За феномена ББ

Бойко Борисов

© Анелия Николова

Бойко Борисов



"Някои абсолютно лични и никого неангажиращи разсъждения за феномена ББ" е публикувал Николай Слатински  сайта си. "Дневник" ги препечатва. 


13.01.2003 г.
   "Бойко Борисов е мит. Но аз отдавна предупреждавам да се внимава много с него, защото след като е създаден мит, нашият лековерен народ може да поиска най-сетне поне един мит да стане реалност."


22.04.2003 год.
   "Бойко Борисов е не само мит, но и диагноза за нашето общество."




27.04.2003 год.
   "На Бойко Борисов трябва да се гледа не толкова като на главен секретар на МВР, а преди всичко като на политик."


Това са съвсем кратички извлечения за мнението ми за ББ от мои анализи, писани за президента, докато бях негов секретар по националната сигурност. По-подробно съм ги дал на своя сайт.


Напоследък се замислям


защо ББ системно години наред надиграва другите политици


опитомява свои довчерашни врагове, използва иначе интелигентни хора от Реформаторския блок за момчета за всичко, подхвърля им държавни службици и им запушва реформаторския плам и гърлата, овладява всички силови структури, превзема бизнеси и икономически сфери, върти обществото около пръста си, плещи си каквото му падне, използва понякога обидно жаргонен език, печели всички избори, в които участва и недовършва всички мандати, които е поел, осигурява си убийствено загробващи поне две поколения – на нашите деца и на децата на нашите деца – кредити и после самодоволно хълца от преяждане с отпуснатите му милиарди, като се кани да управлява 20 години наред, а при това не се вижда негова алтернатива…


Това не е лесен въпрос, няма кратко и в едно изречение обяснение.


Разбира се, част от обяснението е, че обществото ни е болно, атрофирано, дегенериращо и напускано от младите, креативните, талантливите, знаещите и можещите хора.


Даже в крачето на умрялата жабка да се пусне слаб ток, то мръдва. А на нашето общество му пуснаха ултрасилен ток – 8 плюс 16 милиарда кредит – и то не помръдна, то е по-мъртво дори от крачето на мъртвата жабка…


Но това не е единствената причина. Има поне още 9…


Една от тези още 9 причини, според мен, е следната:


Всички други политици искат власт, позиции в управлението, участие в политиката, за да могат покрай това, което евентуално ще свършат за държавата, да спечелят нещо лично за себе си: кой възможност да командва, кой - слава, кой – пари, при това много пари, кой - признание, кой да промени коренно живота си и на своите деца, кой – да направи други хора зависими от него или да се разпорежда с техния живот, а понякога някои или всички тези неща накуп. С други думи – да бъдат във властта, в управлението, в политиката – за да се облагодетелстват по някакъв начин – символно или материално.


И само ББ не иска участие във властта, в управлението, в политиката, за да припечели нещо чрез това участие –


той иска цялата власт, пълния контрол над управлението,
подчиняване на политиката на себе си


т.е. той не иска покрай работата за държавата да си допринесе нещо лично – той иска самата държава!


Той иска да е държавата – тя да работи за него, той да решава кой какъв да бъде, кой бизнес чий да бъде, чии пари – къде да бъдат, какви грехове и дори престъпления – как да бъдат наказвани или възнаграждавани.


ББ единствен не се стреми да е част от държавата, а иска държавата да е негова. Другояче не си представя държавата, освен като негова бащиния, под негов пълен контрол. За него обществото е стадо от реални овци и потенциални овчари и всички те трябва да целуват неговата десница – в знак на благодарност, че го има и в знак на признание, че той е този, който решава и разрешава.


Когато ББ мисли за държавата като за свое притежание, винаги, когато това му притежание се оспорва, той е готов да направи крачка назад, за да се засили за две крачки напред.


Ето защо


ББ единствен от политиците знае не само какво точно иска,
но и защо му е то


Политиците, според него, имат главното право да се нареждат пред него на опашка за постове и длъжности; бизнесмените – да се отчитат, но не с периодични вноски, а с част от бизнеса си или с целия бизнес: за целта има структури, които са на линия, готови да поемат предоставената част или отнетия бизнес.


В теорията на игрите се знае – побеждава не принципно по-интелигентният, по-умелият играч, а този, който има по-добра стратегия. И също от теорията на игрите се знае, че този, които действа на стратегическо ниво, побеждава играещия на оперативно или на тактическо ниво.


Именно заради това ББ системно надиграва своите опоненти и ги превръща в пионки, в пешки, в кончета с размерите на пони, в офицерчета без каквото и да било разузнаване, в топчета без барут. В играта на ББ царицата е неговата ясна представа към какво се стреми и за какво се бори. Бори се за държавата, бих написал за Държавата, но това, което представлява България толкова малко прилича на държава, че чак ми е неудобно да я напиша с голямо "Д".


Щом обществото и неговите политици са съгласни ББ да си прави с тях каквото си поиска – добре. Нали сме демокрация, при демокрацията прави са тези, които са повече, а повече са тези, които са съгласни именно на това – ББ да си прави с тях каквото му скимне и както му харесва. Аз съм сред тези, които са по-малко и които стават все по-малко, даже не знам дали сме малко или сме останали вече малцина.


Единственият проблем е, че когато завърши създаването на такава държава, в която всичко се решава от един човек и този човек владее властта, силовите структури, бизнеса и стадото от пасивни, апатични, дезинтересирани и атомизирани хорица, то


тази държава ще се научи да се самовъзпроизвежда,
като само отвреме навреме сменя Човека, който я притежава и символизира


То така е било някога при древните племена – има Вожд, той е признат, че е най-силният, най-мъдрият, най-справедливият и най-красивият. И когато вече не е бил такъв, защото остарява, погрознява, умът му отслабва или губи някоя битка, то тогава го пращат в казана, а на негово място избират друг Вожд и той незабавно бива признат, че е най-силният, най-мъдрият, най-справедливият и най-красивият.


Вождът се мени, а племето си остава племе, нещо като скъсано на изпита за общност, камо ли за общество стадо…


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK