"Може би искате Акропола?", или как се стигна до сделката за Гърция



Немощното слънце проби през сивото брюкселско утро в понеделник, точно в момента, когато изглежда залязваха последните надежди Гърция да остане в еврозоната.


На Алексис Ципрас му оставаше съвсем малко да си тръгне от преговорите. Гръцкият премиер току що бе казал, че ако приеме най-спорното условие за отпускане на помощ, сънародниците му ще го обявят за продажник и "най-вероятно няма да мога да се прибера у дома".


Това разказва "Ройтерс" в опит да възстанови какво е ставало в драматичните часове в края на миналата седмица (6-12 юли), когато финансовите министри и лидерите на еврозоната търсеха решение на кризата. Във вторник Пиер Карло Падоан (финансовият министър на Италия), каза, че накрая само три от 18-те партньора на Атина в еврозоната - Франция, Италия и Кипър - са държали страната да не бъде изхвърлена от клуба на еврото. 




Малко по-късно председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум потвърди пред холандската телевизия Nieuwsuur, че и след сделката недоверието към гърците остава огромно и вината за това е на правителството в Атина. "Трябва да разберете, че ако проведем референдуми в 18-те държави за това дали да се дават пари на Гърция, резултатът ще бъде много по-категоричен и много по-негативен от онези 60%, които гласуваха в Гърция."


Защо се стигна дотук?


Как правителството на Ципрас успя само за две седмици да настрои всички срещу себе си?


Взето ли е най-правилното решение след изтощителни преговори и враждебна атмосфера?


След 14 часа разговори с канцлера Ангела Меркел и другите лидерите от еврозоната нервите на Ципрас започват да не издържат пред списъка с искания, които не само според него, но и според критици на безкомпромисната позиция на Берлин, цели да унижи лявото му правителство и може би да изтласка Гърция от еврото.


Той отказва да приеме прехвърлянето в специален фонд на активи за общо 50 млрд. евро, които да се приватизират и с приходите да се плащат дълговете на Гърция. Според първоначалната идея фондът ще е в Люксембург, а изданието Greekreporter посочва и името - Институтът за растеж (IfG), създаден през 2013г. в споразумение с гръцкото правителство. С трите си специализирани фонда, основани през май 2014г., IfG има за цел да подпомага с оперативен капитал и инвестиционни средства дребния и среден бизнес в Гърция.


През юли 2015г. обаче отношенията между Берлин и Атина са толкова обтегнати, че всички се фокусират върху факта, че IfG е собственост на Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW) - германската държавна банка за икономическа помощ. Председател на Надзорния съвет на KfW е финансовият министър Волфганг Шойбле, а негов заместник е вицеканцлерът, министър на икономиката и лидер на социалдемократите Зигмар Габриел.


Волфганг Шойбле

© Axel Schmidt, Reuters

Волфганг Шойбле


Дори само поради този факт Ципрас моментално отхвърля предложението. Проблемът е много по-голям от това кой ще е фондът, къде ще се намира и кой ще го управлява. Въпросът е какво ще попадне в него.


"Може би искате остров Крит? Партенона? Целият Акропол, може би?", казва Ципрас според източник, присъствал на разговорите в тесен кръг с Меркел. ("Ройтерс" допълва, че подобно искане за някои гърци напомня на окупацията от нацистите.)


"Ако се съглася за подобна ескроу сметка, направо трябва да отида да си купя самолетен билет за друга държава. Защото, ако се прибера у дома, ще си помислят, че съм продал Гърция", добавя Ципрас според друг източник.


Звучи драматично, но всъщност самият Ципрас постави началото на драмата на 26 юни в Брюксел при условия, по-изгодни от тези, които трябваше да приеме сега.


Увертюрата


В този последен петък на юни (26 юни) в тясна заседателна зала на малка маса седят гръцкият премиер с преводач и Меркел до себе си, а от другата страна е френският президент Франсоа Оланд. Край стените са седнали няколко сътрудници.


Основните актьори в драмата опитват да предотвратят финансов и икономически крах в Атина с всички лоши последици за еврозоната и ЕС. Меркел и Оланд правят финална оферта за милиарди евро помощ за банкрутиралата Гърция. Условието е Ципрас да се подпише под пакет икономически реформи, които то трябва да приложи и за които настояват кредиторите на страната.


Участниците в срещата са изтощени, движенията им са сковани. 


Разговорът не продължава дълго.


Ципрас вече е решил да свика извънредно заседание на правителството си вечерта и е готов да остави крайното решение в ръцете на гръцките избиратели. Ден по-рано той е стигнал до заключение, че след месеци разговори кредиторите на Гърция не могат да се договорят със страната, разказват гръцки източници, близки до хода на преговорите.


Докато пътува към Атина младият гръцки лидер решава, че ще свика референдум. Насрочването на извънредни парламентарни избори ще отнеме твърде много време, докато всенародното допитване ще изрази волята на гърците, съветват го от обкръжението му.


Ципрас информира министрите си за своя план, правителството го одобрява и в среднощно телевизионно обръщение той обявява, че ще поиска референдум след само една седмица. Внезапният ход сварва някои европейски лидери неподготвени. Меркел и Оланд научават за него по телефона малко преди премиерът да се появи по телевизията.


Битка не само за пари


Сензацията говори достатъчно за продължителната битка между своенравната и непокорна Гърция и монолитния Европейски съюз. Това е битка, изпъстрена с груби гафове и поредица изнудвания. Всяка от страните допуска грешки и невярно преценява обстоятелства и факти.


Заложено е нещо много повече от пари. 


Гръцкият проблем прониква до самата сърцевина на бъдещето на Европа. В очите на Ципрас това е криза на демокрацията и суверенитета, на това дали волята на една национална държава е по-важна от целите на наднационалната еврозона и ЕС.


За еврозоната - и за Германия в частност - това е изпитание на единството, на това могат да бъдат вкарани в правия път държави от този валутен клуб, които не успяват да отговорят на икономическите стандарти и нарушават договорените правила.


Обявяването на референдум от Ципрас в нощта срещу 27 юни вбесява финансовите министри от еврозоната. Заедно с ЕС и МВФ те вече са измъкнали Гърция изпод планината ѝ от дългове с мащабна помощна програма. Тя изтича на 30 юни, когато Атина трябва да плати на МВФ заем за 1.6 млрд. евро


Търпението на Еврогрупата е изчерпано и в събота, тя решава да не повтаря решението си от февруари, когато продължи помощната програма с 4 месеца. Този път всичко приключва на 30 юни.


Европейската централна банка, която крепи с 89 млрд. евро спешно финансиране гръцките банки, също решава, че това не може повече да продължава. ЕЦБ обявява, че повече няма да отпуска милиарди на гръцката банкова система.


Реакцията на уплашените гърци е моментална - в събота вече се оформят първите опашки пред банкоматите. В неделя Ципрас и правителството му нареждат банките да затворят до 7 юли и налагат строг контрол над капиталите, за да ги задържат в банките и страната.


Така идва 30 юни, вторник, Гърция пропуска плащането към МВФ и става първата в историята развита икономика, изпаднала в просрочие към фонда. Управляващият директор Кристин Лагард вече е заявила, че при подобна ситуация не може да подписва повече средства за Гърция, тъй като го забраняват правилата на МВФ.


В сряда, 1 юли, Гърция се събужда с блокирани банки, без помощ от МВФ и без спасителна програма от Европа. Същия ден плъзват упорити слухове, че референдум може и да няма в неделя, 5 юли. Спори се доколко той е съобразен с Конституцията, сезиран е и Върховният административен съд (в петък, 3 юли, съдиите решават, че референдумът е законосъобразен).


Въпросът е формулиран много оплетено със 72 думи на гръцки и английски. Гърците започват да разбират, че са изправени пред съдбоносен избор: да отстъпят пред кредиторите си и да приемат болезнени реформи, или да продължат по собствен път. Този "собствен път", както са им обяснили някои европейски лидери, води към вратата за излизане от еврозоната. 


Алексис Ципрас настоява, че изборът изобщо не е този. Но кризата вече отдавна е излязла от разговорите на експертите и се е превърнала в политически процес.


Политика, а не икономика


Политизирането на кризата навлезе в решителна фаза още през ноември 2014г., когато радикалната лява партия СИРИЗА (втората по големина в парламента) заплаши да предизвика институционална криза и предсрочни избори чрез отказа си да подкрепи кандидата за президент на управляващите "Нова демокрация" и ПАСОК.


Предсрочните избори са на 25 януари, СИРИЗА победи убедително и страната се сдоби с най-младия си премиер в историята - смел, неопитен и решен да не спазва правилата. Първоначално той и екипът му (особено устатият финансов министър Янис Варуфакис) дори очароват симпатизанти на левицата и на небрежния стил с отказа си да носят вратовръзки, да идват на работа на мотори, да говорят провокативно и да пропагандират радикални идеи.


Ципрас и Варуфакис обаче имат една твърда цел, която системно повтарят на всяка среща с кредитори и партньори: да бъде опростена част от гръцкия дълг и да се сложи край на антикризисните ограничения.


Икономическата логика няма много място, защото за симпатизиралият на комунистите в младостта си премиер дълговата криза е политически, а не финансов въпрос. В края на май той написа в "Монд", че Европа е на кръстопът - или ще окаже солидарност и ще облекчи мъките на Гърция, или ще се разцепи в позицията си и "това ще бъде началото на края на европейския интеграционен проект".


Това е основният му коз - ако лидерите на еврозоната не отстъпят, Гърция ще предизвика хаос като спре да обслужва кредитите си - впечатляващите 243 милиарда евро. Само на Германия гърците дължат 57 млрд. евро по двете помощни програми. Освен това Германия е най-големият акционер в ЕЦБ, която, от своя страна, е отпуснала 118 млрд. евро за ликвидността на гръцките банки.


Основният опонент на Ципрас е канцлерът Ангела Меркел – лидер на Германия вече трети мандат и възприемана от мнозина в Европа като бастион на финансовата рационалност. Подобно на финансовия си министър Шойбле, тя не вярва, че Германия трябва да продължи да плаща за икономическите грешки на Гърция. Но не всички кредитори са съгласни с нея и някои симпатизират на призивите на Ципрас за опрощаване на дълг.


Основният опонент на Ципрас е канцлерът Ангела Меркел – лидер на Германия вече трети мандат и възприемана от мнозина в Европа като бастион на финансовата рационалност

© Axel Schmidt, Reuters

Основният опонент на Ципрас е канцлерът Ангела Меркел – лидер на Германия вече трети мандат и възприемана от мнозина в Европа като бастион на финансовата рационалност


Хора от обкръжението на Меркел казват, че една от основните ѝ цели е да накара кредитори и международни институции да вземат единно решение. В Берлин подозират, че Европейската комисия е склонна да отстъпи твърде много на гърците в името на запазването на еврозоната.


Подозренията им засягат съвсем конкретен човек – председателят на Комисията  Жан-Клод Юнкер. От месеци насам той проявява твърде приятелско отношение към Ципрас и още през февруари го посрещна в Брюксел с целувка и го поведе към срещата им, като го държеше за ръка. "Ако Юнкер можеше сам да решава, досега да имаме чисто наливане на пари (от Германия и другите държави) в Гърция в продължение на следващите 10 години", коментира германски представител. Както Берлин, така и съюзниците му от Северна Европа, непрекъснато подчертават, че Еврокомисията не отпуска заеми на Гърция – това е работа на страните членки, даващи кредитите и определящи условията.


Меркел има спор и с МВФ, който настоява да се опрости още гръцки дълг. Тя заявява на управляващия директор Кристин Лагард, че за Гемания е много важо фондът да остане ангажиран с помощта за Гърция, казват двама запознати с разговора им. Но канцлерът е категорично против идеята спасителният фонд на еврозоната ESM да плати гръцките задължения към МВФ и да приеме гръцките правителствени облигации, притежавани от ЕЦБ. И двата вида дълг би могло да се заменят със заеми от ESM, но на по-ниска лихва и по-дълъг период за погасяване. Подобна идея е неприемлива за Берлин и други в еврозоната, казва Меркел на Лагард.


Не е ясно засега доколко Ципрас се е възползвал от различията между кредиторите на Гърция. Във вторник, 14 юли, вицепремиерът Янис Драгасакис заяви, че никога нямаше да има сделка за трети помощен пакет без подкрепата на Вашингтон. Той публично благодари на администрацията и лично на президента Барак Обама за това, че "непрекъснато настояваха в нея да присъства въпросът за дълга". Позицията на Вашингтон обикновено се изразява не само в двустранни контакти с европейските столици и институции, но и през МВФ.


"Разграбване"


На 26 юни безкрайните срещи следват една след друга и двете страни отказват да направят съществени отстъпки. Ципрас говори все по-остро, обвинява кредиторите за "пет години разграбване под формата на помощен план". Гърция, казва той, ще изчака, докато кредиторите осъзнаят волята на гърците да се сложи край на съкращенията. "Нямаме право да погребваме европейската демокрация там, където тя е родена", настоява премиерът.


От другата страна на масата някои представители на ЕС се чудят дали Ципрас изобщо иска да се постигне компромис. Гръцкото правителство непрекъснато праща предложения или отговаря прекалено късно, за да бъдат те анализирани от експертите на ЕС, ЕЦБ и МВФ преди срещите на министрите. Това само засилва подозренията, че гърците не искат някой да се рови в онези части от офертата им, в които сметките нещо не излизат.


Кредиторите започват да виждат задаващият се хаос. Те бързо се съгласяват на извънредна среща с политическите лидери, на която да се обсъди кризата. Точно това иска Ципрас.


Само че в същото време събитията вече следват собствена логика. Уплашените гърци теглят милиарди от влоговете си в гръцките банки. Между октомври и април са ликвидирани депозити за над 30 млрд. евро и темпото се ускорява - само за седмица през юни са закрити депозити за близо 4 млрд. евро.


Управителят на гръцката централна банка Янис Стурнарас събира ръководителите на водещите банки на специална среща. Според двама от присъствалите Стурнарас е отправил мрачно предупреждение. "Ако няма сделка, европейците ще решат да действат - това ни беше ясно заявено", казал той според един от банкерите.


Надгробният камък


Времето изтича и пред перспективата банките да затворят врати Ципрас започва да предлага на кредиторите отстъпки. Една от основните пречки е пенсионната система и МВФ настоява тя да бъде реформирана, за да не виси като такова бреме на бюджета.


През 2012г. по данни на Евростат пенсиите в Гърция са се повишили със 17.5% - повече от която и да е страна в ЕС. Въпреки последвалите съкращения, 16% от БВП отиват за пенсии, макар че част от тези данни се дължат на свиването на икономиката.


Банките затварят, въвеждат се ограничения на тегленето на пари в брой, а пенсионерите си раздават номерца, за да успеят да си вземат пенсиите. 

© Yiannis Kourtoglou, Reuters

Банките затварят, въвеждат се ограничения на тегленето на пари в брой, а пенсионерите си раздават номерца, за да успеят да си вземат пенсиите. 


Според кредиторите пенсионната система е фундаментално сбъркана, понякога създава направо перверзни стимули гърците да се пенсионират по-рано, да си вземат пенсията и да продължат да работят в сенчестата икономика, което лишава държавата от приходи.


От МВФ искат това да се промени, но Ципрас се съпротивлява. Заради високата безработица пенсиите са се превърнали в жизнено важен източник на приходи за много домакинства.


Гръцка трагедия със смърт на финала


На 21 юни, неделя, премиерът се среща в Атина с колегите си от СИРИЗА в опит да изработят нова оферта до кредиторите. "Разговорите са продължителни, защото Ципрас на няколко пъти излиза от залата, за да разговаря по телефона с лидери на ЕС и специалисти", споделя зам.-министър, приъствал на срещата. Късно през нощта екипът на премиера изпраща новите предложения в Брюксел, но те отново идват прекалено късно, за да бъдат анализирани за насрочената за следващия ден среща на върха.


И все пак, след месеци тъпчене на едно място и спорове, в белгийската столица на 22 юни се усеща оптимизъм. Източник на "Ройтерс", пътувал със самолета на френския президент Франсоа Оланд коментира ,че "винаги в последния момент хората намират решения, които в началото е било трудно да си представят". Но същият източник, запознат с начина на мислене на Оланд, предупреждава: "В тази драма има и рискове хората накрая да се озоват в истинска гръцка трагедия със смърт на финала. Може би дори смъртта на няколко от героите."


Като потвърждение на тази забележка, преговорите не вървят добре. Ципрас отстъпва малко за пенсиите, но акцентира върху това как щял да увеличи пенсионните вноски и събирането на данъците, вместо да съкрати разходи, както искат кредиторите.


Германският финансов министър не е убеден от представеното. "Няма нищо ново, освен това, че мнозина се опитват да създадат очаквания без покритие", казва Волфганг Шойбле пред журналисти. За пореден път преговорите завършват с разногласия и взаимно огорчение и обвинения.


Левият депутат Янис Михелоянакис нарича предложените реформи "надгробен паметник" за Гърция и пита: "Как ще сключите сделка, която ще увеличи самоубийствата и ще направи хората още по-бедни?"

© Alkis Konstantinidis, Reuters

Левият депутат Янис Михелоянакис нарича предложените реформи "надгробен паметник" за Гърция и пита: "Как ще сключите сделка, която ще увеличи самоубийствата и ще направи хората още по-бедни?"


Обикновените гърци също започват да реагират ядосано. Пенсионери излизат на улиците, когато научават новината за готвените промени. Левият депутат Янис Михелоянакис нарича предложените реформи "надгробен паметник" за Гърция и пита: "Как ще сключите сделка, която ще увеличи самоубийствата и ще направи хората още по-бедни?"


Ципрас започва да обмисля референдум. "Осъзнахме, че няма воля за постигане на сделка върху едно приложимо решение", казва гръцки представител.


На 26 юни Ципрас и Меркел се срещат с Оланд в малка заличка на френската делегация в Брюсел. Германия и Франция предлагат възможност за над 15 млрд. евро заеми и траншове за Гърция в следващите 5 месеца, ако премиерът приеме предложенията на кредиторите. Но почти всички средства ще отидат за покриване на дълговите задължения и нищо от споменатите суми не е извън вече договорената помощна програма. На гърците все още им предстоят години на реформи и съкратени разходи.


Ципрас отхвърля офертата и пред журналисти я определя като "изнудване".


На референдума гърците гласуваха с "не", но не си помогнаха с това.

© Axel Schmidt, Reuters

На референдума гърците гласуваха с "не", но не си помогнаха с това.


Тежки решения


При обявяването на референдума Ципрас се надява европейските институции да намалят част от финансовия натиск до гласуването и моли помощната програма да бъде удължена отвъд 5 юли.


Франция е била съгласна да се обсъди идеята, но други финансови министри са отказали. Шойбле заявява пределно ясно: "Преговорите очевидно приключиха, ако съм разбрал правилно г-н Ципрас. Нямаме основа за нови дискусии".


Същата вечер Янис Варуфакис напуска сградата на Европейския съвет в Брюксел. Според няколко участници в Еврогрупата той си е тръгнал с усмивка. "Объркващо е да видиш как някой, който току що е взел решение против интересите на собствената си страна, да не е съкрушен, а да се подсмихва", казва представител на ЕС.


На следващия ден Варуфакис защитава референдума в блога си. "Самата идея, че едно правителство ще се консултира с народа си по спорното предложение на институциите, беше посрещната с неразбиране и често с недоволство, граничещо с отхвърляне. Може ли демокрацията и валутният съюз да съществуват заедно? Или едното трябва да отстъпи пред другото?" В Берлин представители на правителството отбелязват, че Шойбле е предложил идеята за референдум още през май.


Гърци, близки до преговорите, казват, че те може да продължат, въпреки края на помощната програма и насрочването на референдум. Но гръцките банки са затворени и макар търсенето на компромис да продължава, в сряда, 1 юли, Меркел не показва желание да отстъпи.


Председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер дава ясно да се разбере какви са залозите в референдума. На 29 юни той казва на пресконференция: "Целият свят ще възприеме гръцко "Не" като знак, че Гърция иска да се отдели от еврозоната и Европа". Затова той призовава гърците да гласуват с "Да", защото другото би било самоубийство.


Гърците масово гласуват с "Не" и въпреки предупрежденията победителите във вота танцуват на централния площад на Атина. Но банките остават затворени, пари от кредиторите няма, Варуфакис изненадващо подава оставка и часове след като премиерът гордо обявява, че е получил силен мандат от народа за преговори, започва да пише програма за реформи и съкращения, още по-тежка от току-що отхвърленото от 61% от гласувалите избиратели.


Драмата от 13 юли


Така се стига до драматичните сутрешни часове на понеделник, 13 юли.


Пазарите в Европа скоро ще отворят, а продължаващата несигурност около това дали Гърция ще получи спасителни средства от ЕЦБ заплашва да тласне страната в пропастат на банкрута и отпадането от еврозоната.


В края на срещата в тесен кръг председателят на Европейския съвет Доналд Туск казва, че не може да позволи на Ципрас и Меркел по никакъв начин да напуснат кабинета му, докато не се споразумеят. Компромисът започва да придобива очертания – приватизационният фонд ще бъде базиран в Гърция и ще се управлява от правителството под надзора на Европа, като четвърт от приходите му ще отива за инвестиции, а не за погасяване на дълга.


"Това бе голямо облекчение, защото в 6 часа сутринта бяхме на крачка от най-лошия сценарий", казва източник на "Ройтерс". Той допълва, че по това време няколко ръководители на държавни делегации вече са започнали да говорят, че си тръгват. Словенският премиер Миро Церар напуска заради среща с генералния секретар на НАТО, последван от президента на Литва Далия Грибаускайте, която също има други ангажименти.


Фактът, че сделката е сключена едва ли не в последната възможна минута, показва и колко крехка е тя. Участници в преговорите вече казват, че може би споразумението е обречено. "Имаме 20-30 процента шанс (да се реализира)", казва един от тях.


Няма място за грешки


"В никакъв случай драмата не е приключила", допълва друг представител от ЕС, преговарял от самото начало на правителството на Ципрас. "Те не сториха нищо цели 6 месеца и отблъснаха всеки, който се опитваше да им помогне. Да видим дали ще най-после ще се заемат да размърдат нещата. Но те нямат право на никакви грешки."


Четвърти присъствал на срещата на върха коментира, че изглежда гръцкият премиер още не се оправя достатъчно добре с финансовата терминология и не разбира докрай колко зле е положението в Гърция, което се влошава с всеки изминал ден.


"Имаме сериозни съмнения дали Ципрас разбира", допълва той. Кристин Лагард и управителя на ЕЦБ Марио Драги на два пъти са се намесвали по време на срещите, за да му обяснят как по-точно техните институции финансират бюджета на правителството му и банковата система на страната.


Положението на 40-годишният марксист се усложнява от зависимостта му от състава на коалицията. Повечето от министрите и партньорите му никога не са били на власт. 


Така се стига до абсурдни ситуации, в които Туск излиза от разговорите Меркел-Ципрас-Оланд със съобщение, че сделката е почти готова, за да види как Ципрас се връща след телефонен разговор с партньорите си и казва "Не мога да приема това".


След като е приел повечето условия, с които на практика се е отказал от суверенитета над обширни части от политиката си, Ципрас не отстъпва по въпроса за специалния фонд. Меркел също отказва да направи компромис.


Умората, недоверието и лашкането на преговорите напред-назад започват да влияят сериозно на участниците и в този момент Туск решава да се намеси. Никой няма да си тръгва, докато не постигнат споразумение. Ако имаше ключ за офиса си, сигурно щеше да ги заплаши, че ще ги заключи, шегува се участник в срещите.


Меркел не е забравила, че основната ѝ цел е да съхрани единството на еврозоната, но се съобразява и с факта, че мнозина от изибрателите в Германия, включително финансовият ѝ министър, по-скоро биха изритали Гърция. Ципрас също е в сложна ситуация и обяснява, че компаниите и активите в списъка за приватизация едва ли струват повече от 5 млрд. евро.


Но, както обяснява участник в преговорите, този фонд е "политически бонус" за Меркел, за която реалното предизвикателство е у дома.


Докато времето изтича, двамата сближават позициите си до само 5 млрд. евро разлика за средствата от специалния фонд, които да се инвестират в гръцката икономика. Ципрас е слязъл от 25 млрд. на 15 млрд. евро, а компромисът на Меркел е 10 млрд. евро вместо пръвоначните 0 евро.


Присъствалите казват по-късно, че са били изненадани как се е стигнало до блокиращ всичко и застрашаващ целия европейски проект спор относно сравнително малка сума, която дори може никога да не стане факт. Най-вероятно и Меркел, и Ципрас смятат, че ще излязат като губещи от преговорите, ако отстъпят, и започват да разиграват аргументи, водещи към Grexit.


Тук трябва да се намеси трети и това е Оланд, неуморният посредник. Той успява да успокои двете страни. Междувременно холандският премиер Марк Рюте и португалският му колег Педро Пасош Коелю уведомяват Туск, че приемат 12.5 млрд. евро от фонда да отиват за инвестиции. Меркел още се съпротивлява.


В крайна сметка се постига приемлива за всички схема, тя е одобрена от заседание на всичките 19 държави от еврозоната и обявена на журналистите малко преди 9 часа брюкселско време.


Но мнозина наблюдатели вече се съмняват дали щетите, нанесени от недоверието и начина, по който се преговаря, някога ще бъдат заличени, за да заработи третата помощна програма.


"Това си беше отлагане на неизбежното. Излизането на Гърция от еврозоната току-що бе отложено с малко", написа Джонатан Лойнс от Capital Economics. 


Високопоставен служител на ЕС допълва, че дори сглобяването на сделката за кредитиране ще бъде много трудно. "Предстои ни много горещо лято. Някои хора си помислиха, че това е краят. Не, всичко едва сега започва."


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK