Нов тоталитаризъм

Карикатура на Иван Кутузов от 2010г.

© Иван Кутузов

Карикатура на Иван Кутузов от 2010г.



"Как на фона на тези очевадни престъпления от страна на Владимира Янева и Петьо Еврото стои отказа на Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарни производства? Ако това не може да предизвика моментални наказателни действия от страна на държавата срещу ВСС, то какво още е необходимо?"


Читател във форума на "Дневник"


Не, уважаеми читателю, "това" (което те възмущава) не може да предизвика наказателни действия от страна на държавата, защото държавата е част от "това".




С една дума "това" е тоталитаризъм. Не онзи, роден от "една партия, подчинила една държава чрез сливане на трите власти" (по Уикипедия). А роден - първоначално - от един двубой на живот и смърт между двама довчерашни икономически съюзници, зад които стоят необявени икономически нтереси, прераснал междувременно в битка с участие на (също) неназовани икономически субекти за отломъците на КТБ. И в името на победата трите власти се сливат пред очите ни в една.


Събития от последните седмици и месеци потвърждават извода.


Миналия вторник (24 март) се събра парламентарната комисия, която бе създадена с аргумент да изследва "източването на КТБ, довело до фалита й, като най-мащабната финансова измама в новата история на България". Според идеолозите й е "от критично значение да се провери навременността и адекватността в действията на държавните институции, които следва да имат превантивно действие и да не допускат подобни грабежи от данъкоплатците". Нали забелязвате, че пише "които следва да не допускат", а не пише "които са допуснали". Като отговорни институции са посочени Банковият надзор на БНБ, Комисията за финансов надзор и ДАНС, в която се намира финансовото разузнаване.


Тези, които бяха седнали около масата в комисията да установят "навременността и адекватността" в действията на споменатите институции, са същите властници, които са участвали в изграждането на КТБ като четвъртата системна банка в България чрез съсредоточаването на държавните пари в нея. Ето защо те - политическата власт, не могат да потърсят отговорност от присъствалата лично на масата "най-отговорна институция" в лицето на управителя на БНБ Иван Искров с целия му екип и се оправдават с неприкосновеността на мандата му. Затова управителят на БНБ спокойно може да им заяви, че


документацията за работата на банковия надзор е "банкова и следствена тайна" и се намира в прокуратурата


След което да се изсмее и да си тръгне.


С две думи - отговорните контролни институции - на първо място БНБ и КФН, начело с държавниците са част от проблема и поради това го "решават", елиминирайки своята отговорност. Как?


С единодушно гласуване на извънредни поправки -


най-напред в Закона за банковата несъстоятелност, които са вече в сила и временните синдици влизат в КТБ с правомощието да отправят към съда искове за отмяна на сделки с имущество, включително и с трети лица.


Не намерих нито един специалист по конституционно право, който да потвърди, че няма конституционен проблем в обратното действие на закона.


Нещо повече - специалистите недоумяват какво се очаква да направи гражданският съд (въпросът какво се очаква да направи съдът, е ключът за този коментар, ще се върна на него) в отговор на исковете на временния синдик за отмяна на сделки,


при липсата на ясна дефиниция в закона какво значи "трети лица"


В днешното царство на офшорките третите лица могат ли да бъдат "четвърти", "пети" или "шести"? (В този контекст не трябва ли да се заинтересуваме и от собствеността на "Булгартабак", там няма ли офшорки? Няма ли най-сетне да ни кажат кой е реалният собственик на тютюневия холдинг? Нали правителството говори загрижено за прозрачност на капиталите... На какъв принцип впрочем временните синдици ще избират кои сделки да атакуват и кои не?)


Тези въпроси не се задават, докато микрофоните са насочени към премиера и министрите. Особено първият - за обратното действие на поправките, който бие пряко с конституцията.


Неприличните въпроси се неутрализират с гръмотевичното убеждаване от властта по телевизии и радиа, че "КТБ се източва, активите се разграбват, да спасим парите на държавата". Дори да пропуснем, че този лозунг противоречи на смисъла на специалния надзор в КТБ (от 20 юни 2014), тогава следва въпроса


защо главният прокурор бездейства и не подвежда квесторите под отговорност, щом са допуснали разграбване?


Денят 18 март, когато парламентът спешно и без дебати гласува извънредните промени за временните синдици, съвпадна и с новината, че някой си Луврие, с руска връзка, и неговата компания LIC 33 купила за едно евро дяловете на Василев в БТК, двата военни завода "Дунарит" и "Авионамс", както и мултиплексите НУРТС и "Фърст Диджитъл", плюс пийпълметричната агенция ГАРБ.


Съвпадението надали е случайно. Допускам, че правителството е знаело за плановете на Василев и затова трябваше в спешен ред да влязат временните синдици в банката, за да не допуснат сделката (ако въобще се изисква тяхното съгласие със задна дата), обаче Василев явно ги е изпреварил .


В отговор - бързане и паника. Миналия четвъртък вечер (26 март) - за втори път в рамките на две седмици - след среща на премиера Борисов с "прокурорите и службите", и лично с главния прокурор са написани още едни извънредни поправки - този път в Гражданско-процесуалния /ГПК/ и Наказателно-процесуалния /НПК/ кодекс, с които се възстановява и разширява правото на прокуратурата да атакува пред съда сделки, включително и между частни фирми, ако те са в ущърб на държавния и обществен интерес. А главният прокурор ще може да спира за срок от 3 дни финансовите транзакции, свързани със сключването на сделки, които са в ущърб на публичния интерес и националната сигурност.


След като (и ако) сделката на Василев е вече сключена, очевидно ще се разчита на прокуратурата и съда да я развалят...


Но пък възниква въпросът - кога КТБ и шестте "стратегически" фирми станаха фактор за националната сигурност? Защо не беше одържавена банката през юни 2014? Или - защо не бяха одържавени стратегическите за националната сигурност компании, а оставени да бъдат продадени на "приключенците от LIC 33" (по Трайчо Трайков)? Щом властта сега смята, че конституцията не й пречи да придаде обратно действие на извънредното законодателство, как щеше да й попречи да национализира банката?


Първият от тези въпроси - за бездействието на главния прокурор спрямо ограбването на КТБ през последните 9 месеца - поражда трудно оборимото подозрение, че накрая - може би след години, когато българското съзаклятие КТБ стигне до международните съдилища, ще се окаже, че


днешната олелия за "спасяване на държавните пари" е шум за заглушаване на свирепата битка за овладяване на руините от империята КТБ


Битка, чийто изход го чертаят другаде и на тъмно. А телевизионните кадри с гротескната показност, с която финансовият министър и зам.-главният прокурор ескортират временните синдици до КТБ, и абсурдната тържественост, с която спасяват имуществото на държавата и данъкоплатците, са картини от бездарна пиеса, позната на по-възрастното поколение от един други времена, когато народът се управляваше с пропаганда и агитация. За 25 години той привикна с какво ли не, сетивата закърняха и не реагират на никакъв скандал.


Но нали има главен прокурор и прокуратура, която бди над законността, ще кажете...


Да видим. Документацията по действията на Банковия надзор на БНБ през годините, когато (уж) е проспано раздуването на КТБ до четвърта банка в България, а собственикът й Василев е израствал до "банкер № 1", се намира в прокуратурата, респективно при главния прокурор във връзка с делото срещу бившия шеф на "Банков надзор" (както информира Иван Искров пред комисията). Докъде стигна това разследване и колко време ще продължи - прокуратурата не казва, но се знае, че решава главният прокурор. Нещо повече - имат основание подозренията, че някои дела започват именно, за да се покрие документацията под похлупака на следствената тайна. Пък след години вече няма да има значение - КТБ ще е под пепелта на забравата.


Другото дело - срещу мениджмънта на банката за присвоени 206 млн. лв., разследвано до вчера от скандално прочутия следовател Петъо Петров - Еврото, който с подкрепата на главния прокурор се измъква сух от съдебната система, също е под похлупака на следствената тайна.


Така тайната над действията (или бездействията) на главния прокурор по казуса "БТК" ще остане дотогава, докато той реши. (Някой - извън Искров и Цацаров, да е видял документите на квесторите за дупката от 4 милиарда лева в КТБ?)


Затова е критично важно действията на главния прокурор и на политическата власт да са в пълен синхрон. И както се видя (още на старта на двубоя Пеевски - Василев) действията на главния прокурор са в даже изпреварващ синхрон: Още през септември 2014 Цацаров заяви, че ако се налага, "законът може да се надскочи".


Но нали има Конституционен съд - ще възразите, той ще каже ....


Конституционният съд нищо няма да каже, защото никой няма да го сезира - пълният консенсус между парламентарните партии, главния прокурор и президента "за спасяване от разграбване" включва и този въпрос.


"Но националният омбудсман може да сезира КС, защото извънредните мерки нарушават и чл. 19 от Конституцията за правата на юридическите лица да развиват при еднакви правни условия стопанска дейност", коментира професор по конституционно право.


Не - отвръщам - и омбудсманът няма да сезира КС. (Човекът чака втори мандат).


Така днешният, видимият модел на управление на държавата, приложен по случая КТБ, оборва учебниците по история и Уикипедията: тоталитаризъм е възможен не само при една управляваща тоталитарна партия, а при четири управляващи демократични партии плюс една голяма опозиционна. Много странно е, че професионалните политолози не изследват този любопитен феномен. А пък защо Реформаторският блок, който не е управлявал, когато са се наливали основите на КТБ, приема да бъде част от деструктувния за правовата държава консенсус, е предмет на друг коментар.)


Остава обаче последното препятствие - съдът


Във Върховния административен съд проблем няма. Петчленният състав, в който влезе безпрецедентно лично председателят Георги Колев, и то след като коментира в серия интервюта колко важен е казусът и колко "разбираемо" (оправдано) е бързането на премиера Борисов, ще вземе решението си в закрито заседание тази седмица, но то е неофициално известно, след като днес (понеделник) бяха отхвърлени всички искания на акционерите: отнемането на лиценза ще бъде потвърдено.


И ще се отвори пътят на делото за фалита на банката в Софийския градски съд. Да му мислят съдиите. Премиерът, парламентът, службите за сигурност, ДАНС, главният прокурор се борят за "спасяване на имуществото на данъкоплатците...", гърми телевизорът. Да ги видим сега съдиите за какво се борят...


В този контекст на натиск и заклеймяване на всяка друга гледна точка от "правата линия" по КТБ, и то от най-високия етаж на държавната власт, трябва да очакваме съдиите да съберат кураж да останат с изправени гръбнаци на столовете си, за да осигурят честно и справедливо правосъдие...Как ви се вижда това?!


Това е то, сливането на трите власти. (А що се отнася до четвъртата, медийната, от нея се очаква само да премълчава неприличните въпроси).


Затова употребявам понятието "тоталитаризъм" (и се въздържам да потърся по-точната дума.)


Затова - макар и с тема КТБ, започнах коментара с постинга на читателя, който се отнася и до двете власти - съдебната и политическата, и добавям уточнение: Не, не може да се очакват "наказателни действия от страна на държавата срещу ВСС", каквито и нарушения да върши върховният управляващ орган на съдебната власт в момента и каквито и правомерни действия да отказва да свърши. Защото политическата власт очаква от съдебната да свърши неща, определяни от едни като дълбоко съмнителни откъм тяхната конституционност, от други - направо като прегазващи конституцията. А съмнителните неща се вършат със сговорчивост (пазарлък) със съдебната власт, пък ако ще цената на пазарлъка да е стопиране на всякакви оздравителни промени в съдебната власт от страна на ВСС.


Затова - винаги ще се връщаме към КТБ. Възходът и падението на съзаклятието КТБ не е само банков казус, а мащабно и арогантно предизвикателство пред правовата държава, което ускорено я унищожава.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK