Когато гърците останат сами с реалността

Когато гърците останат сами с реалността

© Reuters



Управляващо мнозинство от крайно леви и националисти, които ще трябва да одобрят в парламента още по-дълбоки бюджетни съкращения и по-високи данъци. Многохилядни митинги против кредиторите и "за" оставането в еврозоната в момент, когато страната има нужда от единство. Журналистически профсъюз, налагащ дисциплинарни наказания на телевизионни водещи, защото си позволили да говорят срещу призивите на правителството. Мащабно преместване на избиратели на традиционната десница в лагера на троцкистите...


Гръцката политическа система, установена след свалянето на хунтата през 1974 г., е в колапс. Разделението в обществото расте и се чуват предупреждения, че скоро гърците няма да могат да се понасят един друг.


Предлагаме ви коментара на Мария Кацунаки от "Катимерини" с оригинално заглавие "Какво ще стане, когато светът ни обърне гръб?".




Какво ще се случи, когато си тръгнат тези около хиляда чуждестранни кореспонденти, струпали се в Атина да отразяват събитията от последните няколко дни?


Какво ще стане, когато гръцката криза вече не е сред водещите заглавия на чуждите медии, когато почти на никого няма да му пука какво се случва с гърците, независимо дали ги смятате за смели, недисциплинирани, мързеливи или заслужаващи проклетата си съдба?


Какво ще е Гърция да остане сама – без приятели и без врагове?


Сама със себе си.


С хиляди туристи и самолетни полети по-малко, с отменени културни събития, съсипан бизнес, свиващ се пазар, растяща безработица, едва кретащи банки, опустели рафтове на магазините...


Сценарият за "терор" (както правителството обича да нарича споменаването на това какво в действителност се случва) вече се реализира и сме на ръба на пропастта: с гордото си "Не!" от референдума, който уж трябваше да засили преговорната позиция на правителството, а в действителност се оказа примка около врата на Алексис Ципрас.


СИРИЗА и "Независими гърци" говорят за достойнство, докато партньорите на страната се чудят как да им имат доверие. Те искат да повярват в гръцките предложения, в усилията за реформи, в представителите на страната, в самата страна всъщност.


През последните дни публичните изявления на европейски лидери бяха балансирани внимателно между изтъкването на факта, че времето накъся и че е нужно сериозно предложение от Атина. Интересът им е да оцелеят без много загуби, но той напълно не съответства на ситуацията в Гърция. Никой не иска да се случи най-лошото, обаче...


Все по-изолирани, ние стоим на брега и гледаме как европейският кораб отплава. Някои от нас сме стъписани, други – съкрушени, трети – отчаяни, и дори има шепа щастливи.


Това ще са последните епизоди, които ще видите по чуждестранните медии. След удара на неизбежната катастрофа всички ще се върнем – по-бедни – към ритъма на всекидневието. На никого няма вече да му пука за гръцката кауза, след като партньорите ни в другите 18 държави от еврозоната заявиха неведнъж, че месеци наред се занимават с 19-ия член, а проблемът става все по-голям.


Най-лошото е, че "врагът" ни не е вътрешен. Не е правителството ни, а "чужденците". Демагогията, за която неотдавна предупреди Жан-Клод Юнкер, покълна на благодатна почва. "Чужденецът" винаги е лесна мишена, един удобен магнит за всичкия ни гняв и разочарование от провала.


Но гневът лесно може да се трансформира и да стане още по-силен, когато "чужденецът" си тръгне и ни остави сами да се оправяме с бедността, безработицата и растящият дефицит.


Няма да са ни останали нито партньори, нито лъжи.


Ще сме си останали сами.


Само ние и реалността.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK