Перфектна буря: Четири кризи може да върнат Европа десетилетия назад

Фалитът на Гърция представлява най-непосредственото изпитание пред дългогодишната идея за "още по-сплотен съюз" на европейските държави и народи.

© Reuters

Фалитът на Гърция представлява най-непосредственото изпитание пред дългогодишната идея за "още по-сплотен съюз" на европейските държави и народи.



Четири големи кризи по границите на Европа заплашват да погълнат Европейския съюз и вероятно ще върнат с десетилетия назад европейския проект.


Единството, солидарността и международната репутация на ЕС са изложени на риск заради гръцката криза, ролята на Русия в Украйна, опита на Великобритания да промени взаимоотношенията си с блока и имиграцията през Средиземноморието.


Провал при опита за адекватно овладяване на която и да е от тези ситуации би влошил останалите, увеличавайки опасностите, пред които е изправен европейският проект.




Фалитът на Гърция и рискът, наречен Grexit - изхвърлянето на страната от общата европейска валута - представляват най-непосредствените изпитания пред дългогодишната идея за "още по-сплотен съюз" на европейските държави и народи.


"Дългосрочните последици от Grexit биха повлияли на европейския проект като цяло. Това би създало прецедент и би подкопало още повече целите на ЕС", написаха Фабиан Цулеег и Янис Емануилидис в своя анализ за Центъра за европейска политика.


Гърция съставлява едва 2% от икономическия продукт на еврозоната и населението на ЕС. Въпреки това фалитът след двата спасителни пакета, заради които европейските й партньори отпуснаха заеми за над 200 млрд. евро, би нанесъл огромен удар по престижа на ЕС.


Дори преди резултатите от неделния референдум в Гърция се знаеше, че атмосферата в Брюксел е наситена с взаимни обвинения – гърците обвиняват германците, повечето от останалите обвиняват гърците, кейнсиански икономисти обвиняват манията за финансова строгост, а представители на ЕС подчертават успеха на спасителните пакети за други страни в блока.


Съдбата на Атина все още не е ясна, но тя вече показа на основателите на еврото, че са били заблудени, когато обявиха, че членството в единната европейска валута е неразрушимо.


Сега партньорите на Гърция могат да опитат да затръшнат вратата след нея и да предприемат бързи мерки за сплотяването на останалите членове. По този начин те може би ще поправят някои от първоначалните недостатъци на валутния съюз, въпреки че германската опозиция най-вероятно ще предотврати каквито и да е ходове към съвместно издаване на държавни облигации.


Следващия път, когато рецесия или скок в доходността, която кредиторите искат за държавните облигации на някоя страна член, разклати еврозоната, пазарите ще си спомнят за гръцкия прецедент.


Дестабилизиране


Освен страданието и загубата на милиарди за европейските данъкоплатци икономически колапс на Гърция ще утежни останалите три кризи в Европа и ще дестабилизира крехките Южни Балкани.


Имайки предвид вече повишеното напрежение в Източното Средиземноморие заради гражданската война в Сирия, вечния конфликт между Израел и Палестина, неуреденото разделения на Кипър и споровете за офшорни газови находища, Гърция може да се обърне за помощ към Русия. В замяна страната може да забрани следващото продължаване на санкциите на ЕС срещу Москва или дори да предложи достъп до военноморски съоръжения, някога използвани от САЩ.


Атина вече се затруднява с притока на бежанци заради конфликтите в Сирия и Ирак, които пристигат на нейните острови, търсейки най-безопасния път към процъфтяващото ядро на Европа в лицето на Германия или Швеция.


Гладните за пари гръцки власти са повече от щастливи да видят как тези бежанци да търсят убежище на други места в ЕС. Не е трудно да си представим правителство, изгонено от еврозоната, използващо имигранти, за да постави под напрежение страните от ЕС.


Бежанската криза обаче доведе до разногласие в ЕС, като Италия и други гранични държави обвиниха северните и източните си партньори в липса на солидарност заради нежеланието им да предложат финансиране или да приемат част от имигрантите. Великобритания пък отказва да приюти когото и да било.


Провалът с разрешаването на гръцката криза след пет години спорове прави ЕС слаб и разединен в очите на руския президент Владимир Путин, китайския президент Си Цзинпин и други, желаещи да увеличат държавната си мощ.


Представителите на Брюксел признават, че кризата в еврозоната е предизвикала ренационализация на взимането на решения за някои политики и е подкопала "меката сила" на европейския модел на наднационално управление, основано на самостоятелна правна система. Освен това тя е отслабила влиянието на ЕС в международните преговори за търговия и климатични промени.


По-лошото може тепърва да предстои


Желанието на Великобритания да предоговори условията на членството си и да постави резултата на референдум през 2017 г. увеличава риска ЕС да загуби втората си най-развита икономика, главен финансов център и най-голяма военна сила.


Въпреки че допитванията показват преднина от 10 пункта за привържениците на ЕС във Великобритания, както и липсата на неосъществими условия, поставени от премиера Дейвид Камерън, в Брюксел има напрежение.


Предизборните допитвания във Великобритания през май отбелязаха впечатляващ неуспех в прогнозите си. След победата си Камерън на няколко пъти беше спънат от евроскептични противници в неговата Консервативна партия.


Дълъг, мъчителен икономически срив на Гърция, независимо дали вътре или извън еврозоната, придружен от обществено напрежение и политически хаос, може да подкрепи онези, които твърдят, че британската икономика е "окована за труп".


Имайки предвид руската неприязън към Великобритания, която след студената война е приета в Москва като най-лоялния съюзник на САЩ, Путин би бил доволен от възможността британската икономика да се отдели от ЕС.


Това би отслабило тези в ЕС, които търсят решителен отговор на поведението на Русия в Украйна и Грузия, като същевременно отдели доверения партньор на Вашингтон от континенталния блок, въпреки че Великобритания ще остане член на НАТО.


Подобна развръзка би увеличила силата на Путин в преговорите с германския канцлер Ангела Меркел, чиято политика цели да помогне на Украйна да възстанови контрол върху цялата си територия.


Рем Кортевег от Центъра за европейски реформи сравнява взаимно преплетените кризи с четирите конника на Апокалипсиса от Новия завет, предвестници на Деня на Страшния съд.


"За европейските лидери ще бъде трудно да овладеят тези конници", написа в есе холандският анализатор. "Ако не може да бъде намерен европейски отговор, конниците ще продължат да сеят хаос, нестабилност и взаимни обвинения в рамките на ЕС."


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK