Русия поживя 20 години в свобода, но пак не й се получи

Русия поживя 20 години в свобода, но пак не й се получи

© Reuters



В петък Русия отбеляза 25 години от декларацията за независимост на Руската федеративна съветска република (РСФСР), с която се прави опит за преформулиране на отношенията в СССР и между федералните субекти в най-голямата страна от съюза.


Това не успява да спре процеса на разпад на държавата, след година е направен опит за преврат от консервативни комунисти, довел до изчезването на СССР в края на 1991г. Следват още няколко драматични години на вътрешна конфронтация, стигаща до разстрелването на парламента в Москва от танкове, изпратени от президента Борис Елцин, както и злочестата за руската армия Първа война в Чечения. Така ситуацията относително се стабилизира през 1995г.


Според руския философ и поет Михаил Велер изтеклите от тогава 20 години приключват сега с нов култ към личността и край на експеримента на Русия с демокрацията.




Предлагаме ви коментара му "20 години свобода" за "Ехото на Москва":


Новите поколения вече не знаят вица от времето на Никита Хрушчов: "Какво е това култпросвет?" (съкращение между "култура" и "просвета" - бел.ред.) "Това е процепът между два култа към личността". (на руски "просвет" означава още цепнатина – бел.ред.)


Процепът беше широк. Има какво да си спомняме. Свободата започна в 1990 година и - с известни уговорки и крайности – продължи до 2013г. С разстрелването на парламента, с манипулираните избори, с убийствата на журналисти – но все пак в атмосферата имаше кислород за дишане. Подишахте ли? Хайде, марш зад оградата!


Не казвам, че беше епоха на всеобщо щастие. Всеки я е преживял различно. Но беше време на неубити надежди. Имаше вяра във вариантите на развитие, възможност за перспективи. Перспективата на духовност в гумени ботуши никой не си представяше.


Господ подложи на изпитание Русия с рекордните цени на петрола и газа, за да се убеди страната, че нищо не може да ѝ помогне.


Ако пет огледала подред показват изкривен образ, не трябва да се търси ново огледало, а нов образ. Или поне масажист и пластичен хирург. Басните за духовността са единствено компенсаторна самоизмама за некадърници с увредени мозъци.


В хилядолетната история на Русия не е имало свобода – нямаше и към какво да привикваме. Скандинавските завоеватели подчинили славяните и фино-угрите. След това всички се подчинили на татарите и величали хана като цар.


Само в Смутното време (1598-1613) дошъл просветен и добър цар: подобрил участта на робите, върнал болярите от заточение, намалил данъците и разширил правата на Думата, отменил всички ограничения за придвижване из страната и в чужбина – дори европейците се удивлявали на такава свобода и хуманизъм. След една година го убили, а към името му Дмитрий добавили частичката "Лъже- " - един вид, не е от нашите този.


Свободата на Февруарската революция от 1917г. се сменила половин година по-късно от Октомврийския преврат. Така че ние с вас, другари, сме дишали свободен въздух по-дълго от всички предходни поколения, взети заедно, на просторите на Родината, която с вековете е сменяла своите размери.


Политическата самоорганизация на народа се определя от националния му характер, начина му на мислене, традициите. Преди 100 години тази истина не се е подлагала на съмнение. И какво стана? Веднага, след като САЩ донесат демокрация на народи с феодална психика, държавите мигновено се разпадат и избухва гражданска война. Авторитаризмът се оказва необходимо условие за съществуването им.


Наследници на Великата Орда, ние се размечтахме за щастието на европейска демокрация. Което, предвид нагласата и характера на народа, мигновено доведе до крадлив и продажен режим в степен, която е удивителна дори за нас. Някакви си 20 години и всичко дойде по местата си. Практиката е критерий за истина. Не по думите, а по делата ни ще ни съдят.


Русия поживя 20 години в свобода, но пак не й се получи

© Reuters


Култът не идва от Кремъл. Култът е в колективно несъзнаваното.


Отделно, ние сме умни и добри хора. Индивидуалните ни качества - умствени и духовни - са нормални. Виж, колективният ни разум и колективната ни душа са друга работа. Това е въпрос на обективна социология. Системен въпрос.


Ако съберете 1000 умни в тълпа, не е задължително, че тълпата няма да се окаже тъпа. Хиляди светци, събрани заедно, могат такива да ги свършат, че истинските грешници да позеленеят от завист. Ние притежаваме редкия талант да си устройваме такава държава, че като я гледаме, се облещваме, ръмжим и стенем.


Една костенурка мъчително се катери по дърво от клон на клон, докато тупне долу. Мъчително се преобръща, изправя се на крака и за пореден път поема нагоре. Две птици я гледат от клона и едната казва на другата: Не е ли вече време да кажем на детето ни, че е осиновено?"


Съотношенията между ум и подлост, благородство и глупост, трудолюбие и наивност, мързел и нагаждачество, изведени до огромни мащаби не ни позволяват като 140-милионен народ да се впишем в справедлива демократична държава. Като отидем в друга страна, всеки от нас е способен да се адаптира към тази система. Но сами да си създаем такава, не успяваме.


Затова 20 години свобода и надежди трябва да разглеждаме като подарък от Историята. Пред нас стоят временни успехи и трудности по пътя към последното падане от дървото. Колко жалко за онези, които не бяха с нас в тези хаотични и славни години - когато в мъглявото бъдеще въображението рисуваше обетования бряг.


Поне си поживяхме. Пийнахме, хапнахме, попяхме. Защото, да му се не види, пак не ни се получи.


Русия поживя 20 години в свобода, но пак не й се получи

© Reuters


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK