© Анелия Николова
Вежди Рашидов
Признанието на министъра на културата Вежди Рашидов, че е командировал в Париж журналисти "не да му създават скандали", е скандал. Или, за да сме точни докрай, би било скандално навсякъде по света, където независимите медии са осъзната ценност.
В България, вече прекалено дълго, отношението на управляващите към журналистиката прилича на износена и дотежала, уж тайна връзка. Тук никой не бръмчи маскиран с мотопед и каска между кабинета и тайната си любовна квартира. Не си струва! В България журналисти се товарят направо на правителствения самолет и им се плаща - "билет, средства за хотелски разходи и 35 евро дневни", не да създават проблеми, а
за да пълнят медите си с провинциална фукливост.
В интерес на истината между първия и втория си мандат в управлението ГЕРБ явно е извървял сериозен път. В конкретния случай вместо "Бистришките тигри" с правителствения самолет летяха звезди на българската журналистика. При това не за да ритат мач с етрополския отбор на Емо Фаса, а за да осигурят ажиотажа на мероприятие с наднационално значение.
Само че, както в първия, така и във втория случай, тежко страда морала на феновете. Те отдавна са спрели да се тревожат от слуховете за "далавера в съблекалнята". Приели са я за "трето полувреме", за част от играта, с която им се налага да се забавляват, защото нямат алтернатива. Но винаги отмъщават за това унижение – най-често с изневяра и гражданска безотговорност.
За да оправдае
безобразието с Тигрите си,
навремето Борисов доста нахално обясни, че това не бил първия футболен отбор, който се е возил с правителствения самолет. Сега, за да оправдае безобразието с журналистите, Рашидов направи горе-долу същото.
"Това ли е проблемът на нашата родина – кой и колко пари получава?", измести темата той.
Уви! Точно това й е "проблемът на нашата родина". Че е обърната с краката нагоре.
С правителствения самолет по важните държавни дела в чужбина може да пътува всеки, който плати за това собствените си разноски. В обратния случай държавата плаща на медиите, за да си няма проблеми.
В най-прякото си тълкувание тези отношения се наричат корумпиране (на медии), за да бъде създадена благоприятна среда
за вършене на нещо нередно, неприлично или вредно.
Това, че един от най-посещаваните музеи в света ще покаже "Епопеята на тракийските крале" е чудесна новина. Но министърът на културата получава заплатата си и се любува на славата си, за да произвежда тази и други подобни национални гордости. А не, за да разхожда подире си безпроблемни клакьори, които да множат илюзията, че европейската политика пада ничком пред премиера, защото е "най-оцеляващият български политик". Или да цитират Никола Саркози със смущаващата фамилиарност: "Ти нямаш загуби, ти имаш само победи".
Обръщането на нормалността с въ̀лната навътре, за да топли повече
– това и е "проблемът на нашата родина".
Качена на правителствен полет София – Лувъра тази ненормалност вече е институционализирана – от столицата до най-дълбоката провинция. Купуването на журналисти, на цели медии, на частни "армии" от тролове е детайл от публичната технология на властта, не от мръсните й тайни. И още по-тежко – от технологията за налагането на власт против волята на гражданите.
Държавата, министерствата й, та дори и пожизнените политически и бизнес кланове в неподозирани краища на провинцията отдавна не си правят труда да крият, че харчат безотчетно за купуване на влияние в медиите.
Продаването на редакционно съдържание е превърнато в състезателна дисциплина, в някакъв изопачен олимпийски принцип – важно е да участваш, за да не загубиш.
Резултатът от това усилие и постоянство е полумъртво доверие в журналистиката и надменно пренебрежение към способността на гражданите да различават фалшификатите й. Дотук са докарани нещата.
Но любезните свити са винаги пълни с врагове.
Често дори с най-коварните, които сриват властта неочаквано, защото са я приспали с песни. Странно е, че точно мъжете в ГЕРБ, които вече втори път управляват партията си, страната и даже културата с уменията на "черния пояс", не са научили, че трябва да се стегнат здраво за мачтата като Одисей, а не да летят в обятията на сирените.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
