След "На ръба" може да се върви само към производство на смисъл

Кадърът е от спектакъла

© Елена Николаева, Народен театър

Кадърът е от спектакъла



 
"Александър Морфов удари тавана на театралното говорене за безнадеждността и безсмислието. Сега не остава друго, освен да се върви към производство на смисъл", заявява в свой текст за сайта "въпреки. com" проф. Георги Каприев. Рецензията му е за авторския спектакъл на  Морфов "На ръба" в Народния театър "Иван Вазов". С нея "въпреки.com" открива нова рубрика "РЕФЛЕКСИИ". В нея ще бъдат публикувани рецензии за значими актуални културни събития


1.С На ръба Александър Морфов доказва най-напред, че е без никаква конкуренция у нас във владеенето и структурирането на сценичното пространство.


Той умее по възхитителен начин да изпълва с обем голямата сцена с всичките й средства, нива и измерения. Морфов е майсторът на дисциплинирания и подреден сценичен хаос. На фееричната театрална визия. Без съмнение това е най-пълноценно зрелищният спектакъл от много време насам и няма нищо чудно, че публиката нееднократно аплодира самата сценична картина. В днешния театър могат да се чуят всевъзможни гласове, оправдаващи и даже изискващи загърбването на този тип театрална образност. Всичките тези идеологии, нерядко прикриващи просто неумение, се опитват да забравят, че тя е градивен елемент на модерната театралност, заложен още в нейния генезис през XVI в. Всички други видове форматиране на сценичното пространство са нейни "преводи" или редукции. С образността, постигната в "На ръба", Морфов отстоява исконно театралната изобразителност в пълнотата на нейните обеми, и то по внушителен начин.




Това е съвършено невъзможно при липсата на конгениалност с режисьорския проект във всички останали компоненти от архитектурата на спектакъла. Тук, трябва да се каже директно, за такива липси и дума не може да става. Сценографията на Никола Тороманов "вгражда" в себе си и доразвива постановъчния концепт, впрягайки на работа сценична техника, оставяна обикновено пасивна, при това с мощен замах на въображението и респектиращо владеене на театралния обем. Специално трябва да бъдат подчертани приносите и на Тита Димова (костюмография), и на Анна Пампулова (хореография), и на Явор Веселинов (видеоефекти). Самостоятелен анализ изисква безукорната работа на Асен Аврамов – и в неговите композиции, и в неговите аранжименти. Аврамов доказва с нарастваща сила умението си да доизгражда (а не да съпровожда) постановъчния проект; да кара спектакъла да живее от ритъма си. Нека най-сетне се отбележи и способността на Морфов да конструира хорове от солисти. Сегашният му "хор" е достатъчно хармонично "спят", а има основания да се мисли, че ще се и "доспява" в живота на постановката. Всичко това е така ефектно обживяно, че от формално-сценична перспектива "На ръба" следва да бъде оценяван като еталонно постижение.


2."Всичко това" е в "На ръба" само средство за Морфов. Неговите основни претенции са на друго място. Авторският му спектакъл претендира да даде дефиниция за сегашна България. При това емоционалното настоява да се е сублимирало в интелектуалното и аналитичното. Тук Морфов ползва регистрите на театралния си език, за да даде изчерпваща геополитическа диагноза и прогноза за България и нейните хора. По собствените му програмни думи, постановката е "нещо като реквием за държавата България, реквием за един народ": един народ изчезващ. Разказ за население, оцеляващо на ръба, неспособно да устоява на бруталните социални колизии и на собствените си низостни слабости и противоречия. Морфов твърди, че спектакълът иска да сподели болката на авторите си по българския народ. Нямам никакви основания да се съмнявам. Какво обаче е видимо от залата?


Спектакълът се състои от пет (ако съм броил точно) "живи картини", всяка от която изказва изцяло неговите послания. Едно от основните му предимства е лапидарността, оскъдността откъм артикулирано слово, благодарение на което главните му пароли са отчетливо артикулирани. Ще цитирам изходната и финалната: "Изроди, майката й ебахте на тази държава" и "Имало едно време един народ. Те се наричали българи. Но вече ги няма".


В очертаната от тях рамка се внушава, че българите са се редуцирали безостатъчно до деградирали типове: клошари и изверги. Тези мърляви сизифовци, мъкнещи на гръб своите боклукчийски контейнери–домове, са на и отвъд ръба на антропологичното. Опразнени от всяка духовност, от естествена емоционалност и елементарна човечност, те са фактически мъртви – до крак. Самоубийството и продължаваното съществуване са равносилни актове, доколкото са в еднаква степен безсмислени. "На ръба" е зрелищна панихида за българския народ.


3. С патоса си той като че ли се включва в дълга традиция на европейската модерност. Програмите за социално възпитаване на народа (а не на религиозните общности) чрез средствата на театъра се заявяват отчетливо през XVIII в. Първоначално те се базират върху отъждествяването на "народа" с третото съсловие (включващо всички, освен аристокрацията и духовенството), което в тогавашна Франция например обхваща около 98 процента от населението. Активно критични тонове срещу едни или други състояния на самия "народ" обаче се появяват едва през XIX в., когато и "народният театър" се наема с конструирането на нацията и националните държави. Тогава той се противопоставя по-скоро на външните влияния, идващи от страна на други държавно-културни цялости, стремейки се същевременно да консолидира съсловията пред по-високия хоризонт на националната идея. Тъкмо несъвършеното удържане на тази идея пробужда и критики срещу едни или други народни "слабости".


Към края на века и особено около началото на ХХ в. политически ангажирани автори започват да отъждествяват народа с работниците и селяните ("пролетариата"), противопоставяйки го на заможното бюргерство. Изобличителният патос, принципно насочен срещу буржоазията, не подминава и формите на лумпенизиране и деградиране в едни или други сегменти на самия "народ". Като примери бих споменал "На дъното" от Горки (Морфов прави щедри аналогии със собствената си постановка) и "Опера за три гроша" на Брехт/Вайл, но списъкът може да бъде многократно удължен. Има обаче една разлика.


Ако тези (обикновено социално разглезени) автори представят декласирането на определени обществени слоеве, Морфов говори на едро за дегенерирането на един народ, без обаче да го дефинира по-точно чрез което и да е от определенията, валидни за европейския театър. На сцената е народ, който от една страна се декларира като хомогенен (включващ всички българи без изключение), а от друга страна е все пак някак си диференциран (доколкото има и едни "те" – изродите, разкатали майката на държавата, които сякаш не се включват в понятието, но и не се гледат като "небългари").


4. Невписвайки се категорично в определенията за "народ" в централно- и западноевропейската традиция, морфовият "народ" се родее сравнително плътно със схемите на ранния български национал-романтизъм. Там "народът" е, от една страна, целият български етнос в и извън Османската империя. От друга страна обаче, той бива дистанциран от "чорбаджията изедник" (обикновено колабориращ икономически и политически с поробителя) и от "калугери и попове", които пък представляват над-етническото Православие.


Опитите на идеолозите на нововъзникналата българската държавност да внушат хомогенен облик на българската нация са успешни, но не безостатъчно. Най-вече заради това, че собствената им програма предполага поне наличието на народна интелигенция, успоредна на "народа". Самото понятие "интелигенция" възниква около средата на XIX в. в Полша и Русия и описва социална група или класа, ангажирана с умствен труд, прицелен към насочване, ръководство или критика на културата и политиката на обществото. Представителят на интелигенцията е задължително определен идеологически (национално, респ. класово, расово и т.н.) и не може да бъде отъждествяван със строго персонално конституираната фигура на интелектуалеца, по дефиниция невлияещ се от масови идеологии. Народният интелигент като идеолог на нацията не от недоглеждане, а по необходимост отъждествява "народ" и "държава". По симптоматичен начин това е точно така и при Морфов.


Жестът на генерализиращо интелигентско омерзяване от хоризонта на така положената хомогенност не е чужд на културната ни история. Още Петко Славейков, един от най-активните архитекти на българската нация, клейми: "Не сме народ, не сме народ, а мърша, / хора, дето нищо не щат да вършат. / Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!". Самият Вазов оставя знаменателните редове, че за разлика от безизходно пропадналия човек, приключващ със себе си, "един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива; той яде, пие и прави деца; той се весели". Критичният патос на казването е очевиден в контекста на романа. Днешният интелигент продължава тези критични думи, но не дочита Вазов, създал чрез творчеството си физиономията на сега оплаквания народ. Вазов полага огромни усилия и успява да създаде идеологията на хомогенната нация, най-вече подчертавайки екстазите, подвизите и подемите във всички сегменти на народното "тяло".


Неслучайно още кръгът "Мисъл" установява анахронизма и непродуктивността на тази идеология. Тежките думи на Пенчо Славейков и кръга "Мисъл" спрямо българския "народ" и неговите интелигенти са трудни за задминаване. Създаденият от тях културен модел, в и около чието петолиние се движи и до днес високата българска култура, предполага диференциране на общественото пространство и еманципиране на интелектуалната сфера от сферите на социалното и политическото. Това еманципиране не отрича, а напротив предполага критика на тези сфери, но вече не от общи идеологически позиции: тя е при всички положения не критика на абстракции, а на конкретни тенденции, структури, явления и личности.


Александър Морфов

© Юлия Лазарова

Александър Морфов


5. В наши дни се забелязва симптоматично завръщане към по-стари образци, и то по перверзен начин. Все по-масова става кохортата български интелигенти, превръщащи се в доброволни или платени "апокалиптици" alias оплаквачи пред привиждания гроб на българския етнос. Щедро представени медийно, те не са изключение и в театъра, включително през този сезон. Става дума за един самоопияняващ се интелигентски хленч, според който тук вече всичко е безвъзвратно угаснало. В тази пустиня нищо добро не може да се прихване: тя е мястото на тоталната безнадеждност. "Собствената ни помия" е единственото, което ни е свойствено. Бягството е единствената алтернатива на тихото, но мъчително гаснене. Фактът, че тези вопли намират повече от топъл прием не само от медиите, но и от масовия им български консуматор показва, че "апокалиптиците" добре са си свършили работата. "Думите придават същност на нещата" са казвали едни умни хора още преди векове.


Основният инструмент е абстракцията "народ", отъждествяван с "държава" и поради това произволно, но неизказано включващ ту всички българи без изключение, ту само живеещите в държавните граници, ту "угнетените", противопоставени на "те" – изродите-съсипници, без някога да се уточнява специално. Опредметяването на абстракцията не само изключва възможността да се диференцират провалите от постиженията, но блокира и продуктивното социално действие. Акцентирайки и абсолютизирайки негативното, болезненото, разрушителното, грозното и недъгавото, което е очевидно налично и вопиещо да бъде преодоляно, апокалиптиците широко затварят очите си за социалните и персоналните постижения, за зоните на видим напредък, за изграждането на налични продуктивни структури, за създаването на традиции в културата, икономиката и т.н. Постиганият ефект обслужва конкретни групи.


Омазването в абстракцията преди всичко възпрепятства идентифицирането на виновните "изроди". "Те" някога "спираха" тока, "даваха" колите и "пускаха" извън граница, а сега охраняват доброто здраве на изградената клептократична политическа и икономическа система. При това тя бива именувана "преход", за да се внушава наличието на някакви уж вътрешни за нея механизми, чрез които тя спонтанно да се преформира в позитивен план. Една затворена система обаче никога не се преструктурира спонтанно. При абстрактното негативно говорене, "те" остават сега точно толкова анонимни, безотговорни и недосегаеми, колкото бяха тогавашните "те". Обобщаването в абстракциите закрива и възможността за разпознаване на техните алтернативи, каквито и да са потенциите им за осъществяване.


Обслужващата тази система интелигенция успява да произведе с надгробните си ридания за "българския народ" още един изгоден за клептократите ефект. Всявайки убеденост в цялостната разруха, пълната яловост на всеки опит за позитивно действие и тотална безнадеждност, те смогват, нека признаем, да възпитат отчаяние, достатъчно масово за производството на социални блокажи практически на всички нива. Отчаянието върви заедно със самосъжалението, следващо от категоричната невъзможност за пълноценно осъществяване в "тези територии".


Резултатът, постиган от интелигентите-апокалиптици се вижда от една страна в активната емиграция: много повече от можещите, търсещи по-универсална реализация на талантите си, са некомпетентните и навсякъде неконкурентни персони, които хукват "навън", за да "оправят живота си" (тоест, в масовия случай, да го разпокъсат), защото "тук живот няма", както вещае омазващата абстракция. С опиянение се възпроизвежда "исконният" предразсъдък, че талантът може да присъства в българската действителност най-вече по силата на своето отсъствие от нея. Така, от друга страна, на "тези тук" се внушава предопределен неуспех във всяко начинание, затъване в смрадта, жителство в "долната земя", задължително униние и деградиране до степента на не-човешкото. Зрелищно разливащият помия Морфов влиза в реда на сеячите на отчаяние (което впрочем е грях) и черпи от задължителния им успех сред възпитавания от тях мазохистичен, самокастриращ се и самоизяждащ се масов българин.


6. Впрочем плачът над гроба народен е прибързан даже от перспективата на абстракцията "народ". В момента, в който пиша този текст, населението на света наброява точно 7 288 455 112 души. Знаят ли професионалните оплаквачи, че по официална статистика българите се вписват в т.нар. златен милиард? Сиреч сред човеците, живеещи най-комфортно в света? Какво да кажем за останалите шест и кусур милиарда, ако мислим за себе си единствено като за живи мъртъвци? И какво ли твърдят те за себе си? Знаят, разбира се, но някому това знание е неизгодно, както и самият факт. "На ръба" не търси изгоди. Той обаче се включва в "апокалиптичната" тенденция по силата на своя патос, произведен, налага се да забележим, не на последно място под неин натиск.


Искаме ли да бъдем действително социално критични и продуктивни, нямаме право да оставаме в идеологическата схема на ранния национализъм и нейните деривати. Фигурата на някакъв хомогенен народ и неговата интелигенция, все тичаща на глас народен, е вече очевидна фикция. Много са слоевете, много са измеренията, различни са даже темпоралните пластове в онова, което се опитва да покрие абстракцията "народ". Налага се анализиране на по-тесни сектори, разположени при това в различни нива. Такова мислене изключва изкуствените полюси от типа "тук-там", "ние-те" и т.н. Тогава именно могат да бъдат установени действителните недъзи и реалните постижения. Тогава могат да бъдат идентифицирани същинските им социални, че и персонални носители. Тогава чак ще стане факт действително ефективната критика и ще бъде възможно позитивно социално действие.


7. Българският театър, убеден съм, трябва да е дълбоко благодарен на Александър Морфов и неговия спектакъл. Преди време писах, че с "Хъшове" той постигна тавана на анахронистичния исторически неоромантизъм и затвори подходите към него. Всичко след Морфов е осъдено да звучи там вторично и бледо. Сега той извърши същото с театралната българска апокалиптика. Ефектността и внушителността на "На ръба", дори заедно с неизбежно налазващия последната част кич, не виждам как могат да бъдат надминати. Не съм достатъчно наивен да се надявам, че "оплакваческата" тенденция мигом ще изчезне. Тя е вече дълбоко вкоренена в интелигентската мисловност, присъща и на не малко театрали, включително високо талантливи. Но тя неизбежно ще изтлява. Този спектакъл вдигна летвата непомерно високо, постави всевъзможните й превъплъщения на ръба на тяхното съществуване и им подготви постепенно преминаване към небитие.


Александър Морфов удари тавана на театралното говорене за безнадеждността и безсмислието. Сега не остава друго, освен да се върви към производство на смисъл.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (38)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на оКоМаНапрай
    оКоМаНапрай
    Рейтинг: 1887 Неутрално

    Колко много думи, блестящо подредени, аз да кажат простичката истина, че закърменият в социално общество интелигент е всъщост импотент.
    От него освен възхвала на падналия пенис друго не може да се очаква.

    Президент Плевнелиев - Трудно мога да не споделя своето дълбоко унижение като дясномислещ човек от ръководството на "Демократична България" да влезе в съюз на балотажа с Мая Манолова. Не трябва да дават оставки, а да си изберат Манолова за шеф
  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1913 Неутрално

    Като режисьор сигурно е много добър,но като човек е афиф работа.След протеста срещу Рашидов и плещенето му за напускане на България и след това да приемеш назначението от същия този Рашидов когото си оплюл,не е нормално и не е морално.

  3. 3 Профил на oo
    oo
    Рейтинг: 225 Неутрално

    А лично за мен Морфов уби нормалния театър и вкара кретенията и избиването на комплекси на първо място. Това си е само мое мнение - познавам много хора, за които е връх.

  4. 4 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3009 Неутрално

    Несръчен опит за реабилитация? След пльосването по корем пред боко-рашидовщината за каква режисура можем изобщо да разговаряме... Нравственото безгръбначие обезсмисля и най-големия талант.

  5. 5 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    В наши дни се забелязва симптоматично завръщане към по-стари образци, и то по перверзен начин. Все по-масова става кохортата български интелигенти, превръщащи се в доброволни или платени "апокалиптици" alias оплаквачи пред привиждания гроб на българския етнос. Щедро представени медийно, те не са изключение и в театъра, включително през този сезон. Става дума за един самоопияняващ се интелигентски хленч, според който тук вече всичко е безвъзвратно угаснало. В тази пустиня нищо добро не може да се прихване: тя е мястото на тоталната безнадеждност. "Собствената ни помия" е единственото, което ни е свойствено. Бягството е единствената алтернатива на тихото, но мъчително гаснене. Фактът, че тези вопли намират повече от топъл прием не само от медиите, но и от масовия им български консуматор показва, че "апокалиптиците" добре са си свършили работата. "Думите придават същност на нещата" са казвали едни умни хора още преди векове.

    Няма шики-мики.
  6. 6 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    До коментар [#4] от "Lemmy":

    Капутите не са схванали нищо от статията. От "интелигентския хленч и самосъжаление" и бягството. Обръщат всичко на политика, боко-моко, рашид-машид и т.н. драгалевски(Кремълски) простотии!

    Няма шики-мики.
  7. 7 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    Обслужващата тази система интелигенция успява да произведе с надгробните си ридания за "българския народ" още един изгоден за клептократите ефект. Всявайки убеденост в цялостната разруха, пълната яловост на всеки опит за позитивно действие и тотална безнадеждност, те смогват, нека признаем, да възпитат отчаяние, достатъчно масово за производството на социални блокажи практически на всички нива. Отчаянието върви заедно със самосъжалението, следващо от категоричната невъзможност за пълноценно осъществяване в "тези територии".

    Няма шики-мики.
  8. 8 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3009 Весело

    До коментар [#6] от "Олд Шетърхенд":

    Естествено! Ние капутите не сме кръвни братя на Винету като теб и по сия причина не отбираме от естетическите терзания в кочината.

  9. 9 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2029 Неутрално

    Съгласен съм с автора и с доста от мненията над мен - вървят тези тенденции от години, този хленч, понякога за културата ( разбирай финансиране на културата, с пари от..от нас де), понякога за народа, едно обобщение което винаги ме е дразнело, и много често вкарване на кич и чалга, понякога под предлог на осмиване/иронизиране, понякога с цел на уж по-разбираемо поднасяне на тезите на автора.
    Като говорим за тази тенденция, не трябва и да обобщаваме, не съм най-големия театрал и затова няма да давам примери, но винаги има различия и постижения, но е факт, че шумното, чалгазирането и оплакването от настъпването на края на нацията в духовен, а често и във физическия смисъл на думата.
    И моето скромно мнение е, че не отива на хора, които било ние сме поставили, било те са се самопоставили ( в добрия смисъл на думата, с работата си) на пиедестала на нещо като духовни водачи или поне в първите им редици, да образно казано "вият на умряло", съжалявам за израза но си е така.

  10. 10 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2029 Неутрално

    До коментар [#7] от "Олд Шетърхенд":


    [quote#7:"Олд Шетърхенд"]Обслужващата тази система интелигенция успява да произведе с надгробните си ридания за "българския народ" още един изгоден за клептократите ефект. Всявайки убеденост в цялостната разруха, пълната яловост на всеки опит за позитивно действие и тотална безнадеждност, те смогват, нека признаем, да възпитат отчаяние, [/quote]

    Не знам дали съзнателно или някак от само себе си става това "обслужване". Ако говорим за медии и разни партийни послания, твърдо да, съвсем съзнателно.
    При интелигенцията е малко по-сложно, поне според мен - това че един човек е добър писател, поет, художник или театрал ( най-общо казано) не означава априори, че акъла му е в ред в чисто политически и практически смисъл и може да внушава това отчаяние и безнадеждност, понеже самия той така вижда и чувства нещата.
    Но какъвто и да е случая, няма как да оправдаваме късогледството и на моменти глупостта в чист вид, независимо от иначе наличието на видими таланти и дарования в някаква област. Няма корелация и зависимост между талант и мъдрост.
    И никой не ни е освободил от необходимостта да си използваме главите и да преценяваме и да приемаме или отхвърляме послания, които според нас не са релевантни.

  11. 11 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1164 Неутрално

    До коментар [#10] от "tsvetko_51":


    [quote#10:"tsvetko_51"]И никой не ни е освободил от необходимостта да си използваме главите и да преценяваме и да приемаме или отхвърляме послания, които според нас не са релевантни. [/quote]

    Да, но става дума за насаждане на стереотипи (тук е адът на земята) и отчаяние. И дори за възпитанието на децата, защото порастват облъчени с това, че българите са боклуци и тук всичко е много зле. Дай да бягаме. Пък се оказва че некадърника където и да иде все е от обслужващия персонал и не му е виновна държавата а собствената му куха глава.

    "Резултатът, постиган от интелигентите-апокалиптици се вижда от една страна в активната емиграция: много повече от можещите, търсещи по-универсална реализация на талантите си, са некомпетентните и навсякъде неконкурентни персони, които хукват "навън", за да "оправят живота си" (тоест, в масовия случай, да го разпокъсат), защото "тук живот няма", както вещае омазващата абстракция..."

    Няма шики-мики.
  12. 12 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2029 Неутрално

    До коментар [#11] от "Олд Шетърхенд":


    [quote#11:"Олд Шетърхенд"]Да, но става дума за насаждане на стереотипи (тук е адът на земята) и отчаяние. И дори за възпитанието на децата, защото порастват облъчени с това, че българите са боклуци и тук всичко е много зле. Дай да бягаме.[/quote]

    Съгласен съм и поне според мен нямаме друга опция, освен активно да се противопоставяме на подобни внушения.

  13. 13 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3009 Весело

    Блгария заема 134-о място от 158 възможни в World Happiness Report 2015. Упорито държим първото място за най-нещастна нация в Европа, но сме между Камерун Египет и Йемен. Геноцидна Армения е по-щастлива нация.

    http://81c27a5d9c3263e8ebcc-2da201d1ba4d5004cb235610c26ba057.r67.cf5.rackcdn.com/WHR15.pdf

  14. 14 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3316 Неутрално

    Ако всяка критика се възприема като хленч ,ще се върнем във времената наЛ. Левчев и Св.Русев.Мерси!

  15. 15 Профил на D.Todorov
    D.Todorov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    "Блгария заема 134-о място от 158 възможни в World Happiness Report 2015...."
    И на такива като Морфов го дължим. Всъщност не съм сигурен на кой е по-голямата заслуга - на възмутени плачещи таланти като него или на многото жълти медии, сеещи шок и ужас всеки ден. След такава масова интервенция човек вече не е сигурен дори, че слънцето грее през повечето дни на годината...

  16. 16 Профил на PS
    PS
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Благодаря на проф. Каприев за проникновения текст.
    Да вижда в него "реабилитация" на Морфов може само функционално неграмотен човек. С други думи - такъв дето познава буквите, но не може да разбере смисъла на думите.
    За функционално неграмотните и за тези които бързат да коментират след като са хвърлили поглед на текста по зигзаг: Професорът казва, че Морфов е виртуоз на мрънкачеството. Че по-убедителен израз на самосъжалението си няма да успеем да произведем. И затова е време да спрем със самосъжалението. Някой против?

  17. 17 Профил на grayeagle
    grayeagle
    Рейтинг: 1471 Неутрално

    Важно е винаги да се задава на всеки един прост въпрос:
    "..Какво мислите за Русия?.."
    и ако отговорът е ..." Русия е велика сила, ..... братски народ.... страшна армия....велики писатели...." всичко е ясно.

    Морфов:
    1. Майка - рускиня
    2. Живее и твори и в Русия- там всичко е....велико
    3. ЕС е фашистка организация.
    4. Профански постановки с постоянни провиквания и псувни.

  18. 18 Профил на jj_jj
    jj_jj
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Много добър текст на проф. Каприев. Прекалихме с мрънкачеството.

  19. 19 Профил на Bulgerman
    Bulgerman
    Рейтинг: 551 Неутрално

    Георги Каприес е непоносимо умен учен и гражданин.
    Интелигенция е понятие, нямащо място в свободни и що годе образовани общности. Хората са добри или не съвсем добри, творци на живота си. Някои са дори гениални в дадена област.
    Тази театрално-философско-антропологична статия-критика-изследване е поглед от светло към тъмно. Точно затова е оптимистична. Защото се вижда, че сме весели и жизнерадостни в ежедневието и в празниците и апокалиптични, когато се замислим. Иначе сме самонадеяни и светът не може да ни се опъне. Дали?

    XXI век е! Електронно Правителство и Гласуване.
  20. 20 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 338 Неутрално

    На английски се "произвежда" смисъл, на български се "създава".

  21. 21 Профил на hmc12310991
    hmc12310991
    Рейтинг: 448 Неутрално

    Тази гайда Морфов нали беше против малокултурието на управниците?Ама като те направят директор вече не са прости и им целува ръка,нали?Вярно е ,че ситуацията в България е доста безнадеждна,но най-фрапираща е безнадеждната пустош в дребните душички на родните звездички от типа на Мутафчиев,проснали се в краката на властта и скимтящи доволно за някой лев.Между другото, а няколко изключения,т.нар. културни люде произнасят думата България с някаква смесица от отвращение и презрение.Тези ли ще научат подрастващото поколение на обич или поне уважение към родината?Тези,които плюскат на масата на Илия Павлов,Боко Тиквата и изобщо на всеки,който им подхвърли нещо?Само закръглени идиоти и използвачи могат да пропагандират това.Например Поли Карастоянова-председателката на комисия по култура(?).

  22. 22 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 338 Неутрално

    До коментар [#7] от "Олд Шетърхенд":

    Поздравления!

  23. 23 Профил на aleko
    aleko
    Рейтинг: 674 Неутрално

    [quote#13:"Lemmy"]Упорито държим първото място за най-нещастна нация в Европа, но сме между Камерун Египет и Йемен. [/quote]

    Такива класации са най-малкото некоректни, защото няма обективен критерий за щастие. Един ще е нещастен, че няма собствена къща, друг че му липсват 1 000 000 лв във влога, трети че не кара майбах. В крайна сметка човешките възможности са ограничени, а нуждите - по-разтегливи и от ластик и на тая база да определяш степента си на "щастливост" е тъпо.
    Браво на проф. Каприев за смисления текст, няма да се затрие България с такива хора.

  24. 24 Профил на Сатана Ликующий
    Сатана Ликующий
    Рейтинг: 1422 Весело

    Море от приказки с обема на Война и Мир за една постановка. Смели обобщения, полет на мисълта, Гроб Народен, Пенчо Славейков и велик полет на мисълта! Всъщност буря в напръстник вода в който като амеби плуват някакви балкански дребни интелектуалци.

    Общо взето патосът и хиперболизацията са комични с оглед потенциала и постиженията на творческата АнтилЕгенция!

    Преди точно 70 години Германия бе победена, унижена, разделена. Днес е обединена, богата и самоуверена. И въпреки това подобни приказки и обобщения липсват

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  25. 25 Профил на bodensee
    bodensee
    Рейтинг: 452 Неутрално

    Авторът на тази манджа с грозде, дето се води за театрална рецензия с една камара непознати културологични термини за читателя има много хляб да изяде, докато се научи да пише просто, разбираемо и въпреки това блестящо, за каквато е обявил пиесата на Морфов. Твърдението му, че пиесата отива на границата на антропологичното и отвъд нея ме потресе. Може би авторът намеква, че антрополозите и културолозите в БГ са оставили една огромна празнина в познаването и тълкуването на БГ–ежедневието и действителността и се радват Морфов да им я запълни частично.

  26. 26 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 931 Неутрално

    До коментар [#11] от "Олд Шетърхенд":

    ++++++++++++++++++++++++++++
    Към всичките ти постове !
    ...........
    Александър Морфов удари тавана на театралното говорене за безнадеждността и безсмислието. Сега не остава друго, освен да се върви към производство на смисъл.
    ............
    Така завършва автора, но не дава идея кой и как да свърши тази работа .... а Морфов, макар много талантлив, е един психически неуравновесен "интелектуалец", и е тъпо да е директор на този точно театър !

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  27. 27 Профил на azmatahari
    azmatahari
    Рейтинг: 652 Любопитно

    От изказалите мнение по-горе има ли някой гледал постановката?
    Аз не съм и няма да изказвам мнение по критиката на автора на статията или за моралните и творческите възможности на Морфов.
    За жалост скоро не се очертава да се сдобием с билети, просто няма...

  28. 28 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1432 Неутрално

    Статията представлява рядко задълбочен и смислен текст.
    ...Моите лични наблюдения са, че произвеждащите апокалиптични внушения за свършека на българите са хора с ограничен хоризонт и ограничени интелектуални способности.
    Или надарени само в една област хора се изказват генерално за цялото мироздание.
    Друг е въпросът, че има една масова нагласа на приемане на тези апокалиптични тъпизми...

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  29. 29 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 3176 Неутрално

    "Интелигенция е понятие, нямащо място в свободни и що годе образовани общности. Хората са добри или не съвсем добри, творци на живота си. Някои са дори гениални в дадена област. "
    +++++++++++++++
    До коментар [#19] от "Bulgerman":

  30. 30 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Не съм го гледал , не взимам отношение ...След това - може :) Някой спомена за билети ...Имаше за 30 -ти май - и по 15 ,и по 25 лева , май бяха цените :)
    И по принцип ,такива анализи е рано да излизат - след като не са минали поне 4-5- месеца от премиерата и повече зрители са гледали - пиесата...)

    BIG AL
  31. 31 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    По принцип , Морфов може и да попрекалява ,
    но ТОВА е и идеята на много пиеси, големи филми и на творци :
    С две думи : Ако не вземем мерки, не се събудим , не реагираме , не се противопоставим - ще има трагични , фатални последици ...Стар похват и правилен , според мен ..
    Ще стигнем до абсурди - изчезване на бълг. народ, ако СЕГА не се събудим ..
    Тези творчески идеи , обикановено ПРЕУВЕЛИЧАВАТ , абсолютизират даден проблем , явление, факти , като целта е да се събудим , да реагираме - защото може да последват лоши последствия , като цяло ..Прееекспонират се- с такава цел..) Ако не спрем и продължим ТАКА - не ни чака нищо добро ..Това е смисъла на такива идеи и внушения :
    Не съм противник на този творчески метод, похват , внушение на автор и т.н...)

    BIG AL
  32. 32 Профил на La Loba Esteparia
    La Loba Esteparia
    Рейтинг: 497 Весело

    Под една добре написана статия дълбоко форумно мъл4аниеМитологията не бива да се пипа!Мъл4анието на посредствеността,която не може да живее без мита за възможното си "оправяне" и преуспяване" там някъде дале4е където специална среда са и приготвили Митове подхранвани от ве4е "оправени" и "интегрирани "с по хиляди приятели в Facebook (все с имена завършващи на - ов и -ова??? Изти4ащи мозъци които реално са изтекли в резултат на Congenital disorder и никаква форма на свободна циркулация не лекува Казваше бг дядо ми "къде иде врана все е насрана ". Поздравления за статията!

    Der Steppenwolf
  33. 33 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 823 Неутрално

    Знаят ли професионалните оплаквачи, че по официална статистика българите се вписват в т.нар. златен милиард?
    ===============================
    Абе Каприев с парите дето взима от "проектите" за католицизиране на България може и да се включва в този милиард ама за останалите българи е спорно...

  34. 34 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 823 Неутрално

    [quote#32:"La Loba Esteparia"]Мъл4анието [/quote]

    [quote#32:"La Loba Esteparia"] ве4е[/quote]

    [quote#32:"La Loba Esteparia"]Изти4ащи[/quote]
    Бг дядо ви не ви ли е казвал за българската буква "ч"?

  35. 35 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1369 Неутрално

    До коментар [#32] от "La Loba Esteparia":
    Добре написан бълвоч? Форумът мълчи.
    Под статията на един продажник, агент "Павел" от ДС, доносник и петоколонник, думите са излишни. Просто една кофа с помия, които този другар излива в публичното пространство...
    Георги Каприев философ агент Павел 1986-? ДС, управление II-V-III

    nemo malus felix, minime corruptor.
  36. 36 Профил на La Loba Esteparia
    La Loba Esteparia
    Рейтинг: 497 Весело

    До коментар [#34] от "Каишков - Гласът на Америка":
    Познавам буквата,но не ми излиза ползвайки услугата за превод на Дневник и след критиките мисля сам подобрила и пълният 4лен
    До коментар [#35] от "СДС"

    това е първата статия която 4ета от този автор!и ми хареса!има стил и аргумент ! петокласник??

    Der Steppenwolf
  37. 37 Профил на Proynov
    Proynov
    Рейтинг: 11 Неутрално

    Въпрос: какво трябва да съдържа това "производство на смисъл?" Предлагам следната идентификация на проблема и съответен план за действие:
    Елементарна диагноза: България загива преди всичко поради масовото и неандерталско нарушаване на две основни цивилизационни морални норми (закодирани също и като две от десетте основни християнски норми): Не кради и Не лъжи.
    Простичък план в отговор на поставения въпрос: Да се опрем на великата българската история, да почерпим сила от нея, да не забравяме, че е съществувал хан Крум. Нали всеки знае неговите закони? Който краде или лъже - без ръка или език. Днес аналогията трябва да е "съдебна реформа", ама истинска. А не "секира" за случайните, а за нашите - "има грешка - има и прошка". "Секира" или "Прошка" е имало във всички общества и във всички епохи, но нека днес поне бъде в рамките на закона! Ако имаме чувство за мяра и претенции за цивилизация.

    EProynov
  38. 38 Профил на UK
    UK
    Рейтинг: 110 Неутрално

    Не съм в състояние да произведа такъв задълбочен анализ, но току що гледах На Ръба и честно казано по-слабо представление в Народния театър не съм гледала. Не говоря за актьорите, нито за сценографията и музиката - те са перфектни. Идеята също е добра, но нещо ме подразни липсата на диалози, принизяването на актьора до клоун , макар и тъжен... не ме грабна по никакъв начин, освен сценографията, голямата група любими актьори и парчето на Васо Гюров... Иван Юруков е велик дори без да казва нищо... Стоян Алексиев, Деян Донков, Пламен Пеев, Радена Вълканова, Деян Ангелов и пр... но не изглеждаха много щастливи че участват в това... Нищо общо с въздействието на Хъшове и Бурята - емблематични за Морфов.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK