Паралелни светове

Аркшил Горки, Светове, 1960 г.

© Портал"Култура"

Аркшил Горки, Светове, 1960 г.



"Дневник" препечатва текста от портала "Култура"


Понякога абсурдът се врязва в живота ни брутално, внезапно, като че ли  разрязва на парчета привидно спокойното ежедневие, за да ни покаже неговата крехкост и измамна предопределеност. Достатъчна е и най-малката грешка на софтуера на метрото, например, за да се почувстваме на ръба на лудостта или да се усетим попаднали в някакво паралелно русло, което се движи по непознати механизми. Така, качвайки се в метрото от спирката при университета, чух равния и спокоен женски глас да обявява: следваща спирка – Софийски университет. Next station – Sofia University.


Объркването ми продължи не повече от няколко секунди, слава Богу, но всички познаваме този вид секунди – забавени, разтеглени, отчетливи, приличащи на забавен каданс, на безкраен кадър, на филм, в който катастрофата е все още предстояща, на абсолютно неизбежна. Действията и причините се натоварват с допълнителен смисъл, с многопластовост и поливалентност, която, обаче, е трудно да се проумее. Мислите, които преминават през съзнанието, са пулсиращи, ярки, като че ли съзнаваш, че това са последните ти мисли на тази земя.




Няма паника, няма страх, само чувство за неизбежност и за някакво друго време, вклинено в това познатото време, но на това друго време не може дълго да се издържа, в него не може дълго да се стои, то е само за няколко секунди и после нещата, които са били като че ли взривени, отново идват на мястото си по чудодеен начин. Да, този влак няма да пътува винаги и без да спре където и да е, да, не съм объркала спирката, да грешката е в софтуера на метрото, не в моята глава, да, да, ние всеки момент ще спрем и ще слезем на следващата спирка, която трябва да е стадион "Васил Левски". Излизайки заедно с другите пътници от вагона отново чувам спокойния и равен женски глас, който невъзмутимо обявява: следваща спирка – Софийски университет. Next station – Sofia University.


Подобно разместване на пластовете в съзнанието ни, сякаш вклиняване в друго време и пространство, изпитваме когато попаднем в друга държава, в друг град, когато се потопим в неговия дух и атмосфера. Наскоро отново ми се отдаде случай да посетя Виена – културната и туристическа перла на Централна Европа. И отново и отново да изпитам все същото удивление –  как е възможно всичко в този град да е толкова различно от нашата действителност, сякаш не е от този свят, сякаш е създаден и населен с хора от друга цивилизация. И това не е усещане само в първия миг, а се усилва с всяка следваща крачка.


Изумяват ме еднакво както огромните, красиви сгради, така и тяхната блестяща чистота и белота, сякаш току що са пребоядисани. Как е възможно там всичко да е чисто, красиво и блестящо, а при нас да е грубо, некрасиво и неподдържано? Една от нашите отлики от европейския свят е немарата, с която се отнасяме към всичко, немарата, в която сме привикнали да живеем. У нас е почти невъзможно да се види нещо добре поддържано. Ако една сграда е наскоро ремонтирана, то това ще е извършено небрежно, некадърно, през пръсти.


Не зная дали в другите езици съществува този израз "през пръсти". Както всеки идиом неговото значение не се състои от думите, от които е съставен. Явно за нас е характерно да пропускаме всичко да преминава и да изтича през пръстите ни, да сме неизрядни, нехайни, небрежни. Не скъпим времето, средствата, не ценим красивото, чистото, пропиляваме всичко, пропускаме всичко да изтече през пръстите ни, вършим всичко през пръсти.


Перлените фасади на Виена явно не се пребоядисват всяка година, оградени със защитни мрежи сгради се виждат сравнително рядко. Ако човек откъсне поглед от импозантните фасади и се вгледа в самите стени, ще забележи, че колкото и преднамерено да търси някъде нещо изкъртено или зацапано, или изкривено, няма да забележи такова.


Ако свалим поглед още по-надолу, върху тротоарите и уличните платна, ще открием не по-малко разлика от нашите улици и тротоари. На нас ни се струва, че да бъде тротоарът застлан с асфалт, е евтино и непрестижно, а повечето виенски тротоари са именно асфалтирани, но с някакъв различен от нашия асфалт, различен на вид, различен и по начина, по който е положен.


Тротоарните настилки на Виена до такава степен привличаха вниманието ми, че пропусках да гледам много от забележителностите. Там, където тротоарът е изрязван за ремонт, кръпката е само една засмолена ивица, няма дупки, нито изкъртено, нито пропаднало. Недоумявах как може да са толкова гладки, как е възможно тази гладкост да е толкова равномерна до всяко труднодостъпно ъгълче.


И тъй като не можех да си обясня как е постигнато това технически, аз намирах обяснение за всичко в традицията. Заслепяващата красота и блясък, всичко, което размества пластовете в съзнанието ни и създава усещането за друго измерение, се дължи на традицията, тя е определяща в живота на всеки човек от онова общество, тя се изразява във всяко действие и присъства в живота естествено и ненатрапчиво, но доминиращо и създава усещане за единство на всички граждани в обществото, единство на миналото и настоящето.


Всъщност именно това е традицията – миналото да живее в настоящето. Но да живее не като декор, а в органично единство с модерността. И когато е така, модерността не е изкуствено привнесена, не е изродена, не е самоцелна, не е маниерна, не е позьорска, не е превзета, не е снобска, а е втъкана в духа, в съзнанието, в живота.


Тази органичност, цялост, завършеност наричам традиция. Тя присъства невидимо, а е най-осезаемото нещо навсякъде наоколо. Тя не се натрапва, но се проявява и усеща във всичко. Има популярно обяснение за английската ливада, тревата като всяка трева, но столетия наред косена редовно. Струва ми се, че още по-добро обяснение дават изящните виенски фасади.


Чувството за красота, стил, чистота, ред, което създава у нас усещането, че сме в друг свят, всъщност е вграждане в онова, което е създавано от предците. Материалната и духовната култура се е  изграждала поколение след поколение, двете измерения на културата са една цялост, изграждали са се взаимно и затова са устояли на превратностите на времето, възстановявани и възраждани са и след разрушенията.


Извън това обяснение за органичността на традицията, за мен остава необяснимо как е възможно да бъде създаден такъв град. Може да е наивно, но в моите представи проектирането на толкова огромни, толкова красиви, толкова неповтарящи се сгради е невъзможно. Разглеждах малките детайли от плетеници, издълбани в камъка и ме удивяваше колкото тяхната прецизност, толкова и тяхната безбройност.


Разглеждах хилядите прецизни детайли от камък и желязо и си задавах въпроса колко майстори – гениални в занаята си, са нужни, за да сътворят всичко това. Как са създадени, как са поддържани в продължение на толкова поколения тези върховни постижения в толкова широк спектър от човешката дейност, как традицията се е запазила във всяка област, колко дълбоки са корените й, че и до днес живее и се проявява на всяка крачка.


Склонни сме да си обясняваме всичко по най-лесния начин – с пари. Виена е имперски град, но в съседство е Братислава, много по-малък град, но граден и поддържан със същия респект към традицията.


Всичко, което наблюдавах, рефлектираше в мен като усещане за друго измерение, разместваше пластовете в съзнанието ми. Затова наскоро след като влязох в нашето познато пространство на мутробарока, възприех объркването на съобщенията в софийското метро като попадане в паралелен свят. Завръщането в нашия обичаен свят, с който уж сме свикнали, но който изсмуква силите и духа ни, създава у нас усещането за безсмислие на всяко усилие, защото усилието няма в какво да се вгради, няма в какво да се впише. Завръщането в нашия свят е мъчително, защото духът остава в света на красивото. Остава там, защото разграничава красивото от грозното и защото усеща, че красивото и доброто са едно и също нещо.

Ключови думи към статията:

Коментари (21)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Логика
    Логика
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    "...Склонни сме да си обясняваме всичко по най-лесния начин – с пари. .." Не- не е това- просто има жестоки глоби за всеки нарушител и тези глоби се налагат ефективно- няма искам, не искам, ама аз съм мутра, ама аз съм политик и т.н. И не е точно традицията това, което поддържа реда, а правната реалност да се наложи глобата върху ВСЕКИ нарушител- дори да е канцлера на Австрия...Това се нарича принцип на върховенство на закона и няма нищо общо с австрийските етнически или социални традиции на австрийското общество.

    ЗЗД Чл. 49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа
  2. 2 Профил на grand funk railroad
    grand funk railroad
    Рейтинг: 1118 Неутрално

    Много добра статия.

    Parmi ceux qui n'ont rien à dire les plus agréables sont ceux qui se taisent. Coluche
  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2839 Неутрално

    Тотално безхаберие и рахатлък бе госпожо Димова.Ненаказаност и надменност или както казва един от нарочените за бизнесмени в България,бореца Гриша Ганчев-Вие къщичка за пиленца правила ли сте.

  4. 4 Профил на Хи-хи
    Хи-хи
    Рейтинг: 1909 Неутрално

    Направете сравнение между наш'та и тяхната администрация като начало... Той, мутробарока, си има основатели и последователи

  5. 5 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2974 Неутрално

    Просто сме повече в Ориента ,отколкото в Европа.

  6. 6 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4959 Неутрално

    Там където има някакъв респект и уважение към държавата като такава е така, там където няма чувство че принадлежиш към някаква общност, няма нито ред нито закон.

    klimentm
  7. 7 Профил на дедо Андро
    дедо Андро
    Рейтинг: 689 Неутрално

    [quote#0:"Статията"]Чувството за красота, стил, чистота, ред, което създава у нас усещането, че сме в друг свят...[/quote]
    Да, онзи свят наистина е друг и съществува паралелно с нашето подобие на свят. Така е, когато липсва традиция, но още по-лошото е, че никой не се постарава ни най-малко да сътворява традиции, пък макар и за кратко.
    Благодаря, г-жо Димова. Материалът Ви е много добър.

    Пич Незнам Как Да Ти Обесна Че Несъжелявам За Недостика На Некой Уникални Изразни Сретства По Български.
  8. 8 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3661 Неутрално

    Не е само до пари...! Хората в България, не го искат! Не е до пари, да си изхвърлиш отпадъка в кошче! Не е до пари, да спреш пред входа на МОЛ-а или магазина, при полупразен паркинг! Подобни ежедневни примери, са навсякъде около нас...!
    Не сме осъзнали още тази необходимост...!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  9. 9 Профил на metalogy
    metalogy
    Рейтинг: 634 Неутрално

    "духът остава в света на красивото. Остава там, защото разграничава красивото от грозното и защото усеща, че красивото и доброто са едно и също нещо"
    Въвможно ли е никога да не се е сблъсквала с измамна красота, зад която се таи истинско и огромно зло?
    Защо Виена е красива? Защо не щя да оцени Хитлер като достатъчно добър за художник, но го прие като достатъчно добър за фюрер? В тази Виена или в някоя друга Моцарт загина в мизерия, може би защото разбираше твърде добре кое е красиво и не произвеждаше мутробарок?
    Не знам отговорите, но не ги намерих по-горе.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

    колко е стабилен финансовият сектор у нас, ако не се говори за него
  10. 10 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1144 Неутрално

    "... как е възможно всичко в този град да е толкова различно от нашата действителност, сякаш не е от този свят, сякаш е създаден и населен с хора от друга цивилизация."

    Не е "сякаш".
    Наистина е друга цивилизация.
    Може би по-точно - онова е цивилизация, а нашто е племенно-родова община.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  11. 11 Профил на Додо
    Додо
    Рейтинг: 965 Неутрално

    Завръщането в нашия обичаен свят, с който уж сме свикнали, но който изсмуква силите и духа ни, създава у нас усещането за безсмислие на всяко усилие, защото усилието няма в какво да се вгради, няма в какво да се впише.

    Позната усещане! Нещо подобно е винаги, когато се връщам...

  12. 12 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 1044 Неутрално

    [quote#0:"статията"]Завръщането в нашия обичаен свят, с който уж сме свикнали, но който изсмуква силите и духа ни, създава у нас усещането за безсмислие на всяко усилие, защото усилието няма в какво да се вгради, няма в какво да се впише. Завръщането в нашия свят е мъчително, защото духът остава в света на красивото.[/quote]
    Така се чувствам и аз всеки път, когато се завърна от подредените страни.
    Тук сме създали омагьосан кръг от мързел, безхаберие и абсолютна толерантност към мръсотията и кича! Всеки опит за подобрение среща жесток отпор и не дава възможност (нито мотивация) да продължиш напред.
    Може би чипа ни е повреден, не знам...

  13. 13 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 2380 Неутрално

    Не зная дали в другите езици съществува този израз "през пръсти".

    Преди много години Петър Берон разказваше в един вестник случай от времето, когато работил в резерват в Африка. Направило му впечатление начинът, по-който един новозеландец иззижда някаква стена. И го попитал не може ли да зида малко по-така. Ново-зеландецът го погледнал учудено и попитал:
    "Питър, как "по-така"? Стена се зида по едни начин - аз друг не зная"

  14. 14 Профил на dokoro
    dokoro
    Рейтинг: 604 Неутрално

    Хм, има хора и хора. За едни е невъзможно да си вършат работата през пръсти, но те са рядкост по нашите места и по разбираеми причини са на изчезване.
    Проблемът е, че такива хора трябват нагоре в "хранителната верига".
    Когато елитът на нацията се състои от повече такива хора, тогава бихме се оправили.
    Бихме.

  15. 15 Профил на lefkovitz
    lefkovitz
    Рейтинг: 259 Неутрално

    Къщичките в реката Чао Прая в Банкок са бедни, но отрупани с цветя. У нас мушкатото не е скъпо, захваща се даже от клонче. Това не пречи на много хора, които минават край входа ни, да крадат цветята, даже оставят корените да висят. Поддържането на красота около нас не е непременно свързано с пари. Необходимо е уважение към създаденото от другите, чувство за естетика, отношение към реда, стила и детайла.

  16. 16 Профил на dtraikova
    dtraikova
    Рейтинг: 422 Неутрално

    До коментар [#12] от "Orchid":

    И аз се чувствам така като се върна. До Виена пътувам често по работа. В Германия е подобно- там пък съм живяла известно време. Странно, но установих, че въпреки липста на такава красота в Бългрия като описаната за Виена, в България животът е по- интересен...Много скучно се живее в подреден живот.

  17. 17 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 2108 Неутрално

    Докато възхищението от чуждото предизвиква у нас единствено приказки, ще си останем чуждопоклонници.

  18. 18 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 1338 Неутрално

    Миграцията породена от индустриализацията напълни градовете със завоеватели, а не с граждани. Те не чувстват града като свой дом, като свое място. За тях това е чуждо място, което е длъжно обаче да им осигури парно, топла вода, заплата, бира. За тях остава безумния запой съпроводен с крясъци от балкона и музика до отказ на потенциометъра. Това е тяхно свещенно феодално право, а всички останали са безгласни букви!

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  19. 19 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 1338 Неутрално

    И както нагло обясни Архонт Бинев в лицето на смаяния Михаил Горбачов - Да Ви обясня положението г-н Президент, тук най- добре се смее този, който стреля пръв! Горбачов не казал нищо ....

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  20. 20 Профил на vxa15365434
    vxa15365434
    Рейтинг: 1338 Неутрално

    Вижте, извинявам се, но статията е Алеко Константиновщина! Как може да се сравнява Виена, столица на Хабсбургската Империя със София! Австрия съществува като империя оше отпреди времето когато турците са се опитали да я превземат. Т.е. близо 300 години. Лондонското метро е тръгнало през 1863 когато България е била под турско робство, а София е било едно кално село. Има още векове да се гради, благоустроява. България е много млада държава - съществува от 1887. Който каквото ще да си фантазира, преди това България я е нямало. Имало е български народ, но не и държава. Така че да се няма какво да се чудим и да се маем. Имаме много поколения да градим, да настигаме, да се развиваме.

    Само простите хора си мислят, че има прости неща!
  21. 21 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 848 Неутрално

    [quote#1:"logika"]австрийските етнически или социални традиции на австрийското общество.[/quote]

    той законът, казвате, и спазването му, не произтича от етнически и социални традиции? нито римското право, нито шариата, нито законите в САЩ...

    בני אתה אני היום ילדתיך




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK