Защо исторически Русия се противопоставя на Запада

Защо исторически Русия се противопоставя на Запада

© Sergei Karpukhin, Reuters



Не е нужно да се измисля това, което не е било. Никаква велика история Русия не е имала. Създателите на митовете за историята на Русия са Петър Първи и Екатерина Втора. Цивилизацията в блатата и горите на Московията се е появила през XIII век, с идването на християнските проповедници от цивилизования Киев. Но още във времето на Петър Първи московските боляри неистово са се съпротивлявали на новото, като представяли като аргумент своето невежество - не искаме киевски проповедници, те там в Киев всички са книжни плъхове, при тях даже жените им четат."


академик Дмитрий Лихачов


"Има две Русии. Първата - Киевска Рус, има своите корени в световната, а минимум в европейската култура. Идеите за доброто, честта, свободата, справедливостта в тази Рус се разбират така, както се разбират и в целият западен свят. Но има и втора Рус - Московската. Това е Русия на тайгата, монголска, дива, зверска. Тази Русия направи свой национален идеал кървавата деспотия и дивата ярост. Тази Московска Рус отдавна е била, е и ще бъде пълно отрицание на всичко европейско и заклет враг на Европа."




Алексей Толстой


Известно е вековното (поне от три века насам) разграничаване на Русия от Европа. Може да се приеме, че това разграничаване и противопоставяне започва от момента, в който Московското царство (бившето угрофинско Москвалско княжество, по-късно за три века улус на Златната монголо-татарска орда) завоюва съседните славянски и не само славянски земи в Източна Европа, а по-късно и цяла Северна Азия. Присвоявайки си името на Киевска Рус (в която са обединени днешните украински, белоруски и западноруски земи), тази вече империя от 1723 г. започва да се нарича Россия или Российская империя.


Овладяването на огромните източноевропейски и северноазиатски пространства става основа за по-късното създаване на


три особени нови идентичности
на бившата Московия


- православна (наследник на византийското православие), славянска (присвоена от по-близките и по-далечни славянски народи) и евразийска (обединяваща всички народи, които живеят в огромното евразийско пространство). Тези идентичности си взаимодействат във времето по особен начин, но в крайна сметка днес се сливат в представата за Русия като евразийска цивилизация със своите православни културни корени и славянско етническо наследство.


Покоряването на съседните славянски племена и разширяването на Московската империя на запад (в днешните западноруски, белоруски, украински и полски земи), а също и в литовски, латвийски, естонски, финландски, волго-български, молдовски и други европейски територии не преосмислят обаче тази империя като европейска, като част от европейската цивилизация. Макар от времената на Петър Първи да започва европеизиране и модернизиране на империята, това е по-скоро имитация, отколкото реален процес на отхвърляне на както на монголо-татарския деспотичен модел на управление, така и на средновековното суеверие, което се отъждествява погрешно с наследството на византийското православие.


Обхващайки източната част от Европа и цяла Северна и Средна Азия, Русия се отделя не само в географски смисъл, но и в културно и религиозно отношение от европейската цивилизация. Тя застива в своето цивилизационно развитие, оставайки външно европейска, но всъщност


псевдоевропейска, европейско-азиатска
или, както я определят по-късно, евразийска държава


Това винаги е поставяло въпроса за източната граница на Европа, за определението на това "докъде се простира Европа" не само в ценностен, но и в политически и геополитически смисъл. Всъщност аксиологическото и геополитическото разграничение се оказват съвместими в един общ цивилизационен смисъл. Ако в географско отношение е прието, че Европа се простира на изток до Урал, то европейските геополитически източни граници съвпадат с цивилизационно-културните граници на разпространението на европейските ценности. Тези ценности не са дадени веднъж завинаги, а се формират в хода на изграждане на европейската първо антична, после християнска и накрая либерална цивилизация. Тази цивилизация от европейска става евроатлантическа, за да се превърне в ерата на глобализацията постепенно в световна цивилизация. Ценностите на тази цивилизация стават универсални, защото очевидно имат общочовешки смисъл.


Всъщност исторически особено руските славянофили, консерватори и съвременни национал-комунистически (Генадий Зюганов) и национал-социалистически автори (Александър Дугин) оспорват универсалния характер на европейските ценности. Така става възможно Русия отново да се отдели и противопостави на цивилизования свят. Нова идеологическа основа след проваления комунизъм в днешна Русия става сместа между


три обновени авторитарни идеологии –
евразийската, нацифицирания сталинизъм и православния фундаментализъм


Тази взривопасна политическа смес прави възможно възстановяването на днешния руски авторитарен режим в новите исторически условия, който на практика открито обяви (засега само ценностно-идеологическа) война на световната цивилизация.


Но защо европейските ценности са така омразни на евразийските фундаменталисти? Какви нови ценности те предлагат?


Отговорът е много прост – те се противопоставят на ценностите на световната цивилизация, защото тези ценности са противоположни на тиранията, самовластието и диктатурата. Равенството пред закона, правото на самоопределение, правовата държава, свободата за тях наистина са смъртна опасност.


Затова дори в ХХІ век от Русия ни се предлага смес от средновековен фанатизъм, неограничена власт на държавата, отхвърляне на пазара, частната собственост и демокрацията, установяване на състояние на "свещена война" против ценностите на съвременната цивилизация.


Никой не може да отрече, че съвременната световна цивилизация има за своя основа ценностите, утвърдили се първо в Европа. Това никак не е случайно. Европейската цивилизация възниква върху основата на античното елинско и римско културно наследство. През Средновековието това наследство се асимилира в християнската цивилизация. Постепенно тя придобива две основни културни разклонения латинско-католическо и византийско-православно. Раждането на модерната европейска цивилизация става на основата на християнското наследство в Западна Европа поради специфични исторически, икономически и културни причини. Постепенно в тази цивилизация се формират и основните либерални ценности, които днес наричаме европейски и евроатлантически. Тези ценности постепенно се разпространяват в целия свят. Основна тяхна характеристика е концепцията за свободно общество, в което държавната власт е ограничена, а властовият произвол - премахнат. Това става с помощта на няколко основни идейни концепции – идеята за политически и идеен плурализъм, идеята за разделение на властите, идеята за свободно от държавата общество и за правова държава, в която се реализира икономическата, политическа, религиозна и информационна (медийна) свобода. Тези идеи не възникват самоцелно и изведнъж, а в период на дълъг и неравномерен исторически процес, характеризиращ се и със забягвания напред, и с връщания назад.


Но на Изток разпространението на европейската цивилизация среща сякаш непреодолими пречки. От три века насам източна граница на Европа винаги е била западната граница на Руската (Съветската) империя и страните, които са били под неин политически контрол. Така е било и по време на Наполеон, и по времето на Първата, и по времето на Втората световна война, и по времето на студената война. Така става и след 2001 г. Впрочем още преди век и половина автори като Николай Данилевски и Константин Леонтиев смятат същото. А авторът на "Война и мир" започва своя знаменит роман не с "Наполеон или Франция нападна Русия", а с "Европа нахлу в Русия".


Но всъщност как Европа "нахлува" в Русия
и остава ли изобщо там?


Исторически, в културно и цивилизационно отношение без всякакво съмнение първата държава, дала по-късно името Русия, а именно Киевска Рус, е част от Европа още от покръстването си през Х век. Византия покръства киевските князе, а съседна България също оказва културно влияние чрез постепенното налагане на българската писменост и език във викингско-славянска държава.


Киевска Рус разпространява православието, българска писменост и българо-славянския език към още по-далечните покрайнини на Европа - в далечното угро-финско, по-късно монголо-татарско княжество Мос-ква (мътна, блатна вода на угрофински език). По-късно това княжество става империя, като завоюва съседните славянски, волго-български и монголо-татарски земи. Тази империя си присвоява името на Киевска Рус и от 1723 г. бившият улус на Златната орда започва да се нарича Российская империя.


Налагането на старобългарския език (неслучайно "преведен" като "църковно-славянски" в Москва!) като богослужебен и официален език, ролята на българските и киевските духовници и архиереи, на внесената старобългарска църковна и друга литература водят до присвояване и на старото българско културно влияние.


Така например Цар-Симеоновият Съборникъ от Х век - един забележителен ръкопис върху пергамент, е преправен (фалшифициран) като "Изборник князя Святослава". Това проличава от надписа на посвещението, където вместо "в чест на великия между царете Симеон" е преправено на "в чест на великия между князете Святослав" .


Дори идеята за "Третия Рим", която вдъхновява търновските царе след Калоян, бива присвоена от Московското царство!


Така това, което днес се нарича Русия, става само външно част от европейската цивилизация. В своята интерпретация на православната византийско-българска традиция, това, което след 1723 г. започва да се нарича Россия, привнася много елементи на източно суеверие и азиатския деспотизъм на монголо-татарите. В геополитическо отношение Русия става едновременно и най-източната държава, прилепена към християнската Европейската цивилизация и едновременно с това


истински наследник на Златната орда


което става част от нейното евразийско държавно-политическо наследство. В този смисъл Киевска Рус безусловно е в границите на Европа, но това не може да се каже за Московското царство и особено за Руската и наследилата я Съветска империя. Московската империя, изглежда, завинаги ще остане в геополитически смисъл антипод на европейската цивилизация. Това проличава особено силно в съветския период и след 2001 г.


Разграничението между Запада (Европа) и Русия (Евразия) не е цивилизационно и не е вечно. То е по-скоро противоречие между съвременната цивилизация и неизживяното варварство и деспотизъм на Изток. Но нито културните и цивилизационните различия са предопределени и непреодолими, нито неограничената власт е вечна и неизбежна. Съдбата на народите не е предопределена. Примерът с Русия показва, че фундаменталистката интерпретация на цивилизационните ценности, господството на олигархия и авторитарният режим са пречки за истинско приобщаване към съвременната цивилизация. Те възпират необходимите реформи за постигане на просперитет за всички, не само за шепа олигарси.


Властта на олигархията в Русия, колкото и да изглежда непоклатима, може да доведе само до катастрофа. Затова говорят ескалацията на политически екстремизъм, великодържавна реторика и външната военна експанзия на режима на Путин. Но на този свят няма нищо вечно. Развитието не може да бъде спряно, дори от най-реакционните режими. Ролята на държавата не може да остане завинаги решаваща, поданиците могат да осъзнаят, че е по-добре да станат граждани. "Интимната анатомия" на промяната, движещите фактори в обществото не могат да останат неподвижни и застинали. Дори в страна като Русия. Може би не толкова скоро, но неизбежно…


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK