СИРИЗА иска гърците да подкрепят собствения й провал

Има една елегантна гръцка фраза, която обобщава момента, в който проличават заблудите и измамите: telos pia ta psemmata, "краят на лъжите". Може да сте помислили, че този момент настъпи в неделя, когато бе обявено, че банките няма да отворят на следващата сутрин. Не се случи. Няма да се случи и с опашките за бензин, или когато гръцките търговци откажат да приемат картови плащания, или дори когато започне недостигът на вносни стоки в супермаркетите, коментира кореспондентът на "Гардиън" и "Икономист" Даниъл Хоудън*.

Докато карах по улиците на Атина, гледайки притеснените опашки пред всеки банкомати, радио бюлетините бяха прекъсвани от рекламни паузи, предлагащи весели идеи за това как да изхарчите парите си през лятната ваканция. Чувствах се все едно получавам гласово съобщение от починал роднина.

Това се очакваше след европейските избори през 2014 г. Това беше моментът, когато консервативната коалиция в Гърция - която прокарваше непопулярна програма за финансова помощ, зависеща от съкращаване на разходите и реформи, продиктувани от чужди кредитори - беше победена от популистите от крайната левица. Инерцията беше подсилена от паническите действия на опетнения гръцки политически елит и непреклонността на Европейския съюз, Международния валутен фонд и Европейската централна банка.

В този момент се върнах в Атина след 10-годишно отсъствие. Живях и писах за Гърция в продължение на няколко години преди 2004 г. и прекарах последвалото десетилетие като чуждестранен кореспондент в Африка и на други места. След това се присъединих към една софтуерна компания, като се опитахме се напишем гръцката "история на успеха" в разгара на икономическата криза. Така успях да наблюдавам разрушаването на тази невероятна страна.

Крахът на корумпирания политически център на Гърция бе белязан от избирането на лявата коалиция СИРИЗА. Успехът й бе построен на лъжата, че тя може да осигури същата финансова помощ с по-малко концесии към кредиторите от предшествениците си. Сега, когато лъжата излезе наяве, СИРИЗА абдикира от отговорността за собствената си недостатъчност.

Правителството призова гражданите да гласуват с "не" на референдума.

Резултатът ще бъде провеждането на набързо измислен референдум в неделя, на който отговорът "не" заема челно място, а въпросът е написан на почти безсмислен бюрократичен език. Министър-председателят на Гърция, Алексис Ципрас, който премина в режим на пълна дезинформация, настоява гърците да отговорят с "не" без никакво обсъждане на резултатите от това решение. С други думи, гръцкото правителство провежда кампания за собствения си провал на масата на преговорите, който ще трябва да бъде одобрен от хората, които ще пострадат най-много от това решение.

Изборът, който очаква Гърция е бъдеще, като това на Португалия, една деградирала икономика в южна Европа; или на Сърбия, една горда нация, изгубена в международната пустиня, след популистките лъжи и фантазии за спасение от страна на Русия. Няма добър изход, но един от тях е неизмеримо по-лош от другите.

Сега е времето, когато мързеливaта лъжа за изключителността на Гърция, която капе като отрова в продължение на десетилетия в дисфункционалната националистическа образователна система на страната, ще намери пълната си изява. Фалитът и изолацията ще бъдат посрещнати с неразбираемо глупава гордост. Разговорите за втори ден на отказ, които навеждат спомени за годишнината от Втората световна война, когато Гърция отказва да се предаде на фашистка Италия, няма да затихнат. Макар да е лудост, най-вероятно гърците ще гласуват с "не".

Външните наблюдатели ще гледат в недоумение. За разлика от парите има изобилие от вина. Надпреварата за избягване на отговорност ще бъде мъчителна, както показа пресконференцията в понеделник на шефа на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Но този хаос ще има сравнително малко последствия за тези извън Гърция.

На сградата на Министерството на финансите се появи огромен банер, призоваващ гърците да откажат предложението на кредиторите.

Връщането на драхмата ще донесе много нещастия. Администрацията и населението, което ще обвинява външни врагове на страната за случващото се, ще трябва да се справят с девалвация на валутата, инфлация, и недостиг на храни и лекарства.

Много критици на строгите икономии, които аплодират Ципрас, носят на ревера си своето невежество за ситуацията в Гърция като почетен знак, например американския икономист Пол Кругман. Други са склонни да видят страната като авангард на обречено предизвикателство към капитализма.

Може и да се достигне момент за размисъл, макар това да ме съмнява. В тази Гърция, която обичаме и сме съучастници в създаването, няма да има край на лъжите.

*Даниъл Хоудън е кореспондент за "The Guardian", "The Economist" и"The Independent". Той живее е Атина и работи за софтуерната компания Workable.

Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.