От кое ни е срам и страх повече – от лудостта или от смъртта

От кое ни е срам и страх повече – от лудостта или от смъртта

© Associated Press



Преди една седмица моя позната се самоуби, скачайки от седмия етаж на сградата, в която работи. Действието ѝ ме нарани, разочарова и ядоса, но не ме изненада, защото О. беше склонна към крайности и през последната една година, казват, била в тежка депресия. Изненада ме реакцията на хората, с които работи и пред които се е самоубила – според медиите те не били забелязали нищо обезпокоително в нейното поведение. Изненада ме още повече фактът, че десетина дни преди да скочи, О. получила медицинско свидетелство, че е напълно здрава.


После дойде новината за акушерката, която се опитала да убие бебе на четири дни. Имам дъщеря на пет години, която се роди преждевременно и се наложи да започне живота си в кувьоз. Никога няма да забравя колко крехка изглеждаше в кувьоза и как броих вдишванията и издишванията ѝ. Затова и нервите ми не издържаха, когато телевизиите започнаха да разказват как въпросната акушерка удряла момиченцето по главата с бутилката за кърма... и как до този момент тя била истински професионалист.


Това да си професионалист не изключва да имаш психическо заболяване




което, ако не се лекува, може да доведе до самоубийство или убийство. О., доколкото знам, беше професионалист в работата си, вероятно акушерката също е била професионалист. Но О. беше болна и акушерката, мисля, също е болна. Защото здрав човек, дори и да е "изнервен" и "преуморен" - каквито обяснения се появиха по медиите – няма да удря по главата новородено с бутилката му за кърма. Така че, ще ме извиняват поддръжниците на добрия тон, но жената, сторила подобно нещо, трябва да се нарече с думата, с която трябва да се нарече – психично болна.


Защо не казвам "луда"? Защото "луд" в България е силно негативна оценка за несправяне с живота. А жената, както изглежда, се е справяла – въпреки че останала вдовица, имала приличен живот и отгледала двете си дъщери. Сега всичко това се изтъква като доказателство за нейната не-лудост. Ама чакайте, защо смятате, че един психично болен непременно трябва да се влачи по улиците и да живее съсипан живот? Аз поне не съм чувал за убедително доказателство, че лудостта ходи само по несретниците и бедняците. Напротив


ако има нещо друго изцяло егалитарно освен смъртта, това е лудостта


И въпреки това всеки път сме изненадани, когато я видим в най-крайното нейно проявление – желанието за разрушаване на себе си и на околните. И се питаме можело ли е това нещо да се предотврати? Отговорът не е лесен. Няма как лудостта да изчезне напълно, но тя, поне донякъде, се лекува. Само че преди да се лекува, трябва да се забелязва. А тя упорито или не се забелязва поради някакъв срам, или ако се забелязва, се отхвърля и замита под килима на съвестта с обяснения като това, че човекът е преуморен, има финансови проблеми, води живот под стрес и пр.


Да си близък или приятел на психично болен човек и да кажеш, че този болен е бил "под стрес" или "преуморен", означава да прехвърлиш роднинската и приятелската си отговорност на обществото. Не, обществото не е виновно, когато някой в лудостта си реши да се самоубие или да убие дете. Отговорен е онзи, който мисли и решава вместо липсващия му ум. А такъв обикновено има – било в семейството, било в приятелската му среда. И този човек е длъжен да вземе мерки, а не да се надява, че болестта ще мине от само себе си.


И все пак има и обществена и държавна отговорност


Тя се състои най-напред в граждански и специализиран контрол върху издаването на медицински свидетелства. Мисля, че ако лекар издаде медицинско свидетелство за здраве на човек, който скоро след това се прояви като психично болен, този лекар трябва да бъде разследван и наказан най-строго. Може би и в момента това се прави под някаква форма, но аз поне не съм чул да има наказан за издаване на невярно медицинско свидетелство.


Второто, което би трябвало да се направи, е да се установи някакъв ред в даването на психична помощ. Абсолютно ненормално е всякакви медиуми, шарлатани и психолози с купени дипломи, нарекли се "семейни консултанти" и "специалисти по масажи на ума", да участват в системата на психичното здраве наравно с лекари психиатри и подготвени психолози. Ние сме много придирчиви, когато си избираме домашен майстор, който да ни оправи електрическата инсталация, но лесно позволяваме на всеки да ни бърка в главата.


Оттук и третото. Не е редно, когато стане нещо подобно като това с акушерката, медиите да прикриват болницата, в която това нещо се е случило (или дълго време да не казват името ѝ). Защото все пак има болници, в които е налице засилен контрол, и подобни неща се случват рядко, и има болници, които се наричат болници само по име, и в които липсата на контрол и неспазването на базови процедури способстват за случването на нещастия. В крайна сметка проблем и на болницата, е когато акушерка в неонатология (отделение, в което се изисква постоянна прецизност във всичко) дава извънредни смени и е видимо преуморена.


Но, както казвам, всичко започва от срама и страха. Нищо няма да се промени, ако постоянно не се питаме от кое ни е срам и страх повече – от лудостта или от смъртта?


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK