Критичен поглед: Националната галерия като Обща художествена изложба

Критичен поглед: Националната галерия като Обща художествена изложба

© Стефан Джамбазов, Въпреки.com



"Дневник" публикува със съкращения погледа на изкуствоведа проф. Чавдар Попов към новата Национална галерия "Квадрат 500" от сайта въпреки.com. Акцентите са на редакцията.


Напоследък се вдигна доста шум около паметника на цар Самуил, разположен до църквата Света София в столицата. Между това, друго едно събитие в културния ни живот, не по-малко ако не и по-важно и значимо, което се случи съвсем неотдавна само на някакви си 200 м от статуята на българския владетел, беше подминато с почти пълно мълчание. 


…  Заинтересованият и сведущ читател ще се досети, че става дума за откриването на обновената експозиция на Националната галерия, наречена "Квадрат 500".




Фотогалерия: "Квадрат 500" >


Трябва да се признае, че реконструкцията и обновяването на Националната художествена галерия, както и откриването на новата експозиция, се оказа твърде сложно дело, още повече, че всичко това не беше предшествано или съпроводено от предварителна подготовка и от публичен, и професионален дебат.


Беше пропусната възможността, далеч преди откриването на новата експозиция, нейният проект да бъде всестранно обсъден и приет със задължителните в подобни случаи аргументирани изкуствоведски разработки (концепции, експозиционни и тематични планове и т.н.).


Концепцията за музея на акад. Светлин Русев представляваше налепени на картони картинки със снимки на творбите за отделните зали, които той представи пред журналистите

© Стефан Джамбазов, Въпреки.com

Концепцията за музея на акад. Светлин Русев представляваше налепени на картони картинки със снимки на творбите за отделните зали, които той представи пред журналистите


С тази задача можеха да бъдат натоварени, примерно, два или три екипа специалисти, които да предложат своите виждания с оглед да бъдат разгледани и впоследствие оценени на конкурсни начала, предложени и дискутирани – защо не – на конференции или на кръгли маси и т.н. За това имаше повече от достатъчно време като имаме пред вид срока, в рамките на който се проточи цялата работа.


Страната в това отношение разполага с висококвалифициран научен потенциал. У нас съществуват и функционират, както е добре известно, Институт за изследване на изкуствата към БАН, катедра "Изкуствознание" в Националната художествена академия, Департамент "История на културата" в НБУ, Национален комитет на IKOM и т.н.


Човек е в правото си да се запита, в края на краищата, защо държавата харчи пари за обучението на изкуствоведи и специалисти в областта на музейното дело, след като не желае или няма възможност, по неведоми причини, за използва техните познания? При отделянето на толкова милиони за ремонта


сигурно можеха да се намерят и няколко хиляди лева за стимулиране на експертните становища
и за тяхното достойното заплащане


Въпрос на добро желание, на воля и на организация, които, за съжаление, липсват.


След като експозицията беше открита стана ясно, че при сегашните условия Националната галерия разполага със значително по-голяма и по-разгърната площ, за да покаже своите колекции. В това отношение сградата, безусловно, има редица предимства пред бившия дворец.


Критичен поглед: Националната галерия като Обща художествена изложба

© Цветелина Белутова, Капитал


Разбира се при това положение новото пространство и днес – така, както беше и преди – отново се налага да бъде адаптирано към характера на колекциите. По-добрият вариант би бил, естествено, фондовете и принципите на селекция на творбите да определят характера и структурата на пространството (както би било, да речем, при конструирането на една изцяло нова сграда, съобразена с всички изисквания на съвременната музеология). Изграждането на изцяло нов музей си оставя все още дело на бъдещето.


Така или иначе обаче, наличните зали дават възможност за експонирането на колекциите в по-пълен вид, с включването на редица творби, малко познати или непознати не само на широката публика, но дори в някои случаи и на специалистите. Експозицията, която представлява практическата реализация на един авторски проект, повдига редица проблеми и въпроси и това е съвсем нормално. Основният сред тях е следният:


доколко по начало този авторски – а и всеки един друг авторски – проект е съвместим
с целите, задачите и облика на една национална галерия


Нека върнем лентата малко назад във времето. Както е известно, настоящият комплекс е резултат от обединяването на предишните два отделни института –  Националната художествена галерия и Националната галерия за чуждестранно изкуство. Ние така и не получихме убедителни и обосновани доводи в подкрепа на сливането на двете галерии. Възможно е да е имало някакви аргументи в тази насока, но те така и не станаха обществено достояние.


Не бихме били толкова непосредствено заинтересовани от всичко това, ако ставаше дума за частен или регионален музей. Но случаят е друг. На всичко отгоре този акт беше извършен твърде прибързано, на тъмно, без обсъждане в професионалната гилдия и без спазването на необходимите за това законови срокове. 


Сред най-стойностните неща в музея е колекцията от творби на Жорж Папазов.

© Стефан Джамбазов, Въпреки.com

Сред най-стойностните неща в музея е колекцията от творби на Жорж Папазов.


Експозицията, която е представена сега, е първа по рода си, тъй като съвместява произведения от фондовете и на двете предишни галерии. Нейното съставяне беше съпроводено с редица обективни трудности. Произнесена е само първата буква от азбуката. В бъдеще предстои още много работа, тъй като са възможни различни варианти и решения. В този смисъл бих приел определението "представителна" (нима всека една постоянна експозиция не е едновременно и представителна?) единствено като евфемистично обозначаване на "временна" експозиция. И от пръв поглед става ясно, че основното, което в случая се преследва, е естетическата визия, хармонирането на цветове, обеми, форми и мащаби едни спрямо други и по отношение на разположението на творбите в съответните зали.


Получава се една наистина атрактивна и богата художествена визия, един пъстър букет от разнообразни картини, които радват очите и носят автентична естетическа наслада. Единствено отделът, разкриващ изкуството на българското Възраждане е относително по-цялостен и се държи компактно, така да се каже, по силата на собствената си специфика.


Сливането на двете галерии обаче не предполага автоматично и сливането на експозициите им. Ето защо


най-сериозни резерви и възражения буди
съвместяването на нашите и чуждите художници


Не мога да се сетя да съм виждал нещо подобно в някоя друга национална галерия.  


Свободното съжителство на автори като Морис Дени и Феликс Волотон до Иван Бояджиев и Гошка Дацов, на Сирак Скитник до Йожен Кариер на Моис Кислинг до Карл Йорданов и т. н. и т. н. т., е нещо любопитно, но е неиздържано от изкуствоведска и музеологична гледна точка, защото не е подкрепено от съответните доводи и аргументи.


Критичен поглед: Националната галерия като Обща художествена изложба

© Юлия Лазарова


Списъкът на неочакваните съседства на най-различни автори и картини може да бъде значително удължен. Ако ставаше въпрос за изложба – да, но музеят е нещо различно. Не е ясно какво се цели с тези съпоставки. Дали това е поредният повод за пробуждане на национална гордост, че "и ний сме дали нещо на света"? Или пък идеята се свежда до това да се разкрият някакви паралелни тенденции и насоки между нашата и чужда живопис? За какво свидетелстват те? Можем само да гадаем. Възможни са и други асоциации – все едно да пуснем в игра "А" отбора на България с "Б" или "В" отбора на чужденците и смело да заявим, че "нашите" по нищо не им отстъпват, дори понякога са и по-добри от тях. Какъв смисъл има в това?


Въпросът със съпоставките и търсенето на сходства между нашите и чуждите художници, ако се превърне в изследователски проблем,следва да бъде решаван посредством временни тематични изложби,
които в специални издания формулират смисъла, значението на евентуалните стилови, жанрови или тематични общности от художествени факти и явления. По този начин типологичните паралели се разкриват на солидна научна основа и имат своите обяснителни причини.


Във всички случаи


нашата национална художествена галерия би следвало да показва единствено
националното изкуство или изкуството, създадено в България


– в това, за мен, няма никакво съмнение. В малка страна като нашата, зрителите влизат в Националната галерия за да се запознаят с историята на българското изобразително изкуство. Именно изкуството създадено в България представлява основен интерес и за чуждестранните зрители.


Критичен поглед: Националната галерия като Обща художествена изложба

© Юлия Лазарова


Дори хипотетично да приемем, че е възможно подобно съвместяване в една редица на български и чужди художници, трябва да е ясно, че за да бъде спазен последователно принципът на съжителството, той следва да бъде проведен равномерно в цялата експозиция, а това не е възможно. В такъв случай, например, Джовани Росо трябва да бъде сложен до Захари Зограф, защото и двамата са представители на Възраждането – съответно в Италия и в България.


А би ли издържало чуждестранното изкуство
на подобни съпоставки?


Както е известно, повечето от творбите от колекцията на вече бившата Националната галерия за чуждестранно изкуство от различни европейски художници, освен че отразяват вкусовете и предпочитанията на онези, които са осъществявали откупките, са обусловени и от сравнително ограничените финансови възможности на държавата, както и от специфичните особености на пазара през 70-те години на миналия век. Следователно за цялостна и пълна съпоставка по принцип не може да става дума.


Налице са и други проблеми, които очакват своето решение в бъдеще. За съжаление


настоящата експозиция не притежава ясен маршрут,
така както е във водещите световни музеи.


Тя не е структурирана нито по един от приетите в съвременната музеология признаци – хронология, жанрове, стилове, течения, направления, евентуално индивидуални представяния. Едни и същи автори се разполагат на различни места и т.н.


Кадър от зала от периода след 1944 г. по време на реденето на експозицията

© Юлия Лазарова

Кадър от зала от периода след 1944 г. по време на реденето на експозицията


При това положение трудно могат да се водят учебни и образователни занятия – а това е една от основните функции на всеки един музей. Ние сякаш по инерция се вглеждаме почти изключително във визията, която носи експозицията и забравяме за многобройните други предназначения на една подобна институция – образователна, информативна, опазване на наследството и т.н.


Новата галерия не дава отговор и на друг съществен въпрос – 


как се съотнася с експозицията на вече наличните
"Музей на социалистическото изкуство" и "Музей на съвременното изкуство"?


Получава се абсурдната ситуация за един и същ период (примерно 60-те – 80-те г. на 20 век ) в София да съществуват два национални музея! Дори да приемем, че става дума за филиали, въпросът пак остава висящ.


А каква е съдбата на декоративните или декоративно-приложните изкуства? Един много важен дял от визуално-пластичните изкуства в България се оказва напълно игнориран. Между впрочем, ако вземем пример от Париж, там съществува отделен музей на декоративните изкуства.


Съществен е и въпросът за селекцията на участващите в експозицията художници, за степента на представителност на творбите, за пропорциите между авторовите участия.


Въпросът дори не се свежда до това защо е включен "х",
а не "y", макар че и това не е без значение


И при най-идеалната експозиция (а такава по начало не съществува!) винаги ще има доволни, по-малко доволни и силно недоволни. Но рисковете и неудобствата, при един екипен подход, осъществен при това от неутрални експерти-изкуствоведи, със сигурност щяха да намалеят.


Критичен поглед: Националната галерия като Обща художествена изложба

© Цветелина Белутова, Капитал


Освен това, ако тези екипи бяха формирани своевременно и ако им беше даден ясен мандат, щяха да се сведат до минимум възможните конфликти на интереси, които сега несъмнено се налице. Всички тези, а и други въпроси няма как да не възникнат в публичното пространство, тъй като те произтичат


не от някакво абстрактно желание за омаловажаване на стореното, от капризи или от произволни субективни желания, а са резултат на безпристрастен и добронамерен изкуствоведски анализ


При все това не би следвало да бъдем максималисти и да искаме всички тези пожелания да се превърнат като с магическа пръчка в действителност. Убеден съм обаче, че в интерес на всички нас е тези въпроси да се поставят конструктивно и своевременно за да се вземат пред вид в работата, която тепърва предстои да се върши.


Въпреки сложността на идните задачи аз съм оптимист. В галерията работят много добри специалисти – изкуствоведи, реставратори и музейни куратори. Немалко от тях са сравнително млади колеги. Те са освободени от предразсъдъците, зависимостите и предубежденията на хората от моето поколение и са по-добре от нас информирани за нивото и характеристиките на съвременното изкуствознание и съвременната музеология. Ето защо можем да се надяваме на добро бъдеще.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (8)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1134 Любопитно

    "У нас съществуват и функционират, както е добре известно, Институт за изследване на изкуствата към БАН, катедра "Изкуствознание" в Националната художествена академия, Департамент "История на културата" в НБУ, Национален комитет на IKOM и т.н."

    А не са ли малко множко?
    И може би, авторът е засегнат, че е бил игнориран?

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  2. 2 Профил на Ghost
    Ghost
    Рейтинг: 1078 Любопитно

    На нас вкараха Квадрата, на тях си - милионите...

    Форумът е в будна кома...
  3. 3 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1631 Неутрално

    На мен ми звучи като глас на тези, които не обичат промени. "Всичко трябва да е така, както е навсякъде по света от край време...А и нас не пита никой.."

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  4. 4 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3214 Весело

    До коментар [#1] от "grand funk railroad":

    Множко са! На нас ни стигат Веждито и Божо -специалисти по общи въпроси.От уискито до вампирите и светещите диоди.

  5. 5 Профил на Lelja Agatha
    Lelja Agatha
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Въпреки многобройните грехове на Светлин Русев, никой не отрича, че той е най-добрият жив естет в България, дори авторът:
    "И от пръв поглед става ясно, че основното, което в случая се преследва, е естетическата визия, хармонирането на цветове, обеми, форми и мащаби едни спрямо други и по отношение на разположението на творбите в съответните зали."
    Не са много хората, които могат да наредят картините така, че те да си помагат. И това е най-ценното за публиката - естетическото задоволство, а не факти и дати - единствено достъпни за за цитираните от автора специалисти, за съжаление.

  6. 6 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1575 Неутрално

    "Тя не е структурирана нито по един от приетите в съвременната музеология признаци – хронология, жанрове, стилове, течения, направления, евентуално индивидуални представяния. Едни и същи автори се разполагат на различни места и т.н."

    Е това ме уби.
    Значи трябва да отделя много повече време и физическо усилие, за да се запозная с един автор. Ами ако искам да да видя няколко, точно определени художници?! Цял ден ще трябва да търча из галерията ли?!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  7. 7 Профил на mmiu
    mmiu
    Рейтинг: 458 Весело

    Чудесна статия. Разбира се, ако на някой не му се чете и бърза към коментарите, накратко, става въпрос за ПРЕПИРАНЕТО НА ЕДНИ ПАРИ ОТ ВЕЖДИЧКАТА И КОМПАНИЯ, вашите пари на данъкоплатец. Можете да продължавате да спите в хралупките си и да си плащате таксите.

  8. 8 Профил на mmiu
    mmiu
    Рейтинг: 458 Любопитно

    Ся като прочетох горни коментари, искам само да вметна, че всеки, повтарям, ВСЕКИ в средите знае как е крадено от тоя музей. И не само от него. Ма вие се обяснявайте колко не обичали хората промените.

    С държавните работи, особено свързани с Веждичката, ситуацията е такава: една-единствена група от мухлясали и крадливи "творци" винаги обира поръчките и хапва баничката. Не че са луди...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK