"Щърков" сняг

"Щърков" сняг

© Асен Тонев



"Дневник" публикува текста от портала "Култура"  


На този, последния сняг през април, баща му, дядо Боне, който не изтърва глинената луличка от устата си до деветдесетте, когато се скончи, така му викаше – "щърков" сняг. Цветчетата на дряна се показали, горят като жълти свещички, тревата зазеленяла, голите клони на дърветата са се надули, всеки момент ще избухнат в цветове – и изведнъж, пак сняг, не трупа много, но по тревата и по кафявата мокра земя все по-нагъсто се открояват бели петна с големината на човешки длани.


Дядото нахлупи ушанката, облече агнешкото елече върху пуловера и излезе навън да донесе дърва за печката.




Много се проточи тая зима. Уж взеха осем кубика дърва, да има, дето се вика, и за догодина, а дървата вече привършиха. Има още за някой и друг ден, не е да няма, ама кой знае… Да свършва тая зима вече. А ето че не свършва.


Иначе с новата печка, дето я купиха дъщерята и зетят, се родиха. Голяма, хубава, със стъклена вратичка, огънят подскача зад стъклото като в истинска камина. Старата готварска печка изкара двайсет години, изпя си песента, дето се вика, накрая колелото на единия котлон горе се пукна, огнеупорните тухли отвътре се изрониха. С новата печка се родиха. Вътре в стаята е уютно, топло. Дълъг старешки ден, трябва да е топло.


Сутрин бабичката става още в пет. Стаята е поизстинала, Но докато избръска с мокра метла чергите на пода, докато изчете списанията, които й носи внучката, навън се развиделява. Той ще стане чак в осем. Гледа го как спи, дядото се е завил през главата като космонавт със скафандър и я напушва смях. Като се събуди в осем, първо сяда на леглото и дълго стои така, намества си чарковете вътре в главата. Все пак тя е по-млада от него с цели десет години и като знае как нея я върти тялото и как понякога й се мае главата, какво ли остава за него. Нека да поседи така, да се разсъни съвсем. Не е шега, на осемдесет и шест години е.


Накрая дядото се надига, оправя се, облича се. Нахлупва старата шаечна ушанка и е готов да отиде до плевнята за дърва. Връща се, стоварва цепениците на терасата, отделно в една кофа е донесъл подпалки. Влиза вътре в стаята и изчиства пепелта от печката. Откак горят само дърва, се родиха, преди, с въглищата, от сгурията се дигаше пушилка, която дълго лютеше в гърлото. Само дето си мислеха, че осем кубика дърва ще им стигнат, а виж, не стигнаха.


Той се гордее с умението си да пали печки. Това е дълга история, от трудовашките години. Три години трудоваците живели в бараки на полето, заградени с бодлива тел. Но това е дълга история. Трябва да имаш много време за слушане, за да я чуеш. Разтоварвали въглища с колички от вагоните. По шестнайсет кубика въглища на ден. Кожата им, лицето, ръцете набити с въглищен прах. Вечер в бараките няма вода да се измият. Една чешмичка само църцори в ъгъла на лагера – за петстотин човека. Но и това мина, и всичко мина.


Слага подпалките, отдолу натъпква смачкани вестници, отгоре няколко по-големшки цепеници. Огънят бързо тръгва и преметената стая се стопля. Сега той вече ще свали ушанката, ще си измие ръцете. През това време тя е стоплила вода за попарата му. Сутрин той закусва попара – вряла вода, надробен хляб и малко сирене. За попарата зъби не трябват.


Сетне пуска телевизора.


Доскоро той си имаше хубава занимавка. През лятото дъщерята и зетят, като се върнаха за ваканцията от чужбина, ходиха до един манастир край Ботевград и монахините им дадоха една кокошчица и един петел. Кокошката беше чудно красива, перушината й с цвят на капучино, поръсено с канела, петелът пък – целият бял и с един кръв-червен гребен, щръкнал на главата като казашка папаха. И колко му трябва на един старец, по цял ден се залисваше по двора с гадинките, жито ще им сипе, вода ще им налее, трохи от хляба на обяд ще им хвърли. Привечер ще отиде да ги затвори в курника и ще вземе едно-две яйчица. Говори им, вика ги, пък и те, гадинките, разбират, все по него ходят. Някой път ще вземе кокошката в ръце и ще я прегърне, а тя ще погали човката си в бузата му. Да не вярваш, уж проста гад, а как разбира и тя.


Но преди седмица-две чак в двора им от планината слезе лисица. Това не беше се случвало, но на – случи се. Селото опустяло, няма какво да уплаши лисицата. Старецът беше навън и видя как лисицата отмъкна кокошката. Пред очите му стана. Завалийката прикряка два-три пъти – и край!


И оттогава, петелът сам, какво да го прави – и го държи затворен по цял ден в курника, да не го бастиса и него лисицата. Оттам се чува как кукурига, ама подземно, глухо и рядко.


Внучката отдавна не е идвала, и тя си има много работа, списанията всичките са прочетени по два пъти. Дървата вече свършиха, дълга зима, пуста-опустяла, да свършва дано.


- Ше ходим ли на Великден до черквата? – пита жена му.


Хем знае какво ще й отговори, и пак го пита.


- Ти ходи – казва й.


До черквата е далеч, в другия край на селото. Тя го разбира. Пътят е дълъг, в тъмното. Краката го болят. Ще се грабнат с баба Лица под мишка и ще отидат двете, тъй ще стане накрая, като всяка година.


По едно време се сеща.


- Щъркелите дошли – казва му. – На купола на черквата.


Той се оживява. Миналата година ги нямаше. А тази година пак дошли. Това е хубаво. И снегът най-сетне ще се стопи. Ще дойде топличкото. Шестнайсет кубика въглища. Бегом с пълната количка. Добре че бяха млади. Но и то мина, всичко минава.


Гледай ти, щъркелите дошли. Миналата година ги нямаше. Това е хубаво. Баш за Великден дошли.


- Това е хубаво – казва на бабата. Но тя не го чува. Тя е позадрямала на топлото и устата й тихо свири, като чайничето на печката.

Ключови думи към статията:

Коментари (14)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Р. Дражев
    Р. Дражев
    Рейтинг: 426 Любопитно

    Красота!

    Happy face says, adios !
  2. 2 Профил на Дончо
    Дончо
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Много хубаво произведение.

    Жалко, че учителката ми по литература беше смотана, можеше и доста повече да съм просчел.

    http://betube.eu
  3. 3 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2542 Весело

    """ Той ще стане чак в осем. Гледа го как спи, дядото се е завил през главата като космонавт със скафандър и я напушва смях. Като се събуди в осем, първо сяда на леглото и дълго стои така, намества си чарковете вътре в главата. """
    =================

    Мамка му и прасе !
    Деян Енев като , че ли ме е наблюдавал отнякъде ? !
    Разликата е само в часа -=- към 9 часа, че и отгоре . . .

    В Е С Е Л О !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  4. 4 Профил на uks41354649
    uks41354649
    Рейтинг: 217 Неутрално

    До коментар [#2] от "Дончо":

    Много хора страдат именно от този факт, аз лично съм един от тях и всеки ден обвинявам учителката си по литература, която беше от старата школа и си мислеше, че любов към литературата се заражда с принудително наизустяване на Вапцаров, Дебелянов и сухо възпроизвеждане на анализи на най-различни произведения под нейна диктовка без дори да си прочел една страница от тях.

  5. 5 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2469 Неутрално
  6. 6 Профил на cinik
    cinik
    Рейтинг: 2942 Неутрално

    По 16 тона въглища всеки ден - първо с лопатата от вагона, после количката до печката. Една чешмичка на 500 бригадира и бригадирки, на която всичките чакат да се обръснат или да си подмият чатала.

    Сами разбирате, защо Перник-Волуяк е строена 5 години от 25 000 бригадири и накрая Блага Димитрова написа, че един ден измерили бригадирския участък от цялата линия - бил точно 5 километра. Сибирска история.

    "Нация на 1300 години - всички ли сте роби на един дебел, грозен?". Цялата реч на Вежди Рашидов в кулоарите на парламента, 30.07.2013: bit.ly/2MdSDEK
  7. 7 Профил на Втора цетка
    Втора цетка
    Рейтинг: 897 Неутрално

    Мил, трогателен разказ....
    И аз носех списания на баба и дядо, когато ги навестявах.

    Отдаввна са ангели...

    Това е Ъпсурт, мене ме нема във целата схема...
  8. 8 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3050 Неутрално

    До коментар [#2] от "Дончо":


    До коментар [#4] от "uks41354649":

    Учителите имат огромно значение за формирането на личността.Има учители,които си спомням с удоволствие и други,които не помня.Учителят по математика ми беше любим.

  9. 9 Профил на sbk
    sbk
    Рейтинг: 641 Неутрално

    Трогателен спомен от нещо отминало. Тук-таме са останали стари мохикани, които могат да ти опишат цяла вселена.

  10. 10 Профил на Veshin
    Veshin
    Рейтинг: 429 Неутрално

    този разказ ме стопли ...

    Vanya Ilieva
  11. 11 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 882 Неутрално

    До коментар [#4] от "uks41354649":

    Ние /аз и моите съученици/ бяхме благословени с чудесен преподавател по литература. При него не вървяха клишетата, а собствените мисли. Умееше да ни накара да разсъждаваме върху прочетеното и да се научим да си защитаваме тезата в спорове помежду си, а той само допълваше и даваше леки насоки. Благодарение на него заобичах литературата като предмет, винаги съм чела много, но мразех да разсъждавам върху прочетеното и да повтарям като папагал готови фрази. За съжаление той си отиде доста млад - малко над 40 години. Името на този човек е Тодор Тодоров, преподаваше в 19-та гимназия "Елин Пелин", София.

  12. 12 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1172 Неутрално

    Хубаво, има топлота, живот и някак безметежност и любов

  13. 13 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 813 Неутрално

    Градско чедо съм, но този разказ ме вкара в нещо неприживяно. Знае ли човек, може пък да предстои.

  14. 14 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1598 Неутрално

    Невероятен текст, така ме развълнува! Все едно аз съм внучката, която носи списанията...

    И каква разлика с претенциозните писания на останалите автори в рубриката "Анализи"...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK