© Анелия Николова
Народното събрание от два дни е сцена на абсурден театър.
Да видим "какво имаме":
В деловодството на парламента е внесен преди месец проект от 132-ма депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и част от БДЦ, за промяна на Конституцията. Тя трябва да направи безспорни детайлизираните промени в проектозакона за съдебната власт, които са същинската структурно-
Изведнъж партията на Местан, която съвсем доскоро твърдеше, че акцентът на промяната - разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии - е невъзможен без Велико Народно събрание, настоява за нов проект с окастрени две трети от текстовете на внесения от ГЕРБ, като същевременно призовава към консенсус около разказаната от Местан "алтернатива" и обещава бързо извънредно гласуване още през август.
Как и кога Борисов разбра какви конституционни промени приемат и какви не приемат ДПС?
От дистанцията на времето се натрапват закономерности.
През март 2014 Бойко Борисов, тогава в опозиция, пие кафе с Местан в Кърджали. Последва сваляне на кабинета БСП-ДПС през юли и избори.
През юли 2015 Бойко Борисов - като премиер - пие чай с Местан в Момчилград. Последва изненадващия анонс на Местан, че лидерът на ГЕРБ и премиер трябва да поеме инициативата за съдебната реформа, както му приляга.
И Борисов пое инициативата. Как? Като в неделя обяви, че в понеделник и вторник ще намери консенсус. После стана ясно, че той се търси около подкрепяни и от ДПС, и от АБВ "три безспорни точки".
В тях разбира се фигурира разделянето на ВСС на две колегии (което ще отрапортуваме пред Брюксел), но отсъства вземането на кадровите и дисциплинарните решения от колегиите и се запазва правото на пленума на съвета за финалните решения. Така се възпроизвежда сегашното положение, при което обвързаностите, влиянията отвън и формирането на лобистки мнозинства в съвета се гарантира от тайното гласуване, което ще запази играчите от погледа на онези, които са ги изпратили във ВСС. И те пак няма да носят отговорност за действията си пред никого, точно както не я носят сега.
Другите промени, които ДПС, и АБВ харесват, са прекият избор на съдии и прокурори за членове ва ВСС, и засилване ролята на Инспектората. Не искат обаче да отпадне тайното гласуване във ВСС и да бъде намален мандатът на този орган - критично важни промени, заложени от ГЕРБ и Реформаторите.
Защо се търси консенсусът около осакатената промяна?
Логичният отговор е, защото трябват поне 160 гласа.
Защо обаче това се случва в последния момент. И на каква цена...?
От дистанцията на времето - всъщност вече е поставено под дълбоко съмнение, че го е имало желанието за същностна реформа от основния политически фактор. Само един детайл, но най-важният: На 16 април премиерът Борисов сензационно обяви курс към промяна на Конституцията и нов ВСС ("този съвет да си ходи, който както си е постлал"), без да е провел разговор дори с партньорите си, камо ли с останалите парламентарни партии. А най-забележителното беше, че гръмотевичната и ужасна за ВСС новина, изречена от най-решаващия фактор в държавата, не предизвика дори възклицание на изненада или възмущение от първия обвинител г-н Сотир Цацаров и неговото мнозинство в кадровия орган на съдебната власт.
Липсата на реакция тогава може да означава само, че главният прокурор е бил сигурен, че промяна, която да засегне влиянието му в кадровия орган на съдебната власт, не може да се случи. Или поне не е вярвал. Съвсем основателно не е вярвал - има кой да предотврати промяната. И ето - май я предотвратиха.
Къде е президентът? Той настояваше за реална съдебна реформа, а не за имитация?
Надеждата да се чуе авторитетната дума на президента - обединителят на нацията, гарантът на обществения интерес - изтлява лека-полека, и то не в междуредията, а в редовете на позицията, която в сряда най-сетне неговият прессекретариат обяви.
"Нека да не позволяваме технически спорове относно детайли да се превръщат в непреодолими пречки", призовава държавният глава. Излиза, че за президента вземането на решенията във ВСС е технически проблем...
А пазарлъците (явни и скрити) около промените, засягащи ВСС, потвърждават усещането, че днес политиците не правят политика, а
сделки с остър дъх на криминалност
защото зависят от съдебната власт: ако загубят влиянието си над нея - губят всичко.
Утре главният прокурор може да им спретне проверка, която да ги обърне с хастара наопаки - и не за 60 дни, а за сто, и за колкото реши.
Затова истинска съдебна реформа бе желана от малцина и за нея се бори един един министър, когото медиите на Пеевски, докато пеят химни на премиера, громят с грозни епитети.
Христо Иванов трябва да е бил луд, за да се реши да прави реформа. Но понякога лудостта е общественополезна. Само преди година да изречеш на глас идеята за разделянето на ВСС беше стряскаща ерес, сега се чудят как да осъществят разделянето, но да запазят владенията си в съдебната власт. Цяло чудо е, че се стигна дотук...
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
