Бикът на Фаларис

Фаларис затваря художника Перилай в бронзовия бик (16 век)

© Уикипедиа

Фаларис затваря художника Перилай в бронзовия бик (16 век)



"Дневник" препечатва текста на Тони Николов от портала "Култура". Оригиналното заглавие е "Бикът на Фаларис. Размисъл върху справедливостта"

 
Има нещо стряскащо в българския отказ от правосъдие, който няма как из основи да не подкопае чувството ни за справедливост. Чудех се как да придам форма на този парадокс и последиците от него и ненадейно се сетих за "Бикът на Фаларис". Стъписваща антична история, в която митът по особен начин си дава среща с една прискърбна действителност, която подтиква към размисъл.


И тъй, в Акрагас (на територията на днешното Агридженто в Сицилия) някъде през VI в. пр. Хр. царяло пълно беззаконие. Кражби, насилие и безчестия измъчвали полиса, който бавно западал в бедност и мръсотия (векове преди сицилианската мафия). Управниците на града нехаели, оплетени в обвързаности, съдиите мълчали от страх или корист. А гражданите роптаели все по-силно, от време на време избухвали размирици. Онова, което жадували всички, било справедливост с цената на всичко – дори на най-строги наказания. Не обикновени наказания, не, това било твърде недостатъчно. Гражданите търсели разплата, същинско възмездие за всичко сторено в миналото и непогасено в настоящето. Чували се и по-умерени гласове: не е ли по-добре да се спазят писаните закони и така доказано виновните да получат онова, що им се полага? Ала това предполагало правосъдие, каквото в полиса нямало, затова мнозинството бленувало "крути мерки".


Тогава на преден план излязъл някой, наричан Фаларис, за когото и до ден-днешен почти нищо не е известно. Едни го описват като непоколебимо строг, други разказват ужасии за небивалата му жестокост. Да допуснем, че това са слухове, разпространявани от враговете му. Но е знайно, че Фаларис се провъзгласил за тиран и под негово ръководство градът просперирал. Проработило водоснабдяването, издигнати били просторни и красиви сгради, полисът бил укрепен с яки стени. Народът му гласувал тогава абсолютни пълномощия, въпреки предупрежденията на поета Стезихор, прочут лирик.




И тук започва най-страшното. Тиранинът Фаларис предлага на народа модел на "безпощадно правосъдие". За целта той прибягва до услугите на опитния майстор-леяр Перилай от Атина, който изработва меден бик в естествена големина. Вътрешността на статуята била куха и в нея спокойно можел да се побере един човек (други източници говорят за неколцина). На гърба на бика имало вратички, които здраво се залоствали, щом вътре натикали осъдения, след което напалвали огън под корема на статуята, докато жертвата не станела на въглен. Според стигнали до нас описания конструкцията била пробита в областта на ноздрите, където нейният създател прокарал специални тръби, тъй че стоновете на жертвата да наподобяват мучене на бик, а в огъня хвърляли благовонен тамян, та да не се усеща миризмата на изгоряла плът. Данте в "Ад" (XXVII песен) ни оставя следното описание на екзекуцията в медния бик: "мучал от болка, остра и парлива, макар че бил направен от метал".


Навлизам в тези детайли, защото мнозина антични автори се кълнат, че историята е истинска, че "Бикът на Фаларис" е съществувал наистина и е бил отмъкнат от картагенците, след превземането на Акрагас, оттам заминал за Византия и сетне следите му се губят. Но не това е най-важното.


Далеч по-важна е идеята, която тиранинът Фаларис влага в своя бик и която – забележете! – на даден етап с въодушевление се приема от гражданите на полиса.


А идеята била, че той е изнамерил "модел на справедливост". Едно наказание, твърдял тиранинът, е безсмислено, ако е леко за изтърпяване, то трябва да е максимално, защото само в максимума се осъществява възмездието, което възпира.


И трябва да кажем, че на първо време гражданите, лишени от истинско правосъдие, с радост слушали "мученето на бика", когато през него минавали убийци и крадци, развратители на нравите и смутители на реда. Докато в един миг не си дали сметка, че от бика започват да мучат и несъгласните с тирана, а сетне и напълно невинни хора, избрани на случаен принцип – просто, за да се всява страх, защото това означава контрол. Едва тогава хората започнали да осъзнават, че максималното наказание невинаги е най-справедливото наказание, че масовите екзекуции са пълната противоположност на истинското правосъдие, но вече било късно. Фаларис отдавна държал цялата власт и бил овладял държавата, защото взел страха на гражданите и връщане назад нямало.


Е, нещата в историята не са никога предрешени. Фаларис бил свален чрез въстание. Мненията на историците се разделят по това каква точно е била участта му – едни твърдят, че бикът измучал за последно, известявайки неговата смърт, а други се придържат към класическата версия за пребиване с камъни. Но и това не е най-главното в тази полумитична-полуреална история. По-важни са поуките от нея.


А те с оглед на политическата теория, дори в нашия, български случай, са няколко:


1. Правосъдието предполага справедливо (съответно) наказание, но не винаги максимално наказание. Въпреки че интуицията на общества, където има дефицит на правосъдие, е тъкмо такава – "всички да бъдат осъдени" и наказанията винаги изглеждат недостатъчни. През последните десетилетия българският НК бе променян нееднократно и винаги тенденцията бе към завишаване на наказанията (под натиска на общественото мнение). Политически популисти непрестанно развяват байрака и за връщане на смъртното наказание.


Дефицитът на българското правосъдие обаче е другаде. Той не е в това, че предвидените от закона наказания са малки, а е в тяхното неправораздаване:


– в това, че българската прокуратура се самосезира в случаи, когато няма защо, но не се самосезира и изобщо не се задейства (въпреки подадени сигнали) в случаи като "Кой?" или КТБ;


– в това, че българският съд влачи с години дела, включително и за тежки престъпления, дело на организираната престъпност;


– в това, че хора с ефективни присъди се укриват, а в същото време свободно бродят из страната или чужбина, извършвайки нови престъпления;


2. Тази българска практика сериозно подкопава моралните ни устои, доколкото се обезличават базови понятия като справедливост и несправедливост, формулирани още от Аристотел в "Никомахова етика". Според Аристотел "справедливо е онова, което съответства на закона и което зачита равенството, а несправедливо онова, което противоречи на закона и съответно накърнява равенството" (1129b 11-14).


Как в българския случай изглежда това? Нима може да има справедливост в общество, в което правосъдието е само институционализирана форма без реална практика? Разминаването в България между прилагането на закона и законовата норма е тъй драстично, че то не може да не накърни чувството за справедливост на отделния гражданин.


– Стигна се дотам, че ние открито говорим за "видима" и "невидима" власт (задкулисие). Ала от това не произтича нищо, защото всичко е интуиция, която никой не е в състояние да подкрепи с факти. Ето защо напористи политици като Мая Манолова в присъщо арогантен стил на свой ред контрират журналисти с въпроса: "Къде е задкулисието, за което ме питате? И стига с този "Кой?".


А в същото време Някой (Кой ли?) продължава да шета из правосъдната система, предрешавайки дела и решения, с което още по-трайно обезверява българското общество. Трябва ли да се чудим тогава защо ВСС реши скандален следовател, известен с европрякор, да напусне "чист" съдебната система, вместо да му повдигне дисциплинарно производство. Както се казва, "гарван гарвану око не вади".


– Стигна се и дотам съдии от Софийския градски съд да призовават да се сложи край на мълчанието. И то с аргумента, че "имаме болен (съдът) с животозастрашаващи симптоми, но нямаме диагноза и назначено лечение" (съдия Десислава Добрева).


Което означава, че българската правосъдна система е в терминален стадий. И че без наложителните реформи, предложени от министъра на правосъдието Христо Иванов, има риск цялата система да се сгромоляса пред очите ни, което би имало тежки, дори непоправими последици за българското общество.


Току-виж тогава някой реши да предложи като алтернатива "Бикът на Фаларис" да замучи наново.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на oporna_to4ka
    oporna_to4ka
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Предлагам по човешко наказание за крадливи магистрати от античния бик на Фаларис - тричане , и после затвор. Мафиотите в тоги са "вдигнали летвата" и много умело ни крадат.

    Добрата тролска практика повелява - Дявол трябва да играе в главите на гражданите на републиката, за да може крадците да олепят властта
  2. 2 Профил на 'ΕΡΕΒΟΣ
    'ΕΡΕΒΟΣ
    Рейтинг: 2525 Неутрално

    В народните приказки българите търсят правда от мъдроста на ходжата.Няма ходжа,няма правосъдие !

    Не се родих Грък по собствено желание.Просто имах късмет ! За един Грък граница е само Хоризонта !
  3. 3 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 2455 Неутрално

    Напълно се съгласявам с текста на статията.
    Хора, вие там, горе, часът е 12 без 1 секунда!!! Търпението на народа се изчерпа!!!

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  4. 4 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3181 Неутрално

    Добра тема за дискутиране. В Албания било разпространено кръвното отмъщение. За да го пресече Е. Ходжа наредил престъпниците да се погребват живи. И публиката се събирала да гледа. Няма огън, няма стонове. Но кръвното отмъщение престанало. Чак в днешно време отново се възражда. Иначе съдебната ни система не е по-долнопробна от която и да и друга. Изсичат се гори, цепят се магистрали. а болния не знае дали да влезе в болница не е по-рисковано, отколкото да стои в къщи. И няма никакъв "Кой", а има колективна безотговорност.

  5. 5 Профил на Непукистка
    Непукистка
    Рейтинг: 2802 Неутрално

    "...мнозинството бленувало "крути мерки"..."

    За "крути мерки" сега настояват уж интелигентните "автентичнодесни". Само че "при бай Ставри" (в бика на Фаларис) според тях трябва да бъдат заключени политическите врагове, а не истинските престъпници с натежали от кървави рубли гуши. Огъня има КОЙ да го поддържа - тези, които направиха съда свой послушен слуга. А иначе, въпросът не е в тежестта на наказанието, а в съответствието му на извършеното. За съжаление, везните в нашия случай се настройват от онези... със съчките и тамяна.

    “You can fool some of the people all of the time, and all of the people some of the time, but you can not fool all of the people all of the time.”― Abraham Lincoln
  6. 6 Профил на Р. Дражев
    Р. Дражев
    Рейтинг: 466 Гневно

    " Болната система " отказва да се самолекува!
    Предлагам евтаназия!

    Happy face says, adios !
  7. 7 Профил на Дедо Либен
    Дедо Либен
    Рейтинг: 1326 Любопитно

    Аз пък знам, че първото нещо, което направил Иисус Христос при влизането си в Ерусалим било, да разгони търгашите пред Храма!!!

  8. 8 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 751 Неутрално

    Е, има и по-поносими, но работещи наказания.
    Пред Народното събрание, голяма каца, пълна догоре с лайна. Връзваш вътре Домус Дельо, само главата му да стърчи отгоре. И на всеки 10 мин. един цър арап замахва с ятаган точно над ръба на кацата.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  9. 9 Профил на Mark Twain
    Mark Twain
    Рейтинг: 470 Неутрално

    Историята се повтаря, откакто я има. Едва ли Христо Иванов ще промени кръговрата, но не пречи да опита. Засега ходи без охрана по улиците, което може би е добър знак.

    "Мисленето е най-тежката работа и това, вероятно, е причината толкова малко хора да я вършат." Хенри Форд
  10. 10 Профил на Amot
    Amot
    Рейтинг: 535 Неутрално

    Голямо нищописане, позоваване на авторитети и разказване на легенди, за да се изведат две поуки, които нямат никаква връзка с историята за бика. Но авторът е споменал 10 пъти 'Кой?' и съответно статията (или по-скоро нескопосаното есе на тема справедливост) се лансира! Особено е забавно, как културтрегер, който е виждал 'хората' само от тв репортажи, обяснява какво искат те...

    Цацата трябва да бъде изпържена!
  11. 11 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 774 Неутрално

    Изключителен текст на Тони Николов. С няколко изричения показва къде е гангрената на заболялото ни общество. Не, че не я знаем, но нищо не правим. Ето, дори продължаваме търпеливо и безмълвно да чакаме хората, които изпратихме във власта с надежда да осъществят връщането на справедливостта. А, те само говорят. Предимно в бъдеще време и то пожелателно. Имам предвид РБ. За ГЕРБ никога не съм имал илюзия, че имат желание или воля да променят система, която упорито градиха. За ГЕРБ да отговарят гербавите!
    Но, се страхувам, че тук един бик на Фаларис не ще върши работа. Ще са необходими няколко СТАДА.

  12. 12 Профил на bawarec
    bawarec
    Рейтинг: 466 Неутрално

    Стара аксиома е, че е по важно всяко престъпление да бъде наказано, вместо наказанието да е жестоко. Т.е. престъпникът трябва да знае, извършвайки престъплението, че няма начин да избегне наказанито.

  13. 13 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 542 Неутрално

    Против насилието съм. Това, което така подробно описва авторът-чудно, че не съм го срещнал някъде из писанията- е само част от начините, които обществото е прилагало за собственото си пречистване-китайските мъчения, инквизицията, кладите, гилотината и т.н. Сега чета едни подобни анализи за християнството, защо и дали са били заменени идеите на Иисус Христос, манипулирани ли са евангелията, фалшиво ли е Константиновото дарение и още други неща. Минали са векове и човечеството се е развивало въпреки всичко. Дано така стане и с нас. През споменатия 6 в. ние сме строяли държава.

  14. 14 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 696 Неутрално

    Не зная какъв точно е конкретният повод, предизвикал автора да напише тази предложена ни за коментар статия, защото той не ни го казва. Но какъвто и да е поводът, авторът поставя за разглеждане вечният проблем за престъплението и за наказанието.

    Принципът, който обикновено се застъпва от правистите и от хората, които не са особено жестоки, но и не са всеопрощаващо хуманни е, че наказанието трябва да бъде справедливо. Или, което е съвсем същото, че то трябва максимално точно да съответства на извършеното престъпление. Но независимо дали е верен или не, този принцип е безсмислен. Защото не винаги това е възможно да се направи. Защото престъплението обикновено е нещо, което по своята същност и по своите особености в принципно различно от наказанието, поради което между тях няма как да се постави знак за равенство или поне за приблизително равенство.. И затова да зададеш въпроса колко години строг тъмничен затвор точно или приблизително отговарят на едно жестоко изнасилване на някакво дете например, е все едно да попиташ някого колко метра има в един килограм. Защото няма как жестокостта да се измерва с години затвор, така както килограмът не може да се измерва в метри.

    Как тогава правилно да установим при какво престъпление какво наказание да налагаме?

    За да си отговорим на този въпрос преди всичко трябва да вземем предвид, че наказанието не е цел, а е средство. А целта не е да накажем този, който е извършил някакво престъпление, независимо дали обществото има някаква полза от това или не или не. Защото ако това е нашата цел, наказанието се превръща в отмъщение. И тогава би трябвало да се върнем към времената, когато е била създадена Библията с нейния принцип (в Стария завет): Око за око, зъб за зъб! Принцип, който е бил съвсем на мястото си в преддържавните общества, когато нарушението на правилата на поведение в обществото е било отмъстимо, но е било ненаказуемо. Докато в одържавените общества престъпването на правилата (законите) е наказуемо, но не е отмъстимо.

    Защо тогава в одържавените общества са измислени наказанията, щом при неотмъстимост на престъпленията те престават да бъдат справедливи или несправедливи? Верният отговор е, че в одържавените общества целта на наказанията не е нито справедливостта, нито съответствието с престъплението, нито отмъщението. Целта на наказанията при нарушавате на законите е гражданите на одържавеното общество да бъдат заставени да спазват законите на държавата. Защото ако гражданите на една държа масово не спазват законите, обществото на тази държава няма как да просперира, а държавата може и набързо да изчезне от политическите карти на съответния континент. А щом целта на наказанията е спазването на законите, очевидно е, че в такъв случай те, наказанията, трябва да бъдат не справедливи и не съответстващи на престъплението, а отказващи. Тоест, тяхната тежест или жестокост трябва да бъдат такива (ни по-тежки, ни по-леки), че нито един нормален човек, който е със всичкия си, да не смее да извърши престъпление. А в случаите, когато целта на престъплението е имуществена облага, наказанието трябва така да се разшири, че престъплението да стане и икономически (финансово) неизгодно за извършителите.

    Освен от тежестта, отказващата сила на наказанието зависи и от цял ред други неща, които също трябва да се имат предвид от законодателите, а и от съдиите. Тя зависи от бързината, с която наказанието е наложено, от процента на разкриваемост на съответния вид престъпления, от възможността или невъзможността за предсрочно цялостно или частично амнистиране, от степента на масовост на извършване на престъпления от съответния вид, и така нататък, и така нататък. Но това вече са подробности, които са доста обемисти и няма как да бъдат разглеждани в един коментар в рамките на някакъв интернетфорум.

  15. 15 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 1943 Неутрално

    [quote#10:"Amot"] Особено е забавно, как културтрегер, който е виждал 'хората' само от тв репортажи, обяснява какво искат те...[/quote]
    +++++ за горното! Но един постулат описва добре дережето на страната ни.
    Пред развитието на България има два проблема:
    - Българската прокуратура,
    - Българският съд!

    Русия- проказата на планетата Земя. Гребете роби, фараона ще кара водни ски!
  16. 16 Профил на daskal1
    daskal1
    Рейтинг: 4180 Неутрално

    До коментар [#2] от "EREBUS":

    При българите имаме дуализма на мъдростта и хитростта: обикновено Хитър Петър побеждава Насредин Ходжа. Естествен модел на поведение в условията на оживяването на малкия народ в голямата империя на отоманска Турция, когато тактиката е по-важна от стратегията - последната не се определя от българите а от чуждата власт. Проблем сега е че сме самостоятелни и трябва да имаме стратегия, а продължаваме с тактическите хитрости.

  17. 17 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    [quote#12:"bawarec"]Стара аксиома е, че е по важно всяко престъпление да бъде наказано, вместо наказанието да е жестоко. Т.е. престъпникът трябва да знае, извършвайки престъплението, че няма начин да избегне наказанито.[/quote]

    Това са твърдения на хора,които никога не са се сблъсквали с престъпници.Аз съм юрист и от 13 години се занимавам с наказателно право.И от дългогодишният си опит смея да твърдя,че именно тежките присъди плашат престъпниците.Много пъти като съм говорил с престъпници/най-вече цигани/ съм ги питал дали са осъждани и те са ми отговаряли ,че не са.Впоследствие съм разбирал,че са осъждани няколко пъти,като присъдите са им били условни или пробация.И като ги питам след това защо са ме излъгали те ми отговарят,че не са ме излъгали и досега не са лежали в затвора.На тези хора не им пука дали ще ги осъдят условно 10 пъти-за тях осъждане е само ако са лежали в затвора.Смея да твърдя,че ако се прилагат американските стандарти за налагане на строги наказания битовата престъпност ще бъде ликвидирана на 90 процента.Защото 90 процента от кражбите,грабежите и други подобни престъпления са извършени от едни и същи хора.Само че българските съдии предпочитат да налагат леки присъди.Например наказанието за кражба по чл.195 от НК/най-често срещаните кражби/ е от 1 до 10 години.Но почти винаги се налагат приъсъди близки до минимума или дори под него.За 13 години не съм чул да има оъсден по чл.195 на повече от 5 години.Така че не дай си боже ако ви оберат жилището или ограбят трябва да сте сигурни,че престъпникът в 90 процента от случаите е бил осъден за друго такова престъпление,но някой съдия е мислел като вас,че самото наказание плаши престъпника,а не тежестта му.

  18. 18 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 1074 Неутрално

    Фактите от българската съдебна система говорят категорично че цацаратурата,ВСС,следствие и т.н. са си чисти ОПГ.....

    ThePirinEagle
  19. 19 Профил на пустиняк
    пустиняк
    Рейтинг: 719 Неутрално

    Четейки поредната перфектна статия на Тони Николов си представям Цацаров, който също я чете и си мисли: "Дааа... Колко много хора са на свобода..."

    Чайка - вожд и учител на Цацаров & Гешев. Не съм ЗА пРезидента а ПРОТИВ мафията и беззаконието да управляват в България!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK