Двете Българии, играта на ДПС и изборът пред Бойко Борисов

Една от срещите на Бойко Борисов  Лютви Местан и Радан Кънев за конституционните промени.

© Анелия Николова

Една от срещите на Бойко Борисов Лютви Местан и Радан Кънев за конституционните промени.



Анализът е написан преди "историческия компромис" между политическите сили за промени в конституцията, засягащи съдебната реформа.


Да погледнем на споровете около "Бостан" от птичи поглед. Драмите покрай съдебната реформа са просто поредният израз на процес, станал очевиден още през юни 2012 г., при окупацията на Орлов мост с лозунгите "Долу Цеко от Алеко!".


А процесът е следният. Макар де юре да е член на ЕС и НАТО,




де факто България се намира по средата между "Запада" и "Изтока"


Ще рече, по средата между страните, в които хората са равни помежду си и съществува еднакъв закон за всички; и страните, в които хората имат де факто статута на крепостни селяни на група господари, намиращи се над всякакви закони, обикновено наричани "олигархия".


В това разкрачено положение завърши "преходът" у нас. От една страна, структурата на властта е "източна". Управлява – т.е. ползва в своя изгода ресурсите на обществото, на страната и на природата – политически разноцветна шайка, споена от алчност и от жажда за придобиване на все повече ресурси. В тази шайка има "леви", "десни" и "либерали", както и полицаи, прокурори, кметове, бирници, бандити, "бизнесмени", измамници и убийци. И малко главни редактори. В крайна сметка, повечето от "големите" в шайката са вързани някъде из сенчестите кьошета на Кремъл – т.е. на "Изтока".


От другата страна обаче е обществото, все повече мислещо себе си като сбор от равноправни граждани – т.е. ставащо все по "западно". Тези хора са напълно убедени, че живеят "на Запад" и искат този факт да проличи в целия контекст на живота им – правен, политически, икономически, образователен и пр. Затова са в настъпателно настроение – искат да премахнат шайката от власт, защото тя е "източна". Шайката обаче също е в настъпателно настроение. За да бетонира позициите си, тя иска окончателно да подчини обществените ресурси на себе си, като превърне България в класическа "държава в захват" (captured state).


Помежду тези две страни няма фиксирана граница


И не може да има, защото всяка от тях настъпва срещу другата; и демаркационна линия не е възможна, защото примирие не е възможно.


Последва през 2013-2014 г. голяма политическа турбулентност и се роди сегашният парламент, в който сред представителите на шайката се появи носител на исканията на гражданството (беше, нещо повече, роден от протестите на гражданите) в лицето на Реформаторския блок. Противостоенето между двете реалности се пренесе в парламента и оттам – в останалите сектори на властта.


Влизане на "запада" (на "Европа", ако щете) в публичната власт
промени рязко условията на играта и основно – за главния играч, ГЕРБ


В създалата се в последните години ситуация за ГЕРБ е от жизненоважно значение да може да доказва пред "европейските (и американските) партньори", че не е част от шайката. А че е легитимна, та чак дясна политическа сила, готова да разгради "източния" модел на власт в България. Оттук – непропорционално голямото присъствие на министри, свързани с РБ (и с гражданските искания) в правителството на ГЕРБ. Оттук и прехвърлянето на проблематиката на "реформата" (т.е. на изриването на шайката от властта) върху РБ, зад чийто гръб ГЕРБ успешно се криеше няколко месеца.


Само че, веднъж вкаран в публичната власт, конфликтът между двете Българии (западна и източна) нямаше как да бъде нито прикриван, нито отлаган. Защото и двете страни в конфликта запазиха своя характер – да настъпват една срещу друга, докато България не стане или напълно "западна" (гражданска), или напълно "източна" (феодално-олигархична).


Точно този конфликт доведе до инак неразбираемия танц по повод съдебната реформа от последните седмица-две.


Какво направи ДПС е лесно обяснимо.


В последния момент опита да отвлече цялата проблематика със светкавична контраатака по фланга, прилагайки класическата тактика на "отвличане на държавата"


Планът беше, под прикритие на грижата за общото благо ("да съберем мнозинство за реформите") да се постави в още по-як захват правосъдната система, чрез осигуряване на мнозинство на главния прокурор в прокурорската квота, отмяна на неговата отчетност и на явното гласуване във ВСС, отслабване на съдебния контрол и т.н.


Само че в политиката не е като във футбола. Такива светкавични контраатаки, за да са успешни, са внимателно подготвяни. Още на етап "планиране" са подредени: а/ цяла поредица светкавични пробиви, както и б/ тактики за обезвреждане на противника.


По повод светкавичните пробиви, не може да не прави впечатление, че минаха само колко часа между предложението на ДПС да се внесе за гласуване нов вариант на реформата – и появата, изневиделица, на подготвен писмен текст по въпроса. Покрай който – какво чудо! – за минути се подредиха "всички", дори Патриотичният фронт, който беше основна мишена на Лютви Местан месеци наред.


Също така светкавично, докато всички с недоумение гледаха внезапната прегръдка на АБВ, ДПС, ПФ и ГЕРБ, либералната партия на Местан внесе предложения за промени в избирателния кодекс, които да го де-либерализират, правейки невъзможно преференциалното гласуване и вдигайки прага на назначаемите селски кметове от 100 на над 300 жители.


Явно ще гледаме още светкавични пробиви, но дори тези, които вече са налице, демонстрират висока степен на решителност, отлични тактически умения и упорита неотстъпчивост


Да видим, как се развиват тактиките за обезвреждане на противника.


От гледна точка на публичната опаковка ("пиара") противникът (РБ) беше наклепан с професионалното разиграване на етикета "План Б". Създадена беше интернет страница, сетне – организация. Накрая тя беше извадена на "контрапротести" в подкрепа на статуквото и беше настанена в медиите. Които услужливо помогнаха за налагане на втория етап от "План Б": предложенията на ДПС да не бъдат наричани в публичната сфера "контрамерки" или "отказ от реформи", а "План Б". Един вид: няма отказ, просто минаваме към друг вариант на същото, защото инак няма съгласие и ще се изложим.


Не би било учудващо наесен да осъмнем с нов партиен хомункулус, наречен "План Б",
изработен в същата лаборатория като "България без цензура"


Скритото послание: Който се противи на това (РБ) е против реформите като такива, защото, ако няма "План Б" – няма нищо. За да се раздъвче това послание за нуждите на електората, беше успешно мобилизирана цялата медийна империя на #КОЙ, нейните метастази, както и основните телевизии (което пък не е често срещано явление и демонстрира извънредността на мобилизираните сили и ресурси).


Най-интересното обезвреждане на противника, разбира се, се получи по повод ГЕРБ – партията, която е най-разкрачена между това да бъде част от "шайката" и това да е легитимна европейска партия. "Обезвреждането" на ГЕРБ (т.е. връщането му в изходно положение "шайка") започна отдавна и се развиваше на политическо, на идеологическо и на психологическо ниво.


В политически план ДПС използва изминалите месеци, за да окаже демонстративна подкрепа на ГЕРБ при важни гласувания в парламента. В идеологически план Лютви Местан положи структурирани усилия, за да развие тезата си, че мнозинство трябва да бъде формирано от "системните партии" (които, разбира се, включват ДПС и ГЕРБ), като се изгонят от управлението на страната "извънсистемните" като ПФ и евентуално след съответната опаковка като "враг на реформата" – РБ.


В психологически план ДПС надмина почти всичко, което сме виждали досега


Преди няколко седмици внезапно и без видима причина Лютви Местан представи на публиката своите изчисления (напълно верни), че ако в България се въведе английски тип мажоритарно гласуване, ще се получи двупартийна система, съставена само от ГЕРБ и ДПС. Другите ще отмрат.


Това, разбира се, не беше самоцелно политологическо упражнение. То имаше конкретна цел: суетата и властолюбието на Бойко Борисов. Съобщението към него беше елементарно: "Ако седнеш и помислиш, ще разбереш, че нашите две партии могат да намерят начин да са единствените на терена – ти като голямата партия, а ние от ДПС – като малката."


На тази почва поникна подновеното уважение на Борисов към ДПС (вкл. простодушните твърдения на неговия Цветан Цветанов, че Пеевски вече не бил управлявал Цацаров); както и подновеното Борисово отношение към РБ като към неразумни пубери, които много лесно (на някакъв бъдещ етап) могат да бъдат обявени за "антисистемни" гаменчета.


ДПС са се съюзили с наистина добър пиар и с истински добър политически анализатор;
затова успя отново да поеме инициативата


Искрено ми се иска да знам кои са тези специалисти (не че в тази страна нещо остава тайна за дълго...). Това обаче е максимумът, който в момента моделът "Изток" може да постигне в борбата си с модела "Запад". Защото все пак двата модела вече не са разделени от полицейски заграждения ("Изтокът" - в парламента, "Западът" - отвън на площада) – а са във властта, едновременно.


А постигнатото е максимумът, защото в крайна сметка зависи от един фактор: РБ да се съгласи да влезе в играта. Така всички са щастливи, включително – според Бойко Борисов – и "Брюксел" (макар че там отдавна не пасат трева, както той би трябвало вече да е разбрал).


Ако обаче РБ откаже да влезе в "консенсуса",
това веднага обръща играта срещу ГЕРБ


И то я обръща по много, много лош за ГЕРБ начин.


Ако тръгне да прави съдебна реформа без РБ, но с ДПС, АБВ и пр., ГЕРБ ще се саморазкрие като част от "шайката" както пред очите на българите, така и – по-важно – на Европа, САЩ и Русия. Съюзниците ще усилят натиска България да не отплава окончателно "на Изток". От Русия също ще увеличат натиска, за да се случи точно обратното. Дърпан от две страни от Великите сили, Борисов би станал идеалният кандидат за все още и още малки наглед компромиси, които ще му бъдат предлагани по познатия напоследък "светкавичен" начин. Докато накрая не се съгласи на терена да останат само ГЕРБ и ДПС – т.нар. коалиция "Бостан".


Затова беше толкова важно РБ да откаже да влезе в тази игра


Този отказ освен другото веднага разкри слабите места в инак високопрофесионалната конструкция, сглобена от ДПС.


Отказът на секундата обърна играта. РБ успя да постави ГЕРБ в идиотската ситуация да избират – дали да внесат и гласуват собствения си (депозиран от Цецка Цачева) проект, разработен от Христо Иванов и подкрепян от РБ; или управляващата партия да внесе за гласуване опозиционния проект на ДПС, появил се в последния възможен момент. Обръщането на играта постави Бойко Борисов пред самоубийствената (засега) опция да обяви коалиция "Бостан", преди да са узрели възможностите тя да бъде солидна и трайна. Или – да застане зад РБ, т.е. да си "отреже опашката", потопена в шайката и, в крайна сметка, с връхче някъде в Москва.


Изборът "западна гражданска страна" или "източна феодална олигархия", след като успя да влезе в парламента, се настани в главата на Бойко Борисов. И той ще трябва най-сетне да направи своя избор


Дори само за това си постижение РБ заслужава всички възможни поздравления. Защото това е в дългосрочен план много по-важно от всякакво гласуване в парламента и от всякакви срокове на съдебната реформа.


Пророкувах през 2012, че започналата битка с шайката ще трае при късмет 7-10 години. Дотук са минали три, изпълнени с малки, но реални победи на нормалността срещу инак мащабните и все по-умело подреждани офанзиви на олигархията.


Погледнати в този мащаб, събитията от последните седмици не изглеждат зле за българската демокрация.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK