилейна грамота за реализирането на "международни научни проекти на стойност един и повече милион лева". В същото време НАИМ е един от институтите в системата на БАН с висока държавна субсидия (над 1,5 млн. лв.), което донякъде се дължи на изкуствено завишения брой отчитани научни публикации и сравнително високите собствени приходи на института.


Но в какво се състои научната дейност на археологическия институт


Всъщност, отчетът на института показва, че учените са доста натоварени. През 2014 г. те са работили на 400 (?!) археологически обекта. Ако публикуваното число е вярно, то средно на археолог се падат по 5.3 археологически обекта.


Самият директор на НАИМ е прекарал над 4 месеца в полето, а при някои хабилитирани изследователи заетостта на терен достига до 10 месеца в годината. В голямата си част извършените проучвания представляват спасителни разкопки на (застрашени от разрушаване) обекти  по трасета на магистрали и газопроводи. Няма да сме далече от истината, ако кажем, че през последните десетина години НАИМ се е превърнал в служба за спасителни разкопки, маскирана като научен институт под шапката на БАН. Над 70%  (7.25 млн. лв.) от приходите на института за 2014 г. идват от министерства и ведомства с цел проучвания по инфраструктурни проекти. Това донякъде обяснява и защо спасителните разкопки са предпочитана дейност от иначе нископлатените научни работници. Свидетели сме на това, как зад паравана на науката една институция с вековна история целенасочено се трансформира в машина за усвояване на финансов ресурс.


Безспорно, теренната работа е част от научния процес в археологията. Но тя не е крайният продукт, който се очаква от археолозите и сама по себе си не е принос за науката. Без последващ анализ и публикация на резултатите, вложените усилия и инвестиции в разкопки се обезсмислят. От друга страна, превръщането на теренната работа в основното занимание на хабилитирани специалисти и докторанти е крайно неефективно от научна гледна точка и в дългосрочен план води до тежки последици за българската археология. Това е така, защото съсредоточаването изключително върху теренна работа откъсва археолозите от другите им изследователски и академични ангажименти и ги деквалифицира като учени, способни да осмислят и комуникират резултатите от работата си.


Очевидна е нуждата от реформи, които да осигурят по-равномерно разпределяне на теренните проучвания и най-вече, да освободят научните и културни институции от тежестта на спасителните разкопки. В България има стотици дипломирани, но безработни или неработещи по специалността си археолози, които са достатъчно квалифицирани, за да извършват такава дейност. Въпрос на добре обмислени законодателни промени е този ресурс да бъде полезен. Решения са възможни в различни посоки: известна децентрализация на бранша, създаването на специализирано звено за спасителни проучвания, както и на независим регулатор (какъвто сега на практика не съществува). Като начало е важно археолозите да признаят проблемите и да започнат да говорят за тях открито и конструктивно. Ако това не се случи, въпросът "наука ли е археологията?" ще бъде все по-актуален.


Д-р Чавдар Цочев е завършил археология в Софийски университет "Св. Климент Охридски" и е специализирал в Американската школа за класически изследвания в Атина. Автор е на изследвания в областта на античната икономика (древна Гърция и Тракия), включително и на предстоящ том от поредицата The Athenian Agora.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (20)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1241 Любопитно

    Археологията е сериозна наука, която може да се превърне в сурогатна наука, ако и се ЗАПОВЯДА! Примери: Македония - Самуиловата крепост в Охрид и възстановките в Скопие са направени със съвремени материали (нови тухли, керемиди и дялан камък, та дори пластмаси), които придават помпозен, но кичозен характер на историята. В Рим не е така, а онези от "Ислямска държава" съсипват автентичното в Ирак, като предлагат да бъдат събирени и египетските пирамиди, които да заменят по-късно с бетон и пластмаса. Културата на един народ може да се оцени по отношението на държавата и народа и към собствената история!

  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1820 Неутрално
  3. 3 Профил на jalal_al_din
    jalal_al_din
    Рейтинг: 445 Весело

    от прекаляване с алкохола на доста археолози от БАН не им остава време да напишат нещо.

    а т.н. "теренна работа" си е за повечето секс и алкохолен туризъм в провинцията. Почти не съм видял трезвен по обектите.

    всеизвестна истина, но няма как да се напише в статията горе.

  4. 4 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 914 Неутрално

    Халтура ???

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  5. 5 Профил на clutch
    clutch
    Рейтинг: 648 Неутрално

    Дедо Либене, същината е в този абзац:
    "Това е така, защото съсредоточаването изключително върху теренна работа откъсва археолозите от другите им изследователски и академични ангажименти и ги деквалифицира като учени, способни да осмислят и комуникират резултатите от работата си."
    По същество археолозите се превръщат в копачи, а не в анализатори, изследователи и класификатори.
    Ако намерят нещо на терен-следва обход по сутрешните тв.блокове, главният археолог на републиката получава едночасово шоу за поредният вампир, мощите на Мойсей или да обясни как намерените сребърници са от онези 30 броя, дето Юда е получил от фарисеите. И категорично са 300 години преди Христа/както казва Чудомир в един чудесен разказ/
    А истински стойностният научен анализ на находките, тяхната класификация и свързването им с даден исторически период остава нейде в мъглата.
    Безспорно, археологията като наука е комплексно занимание, но и нея успяхме да окепазим по нашенски: дай тука едни пари да одим да копаме, после едни пАре за туристически обект, малко бутафория, една табела и те ти едно 200 бона "усвоени". А истински стойностният научен резултат-майната му. Ше си губя аз времето да чета, да мисля, да съпоставям, да пиша....

    Бил съм крайно груб към идиотите? Хъм, имам и разрешително за оръжие :)
  6. 6 Профил на errata
    errata
    Рейтинг: 1031 Неутрално

    "От 170 научни публикации на НАИМ само четири са публикувани в реферирани издания, което гарантира преминаване през независима и анонимна експертна оценка (peer-review)."

    Това трябва да се провери.
    Ако е истина - много е зле работата.

    "Да, България"
  7. 7 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1527 Любопитно

    От Уики.
    Наука е и означава старо слово. Издирва останки от древни култури чрез разкопки, анализи и др.научни методи. Първите археологически разкопки са през 18в. на Помпей. Благодарение на археолозите за намерени златните съкровища на Троя и Тутанкамон, както и кристалния череп на Мичъл-Хеджис в Белиз.
    ----------------------------------------------------------------------------------------
    Шерлок Холмс също е писал монографии за различните видове пепел от пури и цигари, но това не го прави учен. Президентите, като им изтече мандата, ходят да четат лекции тук там за това онова, но не са учени. Археологът има една цел-да открива старини, да ги покаже на обществото и ако има нужда, да ръководи реставрацията. В сравнение със заспалите соцгодини археологията за последните двайсетина години показа на хората много. Време е да се гмурне под водата на морето. Оттам още нищо съществено не сме извадили.

  8. 8 Профил на Mark Twain
    Mark Twain
    Рейтинг: 447 Неутрално

    Заглавието няма нищо общо със статията.

    "Мисленето е най-тежката работа и това, вероятно, е причината толкова малко хора да я вършат." Хенри Форд
  9. 9 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 648 Неутрално

    .... да и там си е дупка ... в морето!
    Както в почти всички останали сфери - нужна е неотложна реформа!

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  10. 10 Профил на Bulgerman
    Bulgerman
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Музеите ни се нуждаят от фундаментална реформа. Не са мръднали от частните сбирки на Фердинанд и окръжни партийни величия до маниакалната Людмила. Нямаме никаква нужда от археологически музей при наличието на НИМ и МИС.
    Би трябвало джамията да стане постоянна експозиция на държавните символи печат, монети, банкноти, знаме, герб и Конституции. И мястото е подходящо и интереса към тези символи е голям.

    XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.
  11. 11 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2682 Любопитно

    """. . .Спечели ли науката от всичко това. ."""
    ====================

    За науката не знам !
    Но за някои археолози - ДА !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  12. 12 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 496 Неутрално

    [quote#7:"man_un"]Време е да се гмурне под водата на морето. Оттам още нищо съществено не сме извадили. [/quote]

    Е да де.
    Ама как директора ще "усвоява" пари от командировки за разкопки, като не е водолаз.Паричките ще ги вземат водолазите. 10 месеца на разкопки.Ми то няма толкова слънчеви дни в годината.
    Контрол му е решението. Няма ли публикации в научни списания , няма пари.

  13. 13 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4469 Любопитно

    До коментар [#11] от "Чардо":

    Предполагам че си чувал за бай Желяко Императора , лека му пръст.

    klimentm
  14. 14 Профил на umnik
    umnik
    Рейтинг: 221 Неутрално

    До коментар [#7] от "man_un":

    Копаенето също не те прави нито учен, нито археолог. Иначе иманярите щяха да са най-големите учени.
    Но да казваш къде, защо и как да се копае е вече нещо друго. И да обясниш резултатите на другите.

  15. 15 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2682 Любопитно

    До коментар [#13] от "klimentm":


    [quote#13:"klimentm"]

    До коментар [#11] от "Чардо":

    Предполагам че си чувал за бай Желяко Императора[/quote]
    ====================
    И го познавах !
    Това ми бе една от интересните срещи в Монетния
    Дойде за консултации и тогава директора го истави аз да се оправям с него
    -----------
    Но като писах горния си коментар ми идваше и следната еретична мисъл:
    че заигравайки с тези нови археологични полета намиращи се СЛУЧАЙНО на пътя на трасетата на магистралите ,
    то археолозите направо казано зае*аха световно известни археологични полета около стари крепости в ръцете на иманярите ! ! !
    Изнесоха се , загубихме огромно историческо наследство заради някои маловажни , но ще се нарекат ""ОТКРИВАТЕЛИ""
    А бе евтини на брашното ,
    скъпи на триците !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  16. 16 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4469 Неутрално

    От България се изнесоха вагони с монети и археологически ценности. Къде със знанието на ДС къде без, но това което изгуби страната ни е много! Императора притежаваше най редки и ценни антични монети в последните си години беше отпечатал дори календар с някои от най интересните златни и сребърни монети които биха могли да бъдат гордост за всеки музей в света! Държавата така и не намери начин да регламентира колекционирането въпреки че има закон, който е почти невъзможно да се спазва,

    klimentm
  17. 17 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 896 Неутрално

    ако към всички институти на БАН се приложат подобни обективни критерии за резултатите от им научната дейност като например брой публикации в реномирани (чужди издания), ще се окаже, че половината институти нямат никаква дейност. между другото, имаше ли някакви последствия от одита на БАН от преди 3-4 години, или и това чудо беше за 3 дни?

    Истината ни прави свободни.
  18. 18 Профил на nonsens2
    nonsens2
    Рейтинг: 700 Весело

    Най съм впечатлена, когато открият гроб и намерят в него облещен вампир!
    Велико преживяване е вероятно за археолози, пък и за посетители. Пък и що парички падат! И за пиене остават /както отбеляза колега от форума/, и за....какво ли не! И професор се става без особено да се главоболиш със статии... И без да си кой знае колко умен!
    " бай Ганьо- архелог "

  19. 19 Профил на slavv
    slavv
    Рейтинг: 434 Весело

    "След множество скандали по време на предишното управление на ГЕРБ, отношенията между археологията и властта изглеждат значително подобрени."

    Та затова някакъв си келеш пише този пасквил!

  20. 20 Профил на mari_karagiozova
    mari_karagiozova
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Прекрасен анализ. Браво на автора за изказаните истини.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK