Паметта за изтриване

Паметникът пред НДК, ограден със снимки на паметните плочи на Шести полк

© Надежда Чипева, Капитал

Паметникът пред НДК, ограден със снимки на паметните плочи на Шести полк



"Дневник" препечатва статията от "Маргиналия". Както и досега, редакцията ще продължи да публикува мнения по темата за паметниците от времето на социализма.


"Съвършено естествено е да има противоположни интерпретации на местата на памет, защото местата на памет в едно гражданско общество би трябвало да са места на сблъсък на различни интерпретации и право на достъп на различните интерпретации в публичното пространство, което в нашите изследвания наричаме публично пространство на историята. Винаги съм била за това всички гласове, всички интерпретации на една травматична тема да имат равен достъп до публичното пространство. Общите места на памет не са места на обща памет, има различна памет за Народния съд – не могат и жертвите, и палачите да имат едни и същи разкази и едни и същи спомени. 


 Лиляна Деянова, 2012




Една от основните и най-известни фрази в архитектурата и урбанизма, които професорите споменават още в първите години на архитектурното училище, е на Луис Съливън. Съливън е американски архитект, построил едни от първите високи сгради и флагман на Модерното движение от края на XIX и началото на XX век. "Архитектурата ни отразява толкова точно, колкото и огледалото" казва той (Architecture reflects truly as a mirror). Както се досещате, Съливан има предвид фактa, че физическата среда (пейзаж, архитектура, градска среда), която едно общество конструира, е пряко отражение на културата на обитаване и на историческите напластявания случили се във времето.


Архитектурата на населените места е обемно изражение на политиката и способността на хората да живеят заедно. Интересното на ‘огледалото’ на Съливан е, че то не е толкова чупливо като истинското.


Физическият отпечатък на архитектурата остава трайно във времето


и градовете естествено се превръщат в колажи от преплитащи се естетически и функционални препратки към различни близки и далечни исторически културни и политически периоди.


Припомнете си един сюжет, използван много често в популярното кино – героят в кадър преминава момент на психологически срив поради някакво свое действие или събитие, влиза в банята, поглежда се в огледалото и ядосан на образа си го разбива на парчета. Ние, зрителите, вече знаем какво си мисли – разбива огледалото, защото е толкова разочарован от себе си, че не желае изобщо да гледа отражението си. Мисли, че, разбивайки огледалото и отражението в него, самият той ще изчезне или ще анулира действията, които са го докарали до това състояние. Но зрителят зад кадър знае, че това е невъзможно. А и героят ще го осъзнае един миг по-късно, след което малко по малко ще се научи отново да живее със себе си и вече необратимо стореното.


Българското (и може би източноевропейското) общество в периода след падането на Берлинската стена преминава през повтарящи се моменти, в които му се иска да разбие "огледалото" на Луис Съливан, с жеста, с който го прави и филмовият герой. Иска да разруши част от наследената архитектура и градска среда от времето на социалистическия период и не само.


Разрушаването на мавзолея

© Живко Ангелов, Капитал

Разрушаването на мавзолея


Разрушаването на мавзолея на Георги Димитров е едно такова счупено огледало. Следващите набелязани огледала са Паметникът 1300 /за по-кратко от "1300 години България"/, Паметникът на Съветската армия /за по-кратко ПСА /, монументът на Бузлуджа и прочее монументи, пръснати из пейзажа на България. Но след разрушаването на мавзолея, в момента непосредствено след счупването на огледалото на вождизма, обществото осъзнава, че не е успяло да унищожи нито омразната част от себе си, нито да намери първопричините за гнева си.


Ако продължим да следим мисълта на Съливан, можем да кажем, че архитектурата на града е следствие от идеологии, които вече са част от историята.


Идеологиите и политиката са създателите на архитектурата на града, а не обратното


Разрушвайки идеологията, със сигурност ще повлияете на градската среда, но обратното е абсолютно невъзможно. Няма как, разрушавайки дори цял град, да направите една политическа идея или спомен за исторически период да изчезне. Или, с други думи, "огледалото" на Съливан отразява култура, история и иделогия, които вече са неделима част от идентичността на обществото.


Формалният повод за появата на този текст е идейното безсилие на Столична община, с което заема позицията на идеологически и исторически съдник, решавайки да възстанови един паметник за сметка на разрушаването на друг. Става дума за възстановяването на разрушените при бомбардировките на София мемориални плочи на войници от 1-ви и 6-ти пехотен полк на Първа Софийска дивизия, загинали през Балканските и Първата световна войни. За сметка на възстановяването им, разрушен ще бъде паметникът в пространството пред Националния дворец на културата "1300 години България".


Фактологическата история на двата паметника е важна, но може да бъде намерена на достатъчно много места из интернет, затова няма да навлизам в детайлите й. Накратко – при мащабния строеж на НДК и огромното публично пространство около него, паметните плочи, част които разрушени, са премахнати. В близост, но не на същото място, е изграден паметникът "1300 години България" по проект на скулптура Валентин Старчев и арх. Александър Баров. Паметникът 1300  е построен след конкурс, но набързо и се оказва конструктивно компрометиран. Резултатът е, че още в началото на 90-те години той започва да деградира, а смяната на политическия режим от социализъм към капитализъм някак си "извинява" излизането на Столична община и НДК от ролята им на добър стопанин. Те оставят едно от най-мащабните произведения на монументално изкуство в България да се саморазруши пред очите на обществото и авторите му. Последното води до точно толкова вреден за колективната памет на обществото ефект, колкото и директната заявка за промяна на историята. А промяна на историята е било както премахването на войнишкия паметник, така и подготвяната в близко бъдеще посредством нова замяна, преместване или избирателно разрушаване на монументи.


Дебатът за паметниците е сложен и болезнен


за много хора и необходимо уточнение е, че този текст няма за цел да нормализира и оправдава никое от престъпленията срещу човешките права и свободи, извършени както през социалистическия период между 1944-1989 в България, така и на периода преди това. Единствената му цел му е да покаже паметниците на комунизма и прилежащите им публични пространства като места на историческа памет от този период с най-силно присъствие в българските градове. И като такива те имат потенциала да бъдат сцена за сблъсък и размисъл за различните интерпретации на спорни исторически периоди, каквито са началото на XX век и след военна социалистическа България. Унищожаването им, от друга страна, няма да помогне за изясняването на историческите несправедливости. През разрушаването на градски публични пространства


не би могло да се достигне до желания от много историци "единствен национален разказ"


за близкото минало поради невъзможността такъв да бъде постигнат.


Казусът с паметника 1300 в момента е във фокуса на известно медийно внимание заради изострения дебат, започнат от Столична община. В него се включиха неочаквано много политици и публични личности, като дори най-голямата партия в момента ГЕРБ се раздели на желаещите разрушението, заставащи зад кмета на София Йорданка Фандъкова, и желаещите запазването на монумента, които имат подкрепата на министъра на културата Вежди Рашидов. Въпреки актуалността на дебата, по един или друг начин, от потенциално разрушаване са заплашени и много други комунистически монументи от близкото минало с аргумента, че олицетворяват престъпен режим или "подменят историята".


Паметникът на Съветската армия (ПСА) е също подобен артефакт в градския пейзаж на София, който има опасност да изчезне безследно, ако бъде "преместен" в музей. Вече има предложения за референдум в София за премахването на монументите, с които се ангажират партиите от Реформаторския блок или ГЕРБ. ПСА вече беше няколко пъти обект на обществен дебат около преобразяванията на някои от скулптурните групи. Проведени бяха две обществени дискусии (през 2011 и 2013), посветени на бъдещето му, където бяха изказани множество тези и гледни точки. Въпреки това ПСА остава едно публично пространство във идеологически вакуум между множеството интерпретации, които обществото наслои.


Паметникът на съветската армия като участник в акцията "В крак с времето"

© Надежда Чипева, Капитал

Паметникът на съветската армия като участник в акцията "В крак с времето"


Нека вземем


двата спорни паметника в София за сравнение


Паметникът на Съветската армия като формообразуване и позиция в града е централна симетрична структура с абсолютна доминация над околното пространство. Широка парадна променада, водеща към пирамидален монумент, на върха на който съветски войник, вдигнал шпагин, е посрещнат и придружен от българско семейство. Художественият стил на ансамбъла и скулптурните групи е социалистически реализъм, който оставя неголямо поле за абстрактна интерпретация от наблюдателя. Архитектите и скулптурите, работили по паметника, са имена без нужда от представяне – Иван Фунев, Любомир Далчев, Мара Георгиева, Васка Емануилова, Васил Зидаров, Петър Дойчинов, Борис Ангелушев и архитектите Данко Митов, Иван Васильов, Любен Нейков и Борис Капитанов. Паметникът е построен в особен политически момент. Формалният повод е 10 години от края на Втората световна война и би трябвало да прославя армията, освободила Европа от фашизма. Така е възприет паметникът от много от сънародниците ни, които все още смятат надписа на паметника "На Съветската армия освободителка от признателния български народ" за адекватен. Kато всеки официален жест, и този има своето скрито послание – през 1952 е разбито горянското движение, съпротива на още новата комунистическа власт. Паметникът е ясно предупреждение към следващите опозиционери-антикомунисти, че Съветската армия седи зад комунистическата власт в България и би смазала всяка нейна опозиция, както по-късно се случва в Унгария и Чехословакия. Паметникът е на чужда армия, която би трябвало да брани някакъв наднационален идеал. В този смисъл той е автентичен комунистически символ – интернационалният пролетариат, който защитава абсолютната власт на партията в борбата за безкласово общество.


Ако погледнем Паметник 1300, виждаме абстрактна скулптура, децентрализирана от основния ансамбъл на НДК, която зрителят възприема уникално и различно от всяка гледна точка. Кристалната спирала носи обемните качества на архитектурата на деконструктивизма, която набира популярност около 7 години след построяването на паметника с изложбата на Марк Уигли и Филип Джонсън в Ню Йорк. В спиралата Валентин Старчев преплита четири основни исторически теми, които следват идеята на Людмила Живкова за 1300 години България – проект за националистическа постсталинистка културна еманципация на България от Съветския съюз. Скулптурните групи на паметника показват идеала за културна революция на България като монорелигиозна и монокултурна държава с неоспорима 1300-годишна история. И този паметник се строи в деликатен политически момент – през 70-те и 80-те години на XX век комунистическата власт осъществява огромна етническа чистка, наречена "възродителен процес", който се опитва да асимилира мюсюлманското и ромско население чрез смяна на имената им, прогонвайки няколкостотин хиляди извън страната. Един от най-добрите анализи на Паметник 1300 прави Живка Валявичарска:


"Паметникът пред НДК е могъщо материално въплъщение на тези [Възродителния процес] исторически процеси и техните противоречия. Изобразявайки триумфа на универсалния хуманизъм като пресрещането на социализма и национализма, той сляпо възпроизвежда насилственото политическо съдържание на "Възродителния процес". Той придава сила на едно усещане за национална общност и социалистическа народност, изключвайки стотици хиляди хора от различна принадлежност и идентичност и прокарвайки линейна национална история, която заличава историческото присъствие и културните приноси на множество общности от различно вероизповедание, етническа принадлежност и цвят на кожата, които са съжителствали в региона в продължение на векове."


Двата паметника са построени в един и същ (разглеждан често като хомогенен) период – този на комунистическа България. Въпреки това, както историческите и идеологическите процеси зад появяването им, така и художествените им образи, са изключително различни. Те със сигурност не биха могли да бъдат сложени под общия знаменател "комунистическо изкуство". А подобни опити за механично обобщаване на многообразието от художествена продукция се правят именно с проекти като "Музея за социалистическо изкуство" в София, построен през 2011 г.


В "Музея на социалистическото изкуство"

© Николай Николов

В "Музея на социалистическото изкуство"


Всичко дотук идва да покаже, че, противно на тезата на Александър Кьосев за съществуването на паметници без памет, ("мъртъв паметник от самото начало", както нарича той паметника пред НДК), всеки един паметник, независимо от политическата ситуация и обстоятелствата, водещи до появата му, носи спомени и символизира определени (позитивни или не) събития от историята на дадено общество. Такъв е случаят и с Паметник 1300 и Паметник на  Съветската армия. Те символизират не само официалното си предназначение, дадено от партийната власт, но и вторични събития и смисли, които остават неизречени и неофициални. Освен това, с течение на времето и съвременната преоценка на историческите събития, смислите и паметта, които се натрупват в тези монументални публични пространства, се превръщат в огромен нюансиран пейзаж от мнения, преживявания и идентичности. В момента пред ПСА антикомунисти представят нови книги или правят инсталации със свещи в памет на загиналите от комунизма, улични артисти рисуват графити върху скулптурните групи, социалисти празнуват 9 май – края на Втората световна война.


Паметникът като публично пространство живее друг живот – плуралистичен


с множество дори противоречащи си гледни точки и разкази. Както трябва да бъде в едно свободно общество. Паметник 1300 не живее подобен живот като публично пространство, но пък, бидейки новаторска за времето си творба, разделя обществото на две относно посланията, които носи, и естетическите си качества.


За този тип места на паметта говори и Лиляна Деянова в цитата в началото на този текст. Места, които би трябвало да станат среща на множеството спомени за историята. Места, които, ако отсъстват от градовете ни, много е вероятно тази среща на гледни точки да не се случи, или ако се случи, то да бъде единствено в полузатворени експертни кръгове. Градското публично пространство има това въздействие върху обществото, че то присъства еднакво за всички и е много трудно да бъде игнорирано. Тази му сила дава възможност непрекъснато да напомня и подновява един такъв труден дебат, какъвто е този за историята.


Германският философ Валтер Бенямин пише в своите тези за историята за това как привилегията от разказването и писането на историята винаги принадлежи на победителите в дадена битка и никога на губещите. Няма културен артефакт, който да не бъде едновременно и артефакт на варварство. Защото историята винаги е написана не само от силните на деня, но и за сметка на слабите в същия момент. В този смисъл и историята на българските градове в един момент е писана едностранно от хегемонната власт, за да покаже надмощие над предишни исторически периоди. В следосвобожденска София е имало около 40 джамии, от които са останали две, останалите са разрушени от новата българска власт. По-късно комунистическата власт разрушава паметници за сметка на появата на други нови публични пространства, възхваляващи комунистическата идея.


Аз не знам дали днес ние трябва да местим или разрушаваме паметници. Това, което знам, е, че когато потомците ни видят българските градове и публичните им пространства,


те трябва сами да могат да си зададат въпроса каква е историята зад тях


Подобно на Деянова и Бенямин, не мисля, че силните на деня в момента трябва да вземат историята в свои ръце и да я оформят като "правилната" или "единната" през препострояване и разрушаване на монументални артефакти. Това, което знам също, е, че такива опити в момента се правят както от страна на антикомунистичските политически сили (през желанието за разрушаване на паметници и публични пространства), така и от страна на идейните наследници на комунистическата власт (през научна реабилитация на културни репери като Людмила Живкова). Не желая този текст да служи на нито един подобен опит за едностранно манипулиране на историята. Преди време вярвах, че креативността на архитекти и урбанисти е способна да даде решения на това как публичните пространства на паметта да бъдат едновременно запазени и в тях да бъдат вложени множеството от гледни точки през плуралистичен разказ за историята. Сега не съм сигурен. Публичните пространства, наследени от комунизма, предоставят възможността да бъдат сцена за дебати, но имат нужда да бъдат превърнати в музеи там, където са в момента. Защото деградацията им трябва да спре, за да могат да продължат да изпълняват ролята си на пространства за памет и формиране на история.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (43)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4428 Неутрално

    БЕЗДАРЕН ОПИТ да се оправдае запазването на
    ОЧЕВАДНО НЕНУЖНИ КАПИЩА.
    При това бездарният опит е опакован във
    високопарната стилистика на пишман-изкуствоведите
    от 70-те години на миналия век с типичния за тогава
    разгул на нищо незначещи чуждици.
    Айде не нам и не тук.
    Другарката е сбъркала не само мястото,
    но и времето.
    Закъсняла е поне с половин век......

  2. 2 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 4428 Неутрално

    [quote#1:"Hawaii"]Другарката [/quote]
    Поправям се за допуснатата неточност.
    Да се чете "ДРУГАРЯТ"
    Все пак става дума за другаря Архитект

  3. 3 Профил на КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ
    Рейтинг: 773 Любопитно

    Много дълго бе г-н Янчев. Я кажи защо няма дебати за събарянето на Руски паметник или паметника на Александър II
    (Цар Освободител)?

    Глупостта е дар божи, но с него не трябва да се злоупотребява. /Ото фон Бисмарк/
  4. 4 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 3357 Неутрално

    Изкуството си е изкуство.Това което е строено от комунистите не е изкуство,затова да си го прибират в музея(държавата и музей им направи).

  5. 5 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 722 Неутрално

    Пълни глупости, напомнящи ни уводна статия на "Работническо дело".
    Направо е позор да се защитава вече полуразрушения петоху-ник.
    А за паметника на окупаторите - нека някой посочи, колко от "освободителите" са паднали около 9-ти септември за "освобождаването" ни?
    Отговорът е НУЛА.
    Е, тогава за кого е този паметник, освен за руските агенти и подлоги в нещастната ни Родина.

  6. 6 Профил на 442
    442
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    Аз лично не одобрявам подобно поведение срещу тези паметници, те все пак са изградени в памет на обикновените хора, които са тръгнали на война не от скука.

  7. 7 Профил на stein
    stein
    Рейтинг: 849 Любопитно

    Оказва се, че явторът може да напише няколко страници текст, за да ни каже, че не знае дали да махаме и местим паметници. Само дето се е загрижил за "потомците" и за въпросите, които те щели да си задават. Не е ли по-добре да живеем в сегашно време и да не оставяме на тези "потомци" да оправят всичките поразии, направени през годините?

    "Свободата започва там, където свършва невежеството." Виктор Юго.
  8. 8 Профил на Realist
    Realist
    Рейтинг: 3137 Неутрално

    ЦоциализЪма произведе едно ненужно количество паметници със съмнителна стойност! Едва ли е имало друго време в което са били произведени толкова много монументални безумия!

    Лично аз нямам нищо против тези атрибути на робството да се изложат някъде далече, където дедки и бабета "умиращи" по онова жалко време да ходят и да си правят грозните ритуали! А Столетницата да им отделя по бира и кебапче!

    Ноооо, не искам да виждам тези тоталитарни робски грозотии по центровете на градовете ни! Ние сме свободна държава, не руска (съветска) губерния!

    Демокрацията е несъвършена, но никой не е измислил нещо по- добро.
  9. 9 Профил на citoplast
    citoplast
    Рейтинг: 1098 Неутрално

    "Защото деградацията им трябва да спре, за да могат да продължат да изпълняват ролята си на пространства за памет и формиране на история."

    А за тия монументи, които формират изопачената руско-съвеЦката история и на тях ли трябва да им създаваме пространства за памет на подправеното и маниполирано минало, за да залъгваме идните поколения?

    Имало едно време ссср...
  10. 10 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3388 Неутрално

    Толкова много приказки, за да се защити незащитимото.

    Паметникът на червената армия е ОМРАЗЕН и УНИЗИТЕЛЕН символ на превръщането ни в СЪВЕТСКА КОЛОНИЯ.

    Както НИКОЙ не е питал софиянци дали да го построи, така НИКОГО няма да питаме, за да го съборим.

    Паметникът пред НДК трябва да си отиде, защото е ГРОЗЕН.

    И като чисто нов беше грозен, а сега е ОТВРАТИТЕЛЕН.

    Той е ЖИВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, че социализмът създава главно грозота.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  11. 11 Профил на Xumpomo name
    Xumpomo name
    Рейтинг: 610 Неутрално

    Това не са паметници! Това е комунистическа и съветска пропаганда.
    България няма да мръдне напред, докато се издигат и боготворят като езически капища

    Birds of a feather flock together.
  12. 12 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 937 Неутрално

    [quote#3:"КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ"]Много дълго бе г-н Янчев[/quote]
    Ааа, той може и повече
    [quote#3:"КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ"]Я кажи защо няма дебати за събарянето на Руски паметник или паметника на Александър II
    (Цар Освободител)? [/quote]
    Да не е луд да отговаря на такъв УМЕСТЕН ввъпрос?!?

    Но трябва да отбележа че е напълно ясен относно символиката за МОЧА, за разлика от тази напето...ника. Е, човекът е от бранжа, разбираемо
    [quote#0:"статията"]Паметникът (МОЧА) е ясно предупреждение към следващите опозиционери-антикомунисти, че Съветската армия седи зад комунистическата власт в България и би смазала всяка нейна опозиция, както по-късно се случва в Унгария и Чехословакия. Паметникът е на чужда армия, която би трябвало да брани някакъв наднационален идеал. В този смисъл той е автентичен комунистически символ – интернационалният пролетариат, който защитава абсолютната власт на партията в борбата за безкласово общество.[/quote]

    До коментар [#3] от "КОТАРАКЪТ В ЧИЗМИ":

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  13. 13 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    "...В близост, но не на същото място, е изграден паметникът "1300 години България"..." Тогава- защо е било необходимо соц. общество да разруши паметника с паметните плочи на на войници от 1-ви и 6-ти пехотен полк на Първа Софийска дивизия, загинали през Балканските и Първата световна войни? Какво са показали комунистите/ социалистите с това? Че трябва да бъде унищожена българската памет за ПСВ и по- специално- за руската бомбардировка на Варна, Балчик, Каварна и за съкрушителната победа на българската армия- ген. Колев- в Добруджа - срещу обединени военни руско румънски формирования? Не е вървяло вече на българите да се припомнят военните им победи над "братската" ссср ли?

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  14. 14 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1898 Неутрално

    "...разрушените при бомбардировките на София мемориални плочи на войници от 1-ви и 6-ти пехотен полк..."

    Интересно как тогава съм си играл при тези плочи като дете. Тези плочи бяха разрушени от комунистите, за да издигнат Шестоъгълния петохуйник.

    Изглежда лъжата е постоянна политика на Маргиналия в преиначаването на историята, след като веднъж оклевети Дянко Марков като расист и преиначи думите му.

  15. 15 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3991 Неутрално

    "Дневник", оставете ги тези уж дискусионни статии! Паметниците не са само архитектурни елементи на градовете, те са и за естетическа наслада. Да не говорим за това недомислие до НДК, и безмисления паралел със строежите на Съливан. Някои се чудят какво да изсмучат от пръстите си, за да защитят грозотията. В България е пълно с не особено красиви паметници (възпоменаващи някакви дати), напр. пирамидалните творения на руските скулптори от 1877-78г., но за тях няма никакви спорове, и на никой не му е дошло на ума да ги демонтира (включ. и на тези, които се съмняват в освободителната роля на войната). Няма спор и за паметника на Александър ІІ в центъра на София, който радва окото на естети и на обикновени хора. Но ПСА и Альошата, качен на височината в Пловдив - извинявам се, но неминуемо ще дойде ден, когато ще трябва да обясняваме на нашите европейски приятели (не на официални гости, а на приятели), що за паметници са те! И преди твърдо да кажете нещо, направете усилие да се поставите на тяхно място, и как те възприемат коментариите на местните гидове

  16. 16 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Не случайно на 2рата снимка лицето на съветския войник е оцветено със зелена боя- самият путлер си призна, че руските "зелени човечета" в Крим са руски спецназ. ПСА трябва да бъде:
    1. Демонтиран и преместен в двора на руското посолство, ако руснаците искат да бъде запазен
    2. Разрушен, защото се намира на територията на България - окупирана от съветската армия държава
    Тук няма 6-5- един от двата подхода трябва да се избере!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  17. 17 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3388 Неутрално

    [quote#14:"spiegel"]"...разрушените при бомбардировките на София мемориални плочи на войници от 1-ви и 6-ти пехотен полк..."

    Интересно как тогава съм си играл при тези плочи като дете.[/quote]

    Това даже не съм го забелязал, четох статията по диагонал.

    Тези плочи бяха на мястото си до средата на 70-те години, за кои бомбардировки говори комунистическото лапацало? За тези през 1980?

    Нямат срам, бе...

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  18. 18 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    [quote#15:"historama"]извинявам се, но неминуемо ще дойде ден, когато ще трябва да обясняваме на нашите европейски приятели (не на официални гости, а на приятели), що за паметници са те! [/quote] Първо за себе си трябва да сме наясно - трябват корекции в предмета "История на България" и то още в учебният материал на средното образование! Руската бомбардировка на Варна, Каварна и Балчик, както и българските военни победи в Добруджа през 1916г. трябва безапелационно да се изчистят от идеологеми и да се изучават, защото и в тях са загинали български войници и цивилно българско население“ Българските войници не са се били за завладяване на чужди територии, а за защита на независимостта/ т.е. суверенитета/ на България , на българска територия. Заради едните руснаци да се направим, че те не са съществували - ето- това искат остатъците от комунистите/ социалистите днес!

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  19. 19 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1898 Неутрално

    До коментар [#17] от "Norman Granz":

    Действително една от стените е била разрушена при бомбардировките, но останалите са оцелели, въпреки че в детските ми спомени е само една стена. Не подбират средства в защитата на комунистическото варварство.

  20. 20 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    И последно- напр.- при обсадата на Одрин през 1912-1913г., въпреки, че превземаме одринската крепост, не сме установили българско окупаторско управление над град Одрин -т.е. българската армия НЕ Е завоевателна армия! В това е и разликата ни със руската/ съветската армия и тази разлика отразява народопсихологията на двете нации- българската и руската...

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  21. 21 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3388 Неутрално

    [quote#19:"spiegel"]в детските ми спомени е само една стена. [/quote]

    През 1972-73 г. всеки ден минавах през тази градинка на път за училище и си спомням, че бяха ДВЕ, под ъгъл една спрямо друга. Наблизо се намираше и модна къща "Лада", а по-нататък (на ъгъла на Ф. Нансен с бул. Васил Левски, тогава Толбухин) бяха казармите.

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  22. 22 Профил на shumkar
    shumkar
    Рейтинг: 799 Неутрално

    [quote#15:"historama"]Паметниците не са само архитектурни елементи на градовете, те са и за естетическа наслада.[/quote]
    Интересна тема за дебат! Напр. партизанските паметници по селата, и едни други на тема първото антифашистко въстания.

    [quote#17:"Norman Granz"]Тези плочи бяха на мястото си до средата на 70-те години, за кои бомбардировки говори комунистическото лапацало?[/quote]
    наистина Янчев си е едно долнопробно комунистическо цапало. Откъде ли го изкопаха Икономедия?

  23. 23 Профил на Bulgerman
    Bulgerman
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Елементарна хигиена е подобни гнусотии да не се разпространяват от сайт, като Дневник.
    Ако всеки лъжец, че не знае какво да се прави, но най-добре да е каквото Кремъл каже, има трибуна, значи нямаме морал и обективен критерий за полезното.
    Изразяването на всякакво мнение не е плурализъм. По-скоро е израз на културна бездарност и изоставени естетски полета.
    Когато не е злонамерена, проруска манипулация. Когато е, е престъпление.
    ПСА трябва да бъде премахнат, защото уронва националното достойнство. Щом и Сидеров го защитава - значи е доказано вреден.

    XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.
  24. 24 Профил на spiegel
    spiegel
    Рейтинг: 1898 Неутрално

    До коментар [#21] от "Norman Granz":

    Да, снимките от това време показват две стени. Мисля, че на гърба на едната е била модна къща "Лада".

  25. 25 Профил на stedim
    stedim
    Рейтинг: 1913 Неутрално

    Това, че мемориалните стени са разрушени от бомбардировките е долна лъжа. Но по логиката на автора би трябвало да имаме паметник и на османските "освободители", защото те ни освобождават от византийците и ни обединяват в рамките на една държава. Вярно, османска, но и Червената армия ни обединява в един блок наречен "социалистически".

  26. 26 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 872 Неутрално

    Толкоз много приказки за едно нищо, мислех си, че само Гоце и хамстера са способни на подобни нищоказвания.
    "Полезните идиоти" явно няма да свършат да замърсяват с празнодумството си.
    С подобен тип "разсъждения" човек може да оправдае каквото ти дойде на ум недомислие.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  27. 27 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 872 Неутрално

    Американците имат един чудесен и много точен израз за подобни "мъдрости" - бул шит.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  28. 28 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 872 Неутрално

    До коментар [#17] от "Norman Granz":


    [quote#17:"Norman Granz"]Нямат срам, бе...[/quote]

    Какъв срам, бе човек. Срамът се появява на определено цивилизационно ниво.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  29. 29 Профил на matera
    matera
    Рейтинг: 663 Неутрално

    Как, от гилдията на архитектите не излязоха с една единна позиция по отношение на загрозяващите и нищо не носещи като послание паметници.не само на хората живеещи сега,но и на бъдните поколения?те са творците,които компетентно и без намесването на каквато и да било иделогия и носталгия по едно друго време,могат и трябва да го направят,а не общинските чиновници ,които са представители на най различни партии и интереси.моето лично мнение за паметника до НДК е като за шикозно облечена дама до роклята,а отгоре е наметнала селски яморлук.

  30. 30 Профил на majorman
    majorman
    Рейтинг: 801 Неутрално

    А някоя статия срещу барон Осман, изградил съвременен Париж върху основите на старинни сгради няма ли да публикувате? Лош Осман, *срал градската архитектура и облика на Париж - за нищо не става и не привлича туристи въобще. Ама хептем!

    We are just a war away from Amerikhastan/ When God versus God;the undoing of man
  31. 31 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Не съм съгласна с внушенията от статията.
    "Паметникът на Съветската армия (ПСА) е също подобен артефакт в градския пейзаж на София, който има опасност да изчезне безследно,"
    Това е най-доброто, което може и трябва да се случи с този "паметник".
    А "1300 години България" е полуразрушен, но и в началото не се вписваше в околността.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  32. 32 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3032 Любопитно

    До коментар [#6] от "442":

    Според теб и паметниците на Хитлер ли трябваше да останат?

  33. 33 Профил на suburban
    suburban
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Много добър текст! И много тъжно, че нивото на чувствителност по тези въпроси в България е толкова примитивно. Поне съдейки от коментарите тук.

  34. 34 Профил на suburban
    suburban
    Рейтинг: 497 Неутрално

    "През февруари 1948-а комунистическият ръководител Клемент Готвалд застана на балкона на един бароков дворец в Прага, за да приветства стотиците хиляди граждани, струпани на площада на стария град.
    Заобиколен бе от другарите си, а до него, съвсем близо, стоеше Клементис. Валеше сняг, беше студено, а Готвалд бе гологлав. Изпълнен със загриженост, Клементис свали калпака си и го сложи на главата на Готвалд.
    Секцията за пропаганда размножи в стотици хиляди екземпляри снимката на балкона, от който Готвалд, с калпак на главата, заобиколен от другарите си, говори на народа. Именно на този балкон започна историята на комунистическа Чехия. Всички деца познаваха въпросната снимка, тъй като я бяха виждали по афишите, в учебниците или музеите.
    Четири години по-късно Клементис бе обвинен в предателство и обесен. Секцията за пропаганда моментално го заличи от Историята и, разбира се, от всички снимки. Оттогава Готвалд е сам на балкона. Там, където стоеше Клементис, се вижда голата стена на двореца. От Клементис е останал само калпакът върху главата на Готвалд.
    Годината е 1971-ва и Мирек казва: борбата на човека срещу властта е борба на паметта срещу забравата."
    - М. Кундера
    из "Книга за смеха и забравата"

  35. 35 Профил на russian78
    russian78
    Рейтинг: 582 Весело

    Лично на мен биха ми липсвали артистичните изяви върху МОЧА. Видя се, че и върху този ужасен "монумент" може да се прави изкуство и е интересно до какви нови абстракции би се стигнало, в случай че бъде даден свободен достъп за изява на съвременни творци.
    От друга страна, имаме нужда от напомняне, колко е лесно да загубим свободата си пред дулата на чужда армия и да не подценяваме рисковете, които ни поднася нашата съвременност. За едни МОЧА е паметник на армия-освободителка, за други е обидно напомняне за чужда окупация и налагането на един античовечен режим, но със сигурност е напомняне за това, колко е лесно една малка държава да бъде завлечена във водовъртежа на чужди интереси и чужди идеологии.
    Ако говорим за всички "паметници" на комунизма, то безспорно повечето от тях само загрозяват средата, но е важно да разберем, че комунизмът не трябва да бъде изтрит, а изобличен. Опитвайки се да зачеркнем споменът за този човеконенавистен режим, не ни остава възможност за изобличаването му и това подхранва зараждането на следващата форма на колективизъм.

    "Squash is a sport that represents the future, not the past." - N Ramachandran (President of WSF)
  36. 36 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7889 Неутрално

    " Защото деградацията им трябва да спре, за да могат да продължат да изпълняват ролята си на пространства за памет и формиране на история."
    Те толкова години формираха история,че накрая се оказа,че нямаме написана истинската си история.

  37. 37 Профил на s_topuzov
    s_topuzov
    Рейтинг: 324 Гневно

    Как пък един от защитницте на тези два отвратителни и обидни "паметници" не успя да си свие тъпата теза в нормално дълъг текст... Аман от словестна диария и нищоговорене.

    И от тъпи манипулации като това, че паметните плочи на I и VI пехотни полкове не са били на съвсем същото място! Точно там са били! Безспорно!

  38. 38 Профил на canuck99
    canuck99
    Рейтинг: 594 Неутрално

    Паметниците са част от историята, народ без история е обречен на изчезване.

  39. 39 Профил на pantarea
    pantarea
    Рейтинг: 450 Неутрално

    До коментар [#6] от "442":
    В Лозенец има един такъв като "тези паметници, те все пак са изградени в памет на обикновените хора, които са тръгнали на война не от скука". Не е ли достатъчен за София, където нито един съветски войник не е загинал? Да се грижат за него и да се събират там, а не градът да стои под застрашителния "Шпагин" над главите. Като питат децата, играещи около ПСА или по-известен като МОЧА, какво да им отговорим?

  40. 40 Профил на pantarea
    pantarea
    Рейтинг: 450 Неутрално

    Да попитам другаря-архитект: Какво се случи с величавите паметници, изградени от нацистите в Нюрнберг и други германски градове? Дали още съществуват и се използуват за обществени срещи и обсъждания. както препоръчва авторът за обсъжданите паметници?

  41. 41 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1942 Неутрално

    Хм, виждам, че другарката Живка ВаЛЯВИЧАРСКА не е изгубила време и бързичко се е опитала да изгради 'демократическа' легенда около тоталитарния паметник.

    Но каквито и да са дискусиите; каквито и да са достойнствата и качествата на този паметник, не бива да забравяме един решаващ детайл - той се намира в полуразрушено и животоопасно състояние. И друг път съм го казвала тук - защо е необходимо да се хвърлят пари за 'реставрирането' му, което на практика ще означава ПЪЛНОТО МУ ИЗГРАЖДАНЕ НАНОВО! А това е нищо друго, освен фалшифициране на историята - проблем, за който се заговори доста напоследък.

  42. 42 Профил на Втора цетка
    Втора цетка
    Рейтинг: 931 Любопитно

    Дълъг, но за сметка на това, безсмислен, текст...

    Това е Ъпсурт, мене ме нема във целата схема...
  43. 43 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1942 Неутрално

    ''Един от най-добрите анализи на Паметник 1300 прави Живка Валявичарска:

    <"Паметникът пред НДК е могъщо материално въплъщение на тези [Възродителния процес] исторически процеси и техните противоречия. Изобразявайки триумфа на универсалния хуманизъм като пресрещането на социализма и национализма, той сляпо възпроизвежда насилственото политическо съдържание на "Възродителния процес". Той придава сила на едно усещане за национална общност и социалистическа народност, изключвайки стотици хиляди хора от различна принадлежност и идентичност ''>

    Както писах по-горе - неуспешен напън да се създаде нова изкуствоведска легенда и обяснение на паметника. Ето какво е били истинското 'вдъхновение' - 'спиралата на прогреса' на 'духовната водачка' на Старчев и други като него - Людмила Живкова:

    <''Въпросната спирала, както и сам Валентин Старчев споменава в последните си интервюта, е най-важният символ в монумента и представя виждането на Людмила Живкова за триединството на „минало-настояще-бъдеще". „Това беше нейната идея за усещане на триединството като спираловидно развитие", уточнява скулпторът.
    През 1979 г. Людмила Живкова публикува статия със заглавие „Хармония и красота в безпределния спиралообразен кръг на развитието". Академик Пантелей Зарев пък е написал за Людмила Живкова: „Философски тя имаше за емблема не кръга, а спиралата. По кръга нещата се повтарят, по спиралата те се извисяват и вървят нагоре. Ето защо спиралата бе нейният символ за човешкото, паметта за изминат път, подвижната точка при възхода нагоре."
    Както е известно, по идея на Людмила Живкова е оформена и емблемата за честването на 1300-годишнината на българската държава. Централно място в композицията-медальон на емблемата, изработена от н. х. Стефан Кънчев, заемат: фигурата на лъва от действащия тогава герб на Народна република България, годините на основаването на българската държава и на честването на юбилея й - 681 и 1981, „спиралата на прогреса". В краткото отпечатано съобщение, озаглавено „Символът на България - емблемата на 1300-годишнината" се казва: „За първи път намира самостоятелно място спиралата на прогреса... Изразявайки динамичното развитие на българския народ от дълбока древност до зрялото социалистическо общество, спиралата като елемент на политическата ни символика органически свързва България с прогреса на човечеството през близо двете хилядолетия на новата ера." >

    Целия текст можете да прочетете тук:

    http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13900





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK