Вазов

Вазов

© Анелия Николова



Текстът на Тони Николов е от портала "Култура"


Трудно се говори за Вазов. Не само днес, така е било за всяко следосвобожденско поколение, научило се да срича в читанките тъкмо по стиховете му. Писателят Константин Константинов свидетелства:


То значи – да разказваме въздуха, който сме дишали, първата молитва, която разбирахме ("Дай на мама, дай на тати/здраве, сила и живот/мир, любов на всички братя/и добро на наш народ"), детските игри на черешово топче и на Боримечката – всичко, което стъпка по стъпка ни въвеждаше в онова удивително нещо, наречено живот… Тук образът веднага се слива с нашата младост и човек се усеща стеснен. Все едно че разказва себе си. 




В наши дни Георги Господинов го нарече "утехата Вазов", доколкото "има писатели, които измислят личните спомени на един народ. Толкова неговите думи са станали част от нас, че понякога можем да разкажем като лично преживяване онова, което, оказва се, сме прочели в книгите му."


Лесно е да се каже, че Вазов е за българите онова, което е Юго за французите, Гьоте за немците, Пушкин за руснаците или Мицкевич за поляците. Трудно е обаче да го осъзнаем, да го възприемем като факт. Нека си представим българската словесност без романтичния патос на Вазов, даже без наивизма му, без поройния блясък и неправилностите на неговите изразни средства, дето все бучат, тътнат, ехтят, фъркат, огласят гори и планини, ала носят в себе си пробуждането на един народ.


Историческата реалност е винаги продукт на колективното въображение, запечатало се в "национален разказ". Друг е въпросът харесваме ли своя национален разказ, как се побираме в мащабите му, където "в духа на времето" всяко нещо е имало съответното си място.


Ами ако днес не харесваме себе си, нито националния си разказ,
с неговите крушения и развала, как тогава да харесваме Вазов?


Нали именно той, далеч преди да се формира историографията ни, е събирателят на тази "нова история", която знаем и днес. Нали, благодарение на него, чрез кръстосването на Априлското въстание с "Клетниците" или с "Легенда на вековете" на Юго, имаме "Под игото" и "Епопея на забравените". Това е първият ни литературен монолит, който сплотява разбирането ни за онова, което сме или сме били. Наистина, преди Вазов, имаме Ботев, който задава измеренията на българския бунт, кипнал срещу тъмните сили из нашите низини; имаме Каравелов, в чиито просвещенски редове ромоли негата на родното; а по-преди имаме Раковски, очертал историческите жалони на българската участ във всичките й противопоставяния на фили и фоби, дето изникват и днес.


С Вазов нещата се променят, защото възрожденският патос преминава в традиция. Още през 40-те години на миналия век проф. Петър Христофоров защитава в Сорбоната докторат за Вазов, в който откроява думата "отечество" като хоризонт на неговото творчество. Защото думата "отечество" при Вазов вече означава не само земя и хора, но и една възвърната идентичност, национална съдба. Оттук извира неговият патос, който днес може да ни изглежда старомоден, даже наивен, но е безспорно искрен: това е начинът, по който той вижда България.


И тук е редно да спомена един факт, който е малко известен. След националния крах, дошъл с края на Първата световна война, народният поет от страниците на в. "Мир" иска публично извинение от народа си, ако с песните си го е повел не в посоката, в която може би е трябвало да се върви. Вазов публично заявява, че "запрещава" оттук насетне да се печатат неговите "Песни за Македония" в израз на дълбоко лично разкаяние.


Има ли друг български писател – преди и след Вазов –
който да се е осмелил да повтори неговия жест, искайки прошка от народа си?


Нима Кирил Христов го е сторил заради шовинистичните си бълнувания – "Сърби я Сърбия, сърби я", а Любомир Бобевски заради "Съюзници-разбойници"; или пък в по ново време Любомир Левчев заради поемата "Кремиковци", възпяла най-голямата катастрофа на социндустрията, да не говорим за Орлин Орлинов и сервилната му "Ода за СССР".


Вазов единствен го прави, намирайки сили да сведе глава пред потопената в скръб България.


Както в заключителните редове на прочутото му стихотворение "Борът" от "Пряпорец и гусла":


Тогава утихна веявица люта,
гиганта надменни кат с трепет срази
и пълна от почит към жертва прочута
та място отстъпи на скръб и сълзи.


Времето, разбира се, не спира дотук. Текстовете на Вазов се четат и според неговото предсказание "все ще се четат"; те продължават да будят страсти и спорове.


Разковничето за тази негова актуалност, по формулата на Херман Брох, е в това, че той е от творците, определили отношението си към времето, в което живеят. Той определено е мислил за бъдното (Дух велик ще оживей в едно ново поколенье) – към младите се е обръщал той, питайки се дали те го разбират, дали идващите след тях също ще го разберат, докато старостта неизбежно е чукала на вратата. Било му е ясно, че историята е онази гранична бразда, на която ще се реши в каква степен творчеството му ще оцелее, надмогвайки красивата и зашеметяваща игра на думите, които времето като вълна е изплискало във всичките си драски и шарки по повърхността. А едва ли някой ще отрече, че Вазов ни остави "богат, изобилен в разнообразието си, пъстър, естествен език" (Константин Константинов).


Да бе само това, пак мястото му по върховете на българския литературен пантеон би било гарантирано. Благодарение на Вазов ние имаме езика, на който се смеем и плачем, скърбим и ликуваме.


С неговото "Покойници…" ние изпровождаме жертвите. "Тих бял Дунав" си остава некоронованият ни втори национален химн (отвъд "Шуми Марица", която дължим пак нему). А нима някои политически недоразумения от последните десетилетия пак не минаха под знака на написани от него думи: "Ето Симеон пристига…".


Дали творчеството на Вазов е попило духа на историята
или пък "духът на епохата" най-добре се е просмукал в поезията му?


Всяко следващо поколение, което се чувства привлечено или отблъснато от неговото творчество, трябва да си отговори на този въпрос.


Така е било винаги.


До началото на ХХ в. Вазов е нормата на историческия ни романтизъм.


Модернизмът на кръга "Мисъл" го детронира, а д-р Кръстев го смята за тъй овехтял, че държи да го остави "под линия" в съвременната българска литература. Символистите на младини се свенят от него, едва на стари години някои от тях го преоткриват с почуда. По-същия начин сюрреалистите във Франция, на прочутите си четвъртъци, започват да четат Юго.


През 1920 г. , когато Вазов чества двойния си юбилей – седемдесет години от рождението си и петдесет години творческа дейност – в Народното събрание се разразява дебат върху неговото творчество. Юбилеят е организиран от земеделския режим, който съзира в лицето на "стария поет с белите коси" един от "свидетелите на всички български съдбини, жива история на всички трептежи на Балкана" (Стоян Омарчевски). В пренията представителите на БКП като Митю Станев и Христо Кабакчиев твърдят обаче друго – Вазов е "поет на завоевателната политика на българската буржоазия, възпял е нейните блянове" и "никак не е спомогнал работническата класа, работният народ да се развива всестранно, докато той иска да се развива всестранно: и физически, и духовно".


Тук в едно имаме присъдата над Вазов веднага след 1944 г., смекчена чак след десетилетие, заедно с "всестранното развитие на личността", дошло с "людмилието" на 70-те (терминът не е мой, а на Вера Мутафчиева).


И това е страница от историята ни, която ще трябва да отгърнем някой ден.


По-важно в случая е друго: че българската съдба намира реален израз в написаното от Вазов, а неговите творби са възприемат като нейни исторически категории.


Пример за което откриваме не другаде, а в посмъртния "Вазов брой" на сп. "Българан", в който българановецът Ханс (Иван Генадиев) пише следното за "Дядо Вазов":


Ти се роди под игото и заедно с другите хъшове живя и страда с тъгите на България. Дойде епопеята на забравените и ти дочака светло избавление. С пряпорец и гусла в ръка под нашето небе ти ля своите звукове. Обходи поля и гори, сбира се с немили-недраги и възлюби живописна България. В недрата на Родопите, в лоното на Рила ти узна какво пее планината, красотата на природата и на великата рилска пустиня. Ти се среща с пъстър свят и в драски и шарки описа видено и чуто. Така ти натрупа своята грамада. Тогава ти заживя като в нова земя и до слуха ти долетяха нови екове. А под гърма на победите трептяха песни за Македония; и нашите чичовци се вслушаха в легендите на Царевец. Но изведнъж буря сви към пропаст. И когато един ден люлекът ти замириса, ти се пресели в царството на самодивите и напусна завинаги страната на новия Ивайло.


Разказът за Вазов е разказ за свят, от който едновременно сме част и не сме част, защото вълната на времето е минала над него, ала езикът ни все още се корени там. Самият народен поет го е обрисувал най-добре във "Философията на две врабчета" ("Под игото", част 2, XXII), описвайки как "грижите, пламенните привързаности, страстите, въжделенията на живота побледняват и стават призрачни и смешни пред хоризонта на вечността".

Ключови думи към статията:

Коментари (32)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    Рейтинг: 1341 Любопитно


    Prior Scriptum:
    Абстрахирам се от патоса за годишнината

    Време е да се спре изучаването на романа за Братушките-Освободители "Под Игото"
    и да се изучава Захари Стоянов
    "Записки по българските възстания".
    Нямаме никаква нужда от патетичен Рашизъм, братски Интернационализъм.
    Освобождението като дело на Българите е описано от Захари Стоянов.
    Призовавам за край на инерцията да се чете и подсмърча на "Под Игото".

    Захари Стоянов:
    "Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка ! "

    => БАЙ ГЪЗЗЗ е ТÈХНОТО ЗНАМЕ и ГИ ДОВЕДЕ В => КЛОЗÈТА !!
  2. 2 Профил на barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    "Под Игото" е вреден и ненужен роман.
    Разпалва незаслужени симпатии към Раша,
    като нарича православният московски аскер
    "братушки" и "освободители" ... ??!!??!!

    Освобождението и Съединението са дело на Народа и са описани в
    :Записки по българските възстания"

    Захари Стоянов:
    "Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събра­ние, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в Бълга­рия безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете" - Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, христи­янската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!"



    => БАЙ ГЪЗЗЗ е ТÈХНОТО ЗНАМЕ и ГИ ДОВЕДЕ В => КЛОЗÈТА !!
  3. 3 Профил на barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    Рейтинг: 1341 Весело


    Призовавам министър Танев

    да започне обществено обсъждане
    за изучаване на Захари Стоянов и
    "Записки по българските възстания"
    за сметка на "Под Игото" на Иван Вазов.

    Захари Стоянов:
    "Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. "

    => БАЙ ГЪЗЗЗ е ТÈХНОТО ЗНАМЕ и ГИ ДОВЕДЕ В => КЛОЗÈТА !!
  4. 4 Профил на ppopov_67
    ppopov_67
    Рейтинг: 897 Неутрално

    Стига с този Вазов!
    Той е една от причините децата да намразват българската литература от млади години!
    Измислете нещо по-модерно и истинско.
    А в уроците по история четете "Записките" на Захари Стоянов.

  5. 5 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 646 Неутрално

    Преразглеждането на мястото на Вазов в българската история е съвсем естествен елемент от преразглеждането на самата тази история.

    Вазов е много среден писател и никакъв поет. Той обаче е издигнат в култ като най-големият национален автор. Причината за това противоречие е ясна, макар и много цинична.

    Вазов посвещава всичките си способности на подмяната на реална българска история с националистическа пропаганда. Заедно със Захари Стоянов те са двамата най-талантливи лъжци, създали тази система за оглупяване и озлобяване на децата, която и до днес се преподава в българските училища под името "българска история" и "българска литература".

    Точно в интерес на тази пропаганда той е обявен за най-голям български писател - създавайки авторитет на Вазов, пропагандата кара учениците да вярват в написаното от него.

    Същото е ставало и по-късно, а става и днес. Днешните ни исторически пропагандисти като Божидар Димитров или Андрей Пантев се кичат с професорски титли не защото имат някакви научни заслуги, а за да може лъжите им да хващат повече доверие в очите на хората.

    Така че защитата на Вазовия авторитет е просто една от защитните линии на нашите исторически пропагандисти. А на тях все повече им се налага да бранят своите позиции, защото и у нас се появяват все повече текстове, атакуващи тази система от лъжи не една по една, а имено като система.

    А Вазов е един от главните опорни елементи от тази система.

    И както винаги, в тази връзка преоръчвам на всеки да прочете статията "Роля на историята в българската история" - http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2453-istorija-rolja-1

    Там има и няколко думи за Вазов.

  6. 6 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1395 Неутрално

    barcelonski, вземи си смени ника на истамбулски или меков.
    Вземи си оправи и аватара, и там е голямо мазало.
    Трето, можеш да почнеш да твърдиш, че между българския и турския има много повече прилики отколкото между българския и руския език, нищо в последните два 1/3 от думите са едни и същи. Дотам можеш ли да стигнеш?

    Апокалипсисът апокалиптичен
  7. 7 Профил на ѩзыкъ блъгарьскъ
    ѩзыкъ блъгарьскъ
    Рейтинг: 914 Неутрално

    До коментар [#4] от "ppopov_67":

    Да кажеш стига с Вазов е все едно да кажеш стига с баба и дядо! Съгласен съм, че за детето с таблета и смартфона Вазов е далечен и остарял, но той е бил считан за "остарял" и 20 години преди смъртта си! Под една или друга форма Вазов е потребен, дори само като пример за това какво е любов към родината. Или, по-скоро, какво е била...


    Между другото. Иван Вазов към социалистите:

    Рояк проповедници и социални буреносци, които ни говорят с патос за разделението на труда и капитала, за разни „нравствени задачи“ и „подкладки“… Реформаторствуват, пишат Господ с малко „г“, сеят грандиозни идеи… Господа, сейте гори! Пò ще сте полезни за България, ако отгледахте през живота си пет уврата дъбов лес, отколкото с море заучени фрази.



  8. 8 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 701 Неутрално

    Вазов за мен е доста противоречива личност,но на мен,честно казано,не ми идва много на сърцето.Повече харесвам Захари Стоянов,Яворов,Дебелянов,Димитър Димов,Дим.Талев,Ботев.

    Tony
  9. 9 Профил на Ерих Хартман
    Ерих Хартман
    Рейтинг: 381 Неутрално

    По повод 165 години от рождението на поета .."

    ???

    Печатна грешка ли е това "Дневник" ?

  10. 10 Профил на Омерзена оптимистка
    Омерзена оптимистка
    Рейтинг: 274 Неутрално

    2015-1850=165

    Къде виждаш грешка?

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    Чужденец в собствената си държава.
  11. 11 Профил на lustmord
    lustmord
    Рейтинг: 495 Неутрално

    До коментар [#4] от "ppopov_67":
    Съгласен на 100%. Помня как макар на 12г когато изчетох 2/3 от Под игото (беше задължителено) не ме напускаше усещането, че съм хванал някакъв сценария на някой сапунен сериал. Гадеше ми се от тая книга.
    После и ми разказаха, как самия Вазов макар и участник в революционен комитет и радетел на идеите за свобода по време на възстанието си продава кротко цигари в Букурещ и чак после се сеща да възпее събитието по разкази на участници.
    Е обяснете на едно 12г дете защо тази личност следва да се кичи с титлите "патриарх" и да се фаворизира до изглупяване спрямо Ботев и З. Стоянов?

  12. 12 Профил на Ерих Хартман
    Ерих Хартман
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#10] от "Забравила съм си червената шапчица":

    Нямах това предвид

    )

  13. 13 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8497 Неутрално

    Раздвоена съм и с право.Историческите събития и участниците в тях не са само черни или бяли.

  14. 14 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1434 Неутрално

    И аз на своя ред ще си замина,
    трева и мен ще расне над прахът.
    Един ще жали, друг ще ме проклина,
    но мойте песни все ще се четат.

    Иван Вазов - "Моите песни", 1913

  15. 15 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 894 Неутрално

    До коментар [#13] от "rosiraycheva50._":

    Нищо на този свят не е само черно или само бяло. Всеки има своите слаби страни, има и своите добри качества. Важно е какво преобладава.

  16. 16 Профил на ikar_01
    ikar_01
    Рейтинг: 894 Неутрално

    До коментар [#14] от "Тsonkooo":

    ++++++++++++++++++++++++++++
    Език свещен на моите деди,
    език на мъки, стонове вековни,
    език на тая, дето ни роди,
    за радост не – за ядове отровни.

    Език прекрасен, кой те не ругаи
    кой те пощади от хули гадки?

  17. 17 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 764 Неутрално

    Ще се включа и аз с едно стихотворение на Вазов, което си припомних около честванията (доста скромни) на годишнината от раждането му (9 юли 1850 г.).

    Не съм борец, не съм герой прославен,
    но никога покорно не пълзях,
    за прошка не молих се в бой неравен
    и падналий противник не тъпках.

    Не съм поет възлюблен на тълпата,
    аз идол не ставах и не имах,
    аз не лъстих на глупостта, разврата,
    гневът им и венците им презрях.

    Не съм кат други „мъж на идеала“,
    на търга модно знаме не развих
    и в името на никакви начала
    аз подлост не сторих, не одобрих.

    На критиците накратко ще напомня, че Вазов се смята за патриарх на българската литература не защото е считан за голям поет и не поради русофилството му, а защото пръв е подходил към литературата като към национално дело и пръв е пристъпил към разработването на множество жанрове, които изобщо не са съществували дотогава в скромната по обем и съдържание българската литература. Приносът му е безспорен, независимо от идеологическите залитания. Той създава българската национална митология, ако не беше Вазов, кой знае дали днес щяхме да се гордеем толкова с Левски и другите герои на национално-освободителното движение.
    Вазовото място в учебниците също е безспорно, просто трябва да се преразгледа начина, по който се преподава.

  18. 18 Профил на Тsonkooo
    Тsonkooo
    Рейтинг: 1434 Неутрално

    До коментар [#16] от "ikar_01":

    Ох, аз ще те обриша от калта
    и в твоя чистий бляск ще те покажа,
    и с удара на твойта красота
    аз хулниците твои ще накажа.

  19. 19 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4475 Неутрално

    Обичам много Вазов ,стихотворенията му са много хубави защото са написани със сърце и душа.За себе си го поставям във върховете на нашата литература,па нека на някои да им изглежда остарял и архаичен.Към споменатите по горе автори добавям Симеон Радев,и Стефан Цанев с новата си "Български хроники"

    klimentm
  20. 20 Профил на barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    Рейтинг: 1341 Неутрално


    Махнете Вазов и задължително да се изучава Захари Стоянов и "Записки по българските възстания" !!!

    Захари Стоянов:
    "Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дьрзостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка!
    Не е крив той.
    Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му.
    То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия."

    => БАЙ ГЪЗЗЗ е ТÈХНОТО ЗНАМЕ и ГИ ДОВЕДЕ В => КЛОЗÈТА !!
  21. 21 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4475 Неутрално

    До коментар [#20] от "barcelonski":

    Не забравяй че Вазов отрезвява от обичта си към Русия,както и Захари от омразата си към Вазов.

    klimentm
  22. 22 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 569 Неутрално

    До коментар [#21] от "klimentm":

    ТОЧНО ТАКА.
    Русофилството в България е като социализма ако българинът на 20 години не е русофил значи няма сърце но ако на 40 години е русофил значи е глупак или национален предател.
    И за Вазов е така И наистина късният Вазов е всичко друго но не русофил, независимо че за руските подлоги той не е имал зрели години. Единствено в главите им звучи: "Кат русия няма втора..." а той го е писал това и подобни стихотворения когато е бил между 20 и 30 години.
    А след 30 човек помъдрява ако не е глупак, но Вазов е титан затова преживява катарзис относно отношението си към Русия и има доблестта да го покаже затова е велик.

  23. 23 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 569 Неутрално

    До коментар [#5] от "gullwing":

    Направо ми се гади от вас и такива като вас.
    За мен вие сте хомо советикус. Комунист до костния си мозък независимо като какъв се афиширате. Същото се отнася и за автора на статията.
    Не случайно Вазов и З.Стоянов са били забранени от вашите предци непосредствено преди 09.09.1944-та.
    Не случайно вашите господари - руснаците все още не искат да ни признаят за хора , но ще би.
    Най вероятно не сте българин ако не по ДНК то по самосъзнание.

  24. 24 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 569 Неутрално

    Исках да кажа след 09.09.1944-та. Знаем че преди 9-ти Вазов е би тачен и обичан а не забраняван.

  25. 25 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 569 Неутрално

    До коментар [#20] от "barcelonski":

    Що за глупост та те двамата са двете лица на един и същ субект (българския народ). И вкрая на краищатата те са едно и също "нещо".

  26. 26 Профил на barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    barcelonski-е-във-FAKTOR.BG
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    [quote#21:"klimentm"]Вазов отрезвява от обичта си към Русия,[/quote]
    [quote#22:"pomnesht"] а той го е писал това и подобни стихотворения когато е бил между 20 и 30 години. [/quote]

    Говорим за едно и също !

    Махаме русофилският Му период и въобще не ме интересува Катарзисът Му ...... относно Раша.

    => БАЙ ГЪЗЗЗ е ТÈХНОТО ЗНАМЕ и ГИ ДОВЕДЕ В => КЛОЗÈТА !!
  27. 27 Профил на madridchanin
    madridchanin
    Рейтинг: 783 Неутрално

    До коментар [#1] от "barcelonski":

    За Захари Стоянов си напълно прав, но за Вазов защо си вадиш заключение на творчеството му от един роман , а какво ще кажеш за "Опълченците на Шипка

  28. 28 Профил на madridchanin
    madridchanin
    Рейтинг: 783 Неутрално

    До коментар [#25] от "pomnesht":

    Прочетох хиляди книги, статии за периода ни под турско робство, а всъщност е трябвало да прочета само една книга :"Записки по българските въстания "велика книга, велик писател. Вазов е бил буржоа, а Захари Стоянов самоизучил се овчал

  29. 29 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1754 Неутрално

    Барселонски, що имам чувството, че не си чел нито "Под игото", нито "Записките"?

  30. 30 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1754 Неутрално

    До коментар [#27] от "madridchanin":

    Железен отговор!

  31. 31 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1754 Неутрално

    [quote#4:"ppopov_67"]Стига с този Вазов!
    Той е една от причините децата да намразват българската литература от млади години!
    Измислете нещо по-модерно и истинско.
    А в уроците по история четете "Записките" на Захари Стоянов.[/quote]
    Те по история не го четат Вазов, поне се надявам, знам ли ги. А пълният с турцизми и архаизми език на "Под игото", дето едва ли има съвременен българин, ако ще и професор лингвист, дето да ги знае всичките, със сигурност изпълва с досада децата, а и едва ли може да предизвика друго.

  32. 32 Профил на gullwing
    gullwing
    Рейтинг: 646 Неутрално

    До коментар [#23] от "pomnesht":

    Вие трол ли сте или обикновен идиот?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK