Царят винаги е прав, или още веднъж за психиката на руснаците

© Reuters

Стара руска поговорка казва, че царят винаги е прав.

Бил той имперски Романов, съветски комисар или президентът Владимир Путин, независимо колко строг е режимът, руснаците традиционно са смятали лидерите си за безалтернативни.

Противно на логиката, че потисничеството ражда недоволство, руснаците са преминали през някои от най-бруталните деспоти в историята и въпреки това изпитват почти апокалиптичен страх от смяна на властта. За тях краят на режима вещае само безнадеждност и катаклизми.

През цялата си история населението на Русия е подкрепяло лидерите си, независимо от политиката им и често въпреки нея. Това се обяснява с несъкрушимата преданост към "силната ръка" и недоверието им към плуралистичната демокрация. Освен това, когато "другите" - САЩ или ЕС например – критикуват Кремъл за репресивната му политика, руснаците се сплотяват още повече зад своя управник. Което виждаме и днес с Путин.

Поради това надеждите, че московски протести, предизвикани от убийството на Борис Немцов, може да свалят путинския режим, са прекалено оптимистични.

Социологически допитвания от февруари – броени дни преди убийството на опозиционния лидер – показват, че едва 15% от населението симпатизира на опозицията, докато 68% не я харесват. Мнозинство от 54% смята, че под ръководството на Путин страната им се движи в правилната посока.

Руснаците продължават да харесват путинизма – този хибрид между централна власт, кагебизъм, икономика на контролиран от държавата пазар с някои свободи като допускане на някои протести или издаването на няколко независими вестника. Въпреки това критиците на режима казват, че ако путинизмът е имал смисъл през предходното десетилетие, днес го е изгубил.

Твърди се, че високите цени на петрола от началото на века са донесли на руснаците стабилен пазар на труда и достъп до потребителски и луксозни стоки, какъвто не са имали никога преди. Стабилността била помогнала да се изгради масово обществено доверие към върховенството на насочвания от държавата и захранван от петрола бизнес за сметка на недоверието към безконтролната версия на капитализма на свободния пазар. 

Но политиката на Путин докара днес Русия до осакатяващи икономически санкции на Запада в отговор на анексирането на Крим миналата година. Политическите му противници вече не просто биват арестувани, както се постъпва с антикорупционния юрист Алексей Навални - те загиват. Разбира се, и преди е имало смъртни случаи – критикуващата Кремъл журналистка Анна Политковская бе разстреляна в собствения си блок. Но Немцов, който е бивш вицепремиер на Путин и беше негов колега, стана първият виден политик, изгубил живота си заради путинизма.

И въпреки това едва 12% от руснаците смятат, че трябва да се изправят срещу Путин с протести. Останалите вярват, че е далеч по-важно Путин да се противопоставя на Запада, и са убедени, че САЩ и НАТО искат една слаба Русия, поставена на колене.

Вярно е, че руснаците не научават всички новини. Около 90% от населението получава информация от контролираните от Кремъл телевизии, преливащи от нападки срещу САЩ и ЕС заради нежеланието им да приемат Русия като равноправен партньор.

Но проблемите може да са и в това, че руснаците искат да вярват в тази изкривена представа. Новините от алтернативни източници, включително от интернет, са достъпни, но, общо взето, никой не ги използва.

Замислете се – руснаците не искат да се смятат за агресори в Източна Украйна, понеже в новините им казват, че Западът е създал украинската криза с цел да подкопае позициите на Русия в света. Руснаците не искат да бъдат граждани на слаба и нищожна държава. Тежко им е да признаят, че с края на комунизма през 1991 г. Русия постоянно губи и тежест, и статут, докато западното културно и икономическо влияние постоянно се засилва. 

С времето руснаците започнаха да вярват, че е тяхно право да влияят на случващото се в Украйна, понеже тя отдавна е част от огромната империя. Те може да смятат, че гибелта на противниците на Путин е тъжно стечение на обстоятелствата, но твърдят, че в крайна сметка тези критици сами са си виновни, защото са марионетки на Запада, представящи Кремъл в неизгодна светлина.

За да демонстрират на путинизма, че Русия не е изгубила окончателно прочутата си душа, около 50 хиляди души преминаха през Москва в памет на Немцов. Хиляди дойдоха на погребението му, но единствено, понеже тези събития нямаха ярка политическа окраска и не се издигаха политически лозунги.

Нежеланието на руснаците да протестират - макар и от време на време да е имало големи вълни на протестни настроения, включително демонстрациите от 2011-2012 г. срещу намерението на Путин да се върне в Кремъл за трети мандат – отразява както любовта към царя, така и вкоренените антизападни настроения. През XIX век император Александър III, консерватор и антиевропейски националист, обявил, че Русия има само два съюзника – армията и флотът.

Това отношение е споделяно през ХХ век от комунистите, включително от Владимир Ленин и Йосиф Сталин. И двамата са затваряли съветските граници в опит да ограничат западното влияние. Сталин неведнъж е унищожавал своите политически противници – например видния болшевишки идеолог Николай Бухарин – като ги е обвинявал, че шпионират за капиталистите от Великобритания.

Конкуренцията обикновено кара руснака да се чувства несигурен. Когато руснаците не усещат да са на върха на света, те обвиняват другите, че саботират техния успех. Немцов неправилно твърдеше, че Путин - като бивш служител на КГБ – е свикнал да чете мислите на хората и е "програмирал руснаците да изпитват нетърпимост към чужденците". Путин не е имал нужда да го прави. Руснаците и без това могат да бъдат тесногръди фанатични патриоти и мисловно ограничени националисти.

Иначе казано, десетките хиляди, излезли на улицата като почит към паметта на Немцов не са заплаха за Кремъл. Ако трябва, на улиците ще излязат милиони, които подкрепят държавата, послушно се сплотяват около националното знаме и против Запада и предупреждават, че ако Путин бъде свален, ще последва хаос. 

Остава една надежда – дворцов преврат. Други политици, наплашени от перспективата без време да умрат в путинска Русия, може да вземат решение да сложат край на путинизма.

Нина Хрушчова е преподавател по международни отношения в нюйоркския New School University и внучка на бившия съветски лидер Никита Хрушчов. Коментарът ѝ е публикуван от "Ройтерс", но изразява лично мнение.