Що за човек е Ципрас

Що за човек е Ципрас

© Reuters



Следващите няколко дни ще са определящи за гръцкия премиер. Алексис Ципрас трябва да избере между това да спаси страната си и да продължи да се придържа към една банкрутирала идеология. Ако е достатъчно смел и умен, той може да си осигури още няколко отстъпки от кредиторите и една по-добра сделка за Гърция. Ако не – той ще завлече страната си в бездната.


Месеци наред Ципрас се опитва едновременно да язди два коня. Той иска да постигне сделка с кредиторите на Гърция, която да задържи страната в еврозоната и в същото време да увеличи публичните разходи и да спре реформи, които иначе биха направили Гърция повече конкурентоспособна.


Премиерът продължи опасната си двойна игра в реч пред парламента в началото на месеца. Той отхвърли предложенията на еврозоната и МВФ като ги нарече "ирационални", "нелогични" или "абсурдни" (зависи кой ви ги превежда от гръцки) и в същото време заяви, че Гърция е готова на компромис и е по-близо от всякога до сделка с кредиторите си.




Същият ден Атина не успя да си плати вноска от 300 милиона евро, които дължи на МВФ. Това не е фалит, тъй като Гърция прибегна до рядко използваното правило на фонда, позволяващо на длъжниците да групират в една вноска задълженията си за конкретен месец.


Новият краен срок за връщане на 1.6 млрд. евро е 30 юни и това означава, че Ципрас вече няма да може да язди едновременно два коня. Скоро той ще трябва да се споразумее с кредиторите си. Той може да подобри "абсурдното" предложение, сложено на масата, но само малко.


Първо, нека видим последиците от всеки от двата варианта.


Ако той сключи сделка, може да разцепи радикалната си лява партия СИРИЗА. Но Ципрас ми богъл да насрочи извънредни парламентарни избори, да изрита разбунтувалите се и евентуално да спечели нов мандат с увеличено мнозинство.


Макар Гърция да спечели от това и Ципрас да остане на власт, той може да се откаже от този избор, защото той би го откъснал от интелектуалните корени на крайната левица. Другари с влияние може да го обявят за предател.


От друга страна, ако няма сделка, ще последва фалит, контрол върху капиталите и вероятно излизане от еврозоната. Популярността на Ципрас може да рухне и той да бъде изхвърлен от поста си.


Възможно е самият Ципрас да не знае накъде иска да поеме. И двата варианта изглеждат лошо, което мож еби обяснява отчасти защо той толкова отчаяно опитва да се спазари за нещо по-добро.


И нещо по-добро може би наистина има, стига Гърция да приеме структурни реформи, а кредиторите отпуснат малко хватката на бюджетните съкращения и наложителните непопулярни реформи.


Казано иначе, кредиторите може да спрат да настояват за взривоопасното искане да се вдигне ДДС върху тока от 13% на 23% и да се съкратят пенсиите на хората с ниски доходи. В замяна Атина би приела останалото от офертата за корекция на ДДС и пенсионна реформа, което между другото би намалило неплащането на данъци, би вдигнало пенсионната възраст и би направило пенсионната система финансово по-устойчива.


Подобна сделка, разбира се, би оставила дупка в бюджета. Около половината от нея би могло да се запълни като се позволи на Атина да поддържа първичен бюджетен излишък от 0.6% тази година (както предлага правителството), а не 1% (както предлагат кредиторите).


Гърция ще трябва да запълни останалото чрез алтернативни мерки - съкращаване на някои разходи или вдигане на данъците за по-заможните.


Атина би могла също така да приеме други реформи от списъка на кредиторите: не само одобряваната от Ципрас идея за независима данъчна агенция и борба с корупцията, но и по-трудни за преглъщане неща като приватизация на електропреносната мрежа и подобряване работата на администрацията.


Премиерът също ще трябва да оттегли последния си план за възстановяване на колективните трудови договори и да приеме ревизия на сега съществуващият режим, както предлагат кредиторите.


Еврозоната трябва да размаха два моркова. Единият е да се ангажира, че ще облекчи дълговото бреме на Атина при договарянето в следващите месеци на трети помощен пакет, но под условие, че правителството изпълнява вече договорената сделка.


Плановете на Ципрас за облекчаване на дълга, включващи между другото и отписване от страна на държавите от еврозоната на част от дълга и замяната му с нови облигации, чиято главница никога няма да бъде платена, няма как да минат политически. Но е възможно да се удължи гратисният период и сроковете за погасяване на сегашните дългове.


Второ, ЕЦБ може да предостави ликвидност директно на гръцките банки, за да не зависят те от спешната ликвидност, отпускана от централната банка в Атина. ЕЦБ може още да започне да купува гръцки държавен дълг в програмата си за т.нар. количествено облекчение (QE), с която инжектира ликвидност в еврозоната.


Не е ясно дали Ципрас може да се договори за такъв компромис. Но принципът за повече реформи в замяна на по-малко орязване на разходи може да се окаже приемлив за някои кредитори, стига той да може убедително да представи идеите си. А за да направи това, премиерът трябва да покаже що за човек е. Това е съдбоносен момент.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK