Господарската поза, простащината като официален стил и историята като карикатура

© offnews.bg

Да си историк е тъжно занимание. Можеш само да констатираш минали катастрофи, но не можеш да предотвратиш същите да се случат отново.

Картинки на такава катастрофа – засега, слава Богу, без жертви, освен добрия вкус – обиколиха интернет. Във фоайето на най-престижната филхармонична зала в страната се появила картинна изложба. На тази изложба министърът на културата Рашидов, срещу чиито махленски нрави кипи протестът на културните хора, е изобразен като... рицар.

Историкът може да няма способността да предотвратява катастрофи, но може да разпознае

стар сюжет, облечен в нови дрехи

Първата ми асоциация, когато видях портрета на Рашидов, беше: "Това вече съм го гледал." Втората асоциация беше списък имена: Адолф Хитлер, Бенито Мусолини, Владимир Путин.

Картината (хич не лошо нарисувана, в стилизиран футуристичен стил), на която Хитлер, облечен в рицарски доспехи, води своя народ към хилядолетния райх, фигурира в училищните учебници "на Запад". Ще рече: в страните, в които подобно изрисуване на държавни лидери е недопустимо както по политически, така и по естетически причини.

Бенито Мусолини пък е изографисван като възроден римски император, здраво хванал римския символ на властта "фаши".

Още по-назад във времето е върнат Владимир Путин в изложба от миналата година (за рождения му ден), на която е изрисуван като Херакъл, извършващ съответните 12 подвига. Предлагам да оценим заедно картината, на която Херакъл-Путин укротява критския бик, т.е. Крим.

Малко преди да гледам картинки, четох. Оцених по достойнство писмото, с което организираното в СБХ българско художничество се прекланя пред културния (си) министър:

"Вежди Рашидов има огромна заслуга за разрешаването на едни от най-сериозните казуси, съпътствали най-новата история на СБХ, подкрепял ни е в десетки трудни ситуации и безрезервно е подпомагал дейността на нашата творческа организация.

Това, което той прави за българската култура, няма аналог през последните две десетилетия.

Едно от множеството доказателства за това е и представянето на България в Париж с изложбата "Епопея на тракийските крале" и богатата програма от съпътстващи културни прояви".

"Огромна", "безрезервно", "богата програма", "културни прояви"?

В кой век живеят тези хора?

Отдавна никой не пише – нито мисли – с този тоталитарен език, който французите много точно наричат "дървен"!

И това, както и героическите картинки, ми е познато. Вече се е случвало:

"Политбюро с удовлетворение констатира, че огромното мнозинство от българския народ безрезервно подкрепя политическата линия на партийното и държавно ръководство, съдържаща се в изявлението на председателя на Държавния съвет на Народна република България другаря Тодор Живков по ра­диото и телевизията... Даден бе отпор на външните антибългарски и антисоциалистически сили, на техните опити да създадат нови трудности пред извършващото се дълбоко обновление на нашето общество. ..."

Това е въведението към Решение 1 на заседание на Политбюро на ЦК на БКП от 6 юни 1989 година, посветено на "голямата екскурзия". Държа да отбележа, че дори Живков никога не е позволявал да го портретосват като рицар, богатир или античен герой.

Но като говорим за "антибългарски сили", които "се опитват да създават нови трудности", това също си има аналога днес. Да чуем излиянията на Красимир Велчев от името на парламентарната комисия по култура в защита на делата Рашидови:

"...има кръгове в България... които в последните години целят едно - да уронят авторитета на възможно повече институции в България, както и тези, които работят за тези институции, а държава, в която институциите нямат авторитет, не е държава, следва анархията."

Говорим за изяви на управляващата в момента сила, пълноправен член на Европейската народна партия и следователно – с перфектни "десни" документи за самоличност. Има ли обаче поне една друга партия - член на ЕНП, която да мисли света в картинките на нашите хубавци или да описва света с техните думи? Няма. Дори Берлускони не стигна дотам, защото и той знае нещо много важно: че трябва да се внимава с какви образи и думи описваш света, защото така го изграждаш.

Каквито са ти думите и образите –
такъв ще е светът, който ще остане след теб

За това как Рашидов и неговите партийни началници въведоха простащината като официален държавен стил на поведение за това е писано много. То не бе "лайнар", "шибан народ", "матрял", "студентите да пасат овце, за да продаваме агнета на арабите", то не бе чудо. Под тази простащина обаче се крие един общ елемент: почти всеки път тя е провокирана от раздразнението на държавните ГЕРБ мъже, че народът не оценява достатъчно техните усилия и дори има наглостта да е недоволен.

Заемането на подобна господарска поза в общественото пространство – "ние ви даваме благини, а вие сте неблагодарни" – напълно съответства на образите и думите, с които те описват себе си и света, който обитават. В този свят крепостните трябва непрестанно да изразяват огромната си и безрезервна благодарност към своите господари за грижите; а не да имат претенции.

Това с благодарността е достатъчно смущаващо. Направо смайваща е обаче готовността на ГЕРБ елита всеки път за броени месеци да развие чисто тоталитарен "култ към личността", изразяван с чисто тоталитарни (както вече показах) образи и думи. Красимир Велчев наистина ли мисли, че някакви антибългари искат да унищожат институциите на държавата, когато критикуват министър Рашидов? Организираните български художници наистина ли не се срамуват от сервилната поза, която са заели по повод същия Рашидов? Тези хора не разбират ли, че:

а/ Светът вече е друг, нищо, че лично Главният непрекъснато прави поклони по посока на Тодор и Людмила Живкови;

б/ Има и утрешен ден, върху който ще продължи да се стеле сянката на днешния им слугинаж?

И – никой от тях нищо не е научил от историята

Най-вероятно не знаят, че има такава. Затова съвършено спонтанно повтарят тоталитарната естетика и тоталитарния дискурс. Те не знаят, че Хитлер и Мусолини (и цял полк подобни на тях) това вече са го правили.

Поне засега нашите държавни мъже и жени повтарят историята като карикатура. Може би пък е по-добре никой да не им разкаже за Хитлер и Мусолини, за да не им дойдат по-сериозни идеи в главите...