Особености на българското македонстване

© Reuters

След месеци и години липса на какъвто и да е интерес, Македония изневиделица изскочи отново на преден план в българското публично пространство. Освен дежурните македоноведи с картонче от Държавна сигурност като Божидар Димитров, за насилието в град Кума̀ново (известен из родните телевизионни студия като "Ку’маново) се изказа къде-що имаше коментатор.

Пишман геополитици видяха в Македония
пресечна точка на глобални задкулисни интереси и митични газови трасета

Не остана длъжен и политическият връх. Ето вчера например премиерът Бойко Борисов ни увери, че армията и спецчастите били готови за действие, ако ситуацията оттатък Осогово се влошала. След заседанието на съвета за сигурност при МС пък министър Румяна Бъчварова посочи, че вече е разработен план за действие, с който да овладеем надигащата се бежанска вълна. От неблагодарен малък брат, който краде къс по къс нашата вековна история, Република Македония се превърна в рамките на ден-два в главна заплаха за националната ни сигурност. Но не се притеснявайте. Както за пореден път ни съобщи Божидар Димитров, изкуствената държава край Вардарот скоро ще се разпадне, а една част най-вероятно ще се присъедини към България.

Може би е обяснимо защо в София се събудихме, едва като при комшиите почнаха да отекват изстрели и да гинат хора. Че в Скопие от месеци се вихри огромен политически скандал, че студенти и средношколци демонстрират по улиците и окупират факултети, а лидерът на главната опозиционна партия е обвиняем по дело за държавен преврат са въпроси, които нас в България не ни интересуват особено живо. Те са си вътрешномакедонска работа, да се оправят както си знаят. Виж ако са намесени отношенията между македонци и албанци, тогава е съвсем редно и ние да си кажем тежката дума. А това дали разказите за бежанци и за някаква нестабилност, която прелива към България, имат някаква реална почва не е толкова съществено. Чакам с интерес отговор на въпроса колко македонски граждани потърсиха убежище на българска територия през лятото на 2001 г., когато в западната ни съседка наистина се разрази въоръжен конфликт. И също така някакви данни колко от притежателите на български паспорти в Македония отдавна са потърсили светлото бъдеще в Германия, Северна Италия и т.н.

Всъщност има една много важна причина защо у нас предпочитат да се фокусират върху междуетническите отношения при съседите. Управляващите показват, че отговорно бдят над националната сигурност. Националистите показно натриват носа на скопските крадци на минало. Лютви Местан размахва пръст и ни напомня гръмко за достойнствата на "българския етнически модел".

Рядко обаче ще чуете нещо смислено
защо Македония е в криза

Как една партия се окопа във властта, хвана здраво юздите на държавния сектор, раздаде бизнес на братовчеди, създаде си послушни медии и смачка несъгласните като оръдия на потайни чужди интереси. Записите на телефонни разговори показват фрапиращ цинизъм. Как например екс-шефът на контраразузнаването Миялков, иначе братовчед на Никола Груевски, урежда съдийски назначения, как се урежда ченгеджийска разправа с опозиционери и техните семейства и т.н.

Но защо да навлизаме в подобни теми? Такива неща в България, разбира се, няма. Ние сме страна-членка на Европейския съюз, при нас върховенството на правото е гарантирано, братовчеди не печелят държавни поръчки, медиите са напълно прозрачни и не следват опорните точки, спуснати им от властта. Службите се грижат само и единствено за сигурността на гражданите и не се занимават с мръсни поръчки. Когато нашите политици декларират, че следват европейските демократични правила, те са искрени. Не като Груевски, който пее една песен в Брюксел, а съвсем друга на роден терен. Де да можеше македонският премиер да се вслуша в съвета на българския си колега и да подаде оставка овреме, доказвайки колко са му мили гласът народен и принципите на демокрацията!

Въпреки думите на Местан,
в Македония българският модел е пуснал дълбоки корени
и се е развил до съвършенство

Като гледаме комшиите най-много да видим самите себе си. С тази разлика, че у нас като че ли думата на Брюксел тежи повече и възпира естествените импулси на политическите елити. И че партийната система и мащабите на страната по една или друга причина не позволяват свръхконцентрацията на власт буквално в ръцете на една фамилия като в Македония. При нас фамилиите са повече.

Това обаче са дребни кахъри. Важното е да няма бежанска вълна и да не внесем нестабилност от Македония.