Ципрас – дигиталният демагог

Ципрас – дигиталният демагог

© Eurokinissi, Reuters



В първите часове след обявяването на резултатите от гръцкия референдум Георги Готев, старши редактор в онлайн изданието EurActiv.com, коментира, че "поуката е, че всеки популист може да спечели състезанието с ЕС за пропагандиране на идеите си".


Броени дни преди това изданието Slate нарече гръцкия премиер "дигитален демагог", защото конфликтът му с Европа е нещо ново – една дръзка, несръчна форма на масова демокрация, протичаща с висока скорост благодарение на интернет.


Според автора Дейвид Ауербак без инструментите на световната мрежа стратегията на Гърция за преговори би била невъзможна. Той смята, че до идването на власт на СИРИЗА битката на Атина с икономическата политика никога не е била до такава степен оставена в ръцете на избирателите.




Впечатляващо е, че Алексис Ципрас успя да постигне неделния резултат, при положение че почти всички гръцки телевизии подеха кампания срещу неговата теза. Въпреки това той успя да изкара предостатъчно хора в реалния свят да отидат до урните и да гласуват с "Не", а не само да се бунтуват в интернет.


С внезапното обявяване на референдум и употребата на традиционни и нови медии Ципрас подсили престижа си на популист. Той направи нещо забележително – включи населението да вземе отношение по икономически преговори, от които разбират тесен кръг технократи, икономисти и членове на елита.


Ципрас – дигиталният демагог

© Christian Hartmann, Reuters


"Популизъм в реално време" – това е доста радикалният му ход да накара част от гърците да следят – макар и без много да разбират – икономическа политика от високо ниво. Тепърва ще разберем дали Ципрас е дързък противник на всичко или глупав нихилист, но политическият му подход, изглежда, очертава нов тип дигитална демокрация, която е едновременно революционна и плашеща.


Ципрас и СИРИЗА използват интернет, за да заобиколят медийните посредници и да стигнат до последователите си директно. Като бълва от профила си в туитър, публикува всекидневно в YouTube или качва онлайн плановете на кредиторите, премиерът агресивно създава впечатление, че не той, а гърците преговарят.


Много е писано за преувеличената роля на интернет, фейсбук и туитър в протестите в Иран, Арабската пролет, Турция и за това, че нажежените онлайн страсти почти никога не се изливат в акции "на терен". Но Гърция е малко по-различен случай.


Докато в другите страни интернет следваше и понякога раздухваше реални сблъсъци между протестиращи и властите, в Гърция конфликтът не е публичен. Става дума за асимитричен конфликт с оплетени преговори и събития по различни писти, информация за които може да се следи и споделя предимно онлайн.


В това пространство Ципрас изпраща много просто послание – ние, гърците, сме натоварените с дългове, но не можем да контролираме валутата и монетарната си политика. В известен смисъл Гърция изглежда като икономически марионетна държава, в която хората може да не схващат какво става по върховете, но виждат крайния резултат като безработица и рецесия.


Ципрас – дигиталният демагог

© Reuters


Именно тази невидима част от икономическите решения и процеси беше атакувана популистки от Ципрас и СИРИЗА с вече добре познатото говорене за унижено национално достойнство и мощни чужди интереси зад еврото. "Присъдата на народа е по-силна от волята на правителството", обича да казва премиерът.


Без интернет разпространяването с такава скорост на икономическа и политическа информация е невъзможно, но също така е важно до кого стига тя. Половината гърци не използват интернет всеки ден, но много по-активни са младите, безработни и гневни гърци, симпатизиращи на СИРИЗА. Освен това онлайн стратегията на Ципрас е насочена и към международна аудитория – да привлече последователи в левите среди и да създаде впечатление, че зад него е народът, обикновените хора. С внезапното свикване на референдума посред икономическа криза и затворени банки, както и с големия успех на него, Ципрас показва, че не става дума само за създаване на впечатление за подкрепа.


Сега голямото предизвикателство е премиерът да запази и разшири прозрачността на преговорите, кой какво предлага, с кого се среща и какво казва. Много е вероятно това да стане, защото Ципрас ще използва за натиск докрай на срещите с технократите тезата, че с тях преговаря не той, а гръцкият народ.


Всичко това звучи като триумф на пряката демокрация, но не е, защото от векове се знае за капаните на капризната публика и тиранията на мнозинството.


Дигиталният популизъм на Ципрас може светкавично да се обърне срещу него – както в Гърция, така и в Европа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK