Тайните истории на едно непокорно чекмедже

Тайните истории на едно непокорно чекмедже

© Архив на Златка Чолакова



Навечерието на новата 2000 година: "Кореком" е затворил;Тодор Живков е избягал; Комунизмът рухва; Високо във властта цари паника къде да се скрият доларите. Един от високопоставените комунисти - другарят Траков чува по радиото, че цар Симеон се връща от Мадрид, дори вече е пристигнал.


На летището са кацнали американски хеликоптери. Американският президент Никсън поздравява гостите си - български политици от всички поколения.


Случи се, но не съвсем така. Описанието на картината е някак познато, макар детайлите в нея да са поразместени. Дали неточностите не се дължат на недобра памет за събитията?




Тази картина обаче не е спомен. Тя носи датата: "10 декември 1972 година, конгрес на културата." И името на американския президент не е сгрешено. Тя наистина е от времето на Ричард Никсън, не на Бил Клинтън или Джордж Буш.


Смайващо прозрение за бъдещето? Но кой у нас в края на 1972 г. дръзваше да си представя падането на комунизма, връщането на цар Симеон от Мадрид, бягство на Тодор Живков, паника сред властта? Кой пък смееше да превърне тези видения в текст, в сатирична сцена, да я напише на машина и да я подпише с името си?


В края на тази сценка съпругата на комунистическия функционер с името Траков, бивш партизанин, се сеща къде може да скрие част от доларите. Тя предлага да отидат при позната учителка - "грозна стара мома", много честна", "ама не я уволнихме, като дойдохме от горите". Така авторката всъщност представя себе си в сатиричната си пиеса, посветена на българската политическа съдба и озаглавена "Републиканци по убеждения, но…миш-маш" от поредицата "Внуците на Бай Ганя"). В нея тя не само провижда падането на комунизма, спекулациите с доларите, връщането на царя. Преди повече от 40 години тя се забавлява от опасната игра на въображението си с това немислимо бъдеще, в което комунистическите управници са уплашени и смешни нищожества. В този невероятен свят тя вижда Тодор Живков и хората около него като алчни страхливци, изпаднали в паника за парите си. Но наред с това тя представя и цар Симеон като властолюбец и двуличник, научен от баща си на демагогия. Авторката прозира и бързото пребоядисване на комунистическия елит в новите условия: "Ей сега отивам. Ще трябва и ние да се вредим, на новата власт да се докараме. Аз колко пъти съм ти казвал - дръж и другата врата, псувай колкото можеш тия мръсници, комунистите" - казва другарят Траков.


Това е писателката Златка Чолакова (1899-1985 ), днес - тридесет години след смъртта й - почти забравена. Напълно непознати са многобройните й произведения на изцяло забранените по онова време теми - жертвите на колективизацията, Народния съд, невъзможността да се пътува.


Те никога не са публикувани. Те остават в едно - от може би многобройните скрити писателски чекмеджета, неизвестни за читателите.


Едно непокорно писателско чекмедже:


"Да се издаде след смъртта ми"


- пише авторката върху заглавната страница на пътеписа си за впечатленията си от световното изложение в Брюксел през 1958 г.


Писателката при пътуване в Индия през 1974 г.

© Архив на Златка Чолакова

Писателката при пътуване в Индия през 1974 г.


Златка Чолакова е родена в 1899 година в с. Марковча (днес Марково), Шуменско, където родителите й са учители. Като малко момиче тя позира за образа на св. Злата Мъгленска в църквата "Св. Александър Невски". Баща й Добри Чолаков - виден, учител, общественик и автор на учебници, е основател на списанието за деца "Детски свят", в което сътрудничат известни писатели и художници. Майката също е учителка. В университета Златка Чолакова получава насърчение в литературните си опити от професорите си Боян Пенев и Александър Балабанов, заедно с това публикува и разказчета и преводи в "Детски свят" под псевдонима Горана Горнева. Проф. Александър Балабанов пише предговори и към първите й пътеписи. С негово насърчение е издадена и първата й историческа книга - " Бачо Киро".



В книгите на Златка Чолакова от тридесетте и началото на четиридесетте години се отразява образът й като авторка, съвременна жена, отворена към света. Ориентът и Западът привличат пътешественичките от това поколение. Тя е любопитна да види и почувства Изтока, Египет, Палестина, Турция. Красотата и образите на Изтока я съпровождат в пътуванията й на Запад. Затова небостъргачите в Ню Йорк в книгата й за Америка се извисяват като гора от минарета. Това успоредяване на минаретата и небостъргачите съответства на умението да намери специфичен за нейните представи ред между Изтока и Запада. Той идва да изрази радостта й да може отново и отново да пътува надалеч, винаги с мисълта за завръщането.

След университета Златка Чолакова работи дълги години като учителка (1924 - 1947) за кратко време в Радомир, а след това в София, като допълнително са занимава с преводи. Истинската й страст са пътешествията, вдъхновени от жаждата "да види света". Пътеписите й за Египет и Палестина "Приказни страни" (1933), за Америка: "Америка" (1937), "При маджари и немци" и други, публикувани във втората половина на тридесетте години й създават известност, а повестта й "Песента на фиорда", в която действието се развива в Норвегия, й носи вече и литературна слава и награди. Тя израства сред социално критичните писатели - приятели на баща й, повечето привърженици на Радикалдемократическата партия или социалдемократи. Самата тя симпатизира на земеделците, по-късно подкрепя лявото им крило.


След девети септември 1944 г. Златка Чолакова като много други писатели се опитва да нагоди творчеството си към реториката на новата власт. Положението й в писателските среди е несигурно. Тя е лява писателка, през 1940 г. посещава СССР, като изразява симпатиите си в книга, която бързо претърпява две издания след 9 септември. От друга страна обаче, нейна книга за Македония е в списъците със забранена литература. Златка Чолакова участва в създаването на новия писателски съюз, но след разцеплението на ОФ политическите й симпатии следват напусналите ОФ. Въпреки това тя усилено усвоява езика на пропагандата, на социалистическото строителство и като много други творци тя непрекъснато изпада в неискреност и двуличие. Това двуличие тя пресъздава в разказа си


"Музика от Хайдн" - сатира на опитите на Дора Габе и Елисавета Багряна
да се харесат на властта


участвайки в курс по марксизъм и история на БКП, като при това чрез хвалбите си скрито сякаш се подиграват на новата идеология:


"…Когато ни даваха отдих от десет минути, за да пушат, Дора Габе изваждаше от малката си мрежеста чанта една книга в червена подвързия, разгръщаше я и казваше на Багряна, като ровеше из страниците:
- Знаеш ли, Лиза, толкова интересна книга е тая "История на БКП", че като се зачета вечер в нея, не мога да се откъсна от книгата. Просто ме увлича…
- И мене също тъй, отговори Багряна, като почна да прелиства страниците на книгата с червена подвързия "История на БКП".
На катедрата седнал, лекторът си почиваше и слушаше разговора, който се водеше до самите му нозе от неговите курсисти. Двете известни писателки продължаваха да разговарят все тъй оживено и възхитено. Дора Габе казваше:
- Знаеш ли, като чета тая книга, ми се струва, че слушам музика от Хайдн! С такава наслада я чета, както като слушам музика от Хайдн. Аз толкова обичам неговата музика!
-
Наистина много правилно и точно изразяваш приликата с тая прекрасна книга. И мен ми се струва сега, че има нещо общо в нея с музиката на Хайдн - отговори Багряна."


В ръководството на писателския съюз Златка Чолакова не се ползва с доверие. Все пак тя успява да пробие и в новите условия с повестта си "Кадрие", с темата за социалистическото преустройство на родопското село. Тази повест е широко използвана от властта в пропагандата сред мюсюлманските жени през 50-те и 60-те години, но с началото на "възродителния процес" тя вече не е удобна. Това е единственото й произведение след девети септември, което придобива известност, въпреки че Златка Чолакова непрекъснато пише и до смъртта си през 1985 г. атакува редакциите главно със своите многобройни исторически романи, пиеси, пътеписи.


Когато обаче престават да публикуват онова, което тя пише, тя


започва да пише неща, които не могат да се публикуват


Много от разказите и пиесите й са просмукани от странна смесица от страх, безсилие и бунт, която ги прави често да изглеждат недовършени, непоследователни и грапави, като оставят читателя в недоумение или изобщо се четат трудно. Подигравките често пъти са неразбираеми, шегите - несмешни - следи от писателската дързост, непокорните мисли и преживяванията да намерят път към белия лист. През последните си десетилетия Златка Чолакова се подписва под ръкописите си с псевдонима Злъч. С този псевдоним тя влага в инициалите на името си дълго трупания си гняв и недоволство.


Сред карикатурните образи, които създава, сред гротеските, които подписва с псевдонима Злъч, все пак писателката има своя герой - той е селянинът - селянинът от времето на неговата съпротива срещу ТКЗС - селянинът, чиято собственост се отнема, за да бъде сломен, да бъде натикан в "кутийките" - панелните блокове.


В разказа си "Налъмите пеят" от 1974 г. тя се възхищава на народния представител - земеделец, д-р Петко Стойков Балкански, осъден от Народния съд, който има смелостта да се опълчи на съдиите, а после гневно тътри налъмите си по цимента на Софийския затвор. Този шум от затворническите налъми, който отеква в цялата сграда, дава кураж на осъдените и заглушава виковете "Смърт, смърт! ", които проникват зад стените на затвора от уличните митинги. Той им носи надежда, помага им да запазят достойнството си.


Проблемът за унижението на достойнството на човека, смазано от властта, е една от главните теми на Златка Чолакова. Сред мощните звуци на новото време - маршове, речи, скандиране, които се носят по радиото и от високоговорителите по улици и площади, тя се вслушва в различните гласове, улавя необичайните тонове и образи, в които търси измерения на съхранената вътрешна свобода:


" …Затова ми се иска да разкажа как налъмите пееха в Софийския затвор под нозете на един политически. Казваше се Петко Стойков и беше висок цели два метра, млад, снажен, с дълга мека брада като на пророк и големи черни очи, които сякаш пущаха искри, когато ти заговори. Той беше затворен заедно с още двеста такива като него осъдени народни представители. Очакваха да се изпълни присъдата - смърт или до живот, без всякаква надежда да излязат на свобода.


Присъдата не беше още прочетена. Всеки ден водеха по някого в Народния съд за следствието, на разпит, като свидетели или като обвиняеми. Ала когато се върнеха в затвора, надяваха налъмите и вървяха тихо, кротко, докато налъмите леко потропваха по цимента. Само Петко Стойков силно триеше нозете си о цимента. Разнасяше по килиите и дори по целия затвор силен, рязък, оглушителен звук. Налъмите му "пееха", като се триеха по цимента. Ала тука, за затворените в тишината на килиите, тоя рязък звук, тая песен на налъмите беше едно дори истинско облекчение. То дори стана любимата песен на затворниците."


И накрая:


"Наистина ли пееха налъмите на затворените преди 30 години зад дебелите зидове на Централния затвор? То не беше песен, а рязък, неприятен звук, който за осъдените, очакващи сетния си час, беше песента на затворническите налъми…"


Д-р Петко Балкански е герой на Златка Чолакова и в други нейни произведения. В негово лице тя разпознава онзи земеделски водач, който да поведе хората, да брани интересите на земеделците. Но все пак е критична и към него и повече вярва в самите селяни, в тяхната способност да защитят независимостта и собствеността си, да надхитрят властта, да оцелеят, като й се надсмиват.


В този смисъл тя е пряка продължителка на писателя Трифон Кунев, един от най-гневните опозиционни критици на посегателствата срещу свободата от страна на правителството на Отечествения фронт. Минали са много години от неговите фейлетони от 1946 г. "Ситни, дребни като камилчета", но за Златка Чолакова все още не заглъхва гласът на Трифон-Куневия селски философ Вуче от Големо Буче - "Великият Чичо" - българският селянин.


Цикълът й политически сатири "Внуците на Бай Ганьо" е своеобразно продължение на фейлетоните на Трифон Кунев с подобни заглавия ("Внукът на Бай Ганьо тържествува", "Челядта на Бай Ганя Балкански") . И нейните селяни говорят на шопски, наричат властта "команизите" както във фейлетоните на Трифон Кунев, и те са неговите "здрави българяги".


Зад натрапчивия глас на пропагандата по радиото
Златка Чолакова чува селските шеги и одумки


опозиционните песнички, които се тананикат по селските кръчми и дразнят местните власти.


Картините от "Републиканци по убеждения, но…миш-маш", писани през 70-те години наистина представят "миш-маш" от отделни моменти от историята - така, както ги коментира и помни устната селска памет. Тази памет запечатва низ от знаменателни тъжни и весели мигове от българската история в една причудлива поредица от сцени, в която хронологията е нарушена, а синхронът разместен. Златка Чолакова събира герои от различни времена и ги вкарва в невъзможен в реалното историческо време диалог. Историческите герои заживяват в пространството на селските разкази: Второ действие започва с мавзолея на Георги Димитров и завършва с отлитането на Г. М. Димитров за Америка: опозиционният земеделски водач заминава с хеликоптер за Америка и маха отгоре на селяните с ръка, като им хвърля пари от небето и им обещава отново да дойде; завърналият се от Съветския съюз Георги Димитров сипе обещания от екрана, селяните са притиснати да влязат в ТКЗС, синът на селянина Вуте - студент в София, тръгва да работи в Кремиковци и да изпрати баща си "в кутийката" на панелния блок. Селяните тананикат "Триста зяпат, трима лапат" и тайно слушат забранените радиостанции. Междувременно цар Симеон е навършил пълнолетие и обявява от Мадрид: "Абдикация аз нямам! Моите права са запазени по силата на международното право за престола! Тоя престол аз ще получа, когато вие, драги мои поданици, се осъзнаете и почувствате истинска нужда от свободата!" Как ще стане това, пита го синът му, с оръжие ли? Не оръжие, отговаря Симеон - доларът. И ето - накрая на четвърто действие властта на комунистите пада, но идва нов Диктатор: другарят Траков тръгва да работи за него: " ….все ще има нужда от такива като мене, дето си плюли на суратя! Отивам пък аз да се наредя!"


Завеса.


Това е краят на пиесата. Не много оптимистичен, но затова пък - оказа се, неочаквано близък до духа на събитията. Политическата сатира на Златка Чолакова носи белега на нейното разочарование от хората на властта в нашата нова история, от тяхната демагогия, продажност и сребролюбие. Неслучайно едно от главните действащи лица е Доларът. Обикновените хора се оказват винаги излъгани в надеждите си, на селяните им остава утехата от раздумките и шегите в кръчмата.


Тайните истории на едно непокорно чекмедже

© Архив на Златка Чолакова


Когато Златка Чолакова пише цикъла си сатири, тя е вече над 70-годишна. Останали са й малко илюзии, тя няма да дочака промените. Но тя успява да разкаже своята версия за историята, да напипа много от невидимите струни на бъдещето, болезнените му истини. Противничка на режима, потопена в неговото лицемерие, тя сама десетилетия наред живее в двуличие по отношение на властта. Все пак за нея то е източник не на писателски облаги, а по-скоро е средство да се съхрани и запази в сянка, да не бъде закачана, да живее между "стоическата нормалност" на проф. Михаил Неделчев и служенето на режима. В най-късните си години тя отново ще бъде допусната да пътува, но пътеписите й никога няма да бъдат публикувани. Ще си остане незабележимата "стара учителка" с мизерна пенсия, но няма да се примири.


Ще продължи да пише до края на живота си. С куража на една самотна възрастна жена да се надсмее над властта, кураж, който в онова време надминава много от най-мъжествените дисиденти.


Кристина Попова и Нурие Муратова подготвят издание на произведенията на Златка Чолакова.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK