Градът заслужава истински конкурси и поръчки без дискриминация

Градът заслужава истински конкурси и поръчки без дискриминация

© Анелия Николва



"Дневник" препечатва статията от сайта "Архитектура.бг". Заглавието е на редакцията


Обществените поръчки винаги са били сериозен фактор за оцеляването на малкия и средния бизнес във времена на икономическа нестабилност. При липса на достатъчно частни инвеститори, които да наливат свеж капитал, поддържащ функциите на бизнеса (включително в това число и на проектантския), фирмите се обръщат именно към обществените поръчки, които обаче, за съжаление, никога не са били работещо решение за архитектите. Но не само това. Обществените поръчки и нормативната уредба в България като цяло никога не са били работещо решение за добро, устойчиво и правилно развитие на градската среда.


Истината е, че планирането и развитието на градската среда е от край време неглижиран фактор при формирането на жизнения стандарт. А с оглед правилното функциониране и развитие на градската среда, критично важно е да бъдат следвани елементарни добри практики от самото начало на процесите, свързани с нея. Или иначе казано - обществените поръчки, като инструмент за възлагане проектирането на елементи от градската среда, да бъдат достатъчно прозрачни и добре работещи процедури за избор на възможно най-качествените решения (екипи). Към момента това не може да се случи основно поради два големи препъни-камъка в нормативната уредба.




Къде са проблемите


Първият проблем е в законно съществуващата възможност за добавяне на дискриминационни изисквания към участниците при съставянето на обществените поръчки. Елементарен пример може да бъде обществена поръчка за реконструкция на зоологическа градина с изисквания към участниците задължително да са проектирали зоологическа градина (или реконструкция на такава) в рамките на предходните 3 години. Колко зоологически градини има в България, колко от тях за били реконструирани или построени в последните 3 години и колко архитекти (или проектантски екипи) са участвали в този процес е ключовият въпрос. Логиката клони към цифра, близка до 1. Това автоматично отстранява всички правоспособни български архитекти от конкретната процедура, независимо, че образованието им и заплатеният членски внос в КАБ им позволяват да проектират сгради, съоръжения и реконструкции от много широк спектър. На практика изискването за доказване на опит при обществените поръчки се е превърнало в инструмент за манипулирането им и за тясното им насочване към определени кръгове хора.


Вторият проблем е далеч по-генерален и той е свързан с провеждането на архитектурни и градоустройствени конкурси. Конкурсите са най-логичното и естествено начало на какъвто и да било процес, свързан с креативност, функционланост, утилитарност, устойчивост и прочее характерни особености на архитектурната и градска среда, неподлежащи на преценка по критерий "най-ниска цена", какъвто е масовият случай в момента. В този ред на мисли, най-правилното и логично решение за бъдещото развитие на градската среда и елементи от нея с особено обществено значение, е да бъдат провеждани конкурси за това. В самия Закон за обществените поръчки има специална глава (осма), която е посветена на конкурсите. Както има и специална Наредба за провеждането на конкурси в устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Но никъде на нито едно място в който и да било от двата документа (нито пък в друг закон, например ЗУТ), не записано, че провеждането на конкурси е задължителна част от процедурите по възлагане на ОП. Което автоматично свежда провеждането на конкурси до едно чисто пожелателно мероприятие. А и без друго в последните години се правят опити конкурсите да бъдат омаскарени като пречеща, спъваща процедурите и следователно - излишна фаза. Всичко това довежда до едни формални и далеч неудовлетворителни процедури по избор на архитекти и градостроители, а това от своя страна - до лошо и неустойчиво планиране и развитие на градската среда.


Какво може да се направи


Неизбежно, решенията и на двата горни проблема преминават през законодателни промени. Необходимо е въвеждането на конкретни допълнителни текстове в някои закони, за да станат обществените поръчки достъпна територия за широк кръг архитекти, както и добре работещ инструмент за развитие на градската среда.


По отношение първия проблем е необходимо да се въведат текстове, забраняващи добавянето на дискриминационни изисквания в обществените поръчки. Да няма възможност за тясно специфициране на изискванията към опита от предишни поръчки на участниците, а за доказване на опит, следва да важат проекти от широк спектър. Тоест ако има обществена поръчка за проектиране на административна сграда на някоя държавна агенция, например, да не е задължително условие всички кандидатстващи да са проектирали в последните 3 години административна сграда конкретно на държавна агенция, а каквато и да е административна сграда. По този начин се запазва изискването за доказване на опит и едновременно с това се разширява таргет групата на възможните кандидатстващи; дискриминационният фактор е премахнат.


По отношение втория проблем: достатъчно е в ЗУТ или ЗОП да бъде въведен текст, който задължава ведомствата да провеждат архитектурни конкурси за обществено значими сгради (и зони). Тук идва резонният въпрос кои сгради са обществено значими и кои - обикновени и дали това не е предмет на твърде субективна интерпретация. За да се избегне именно субективният фактор, следва да бъдат описани (дали в самия закон или в приложение към него) всички типове сгради, които представляват обществено значими елементи и важни части от градската среда. Такива сгради са стадионите, спортните зали, сградите на културата (музеи, изложбени зали, театри и т.н.), големите (над определена квадратура) държавни и общински административни сгради, транспортните сгради (гари, метро-станции), сградите-паметници на културата и прочее. Същото е и в градоустройствено отношение: обществено значими елементи са ОУП-овете на градовете, централните им зони, центровете на големите крайни квартали, площадите, парковете, кварталните градини и паркове (над определена площ) и тн. Пълният списък няма да е кратък, но изготвянето му няма да представлява особена трудност, а с въвеждането му ще се постигне много точно и ясно дефиниране на случаите, в които е необходимо провеждането на конкурси. Като заключение, необходимо е и въвеждането на текст, който придава задължителен характер на резултатите от конкурсите (за да не се повтарят лошите практики от последните няколко години, свързани с избирането на изпълнители, нямащи нищо общо с първопремираните в конкурса).


Какво ще се постигне


Либерализирането на обществените поръчки чрез такъв тип поправки ще доведе до много позитиви, но най-важният измежду тях е, че ще се създаде прозрачност около избора на най-качествените решения и екипи; изобщо възможност за избор между решения, а не само между сухи оферти с цифри. Градската среда не е цифри, тя е основен фактор при формирането на стандарта на живот, тя е фонът, на който се живеят животи. По-качествени решения за градската среда означава по-качествен стандарт на живот. Елементарно е.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK