Ще пребори ли разумът природата на управлението "Борисов 2"?

Премиерът и министри в парламента

© Георги Кожухаров

Премиерът и министри в парламента



Нямаше как сегашното управление да бъде оценявано след първите 100 дни. Събрал в себе си принципно несъвместими партии и личности, вторият кабинет на Борисов нямаше как да разкрие своята природа само за три месеца. То първо трябваше да си я намери.


Мина обаче Великден и времето за обсъждане дойде. Изясниха се основни нагласи, мотивации и намерения. На първо четене: природата на това управление влиза в конфликт както с обективните задачи пред него, така и с елементарния здрав разум. Как? Продължавайте да четете.


Имайки предвид обективните – т.е. независещи от ничие щение – обстоятелства, от самото начало беше ясно каква е фундаменталната задача на управлението:




да отвоюва държавата от онова,
което в България наричаме "мафия" или "модела #КОЙ"


Защото:


- Всички дефекти на страната – бедност, неграмотност, липса на перспективи, липса на справедливост, липса на развитие, корупция, плячкосване на природни и публични ресурси – имат една причина. А именно че публичните институции на държавата са "отвлечени" от олигарси и шайки, които са ги откачили от обслужването на публичния интерес и са ги превърнали в инструменти на своя частен такъв. Казано на научен език (Аджемоглу и Робънсън, 2012), от "инклузивни" институциите са се превърнали в "екстрактивни" ("изсмукващи"). Без изрязването на мафиите от институциите не може да има нито ред, нито икономика, нито държава, нито общество.


- След протеста е ясно, че в обществото вече е развило неумолимото искане за връщане на държавата на гражданите чрез разграждане на "модела #КОЙ".


От първия ден


пред Борисов стои изборът:


а/ да продължава като миналия път, т.е. да се договаря с главатарите на различните групи на "модела", закрепвайки властта на #КОЙ, или


б/ да тръгне в атака срещу "мафията" от името (и с подкрепата) на гражданите.


Пак от първия ден беше ясно, че тъй като битките не са по нрава на премиера, той ще опита всички възможности, за да не направи този избор. Защото каквото и да избере, ще се окаже във война. Ако се договори с мафията, ще влезе във война с гражданите. Ако пък тръгне в атака срещу шайките, ще влезе във война с мафията. "Спокойствието и стабилността", за които Борисов молеше около стотния ден на властта си – точно тези две опции просто не съществуват в така построилата се ситуация в страната.


Война не може да няма.
Въпросът е: против кого, заедно с кого?


И така: правителство на мафията или правителство на гражданите? От този избор бягство няма. Но още в първия работен ден след Великден правителството ни предложи неочаквано опит за трета опция: правителство на лъжата.


По повод скандала с изливането на бетон върху дюните на къмпинг "Юг" министерствата на околната среда и на регионалното развитие (МОСВ и МРРБ) трескаво свикаха извънредна пресконференция, за да ни съобщят следното от името на правителството и държавата: бетонът е законен, защото дюните не са дюни, а са (според различните версии, които се променяха до края на деня): скала; навят пясък; "протодюни" (?); земеделска земя.


Да свикаш извънредна пресконференция от името на държавни институции, за да съобщиш детинска лъжа, която всеки може да изобличи, отивайки на място (и аз ходих, и аз гледах – дюни са) – това е поведение, достойно за горните групи на помощните училища. Но е мегатонен удар срещу самата идея за държава.


Защото държавата не може да лъже. Тя е онази, която налага закона и осигурява справедливостта. Ако започне да лъже, значи има намерението да прави друго, което не е налагане на закона и осигуряване на справедливостта. Или, както е казал св. Августин: "Държава, която не поддържа справедливостта, по нищо не се различава от шайка въоръжени разбойници".


Защо го направиха? Защо две министерства сториха така, че оттук насетне никой да не вярва на една тяхна дума? В името на каква висша цел две министърки разпиляха на прах репутацията си?


Лъжа в такива размери и с такива последствия не е случайност. В случая става дума за избиване на повърхността на природата на това правителство. А тя е всичко да се покрива, за да има "спокойствие". Да не се влиза в дилемата "или с мафията, или с гражданите".


Дори не е важно за какво иде реч. Въпросният "инвеститор", леещ бетон върху дюни, дори не се числи в списъка на "големите приятели на всяка власт", като например Делян Пеевски, Цеко Минев, Валентин Златев или незаслужено позабравения Петко Арнаудов. Въпреки това МОСВ и МРРБ се подредиха до него, за да го покрият. И веднага се натъкнаха на масирания отпор на гражданите, при което положението се върна в обективната си неотменимост: или с гражданите срещу мафията, или с мафията срещу гражданите. Трето, видя се, няма. Няма и да има.


Природата на това управление е, видно е,
сговорчивост с враговете на гражданите


Това личи и от качеството на живот на най-видните представители, свързвани с "модела #КОЙ".


Делян Пеевски продължава да има медийна империя и подчертан властови комфорт. Свързваните с него фирми продължават да печелят инфраструктурните търгове, а всички до един органи на властта презглава отказват да разследват очевидните разлики между декларирано и притежавано имущество.


Цеко Минев, както и в предходния мандат на Борисов, се радва на изключителната подкрепа на институциите. Както и миналия път, властта не се поколеба, за да организира масирана (макар зле скалъпена) пропагандна кампания в полза на втори лифт на фирма "Юлен" в Банско. И докато едни държавни органи констатират, че фирмата е заграбила едни 650 хектара от парк "Пирин", други държавни органи подготвят проект да й дадат още 10 пъти по толкова от територията на планината.


Валентин Златев продължава да няма изискуемите измервателни уреди и си поддържа монопол върху горивата. А под благия поглед на Петко Арнаудов, бивш кмет на Царево и настоящ главен горски на Странджа, странджанската вековна гора систематично се одира склон по склон. И няма държавен орган, който да потърси на Петко сметка.


Любопитно на този фон е


видимото усилие на ГЕРБ да въведе главния прокурор
в клуба на "големите приятели на всяка власт"


Още миналото лято Цацаров направи видимата заявка, че прокурорската тога му е тясна и че той се позиционира да стане голям политически фактор, равен на законодателната и изпълнителната власт. Вместо тези две власти да се обезпокоят от стремежите Цацарови, ГЕРБ-съставките и на двете периодично пробват да му дадат от властта си.


Въпросът към ГЕРБ в случая е същият, който беше към Станишев и Орешарски по повод техния опит да дадат цялата власт на Пеевски. И въпросът е: вие акъл имате ли? Как очаквате да му дадете цялата власт, а той после да ви слуша точно вас? И да не обърне властта си срещу вас?


Така или инак ГЕРБ, вместо да ликвидира (като част от борбата с мафията) категорията "големите приятели на всяка власт", се опитва да я разшири, като подреди Цацаров до Пеевски, Златев и останалите. Това само по себе си е обезпокоително, защото издава липсата на елементарен здрав разум.


Съглашателската природа на управлението му гарантира на всяка крачка сблъсък с гражданите; и в крайна сметка, ако нещата продължат така – опозоряване и загуба на властта. Както обаче посочва още Аристотел, само природните твари са напълно във властта на своята природа. Човекът освен природа има и разум и с негова помощ би могъл да надделява над нея; всъщност прави това всеки ден.


Така ли стои въпросът с управлението на Борисов? Има ли из него някъде разум, който да може да надмогне съглашателската му природа?


Чисто инструментален ("оцеляващ") разум очевидно няма. Ако имаше, управлението нямаше да разярява гражданите, подреждайки се до всеки разбойник, нито да се опитва да превърне главния прокурор в отделна политическа власт.


Има обаче песъчинки политически разум, предимно (но не ексклузивно) намиращи се в средите на Реформаторския блок (РБ). За разлика от инструменталния разум, който ни показва къде е собственият ни интерес (например да не даваме цялата власт другиму, за да не му станем роби), политическият разум показва интереса на цялото общество – онова, което Аристотел нарича "общото благо".


Всички реформаторски планове, стартирани (на дела или на думи) от държавниците, свързани с РБ, са удар по мафията. Защото имат за цел връщането на публичните институции към обслужването на публичния интерес ("общото благо"). Проблемът, разбира се, и това се вижда всеки ден, е, че


политическият разум на всяка крачка се сблъсква
с природата на това управление


От една страна, положението на РБ е по-лесно, отколкото на ГЕРБ. В РБ не само знаят, че изборът е "мафията или гражданите" – те бяха избрани, за да воюват с мафията. И ако започнат да влизат в съглашателства (т.е. да следват природата на управлението), ще се опозорят много по-бързо и трайно от ГЕРБ. И ще бъдат бити по улиците. Затова не само политическият, но и инструменталният разум би трябвало да им казва, че е в техен интерес да отвоюват държавата за гражданите. От друга страна, в работата на РБ виждаме необясними пропадания и слепи петна. Реформаторите като правило си траят, когато стане дума за унищожаване на природата например. Не издадоха и звук по казуса "бетон и дюни" и така върнаха спомена как през 2012 година в леко различен състав помогнаха за гласуването на закона "Витоша ски", който доведе до окупирането на Орлов мост под лозунга "Долу Цеко от Алеко!".


Ще пребори ли разумът природата на управлението "Борисов 2"? Това ще е интригата между Възкресението и Рождеството.


Според Аристотел, ако разумът е в постоянен и траен конфликт с природата, като правило природата в крайна сметка надделява. Да видим. А междувременно да не подминаваме мисълта на Марк Роуландс, съвременен колега на Аристотел: "Единственото нещо, което може да оправдае нашия живот, това е съпротивата".


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK