Тайните истории на едно непокорно чекмедже

Тайните истории на едно непокорно чекмедже

© Архив на Златка Чолакова



Навечерието на новата 2000 година: "Кореком" е затворил;Тодор Живков е избягал; Комунизмът рухва; Високо във властта цари паника къде да се скрият доларите. Един от високопоставените комунисти - другарят Траков чува по радиото, че цар Симеон се връща от Мадрид, дори вече е пристигнал.


На летището са кацнали американски хеликоптери. Американският президент Никсън поздравява гостите си - български политици от всички поколения.


Случи се, но не съвсем така. Описанието на картината е някак познато, макар детайлите в нея да са поразместени. Дали неточностите не се дължат на недобра памет за събитията?




Тази картина обаче не е спомен. Тя носи датата: "10 декември 1972 година, конгрес на културата." И името на американския президент не е сгрешено. Тя наистина е от времето на Ричард Никсън, не на Бил Клинтън или Джордж Буш.


Смайващо прозрение за бъдещето? Но кой у нас в края на 1972 г. дръзваше да си представя падането на комунизма, връщането на цар Симеон от Мадрид, бягство на Тодор Живков, паника сред властта? Кой пък смееше да превърне тези видения в текст, в сатирична сцена, да я напише на машина и да я подпише с името си?


В края на тази сценка съпругата на комунистическия функционер с името Траков, бивш партизанин, се сеща къде може да скрие част от доларите. Тя предлага да отидат при позната учителка - "грозна стара мома", много честна", "ама не я уволнихме, като дойдохме от горите". Така авторката всъщност представя себе си в сатиричната си пиеса, посветена на българската политическа съдба и озаглавена "Републиканци по убеждения, но…миш-маш" от поредицата "Внуците на Бай Ганя"). В нея тя не само провижда падането на комунизма, спекулациите с доларите, връщането на царя. Преди повече от 40 години тя се забавлява от опасната игра на въображението си с това немислимо бъдеще, в което комунистическите управници са уплашени и смешни нищожества. В този невероятен свят тя вижда Тодор Живков и хората около него като алчни страхливци, изпаднали в паника за парите си. Но наред с това тя представя и цар Симеон като властолюбец и двуличник, научен от баща си на демагогия. Авторката прозира и бързото пребоядисване на комунистическия елит в новите условия: "Ей сега отивам. Ще трябва и ние да се вредим, на новата власт да се докараме. Аз колко пъти съм ти казвал - дръж и другата врата, псувай колкото можеш тия мръсници, комунистите" - казва другарят Траков.


Това е писателката Златка Чолакова (1899-1985 ), днес - тридесет години след смъртта й - почти забравена. Напълно непознати са многобройните й произведения на изцяло забранените по онова време теми - жертвите на колективизацията, Народния съд, невъзможността да се пътува.


Те никога не са публикувани. Те остават в едно - от може би многобройните скрити писателски чекмеджета, неизвестни за читателите.


Едно непокорно писателско чекмедже:


"Да се издаде след смъртта ми"


- пише авторката върху заглавната страница на пътеписа си за впечатленията си от световното изложение в Брюксел през 1958 г.


Писателката при пътуване в Индия през 1974 г.

© Архив на Златка Чолакова

Писателката при пътуване в Индия през 1974 г.


Златка Чолакова е родена в 1899 година в с. Марковча (днес Марково), Шуменско, където родителите й са учители. Като малко момиче тя позира за образа на св. Злата Мъгленска в църквата "Св. Александър Невски". Баща й Добри Чолаков - виден, учител, общественик и автор на учебници, е основател на списанието за деца "Детски свят", в което сътрудничат известни писатели и художници. Майката също е учителка. В университета Златка Чолакова получава насърчение в литературните си опити от професорите си Боян Пенев и Александър Балабанов, заедно с това публикува и разказчета и преводи в "Детски свят" под псевдонима Горана Горнева. Проф. Александър Балабанов пише предговори и към първите й пътеписи. С негово насърчение е издадена и първата й историческа книга - " Бачо Киро".



В книгите на Златка Чолакова от тридесетте и началото на четиридесетте години се отразява образът й като авторка, съвременна жена, отворена към света. Ориентът и Западът привличат пътешественичките от това поколение. Тя е любопитна да види и почувства Изтока, Египет, Палестина, Турция. Красотата и образите на Изтока я съпровождат в пътуванията й на Запад. Затова небостъргачите в Ню Йорк в книгата й за Америка се извисяват като гора от минарета. Това успоредяване на минаретата и небостъргачите съответства на умението да намери специфичен за нейните представи ред между Изтока и Запада. Той идва да изрази радостта й да може отново и отново да пътува надалеч, винаги с мисълта за завръщането.

След университета Златка Чолакова работи дълги години като учителка (1924 - 1947) за кратко време в Радомир, а след това в София, като допълнително са занимава с преводи. Истинската й страст са пътешествията, вдъхновени от жаждата "да види света". Пътеписите й за Египет и Палестина "Приказни страни" (1933), за Америка: "Америка" (1937), "При маджари и немци" и други, публикувани във втората половина на тридесетте години й създават известност, а повестта й "Песента на фиорда", в която действието се развива в Норвегия, й носи вече и литературна слава и награди. Тя израства сред социално критичните писатели - приятели на баща й, повечето привърженици на Радикалдемократическата партия или социалдемократи. Самата тя симпатизира на земеделците, по-късно подкрепя лявото им крило.


След девети септември 1944 г. Златка Чолакова като много други писатели се опитва да нагоди творчеството си към реториката на новата власт. Положението й в писателските среди е несигурно. Тя е лява писателка, през 1940 г. посещава СССР, като изразява симпатиите си в книга, която бързо претърпява две издания след 9 септември. От друга страна обаче, нейна книга за Македония е в списъците със забранена литература. Златка Чолакова участва в създаването на новия писателски съюз, но след разцеплението на ОФ политическите й симпатии следват напусналите ОФ. Въпреки това тя усилено усвоява езика на пропагандата, на социалистическото строителство и като много други творци тя непрекъснато изпада в неискреност и двуличие. Това двуличие тя пресъздава в разказа си


"Музика от Хайдн" - сатира на опитите на Дора Габе и Елисавета Багряна
да се харесат на властта


участвайки в курс по марксизъм и история на БКП, като при това чрез хвалбите си скрито сякаш се подиграват на новата идеология:


"…Когато ни даваха отдих от десет минути, за да пушат, Дора Габе изваждаше от малката си мрежеста чанта една книга в червена подвързия, разгръщаше я и казваше на Багряна, като ровеше из страниците:
- Знаеш ли, Лиза, толкова интересна книга е тая "История на БКП", че като се зачета вечер в нея, не мога да се откъсна от книгата. Просто ме увлича…
- И мене също тъй, отговори Багряна, като почна да прелиства страниците на книгата с червена подвързия "История на БКП".
На катедрата седнал, лекторът си почиваше и слушаше разговора, който се водеше до самите му нозе от неговите курсисти. Двете известни писателки продължаваха да разговарят все тъй оживено и възхитено. Дора Габе казваше:
- Знаеш ли, като чета тая книга, ми се струва, че слушам музика от Хайдн! С такава наслада я чета, както като слушам музика от Хайдн. Аз толкова обичам неговата музика!
-
Наистина много правилно и точно изразяваш приликата с тая прекрасна книга. И мен ми се струва сега, че има нещо общо в нея с музиката на Хайдн - отговори Багряна."


В ръководството на писателския съюз Златка Чолакова не се ползва с доверие. Все пак тя успява да пробие и в новите условия с повестта си "Кадрие", с темата за социалистическото преустройство на родопското село. Тази повест е широко използвана от властта в пропагандата сред мюсюлманските жени през 50-те и 60-те години, но с началото на "възродителния процес" тя вече не е удобна. Това е единственото й произведение след девети септември, което придобива известност, въпреки че Златка Чолакова непрекъснато пише и до смъртта си през 1985 г. атакува редакциите главно със своите многобройни исторически романи, пиеси, пътеписи.


Когато обаче престават да публикуват онова, което тя пише, тя


започва да пише неща, които не могат да се публикуват


Много от разказите и пиесите й са просмукани от странна смесица от страх, безсилие и бунт, която ги прави често да изглеждат недовършени, непоследователни и грапави, като оставят читателя в недоумение или изобщо се четат трудно. Подигравките често пъти са неразбираеми, шегите - несмешни - следи от писателската дързост, непокорните мисли и преживяванията да намерят път към белия лист. През последните си десетилетия Златка Чолакова се подписва под ръкописите си с псевдонима Злъч. С този псевдоним тя влага в инициалите на името си дълго трупания си гняв и недоволство.


Сред карикатурните образи, които създава, сред гротеските, които подписва с псевдонима Злъч, все пак писателката има своя герой - той е селянинът - селянинът от времето на неговата съпротива срещу ТКЗС - селянинът, чиято собственост се отнема, за да бъде сломен, да бъде натикан в "кутийките" - панелните блокове.


В разказа си "Налъмите пеят" от 1974 г. тя се възхищава на народния представител - земеделец, д-р Петко Стойков Балкански, осъден от Народния съд, който има смелостта да се опълчи на съдиите, а после гневно тътри налъмите си по цимента на Софийския затвор. Този шум от затворническите налъми, който отеква в цялата сграда, дава кураж на осъдените и заглушава виковете "Смърт, смърт! ", които проникват зад стените на затвора от уличните митинги. Той им носи надежда, помага им да запазят достойнството си.


Проблемът за унижението на достойнството на човека, смазано от властта, е една от главните теми на Златка Чолакова. Сред мощните звуци на новото време - маршове, речи, скандиране, които се носят по радиото и от високоговорителите по улици и площади, тя се вслушва в различните гласове, улавя необичайните тонове и образи, в които търси измерения на съхранената вътрешна свобода:


" …Затова ми се иска да разкажа как налъмите пееха в Софийския затвор под нозете на един политически. Казваше се Петко Стойков и беше висок цели два метра, млад, снажен, с дълга мека брада като на пророк и големи черни очи, които сякаш пущаха искри, когато ти заговори. Той беше затворен заедно с още двеста такива като него осъдени народни представители. Очакваха да се изпълни присъдата - смърт или до живот, без всякаква надежда да излязат на свобода.


Присъдата не беше още прочетена. Всеки ден водеха по някого в Народния съд за следствието, на разпит, като свидетели или като обвиняеми. Ала когато се върнеха в затвора, надяваха налъмите и вървяха тихо, кротко, докато налъмите леко потропваха по цимента. Само Петко Стойков силно триеше нозете си о цимента. Разнасяше по килиите и дори по целия затвор силен, рязък, оглушителен звук. Налъмите му "пееха", като се триеха по цимента. Ала тука, за затворените в тишината на килиите, тоя рязък звук, тая песен на налъмите беше едно дори истинско облекчение. То дори стана любимата песен на затворниците."


И накрая:


"Наистина ли пееха налъмите на затворените преди 30 години зад дебелите зидове на Централния затвор? То не беше песен, а рязък, неприятен звук, който за осъдените, очакващи сетния си час, беше песента на затворническите налъми…"


Д-р Петко Балкански е герой на Златка Чолакова и в други нейни произведения. В негово лице тя разпознава онзи земеделски водач, който да поведе хората, да брани интересите на земеделците. Но все пак е критична и към него и повече вярва в самите селяни, в тяхната способност да защитят независимостта и собствеността си, да надхитрят властта, да оцелеят, като й се надсмиват.


В този смисъл тя е пряка продължителка на писателя Трифон Кунев, един от най-гневните опозиционни критици на посегателствата срещу свободата от страна на правителството на Отечествения фронт. Минали са много години от неговите фейлетони от 1946 г. "Ситни, дребни като камилчета", но за Златка Чолакова все още не заглъхва гласът на Трифон-Куневия селски философ Вуче от Големо Буче - "Великият Чичо" - българският селянин.


Цикълът й политически сатири "Внуците на Бай Ганьо" е своеобразно продължение на фейлетоните на Трифон Кунев с подобни заглавия ("Внукът на Бай Ганьо тържествува", "Челядта на Бай Ганя Балкански") . И нейните селяни говорят на шопски, наричат властта "команизите" както във фейлетоните на Трифон Кунев, и те са неговите "здрави българяги".


Зад натрапчивия глас на пропагандата по радиото
Златка Чолакова чува селските шеги и одумки


опозиционните песнички, които се тананикат по селските кръчми и дразнят местните власти.


Картините от "Републиканци по убеждения, но…миш-маш", писани през 70-те години наистина представят "миш-маш" от отделни моменти от историята - така, както ги коментира и помни устната селска памет. Тази памет запечатва низ от знаменателни тъжни и весели мигове от българската история в една причудлива поредица от сцени, в която хронологията е нарушена, а синхронът разместен. Златка Чолакова събира герои от различни времена и ги вкарва в невъзможен в реалното историческо време диалог. Историческите герои заживяват в пространството на селските разкази: Второ действие започва с мавзолея на Георги Димитров и завършва с отлитането на Г. М. Димитров за Америка: опозиционният земеделски водач заминава с хеликоптер за Америка и маха отгоре на селяните с ръка, като им хвърля пари от небето и им обещава отново да дойде; завърналият се от Съветския съюз Георги Димитров сипе обещания от екрана, селяните са притиснати да влязат в ТКЗС, синът на селянина Вуте - студент в София, тръгва да работи в Кремиковци и да изпрати баща си "в кутийката" на панелния блок. Селяните тананикат "Триста зяпат, трима лапат" и тайно слушат забранените радиостанции. Междувременно цар Симеон е навършил пълнолетие и обявява от Мадрид: "Абдикация аз нямам! Моите права са запазени по силата на международното право за престола! Тоя престол аз ще получа, когато вие, драги мои поданици, се осъзнаете и почувствате истинска нужда от свободата!" Как ще стане това, пита го синът му, с оръжие ли? Не оръжие, отговаря Симеон - доларът. И ето - накрая на четвърто действие властта на комунистите пада, но идва нов Диктатор: другарят Траков тръгва да работи за него: " ….все ще има нужда от такива като мене, дето си плюли на суратя! Отивам пък аз да се наредя!"


Завеса.


Това е краят на пиесата. Не много оптимистичен, но затова пък - оказа се, неочаквано близък до духа на събитията. Политическата сатира на Златка Чолакова носи белега на нейното разочарование от хората на властта в нашата нова история, от тяхната демагогия, продажност и сребролюбие. Неслучайно едно от главните действащи лица е Доларът. Обикновените хора се оказват винаги излъгани в надеждите си, на селяните им остава утехата от раздумките и шегите в кръчмата.


Тайните истории на едно непокорно чекмедже

© Архив на Златка Чолакова


Когато Златка Чолакова пише цикъла си сатири, тя е вече над 70-годишна. Останали са й малко илюзии, тя няма да дочака промените. Но тя успява да разкаже своята версия за историята, да напипа много от невидимите струни на бъдещето, болезнените му истини. Противничка на режима, потопена в неговото лицемерие, тя сама десетилетия наред живее в двуличие по отношение на властта. Все пак за нея то е източник не на писателски облаги, а по-скоро е средство да се съхрани и запази в сянка, да не бъде закачана, да живее между "стоическата нормалност" на проф. Михаил Неделчев и служенето на режима. В най-късните си години тя отново ще бъде допусната да пътува, но пътеписите й никога няма да бъдат публикувани. Ще си остане незабележимата "стара учителка" с мизерна пенсия, но няма да се примири.


Ще продължи да пише до края на живота си. С куража на една самотна възрастна жена да се надсмее над властта, кураж, който в онова време надминава много от най-мъжествените дисиденти.


Кристина Попова и Нурие Муратова подготвят издание на произведенията на Златка Чолакова.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (31)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Колко ли такива забравени и незнайни автори имаме, дори не видели една своя публикация ...

    Честит Ден на славянската писменост!

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2275 Неутрално

    Браво на тази жена,още едно затрито дарование от комунистическата тирания.Каква гавра с комунизма са си направили Багряна и Дора Габе,сравняват"История на БКП"с музиката на Хайдн.

  4. 4 Профил на batzdravo
    batzdravo
    Рейтинг: 2578 Неутрално

    Цитат:"Ще си остане незабележимата "стара учителка" с мизерна пенсия, но няма да се примири.

    Ще продължи да пише до края на живота си. С куража на една самотна възрастна жена да се надсмее над властта, кураж, който в онова време надминава много от най-мъжествените дисиденти."

    Поклон, пред паметта и! За съжаление, и сега, мачкането на свободолюбивите и свободомислещите продължава, по правилата на "народната власт", в мафиотизираната ни държава.
    Честит празник на всички, които се чувстват българи!

  5. 5 Профил на Танас
    Танас
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Преди повече от 40 години тя се забавлява от опасната игра на въображението си с това немислимо бъдеще, в което комунистическите управници са уплашени и смешни нищожества. В този невероятен свят тя вижда Тодор Живков и хората около него като алчни страхливци, изпаднали в паника за парите си. Но наред с това тя представя и цар Симеон като властолюбец и двуличник, научен от баща си на демагогия. Авторката прозира и бързото пребоядисване на комунистическия елит в новите условия: "Ей сега отивам. Ще трябва и ние да се вредим, на новата власт да се докараме. Аз колко пъти съм ти казвал - дръж и другата врата, псувай колкото можеш тия мръсници, комунистите" - казва другарят Траков.
    ===============

    +++ Самата истина.

    Цацарoff - Оставка ! >:-)
  6. 6 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1354 Неутрално

    Вижда се разликата. Писателка с ясна ориентация в ставащото, живяла във времето преди комунистическата власт и познала какво е независимото мнение. От другата страна, хората с промито от ропаганда мислене. Ето за това има ясна представа за съвремието си и пророческа визия за бъдещето.

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  7. 7 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 630 Неутрално

    [quote#0:"Статията"]
    "Да се издаде след смъртта ми"
    - пише авторката върху заглавната страница на пътеписа си за впечатленията си от световното изложение в Брюксел през 1958 г.[/quote]

    с което се илюстрира страхът на тази визионерка, с което беше пропит целият народ по време на комунистическото мракобесие.
    Напомня на Оруел.

    Честит празник, български народе!

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  8. 8 Профил на adam1966
    adam1966
    Рейтинг: 522 Неутрално

    Триста зяпат трима лапат..без коментар !

  9. 9 Профил на aralambi
    aralambi
    Рейтинг: 967 Неутрално

    След 10 ноември видни наши "ентелектуалци" ни обясняваха, че сме овчи народ, нямало съпротива срещу комунизма, нямало писатели, писали против тогавашната власт и скрили творбите си в чекмеджето за по-добри дни... После разбрахме за горяните, научихме за Георги Марков, ето сега и тази прекрасна писателка. Колко ли още неща за тогава ще излязат, за съжаление чак сега.

  10. 10 Профил на georgi nikolov
    georgi nikolov
    Рейтинг: 598 Неутрално

    Веднага след "избухване на демокрацията" каманистите се подиграваха, че чекмеджета са празни. Т.е., всички са играли по свирката им.
    Да, ама не.
    Поклон пред Златка Чолакова!

  11. 11 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3292 Неутрално

    [quote#10:"kastor"]Веднага след "избухване на демокрацията" каманистите се подиграваха, че чекмеджета са празни. Т.е., всички са играли по свирката им.
    Да, ама не. [/quote]
    точно . лошото е че същите после почнаха да отварят чекмеджета и да вадят ....демократи . и така до днес . някой от истинските или децата им да виждаш днес в управлението . не .

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  12. 12 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1768 Неутрално

    До коментар [#9] от "aralambi":

    Е, ти си научил за Георги Марков и горяните "после", не ни слагай и нас в твоята компания сега. Или ентелектуалците.

    Иначе, тая леличка не изглежда да е била нещо особено като писателка, поне от откъсите тука, та може би затова не са се сетили да и отворят чекмеджето.

  13. 13 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2277 Неутрално

    Не бях чувала това име, Златка Чолакова.
    Много ми беше интересно да прочета за нея.
    Дали няма останали хора, нейни съвременници, да разкажат нещо повече за нея?!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  14. 14 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1062 Неутрално

    До коментар [#9] от "aralambi":
    [quote#9:"aralambi"]После разбрахме за горяните, научихме за Георги Марков[/quote]

    Някои от нас бяхме научили преди това. Явно Златка Чолакова е доста противоречива личност.

    Честит празник!

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  15. 15 Профил на Nyama Znachenie
    Nyama Znachenie
    Рейтинг: 483 Неутрално

    [quote#3:"chicago514"]още едно затрито дарование[/quote]
    интересно къде в публикуваните текстове видяхте "дарование"

    инакомислие, да

  16. 16 Профил на Missyng Mai Kittie
    Missyng Mai Kittie
    Рейтинг: 269 Неутрално

    Това е много интересно. Успяла е да предугади реакциите както на комунистическата клика, така и на царя. Може бе защото се е интересувала от неговият живот и дейност в Мадрид. Със сигуност има голяма точност в някои от описанията, но това което си мисля, че човек не трябва да натрупва такива чувства като огорчение и жлъч, просто не е редно. Хора сме и трябва да прощаваме на дугите, а и един на друг. Освен това и комунистите са хора, и царо също. Той има също свои чувства и сигурно родината му липсва по някакъв начин. Ако не го харесваме или искаме като управници, ок, може да ги критикуваме за политиката, но си мисля, че е малко по-полезно да гледаме и хубавите неща, и като изключим репресиите от началото на комунизма и глупостите от Рсботническо дело, нашите политици не са чак толкова лоши! Така че жлъч + злоба - злъч, не, по-добре да не бъдем такива. В крайна сметка кофти неща се случват и на човек му става неприятно, но да се живее с някво омерзение няма смисъл. Човек трябва да може да гледа и положителните неща, а и освен това да има надежда за бъдещето.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  17. 17 Профил на Missyng Mai Kittie
    Missyng Mai Kittie
    Рейтинг: 269 Неутрално

    Политиците ни са горе-долу ок, като изключим Дарт Вейдър (Сидерофф) и Бюрека може би, но той е прекалено смешен

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  18. 18 Профил на adolfbraunauin
    adolfbraunauin
    Рейтинг: 217 Неутрално

    старите българи,истинските!
    съвсем друга порода....
    хубав материал,даже доста,мерси!
    "новите" българи няма нито да го четат,нито ще узнаят че има такъв...

  19. 19 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2308 Неутрално

    Радой Ралин много добре го е казал. Не помня точно в кои години, но Д.Габе и Багряна доста след 9-ти писаха, най-вече за децата. Една удобна ниша. Та прочие, Ралин. На някакъв купон ги прегръща и двете и в свойски стил рецитира:тия две поетеси, на два режима метреси. Подобни приказки се чуват и от други, хората трева не пасат. Но! В уважението си към тях, бих ги оправдал. Всеки гледа да се нагоди с конюктурата. Това може да стане само в атмосфера на подобно мракобесие, което е било в България след преврата на комунистите, спазващи директивата на Моска. Навсякъде, във всичко. Колкото до културата, оправил се е тоя, който се е нагодил. И аз за пръв път я чувам тая женица. Вероятно не само тя. Спирам...

  20. 20 Профил на raytcho
    raytcho
    Рейтинг: 447 Неутрално

    До коментар [#18] от "adolfbraunauin":

    но дори и без да са чели знаят , че нямала талант...
    а бе друго си е социнтелигента с манталитет на ''селкор'' - Левчев, Исаев, Гуляшки, Кюлявков ... какви бисери са написали - село край завод, завод край ..., пушеци, комини, ватенки...

  21. 21 Профил на adolfbraunauin
    adolfbraunauin
    Рейтинг: 217 Любопитно

    [quote#16:"Missyng Mai Kittie"]Той има също свои чувства и сигурно родината му липсва по някакъв начин. [/quote]

    Въх,опряхме до...чувствата?! Кажете за осребряването на властта,за милиончетата,декарите ,горите...за роличката,която игра ,спомагайки с действие или бездействие за натрупването на мутренския,но вече отдавна легален уж ТЕХЕН капитал в България! Родината е там,където се чувстваш добре,а той добре се чувстваше и добро осребряване почувства и извърши....явно добри ще да са му чувствата към България,нали?!

  22. 22 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 930 Неутрално

    Но наред с това тя представя и цар Симеон като властолюбец и двуличник, научен от баща си на демагогия.

    Че е такъв, такъв е! Но надали е научен на това от баща си, тъй като Симеон е роден 1937, а баща му Цар Борис Трети умира през август 1943.

    Иронично е, че Тодор Живков цинично бил казал - България е гробница за талантите! Гробокопачът си е давал сметка, какво прави ....

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  23. 23 Профил на too_many
    too_many
    Рейтинг: 493 Неутрално

    До коментар [#1] от "ПАВЛА":

    бъдете обективни ако обичате ...ДОСТА СВОИ ПУБЛИКАЦИИ Е ВИДЯЛА . Спряла е да ги вижда когато се е потопила в двуличието и лицемерието на "ах звучи ми като творбите на Хайдн"....

    обичам Ви .... разбирам Ви ... искам да Ви помогна
  24. 24 Профил на too_many
    too_many
    Рейтинг: 493 Неутрално

    [quote#16:"Missyng Mai Kittie"]Освен това и комунистите са хора[/quote]
    да наречеш хора тези изчадия е подигравка с паметта на всички пострадали от тях ...

    обичам Ви .... разбирам Ви ... искам да Ви помогна
  25. 25 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 930 Любопитно

    Наистина голяма прозорливост и смелост се иска да пишеш такива неща. Но през 1972 всичко беше ясно! През 1968 година Александър Дубчек, шеф на Чехословашката Компартия поиска социализъм с човешко лице. На 22 август 1968 Варшавският договор под шефството на Червената Армия се яви в Прага и арестува Дубчек. Но Сталиновата конструкция бе счупена поне в Средна Европа. За много хора бе ясно, че комунистите няма да могат да запушат тази пробойна ... естествено никой не можеше да си представ детайлите, така както авторката ги излага! Поклон пред таланта й!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  26. 26 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 930 Весело

    До коментар [#24] от "too_many":

    ++++++++++++++++++++

    Извинявай! Случайно от вълнение ти забих минус, така ме развълнува тезата ти!

    Ама те наистина не са хора, но се налага да ги търпим. Тук един от големите противници на Иван Костов има псевдоним Тупая Объезяна... Какво да добавиш към това!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  27. 27 Профил на tak40309320
    tak40309320
    Рейтинг: 252 Неутрално

    Тази писателка има перо като на Алеко.
    Дано издадат нещо от нея. Иначе няма как да прочетем.

    има хора с много профили, има и профили които се ползват от много хора
  28. 28 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    До коментар [#23] от "too_many":
    [quote#1:"ПАВЛА"]Колко ли такива забравени и незнайни автори имаме, дори не видели една своя публикация ...[/quote]
    В коментара си не споменавам Златка Чолакова. Защото нямам предвид нея. А много подобни и неиздадени автори.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  29. 29 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1948 Неутрално

    [quote#16:"Missyng Mai Kittie"]Освен това и комунистите са хора, и царо също. [/quote]
    Тук чакам науката да се развие и произнесе - комунистите, царят и др. не са от същия животински вид като мене и подобните ми. Предполагам, че освен по раса хората се различват и по нещо друго, което прави човекът престъпник, мръсник и пр. Очаквам новата класификация на вида хомо сапиенс.

  30. 30 Профил на adenauer
    adenauer
    Рейтинг: 531 Гневно

    В България нищо не се е променило от тези години.Сменилиса се комунистите убиици с техните наследници синове и внуци.Иначе съдаржанието на власта и благините са останали същите.Затова агент Буда не иска да чуе за Моника Яковей ,жената поставила началото на борбата с корупцията в съседна Румъния.Жената посрещната от българите ,като извънземна.Докато нашия нов Тато го карикатурят от Тиквата до кратуната.А той ,като всеки тиквеник мисли ,че това не се отнася за него.Точно такива истории ,като горната трябва да стават достояние на хората,а не нагласените и напудрени измишльтини с,които са пълни нашите медии .Все едни и същи комунистически престъпници ,и доносници на ДС,които ги гледаме с деситилетия.

  31. 31 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 531 Разстроено

    Обаче "команизите" продължават да ни управляват, ето вече 70 г., а шансове за промяна не се виждат на хоризонта! Българинът е прекършен, надежда няма!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK