Симптоматично: само 7 проекта за конкурса за Борисовата градина

От проекта на "Стефан Добрев архитектура и дизайн"

От проекта на "Стефан Добрев архитектура и дизайн"



Мнението на арх. Виктор Чолаков е поместено в блога "Архитектура"
 

През март тази година беше обявен конкурс за устройствена концепция за подробен устройствен план на Борисовата градина. Резултатът от него са общо седем предадени проекта (които могат да бъдат разгледани тук).


Имайки предвид, че конкурсът е от отворен, а не от ограничен тип, този малък брой проекти е силно притеснителен, дори симптоматичен. Борисовата градина е парк с градско значение и е от първостепенна важност за столицата. Това налага развитието му да бъде обвързано задължително с широк обществен дебат и провеждане на прозрачен конкурс, в който да може да се избира не между изпълнители, а между проекти.


Вместо това обаче, се случва точно обратното. Последователността в тази процедура е изначално сбъркана: първо се избира изпълнител за целия проект на база конкурс за концепция, след което се пита обществото какво иска и накрая концепцията се променя из основи според зависи. По този начин




конкурсното начало се обезсмисля; посланията, които се отправят
и към архитектите, и към гражданите са най-малкото объркващи


Некоректно е първопремираният проект да бъде подменяем, тъй като по този начин се дискриминират всички останали участници в конкурса; конкурсът губи изобщо своята същност, тъй като всеки един от предадените проекти може да бъде променен/подменен. Също така не е коректно гражданите да бъдат питани какво искат чак след като има готов проект (и избран изпълнител!), нито пък е правилно да се бяга от общественото обсъждане и да бъдат принуждавани хората, които искат да си кажат мнението, да го внасят писмено в общината.


Щом има заявка за уважение на общественото мнение до такава степен, че да бъде променян избраният проект до степен, в която да се приеме от хората, то правилната посока е първо обществено обсъждане, после съставяне на ясно и конкретно задание и чак най-накрая - конкурс, който да излъчи победител, отговарящ в най-голяма степен на очакванията и чийто проект подлежи само на корекции, но не и на цялостна подмяна.


Има ли възможност за подмяна на проекта, това означава само едно:
конкурсът е направен с цел избор на изпълнител по неясни критерии


на когото впоследствие да бъде възложено проектирането, независимо дали то ще има нещо общо с конкурсния проект или не. Заобикаля се дори елементарната процедура на Закона за обществените поръчки за избор по критерии "цена-срок" или "икономически най-изгодна оферта".


Ето затова има само седем проекта. Архитектите просто вече не виждат смисъл от участие в местни конкурси. Както най-вероятно и гражданите няма да видят смисъл от внасяне на писмени мнения в общината. За съжаление, това не е от полза за никого. Нито за архитектите, а още по-малко пък за будната столична общественост.


Симптоматично: само 7 проекта за конкурса за Борисовата градина

Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK