За София, или за размитите отговорности и войната на архитектите

Мачти от 18 м да осветяват храм-паметника "Александър Невски", около който да бъде затворено за коли и да бъде само пешеходно пространство. Предвижда се да има двуреден паркинг, включително и за туристически автобуси, от северната страна на храм-паметника, както и подземни паркинги пред Народното събрание и до ул. "Оборище". Подземните паркинги могат да бъдат автоматизирани съоръжения на няколко нива.Това е залегнало в детайлния проект на архитектите от ателие "А.Д.А.", които спечелиха конкурса на Столичната община за четвъртата зона от четирите за обновление на центъра на София за пространствата около Народното събрание, "Александър Невски" и градина "Кристал".

Мачти от 18 м да осветяват храм-паметника "Александър Невски", около който да бъде затворено за коли и да бъде само пешеходно пространство. Предвижда се да има двуреден паркинг, включително и за туристически автобуси, от северната страна на храм-паметника, както и подземни паркинги пред Народното събрание и до ул. "Оборище". Подземните паркинги могат да бъдат автоматизирани съоръжения на няколко нива.Това е залегнало в детайлния проект на архитектите от ателие "А.Д.А.", които спечелиха конкурса на Столичната община за четвъртата зона от четирите за обновление на центъра на София за пространствата около Народното събрание, "Александър Невски" и градина "Кристал".



"Дневник" препечатва текста от блога на арх. Виктор Чолаков с негово разрешение


Проведените през последния месец обществени обсъждания за проектите на централната градска част на София (които могат да бъдат разгледани тук) силно разбуниха духовете. Активни граждани, архитекти, инженери, хора на изкуството, представители на различни неправителствени организации взеха участие в дебата и отправиха към проектантите на трите централни зони, както и към столичната администрация своите въпроси, предложения и критики.


А проектантите (в по-малка степен) и администрацията (в по-голяма), отговаряха стегнато и мотивирано, уверяваха, че забележките от обсъжданията ще бъдат взети под внимание и обещаваха, че елементите от проектите, които се окажат неприложими или нецелесъобразни, със сигурност няма да бъдат изпълнявани.




Не толкова стегнато и мотивирано, а по-скоро завоалирано и с неглижиране бяха посрещнати изказванията, че изготвените проекти цялостно са неадекватни, че са нелогични и незачитащи съществуващата среда, а и че цялата процедура е опорочена от самото начало. За пореден път стана ясно, че обществените обсъждания не са нищо повече от


инструмент за туширане
на хорското недоволство


и създаване на някакво изкуствено усещане за прозрачност.


Целта всъщност на обществените обсъждания е точно това - допитване до обществото - да си каже обществото (или поне частта от него, която не я е домързяло да отиде на дебата) думата по отношение въпроси, засягащи неговото добруване, а именно - в случая - за развитието на градски пространства от първостепенна важност. Целта не е едни странни егоцентрични хора, наречени архитекти, да си покажат какво са направили за хикс-време-работа с игрек-количество-усилия, а да се обсъди с обществото аджеба става ли, не става ли това, което е направено. Харесва ли се то, приема ли се? Има ли забележки, има ли пропуски, има ли недомислици, ако има - могат ли да бъдат коригирани изобщо и прочее и прочее.


И наистина - илюзията за т.нар. обществено обсъждане
живя едно известно време у обществото


(тоест - у частта от него, която не я домързя да иде на дебата). Хората наистина вярваха, че с тях се обсъжда. Вярваха, че цялата церемония е в тяхно име и говореха, питаха, предлагаха.


Да, разбира се, обсъжданията не минаха и без откровено хейтърски изказвания, целящи единствено и само да оплюят и омаловажат работата на проектантите. Не случайно се появи шеговитото (а може би не чак толкова шеговито) предложение обсъждането да бъде кръстено "Войната на архитектите". Нещо като поле за битка между критикуващи чуждата работа архитекти и защитаващи своята работата архитекти. Нещо като поле за изява на не-спечелилите или както се появиха изказвания от страна на администрацията - който не е спечелил конкурса, много ясно, че после всячески ще критикува проектите и организаторите.


Но заедно с тази деструктивна част от разговора, имаше и конструктивна; бяха изказани множество съвсем чистосърдечни препоръки и идеи от хора, загрижени за бъдещето на средата, която обитават, пардон - която всички ние обитаваме - ежедневно (целодневно). На едни не им хареса кръговото (елипсовидното) движение пред стадиона, на други - диагоналният растер на плочките, на трети - мачтите пред храма, на четвърти - премахването на книжния пазар, на пети - превръщането на канала със смърдяща вода във водно огледало, на шести - всичко заедно.


Сред идеите на екипа на шефа на "А.Д.А." арх. Иво Пантелеев е фонтанът на площад "Славейков" да бъде отстранен и преместен.

© Дневник

Сред идеите на екипа на шефа на "А.Д.А." арх. Иво Пантелеев е фонтанът на площад "Славейков" да бъде отстранен и преместен.


Толкова много неща не харесаха хората, че ако се премахнат,
няма да остане нищо от проектите

И затова арх. Петър Диков, главният архитект на София, започна да връща топката към хората с реплики от типа: Добре де, като не ви харесва, кажете какво ви харесва… като няма да е това, предложете на негово място какво да е. Абсолютно правилна забележка на главния архитект... но със задна дата.


Обществото трябва да се пита "какво да бъде" на етап задание, а не на етап готов проект. Когато има готов проект, обществото се пита "харесва ли ви" и ако отговорът е "не", то следващият въпрос е "ще ви хареса ли, ако го поправим" или по-скоро "можем ли да го поправим така, че да ви хареса" и ако отново отговорът е "не", тогава остава единственият (риторичен) въпрос "как стигнахме дотук".


Вместо това обаче на обществото беше сервирано в прав текст, че


тези обществени обсъждания
имат чисто консултативен характер

а после администрацията, в ролята на възложител, ще вземе решение какво да приеме и какво - не. Един вид - кучетата си лаят, керванът си върви. Обществено обсъждане - може. Малко хули, малко критики, малко оправдаване - може. Да се коригират тук-там проектите - също може. Но въпроси от рода "как стигнахме дотук" - в никой случай. Връщане на темата за прозрачността на конкурсното начало и купищата свързани въпроси без ясен отговор - в никой случай.


И ето, че


илюзията за истинско обществено обсъждане
се изпари

Обществото се приземи тежко  в момента, в който си даде сметка, че всичко е решено отдавна-отдавна, още на етап задание, преди да бъде обявен какъвто и да било конкурс. Всичко е вкарано от самото начало в един коловоз, така че колкото повече процедурата напредва, толкова повече да няма място за мърдане и всякакви критики да могат да бъдат парирани съвсем законно посредством действаща нормативна уредба и вече гласувани и приети решения. Ако на обществото не му харесват проектите - негова си работа - да беше се обадило по-рано. Желязото се кове докато е горещо; ако обществото не се опомни и не се ангажира с проблемите на града си овреме, а именно на етап "какво да бъде", винаги ще се страда на етап "харесва ли ви". Просто защото ще е вече твърде късно да каже "не".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK