Колко дълъг ще е звездният миг на Камерън

© Stefan Wermuth, Reuters

Д-р Димитър Бечев e преподавател е в London School of Economics.

Дейвид Камерън ще помни завинаги 8 май 2015 г. Едва ли той самият и неговите съпартийци са очаквали подобен триумф на тазгодишните парламентарни избори. Допреди ден-два социологическите анкети показваха, че Консерваторите и Лейбъристите са с почти изравнени шансове да излязат на първо място в надпреварата. Още щом избирателните бюра затвориха врати обаче, стана ясно, че консерваторите печелят убедителна преднина. Оказа се, че и заветната граница от 326 парламентарни мандата, нужни за съставяне на кабинет, е преодоляна. След почти пет години коалиционно съжителство с Либералдемократите на Ник Клег, еднопартийното управление е вече факт.

Убедителната победа на Камерън нямаше да е възможна без възхоха на Шотландската национална партия (ШНП). Под предводителството на Никола Стърджън, "кралицата на Шотландия", както я нарече журналистът Бен Джуда, левите националисти направиха главоломен скок от 6 на 56 места, превръщайки се в трета политическа сила на Острова. Губещи са отново лейбъристите, за които Шотландия до вчера беше резервоар на подкрепа (спомняте си, сигурно, за Гордън Браун). Поражението коства мястото в Уестминстър на един от най-високопоставените лейбъристи Дъглас Александър, министър на външните работи в сянка. ШНП детронира от третото място в британската политика Либералдемократите, които изгубиха 46 от общо 54 позиции в Камарата на общините (от които 10 в Шотландия).

Както се очакваше

мажоритарната система изигра лоша шега и на радикалния евроскептик

Найджъл Фарадж и неговата "Партия за независимостта на Обединеното кралство" (UKIP). Въпреки че увеличи подкрепата си сумарно с 9.6% в сравнение на изборите през 2010 г., UKIP надделя само в един едномандатен район. Фарадж подаде оставка – както направиха и лидерите на лейбъристите и либералдемократите Ед Милибанд и Ник Клег.

Успехът на Камерън е закономерен. Избирателите в Англия така и не припознаха Милибанд за лидер, нито пък одобриха левия завой, който предлагаше "Червеният Ед" и предложенията за повишаване на данъчното бреме. Ляво настроените шотландци, които мразят Торите от дън душа, пък предпочетоха радикалните послания на ШНП. Парадоксално, Ник Клег стана жертва на успеха на своята партия през 2010 г., когато тя се оказа в ролята на незибежен коалиционен партньор на Камерън и компания. Либералите консумираха негативите от участието си в управлението, като много от техните традиционни избиратели им обърнаха гръб.

В крайна сметка критична маса сред британските граждани – малко над 30% - се съгласи с разказа на Торите, че мерките за финансово оздравяване и преодоляване на дефицита са дали плод и икономиката навлиза в период на растеж. Въпреки данните, които показват, че повишаващата се заетост далеч не е съживила доходите от нивата им преди срива от 2008 г.

Старият-нов премиер е изправен пред сериозни предизвикателства. Буквално от днес

започва да тиктака часовникът, отмерващ времето до референдума дали Великобритания да остане в ЕС

който трябва да се проведе до 2017 г. Камерън обеща на своите избиратели да извоюва отстъпки от другите страни-членки на ЕС, въз основа на които да води кампания в полза на членството. Това никак не е лесно. Ако евентуалните отстъпки са чисто козметични, евроскептиците ще скочат на нож и ще направят изхода от плебисцита непредсказуем. Да не забравяме, че въпреки общия си неуспех UKIP излезе на второ място в 118 избирателни района. Огромен брой редови Тори също питаят неприязън към Европа.

Камерън ще се окаже в деликатното положение да води кампания срещу собствената си партия, което може да му струва политическата кариера. Ако пък британският премиер отиде в Брюксел с максималистични искания – например цялостно предоговаряне на свободата на движение на хора в рамките на ЕС – той рискува да получи директен отказ от Германия, Франция и останалите влиятелни страни-членки.

Бъдещето на Великобритания в ЕС е неразривно свързано с Шотландския въпрос

Евентуалният развод между Лондон и Брюксел със сигурност ще наклони везните в полза на разтрогване на съюза между Англия и Шотландия, сключен в далечната 1707 г. На север има твърд проевропейски консенсус и ШНП не прави изключение. Ако през 2017 г. британските гласоподаватели кажат "не" на Европа, не е изключен и втори референдум за независимост в Шотландия. Дори и да не се стигне дотам, при всички положения Камерън и неговият кабинет ще трябва да изпълнят обещанията си за максимална степен на деволюция, така че шотландските националисти ще могат да се поздравят с нещо като своя собствена държава. Добре дошли в Разединеното кралство.

Какво означава всичко това за България?

Дори и при сценарий излизане от ЕС, Лондон едва ли ще успее да постави бариера на свободното движение на хора. Показателен е примерът на страни като Норвегия или Исландия, които се радват на достъп до Единния пазар на ЕС благодарение на членството си в т.нар. Европейско икономическо пространство и по тази причина са длъжни да държат отворени трудовите си пазари към граждани на ЕС. Максимумът, на който Камерън може да се надява е допълнително ограничаване на достъпа до социални фондове. Това едва ли ще разубеди решилите да търсят препитание на Острова.

Загубата по-скоро ще е за всички нас като европейци. Без Великобритания ЕС ще се изгуби тежест в световната политика, ще се провинциализира. Самите британци ще изгубят също. Бизнесът в Обединеното кралство отдавна е изчислил сериозните загуби от прекратяването на членството. Откъсването на Шотландия също няма да донесе нищо добро.

Дейвид Камерън се радва на своя звезден миг, но най-вероятно съзнава каква огромна отговорност лежи на неговите плещи и как електоралният триумф може бързо да бъде последван от унижение и провал.