Наистина ли Гърция ще изгуби, ако каже "не" на кредиторите

Наистина ли Гърция ще изгуби, ако каже "не" на кредиторите

© Yannis Behrakis, Reuters



"Преговорите между Гърция и кредиторите ѝ достигнаха момента, в който на премиера Алексис Ципрас бе заявено, че офертата е окончателна. Как трябва да постъпи той? Редовните парламентарни избори трябва да са чак през януари 2019г. и каквото и да избере, ще има ефект през следващите 3 години, а може би и по-малко."


Това напомня от страниците на "Файненшъл таймс" Волфганг Мюншау в един от най-обсъжданите и разпространяване коментари тази седмица. Негови колеги предупредиха, че аргументите му само подхранват нагласата да бъде оставена Гърция да отпадне от еврозоната, докато мрачните последици от това бързо ще охладят приповдигнатия дух на решителност на европейците.


Ето какви аргументи излага в анализа си Мюншау:




"Първо, нека очертаем разликата между двата крайни сценария – приемане на окончателната оферта на кредиторите или напускане на еврозоната. Като приеме офертата, Ципрас ще трябва да се съгласи на т.нар. фискално адаптиране, равняващо се за 6 месеца на 1.7% от БВП.


Наистина ли Гърция ще изгуби, ако каже "не" на кредиторите

© Yannis Behrakis, Reuters


Двойно самоубийство


Колегата ми Мартин Сандбу изчисли как корекция от такъв мащаб би се отразила на гръцкия растеж. Аз включих в това цялата 4-годишна програма за реформиране, за която настояват кредиторите. На базата на допускането му как си взаимодействат двупосочно фискалната политика и БВП, стигнах до извода, че за този период Гърция ще изгуби 12.6% от своя брутен продукт, а съотношението дълг спрямо БВП ще наближи 200%. Заключението ми е, че приемането на програмата на Тройката е двойно самоубийство – за гръцката икономика и за политическата кариера на премиера.


Ще постигне ли по-добър резултат напускането на еврозоната? Да и то по три причини.


Най-важният ефект е, че Гърция ще се отърве от откачените фискални мерки. Страната ще трябва да поддържа малък първичен бюджетен излишък, за което вероятно ще е нужна еднократка фискална корекция, но нищо повече.


Гърция ще спре да обслужва всичките си задължения към институционални кредитори – МВФ, ЕЦБ и Европейския механизъм за стабилност (ESM), както и двустранните си заеми от европейски кредитори. Но тя ще обслужва всичките си частни заеми със стратегическа цел да получи след няколко години достъп до пазарите за свободно кредитиране.


Втората причина е, че ще се намали рискът. След напускане на еврозоната, вече никой няма повече да се бои от риска от деноминация. Шансът за внезапен фалит ще е силно намален, тъй като Гърция вече ще е фалирала спрямо официалните си кредитори и много ще иска да си върне доверието сред частните.


Третата причина е ефектът върху външната позиция на икономиката. За разлика от малките икономики на Северна Европа, гръцката е относително затворена. Около три четвърти от БВП се създава на вътрешния пазар. Останалата една четвърт идва от туризма, който всъщност би спечелил от девалвацията. Сумарният ефект от девалвация няма да е толкова силен, колкото при отворена икономика като Ирландия и в крайна сметка ще донесе ползи.


От изброените три последици най-важна в краткосрочен план е първата, докато втората и третата ще доминират в дългосрочен.


Наистина ли Гърция ще изгуби, ако каже "не" на кредиторите

© Yannis Behrakis, Reuters


За махмурлука и грозотата


Разбира се, в Grexit има много заложени капани, особено в краткосрочна перспектива. Внезапното въвеждане на нова валута ще бъде хаотичен процес. Може да се наложи правителството да въведе контрол над капиталите и временно да затвори границите. Тези едногодишни загуби ще са значителни, но след стихването на хаоса икономиката бързо ще започне да се възстановява.


Сравняването на тези два сценария ми напомня за думите на Уинстън Чърчил, че напиването, за разлика от грозотата, преминава. Първият сценарий е просто грозен и винаги ще си остане такъв. Вторият причинява махмурлук с последващо изтрезняване.


Така че, ако гърците са пред такъв избор, те имат рационални причини да предпочетат да напуснат еврозоната.


Това няма да е решение, взето тази седмица. Изборът е между приемането или отхвърлянето на офертата на кредиторите. Grexit е потенциална, но не и задължителна, последица от второто.


Ако Ципрас отхвърли предложението до последния срок – срещата на 18-19 юни на финансовите министри от еврозоната – той няма да може да плати дълговете през юли и август. В този момент Гърция все още ще бъде в еврозоната и ще е принудена да я напусне, единствено когато ЕЦБ спре да налива ликвидност в гръцките банки под приемливия праг. Това може да се случи, но не е сигурно, че ще стане.


Наистина ли Гърция ще изгуби, ако каже "не" на кредиторите

© Yannis Behrakis, Reuters


Загуба на 160 млрд. евро


Кредиторите от еврозоната може да решат, че в техен интерес е да преговарят за облекчаване на гръцкия дълг. Просто вижте тяхната позиция. Ако Гърция фалира по всичките си заеми от официални кредитори, само Франция и Германия ще изгубят около 160 милиарда евро. Ангела Меркел и Франсоа Оланд ще влязат в историята като най-големите финансови лузъри.


Сега кредиторите отказват да водят каквито и да е разговори за облекчаване на дълг, но може да размислят, когато Гърция видимо потегли към фалит. Ако преговарят, всички ще спечелят. Гърция ще остане в еврозоната, а фискалните мерки ще са по-приемливи за Атина, тъй като ще обслужват по-малък дълг. Кредиторите ще могат да избегнат иначе гарантирани загуби.


Изводът е, че Гърция наистина не може да изгуби, ако отхвърли офертата на кредиторите си.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK