Власт на народа или власт на закона

Лъвът пред Съдебната палата изрисуван през юли 2013 като клоун, а посланието отдолу беше "20г. цирк"

© Велислава Попова

Лъвът пред Съдебната палата изрисуван през юли 2013 като клоун, а посланието отдолу беше "20г. цирк"



Демокрацията е власт на народа. Това означава хората да избират своите управници или сами да управляват чрез референдуми, да изразяват свободно мнението си и да се информират oт свободна преса. Но нищо от това не може да съществува, ако няма власт на закона.


Там, където няма закони, цари законът на джунглата: по-силният изяжда по-слабия. Ако хората не са равни пред закона и ако законът не се спазва, изборите, както и медийната свобода, се превръщат в някакъв театър. И на практика управлява задкулисието.


В този смисъл предложеният от президента Росен Плевнелиев референдум за изборната ни система, както и предложената от правителството съдебна реформа, особено отделянето на прокуратурата от съда във ВСС, имат решаващо значение за бъдещето на нашата демокрация, за нейното функциониране – и като власт на народа, и като власт на закона.




Отлагането на реформите обаче
продължава вече четвърт век


И се опасявам,че мнозина в сегашния парламент имат за цел именно да продължат да отлагат и спират реформите. Особено тези, за които е нужна конституционна промяна.


Гьотевият Мефистофел е "от тази сила част, що зло желае, а добро създава". За съжаление (или за щастие) при простосмъртните по-често се забелязва обратното: желаем уж нещо добро (за себе си), а създаваме само зло. Това особено важи за лошите политици, за овластените некадърници, които се самоубиват от жажда да властват. Но лошото е, че те повличат и много други хора – понякога цели народи – след себе си.


Иван Кръстев е много прав, когато казва в едно интервю за "Дойче веле", че щом вестникарският пазар беше овладян от една медийна група, той на практика се срина. Унищожавайки всякаква конкуренция, прекалено алчните за власт и пари монополисти унищожават в крайна сметка целия пазар, от който зависи тяхното богатство и власт.


И тези партийни активисти,
които вече започнаха война срещу съдебната реформа,
са в крайна сметка неволни самоубийци


Защото липсата на ефективна съдебна система, липсата на доверие в съда и прокуратурата, разочарованието на хората от липсата на правов ред изкарват на политическата сцена екстремните партии и съсипват традиционните. Какво ще спечелят за себе си БСП или ДПС, ако се противопоставят на съдебната реформа? Няма ли да изгубят много повече, отколкото ще спечелят? Няма ли на практика да стимулират възхода на екстремни националистически партии и собствения си залез?


Разбира се, съдебната реформа не е някакъв философски камък, който изведнъж, по магически начин ще превърне ръждясалите от корупция институции в златни еталони. Защото институциите се правят от хора. Държавата се прави от хора.


Постоянно чуваме, че за всичко у нас е виновна системата. И враговете на реформата на системата цинично казват същото. Наскоро чух по телевизията една учителка да казва, че за всичко било виновно "обществото", а не отделните хора ... Но какво друго е "обществото", ако не съвкупността от отделни хора? И кой друг създава системата в една държава, ако не обществото, т.е. хората?


Системата – това сме ние


Различни ли сме ние, избирателите, от нашите избраници в парламента? И когато говорим за корупцията и неефективността на системата у нас, замисляме ли се дали самите ние не участваме по някакъв начин в това, което критикуваме? С подкуп на чиновник (защото нещо ни е жизнено важно, а не виждаме друг начин да го получим) или със затваряне на очите пред корупцията (защото работата и заплатата ни зависят от корумпиран началник)? Или просто от немарливост, нехайство и бездушие на работното място? Или като не гласуваме и така оставяме на власт тези, които купуват гласове?


Това е дяволски кръг. Системата е виновна за всичко, но системата е такава, каквато сами си я правим. Дори ако вярваме, че не ние, а някой друг прави системата, не можем ли сами да направим нещо, за да я променим? Нещо дребно – като пускане на бюлетина в урната или изпълнение на работните ни задължения, дори в личен бизнес, в рамките на закона? Не е вярно, че това нищо няма да промени! Ако всички го правят – всичко в държавата ще се промени.


Демокрацията е власт на закона. Но ако погледнем държавите, в които има демокрация и има власт на закона, ще видим, че всичко до много голяма степен зависи от навиците и житейските разбирания на народите на тези държави.


Но законите, както и обществата постоянно се променят. Преди два века робството е било законно. Жените не са имали право на глас до началото на миналия век. Когато спрем да се променяме, когато спрем да се реформираме, когато поискаме мигът да спре – идва Мефистофел да ни поиска сметката. Застоят не е устойчивост, а изоставане и гибел.


Законовите реформи ще направят обществото ни по-демократично, по-жизнено и по-устойчиво.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK