Как министерството на културата се бори с културното наследство

Реставрираната Пернишка крепост

© Надежда Чипева, Капитал

Реставрираната Пернишка крепост



Министерството на културата обича да се хвали и да бъде хвалено. Когато не е и се посочват недостатъци, дали на административно или на изпълнително ниво, започва да се оправдава с недостатъчно добри разпоредби, а когато и това не е достатъчно  - с  корумпирани чиновници и агенции. Ако бъдат посочени примери за това как може да подобри работата си, започва да обвинява видими и невидими "врагове", които му се месят.


Приликите с малко разглезено дете не са случайни. Поне в частта за политиката за опазването на културните паметници в България, мотото на министерството е нещо от рода на "Имам си кофичка, имам си лопатка – оставете ме на мира да си играя на пясъчника". Тези, които искат да строят като нашите кулички, може да останат да си играят – с другите не искаме да си играем, да си търсят друг пясъчник или да прочетат Ветрувий. Така поне изглежда от изявленията на министъра на културата Вежди Рашидов и неофициалния му говорител Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей. И докато Рашидов може да се изказва в ролята си на министър, мнението на проф. Димитров не може да има никаква официална тежест, освен като самообявил се експерт по всичко.


Една държавна институция не би трябвало да се държи по подобен начин и да защитава една единствена позиция в разговор, в който са намесени десетки страни, много от тях с различни цели. Но това не се санкционира, тъй като няма определена дългосрочна и ясна държавна политика по въпроса, която да бъде следвана постоянно и да не се влияе от парламентарните избори.




След (а и преди това) случаите с реставрациите на обекти като Пернишката крепост и Яйлата край Камен бряг, обичайните заподозрени винаги са, според Министерството на културата, членовете на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Това са хората, които са одобрявали проектите за реставрация (в случаите, когато на никой не му харесва крайния вариант), и това са хората, които спират развитието на културния туризъм. С една дума - лошите корумпирани администратори и бюрократи.


НИНКН има уникалната функция да се грижи за всички недвижими паметници на културата в България – само той може да препоръчва издаването на статут на културен паметник (след като е бил проучен от негови членове) и да препоръчва одобряването на планове за опазване или развитие. От друга страна, одобрението и прилагането на техните предложения зависи единствено и само от министъра на културата.


Лесно е да се обвинява една институция, за която се знае сравнително малко, особено когато е


забранено да се говори с медии


"Дневник" проведе няколко неофициални разговора с членове на НИНКН през последните два месеца. След първоначалния представители на редакцията бяха помолени да забавят статията, защото предстояха 10% съкращения в института и експертите се притесняваха за местата си. Месец след това на някои от тях им е било изрично забранено да говорят с медии под заплаха от уволнение.


Заплахата изглежда не е била голословна. Ден след интервю на архитект Яна Топалова от института пред сайта OFFNews, тя получава заповед за уволнение за административни нарушения.


Министерски съвет. Вежди Рашидов и Божидар Димитров.

© Красимир Юскеселиев, Капитал

Министерски съвет. Вежди Рашидов и Божидар Димитров.


Дейностите на института са също непознати - за тях рядко се говори в медиите. Експертите обаче са постоянно обвинявани в пресата, най-често от проф. Божидар Димитров, че упражняват "рекет" срещу частните инвеститори и постоянно бавят преписки за развитието на културни обекти. Експертите от НИКН от дълго време настояват техните предложения да бъдат достъпни за обществото и да бъдат качвани или на техния сайт или на страницата на министерството, за да има яснота за тяхната работа. От министерството отказват с мотивите, че становищата не са официален документ, а са вътрешно ведомствени между две институции и няма право те да бъдат показвани на гражданите. Това е удобно, особено в случаите, в които те са различни от решенията на министерството.


Създава се впечатлението, че една от основните цели на постоянните атаки, на цялата тази кампания е закриването на института, като всички негови функции да бъдат прехвърлени изцяло на съвет към Министерството на културата. Съмнително е дали министерството разполага с експертите и нужния капацитет да се справи с опазването на над 40 000 недвижими паметници на културата – споменатият от Божидар Димитров съвет от трима души към зам.-министъра доц. Бони Петрунова определено не можа да се справи с подобна задача.


Основният проблем в подобно решение е


премахването на експертното начало


в опазването на културните ценности. Докато членовете на НИНКН са професионалисти, наемани след конкурс, министерството е политическа структура и никой не може да гарантира, че при липсата на дългосрочна стратегия, тази политика няма да се сменя на всеки четири години.


Решенията, взимани в министерството, са политически, а не експертни, и така решенията за културните ценности ще се взимат само на политическо ниво в Министерство на културата и точно това предлага Божидар Димитров.


Новата "стара" крепостна стена в Созопол

© Цветелина Белутова, Капитал

Новата "стара" крепостна стена в Созопол


От НИНКН може да имат притеснения за евентуалното закриване или реорганизация на институцията им, но обществото би трябвало да се притеснява от липсата на каквато и да е ясна представа какво ще се случи след закриване на института и кой ще поеме функциите му.


Какви всъщност са функциите на НИНКН


- Подпомага министъра на културата при провеждането на държавната политика за опазването на недвижимото културно наследство, изготвя оценки и предложения за регистрация на ценностите и предлага режимите за тяхното опазване;


- Издирва и проучва ценностите и развива подходящата методология;


- Документира наличната информация и поддържа националния регистър и архивен фонд;


- Взаимодейства с български и международни културни институции.


Администрацията на Националния институт за паметниците на културата е организирана в четири дирекции, чиито задължения растат заради промените в закона за културното наследство.


Има няколко проблема, както в самата структура, така и в координацията между НИНКН и министерството. По думите на служителите, липсва и комуникация между тях и изпълнителните директори на института.


Двете основни звена в института - изследователското (даващo оценката за стойноста на даден обект) и експертното (което изготвя мненията за всякакви промени, инвестиционни проекти за намеса) изготвят материали, които не се обединяват в единна база данни.


Становищата на НИНКН нямат задължителен характер, а само консултативен


Служителите на Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" (ГД ИОКН) към министерството могат да изразят различно становище, което е нерегулиран процес, в който се създава възможност за конфликт между становища на експерт в НИНКН и инспектор в ГД ИОКН. Всички решения за намеса по обекти се одобряват единствено и само от министерството след становище на НИНКН.


Подготовка за възстановяването на Яйлата, Камен бряг

© Спас Спасов

Подготовка за възстановяването на Яйлата, Камен бряг


Институтът е натоварен с отговорности да дава становища за всичко – от инфраструктурен проект за газопровод или магистрала, които минават през археологични обекти, до разрешения за използване на сгради паметник на културата.


Всички тези дейности предполагат съществуването на една добре работеща институция с ясен правилник и налични експерти, но това не е така на практика.


Някога институтът е имал близо 3 000 служители,
днес щатът му е свит до 45 души


Според направен вътрешен анализ, необходимата минимална бройка, за да върши институтът нормално работата си, е 104 души. Пред "Дневник" членове на НИНКН заявиха, че за да се справят с всички 40 000 обекта със сегашния си щат ще им отнеме приблизително 1 500 години.


Липсва и добър устройствен правилник, който да определи и прецизира функциите на института, които бяха регламентирани от Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г. Сегашният правилник е от 2011 г. и е одобрен в изключително кратък срок – в момента се изготвя нов, за който няма никаква яснота даже и сред членовете на института.


Други два проблема са липсата на адекватно финансиране и управление на НИНКН. През последните години 80 млн. лева отидоха за "възстановяване" на крепости, а годишният бюджет за всичко останало е 500 000 лева.


През 2011 г. от института беше уволнена избраната след конкурс директорка арх. Йорданка Кандулкова, което предизвика протести сред архитектурната общност. Оттогава в института са се сменили двама "и.д. директори до провеждане на конкурс". Това според служители възпрепятства нормалната работа и нещо повече - дава път на


лобистки интереси и съмнителни поръчки от бизнесмени


"правени по телефон или след индивидуални срещи".


Изпълнителните директори се назначават директно от министерството, което не бърза да обяви нов конкурс.


През ноември 2009 г. се отменят и част от  правомощията на директора на института, като се прехвърлят към министерството и конкретно към министъра.


Всички тези проблеми са залегнали още в Закона за културното наследство и националната система за неговото опазване.


Схема на участниците в опазването на културното наследство

© НИНКН

Схема на участниците в опазването на културното наследство


За недвижимото културно наследство по принцип не се говори толкова много, смесва се с движимото (музейните колекции например), често се слагат под общ знаменател (както е дори и в самия закон), докато спецификите и проблемите му налагат неговото категорично отделяне и специално внимание. Особено в светлината на културния туризъм, който България се опитва да развива напоследък. Опазването му не трябва да е дейност, а процес. И то системен.


В този процес роли имат различни институции (от ЮНЕСКО до общините), проектанти и изпълнители, собственици и наематели, НПО-та, научни организации


Всички те са взаимно обвързани с различни фукции, които могат да се припокриват. Например държавата може да е както законодател, така и инвеститор (например общините). Инвеститори обаче могат и да са частни лица.


Националната система за опазване на недвижимото културно наследство


отразява този процес, следвайки националната политика за това опазване.


А каква е националната политика за опазване на недвижимото културно наследство на България в момента?


В момента националната политика се свежда до непоследователно, поръчково или инцидентно избирателно прилагане на закона. Липсва ясна визия за националните приоритети и програмна обвързаност с общоприета стратегия, неподчинена на краткосрочните програми и интереси на едно или друго правителство.


По данни от проучване на Светослав Георгиев (юрист, член на БНК на ИКОМОС),


министърът на културата е министърът с най-много задължения


вменени по закон и със системно най-нисък бюджет от всички останали министри за последните 25 години. ЗКН е законът с най-много подзаконови актове, голяма част от които все още не са създадени от 2009 г. насам (когато е приет ЗКН) и така се превръща в най-недействащия закон, а той в същината си е специфичен.


Роля на НИНКН е да създава правила, без които всяка намеса в обект на наследството е под въпрос. Според експертите, за да има качествено опазване на културното наследство в България, което да е в обществен интерес, е необходимо да има не просто институт, а силен държавен институт, който да е политически независим, да е експертното начало в държавното опазване и да задава правилата на тази дейност на национално ниво.


За института логиката е, че той е следствие на държавната политика за опазване, а не неин инициатор. Съответно той е такъв, каквато е политиката. В момента той е изключително слаб, с вързани ръце ... и на изчезване.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK