Счупени амфори

Счупени амфори

© Reuters



Съдбата ме е свързала с Гърция. Следя инфарктните дебати, плуващи в жегата, чета новините, в които герои са демагози без вратовръзки, еврократи, заеми за милиарди, рестрикции, протести и все по-дълбокото затъване в пясъка. Спомням си безкрайните реални и дигитални книги върху историята на европейската интеграция, в които политолози и юристи сравняват нейните три стълба с колоните на древногръцки храм. Не мога да остана безучастен към счупените амфори, разлятото вино и пропуканите основи на сградата … Ето три истории за моята Гърция.


Ангелос


С Ангелос бяхме съученици в Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК) в София. Той беше първият грък, с когото се запознах. Истински вестител на Елада. Дете на дипломат. Популярен, симпатичен. Всички го обичаха. Спомням си го добре. Ходеше с обувки Dr. Martens, които съзерцавахме с хлапашка завист, готини дънки и ветроупорна бензинова запалка Zippo, която постоянно щракаше с пръсти. Обръщаше се към приятелите си, като ги наричаше Boss ("Шефе")… Не бяхме в един клас. Ходихме в междучасията да "пафкаме" заедно с другите ‘лоши’ момчета и момичета. Криехме импровизираната щабквартира на "Пушкома" от учителите и говорихме до преумора за музика и underground групи… Никой не ни преследваше… Тогава гимназията беше в центъра на София, на "Иван Асен II", където деляхме пет годишната каторга, както тогава ни изглеждаше средното образование, заедно с 12-то училище.




Старогръцкият ни мъчеше много, особено мен. Ангелос беше лъч светлина. Гълъб, който с полета си над Ноевия ковчег, известяваше неизбежния край на нестихващия Потоп от знание, стиснал в уста цигара Marlboro, вместо маслиново клонче. Той беше живото доказателство, че старите гърци не са оставили в наследство само сложни склонения, трудно произносими думи и отдавна минали времена. Беше пратеник на буйния, островен свят на Зорбас (прототипът на незабравимия герой на Казандзакис, всъщност е миньор от Македония) и нощния живот на съвременна Атина. И досега го виждам – небрежно подпрян на оградата на улицата срещу входа на НГДЕК, издишващ бавно топъл тютюнев дим… Ангелос си отиде нелепо. Внезапно. Разбрахме, че е катастрофирал с мотоциклет. Изведнъж вече го нямаше.


Екскурзията


Пътешествието из Гърция в десети клас с автобус е голямо, традиционно събитие в НГДЕК, което всеки ‘класик’ очаква с нетърпение. Беше април. Ние предвиждахме мараня, а нощите се оказаха хладни. Рейсовете между спирките от нашия маршрут траеха дълги часове. Част от пътищата бяха блокирани, заради стачки. Вечер зъзнехме в двата автобуса. Някои започнаха да пеят шеговито "Най-обичам, гол да тичам из Гърция-аааа!". Всички подехме ‘песента’. Това стана нашият ‘химн’ тогава… Пътувах из Гърция със затворени очи. Не се интересувах от архитектурните паметници. Не се трогвах ни най-малко от това как картините от учебниците оживяваха пред мен – на улицата или в хладните помещения на музеите с високи тавани. В Атина, тогава, повечето не се чувствахме добре приети. В хубавите магазини и някои ресторанти ни гледаха подозрително, често и презрително, когато разберяха, че сме от България. Вероятно за това, някои мои съученици решиха една нощ спонтанно да се облекчат от терасата на покрива на високия хотел в Атина, скрити в мрака, с викове "Смърт на ромеите!"...


Аз бях раздвоен. Между тревогата, че ще остана на поправка по Култура на Древна Гърция и Рим, дисциплина, която ни четеше вездесъщият Оги Радев, по ирония на съдбата един от най-добрите лектори, които някога (не-)съм слушал, и първата ми разтърсваща и, разбира се, нещастна любов с една червенокоса принцеса...


Преоткрих Древна Гърция и Византия много по-късно, когато ‘трябваше’ спешно да реанимирам и запълня празнините в познанията си по старогръцки и латински в Софийския университет, заради страстта ми по Средновековието. Може би защото никой не ме караше да го обичам. Все пак бях студент по политология.


Футбол, музика, Англия


В Англия отидох за първи път през лятото на 1994 г., няколко месеца, след гръцката одисея. Беше апогеят на българския футбол. Навсякъде знаеха и скандираха името на Стоичков. Моят съквартирант в Лондон, Димитрис беше студент в Imperial College. Макар да беше 6-7 години по-голям от мен, с него бързо станахме добри приятели. В началото, аз изпелтечих нещо смутено на лошия си английски, но самото споменаване на световното първенство принуди културните бариери да отстъпят. Споделяхме интерес към футбола и гледахме запалено мачовете. Загубата на гърците от България с 0-4 не можа да помрачи отношенията ни. Вече имах неприятни спомени от Атина, но Димитрис не се държеше отвисоко – въпреки признанието, че е разочарован от баща си, който не бил изпълнил обещанието си да му купи червено Porsche, ако го приемат в университета… На България тепърва и предстоеше Виденова зима…


Завърнах се в Англия през 2002 г. на пълна стипендия. През това време трансформацията ми от неудачен пройдоха до пълен отличник беше протекла и завършила успешно. В университета, в красивия, запазил средновековната си слава и атмосфера град Йорк, се ‘движех’ в няколко компании. Една от тях беше гръцка. Повечето ми приятели бяха професионални музиканти, които завършваха магистратури или правеха докторантура в Консерваторията – като Василис, който беше композитор, музикалния педагог Мариза и китаристът Евис, кипърски грък, който вече беше спечелил престижни международни конкурси. Събра ни музиката. Бързо бях разконспириран като китарист, макар и аматьор. Свирехме по купоните, които продължаваха до зори, като импровизирахме върху Nothing Else Matters, Stairway to Heaven, Nights in White Satin и т.н. Не пропускахме да посещаваме концертите на живо в пъбовете, за да се учим от по-опитните или просто да прекараме приятно времето...


Най-важното, което научих, отново го нямаше в книгите. Разбрах, че от Бъркианската апология на предразсъдъците има важни изключения; че другите не трябва да бъдат възприемани през парещата ретина на шовинистичните или ксенофобските лозунги. В своята същност, хората навсякъде са еднакви.


Завръщам се хиляди пъти в мислите си в Гърция, привлечен от нощното, тайнствено небе обсипано с огромни, протягащи ръце звезди. Думата κόσμος, вероятно е била употребена за първи път в смисъла на ‘небосвод’ от Питагор, но едно от другите, първоначални значения е ‘орнамент’. Можем да предположим, че вселената, със своите перлени светила, е изглеждала като безбрежно украшение за древните гърци. Думата ‘галактика’ – в буквален превод ‘млечен път’, е не по-малко магнетична. Поетичната страна на гръцкия дух винаги е била по-привлекателна за мен от безметежната. Все пак смисълът на kόσμος е, преди всичко, ‘ред’, ‘правилно, конституционно управление’... Думата обозначава и човешкия род, от който всички сме част. Разбира се, двете страни са неразривно свързани и изграждат олтара на специфичната южна естетика – ако се доверим на стереотипа.


Написах този текст не за дам отговори, а защото съм убеден, че пътят (епосът) често е много по-важен от целта…


С течение на годините осъзнах, че съм консервативен човек, когото безметежността и безвремието плашат. Така и не се научих да живея на кредит – във всеки смисъл. Трудно ми е, обаче чистосърдечно да съдя тези, които го правят, и да морализаторствам, познавайки, благодарение на мъчителните уроци на отиващата си младост, силата на собствените си слабости.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (15)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1334 Неутрално

    Интересен и хубав текст, но повечето хора използват упростени модели на мислене и имат основание за това. Правят го по наш адрес, а и ние го правим по отношение на дреги страни и народи.
    Ако някой иска да промени стереотипа, да се потруди...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  2. 2 Профил на minuva4a
    minuva4a
    Рейтинг: 259 Весело

    Грък/карака ли е не ми го хвалете, а по-надалече отпратете.

  3. 3 Профил на xeb1000
    xeb1000
    Рейтинг: 224 Весело
  4. 4 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1477 Неутрално

    Малко хаотично нахвърляно собствени размисли, но ми беше интересно и текстът ми хареса .

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  5. 5 Профил на tucker case
    tucker case
    Рейтинг: 957 Весело

    боже... вересиите

    Now what's a few miles between the beauty and the beast...
  6. 6 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Имам само един въпрос: Какво прави този текст, в който, колкото и да препрочиташ, няма нищо интересно, умно, полезно или привлекателно, в един форум в интернет, в който се разглеждат (в който се дебатира по) политически и политико-икономически (политико-финансови) проблеми?

  7. 7 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7484 Неутрално

    "Написах този текст не за дам отговори, а защото съм убеден, че пътят (епосът) често е много по-важен от целта…"

  8. 8 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 636 Неутрално

    До коментар [#7] от "rosiraycheva50._": ≪...пътят (епосът) често е много по-важен от целта…≫

    Rosi, не си си адресирала коментара, но предполагам, че е отправен към моя коментар #6. Ако не е така – извинявай!

    Но с принципа, че движението към целта е по-важно от самата цел, няма как да се съглася. Защото причина за движението е самата цел. Ако тя не е важна, тогава защо ще вървя към нея, ако не за да я достигна? От скука, за да си намирам занимание? Ами ако е така, то тогава нещата се променят и всъщност не целта, която лъжливо съм обявил, а само празното движение към нея, ей така, за да си намирам занимание, става моята истинска цел.

    В политиката подобно поведение е не само глупаво, то е враждебно и измамническо спрямо хората, които увличаш със себе си в едно безсмислено движение към декларираната цел, когато всъщност твоята цел е само да се движиш, без да те интересува резултатът от това движение. Без да се интересуваш дали има някаква полза от това или не. И по този начин позволяваш на политическия враг на тези хора да ги разгроми, защото вместо да се борят за своята цел, те всъщност се занимават с глупости.

    Защото в света, в който живеят, живите същества на планетата, в това число и хората, се развиват и прогресират само в борба за своето оцеляване срещу враждебното обкръжение. Оцеляване (при хората) биологично, материално, социално, политическо, професионално, културно, духовно (религиозно) и каквото щете още. Ако няма такава борба, няма развитие и започва деградация. Ако има, оцелява с предимство този, който победи. А при равни други условия ПРЕДИМСТВО ИМА ТОЗИ, ЧИЙТО ПОВЕДЕНИЕ Е ПО-ЦЕЛЕНАСОЧЕНО И ПО-ЦЕЛЕСЪОБРАЗНО. А поведението на човек, който не се стреми да достигне своята цел (оцеляването), а се интересува само от от движението си към нея, може и да е целенасочено, но обикновено не е целесъобразно. Поради което целта обикновено остава недостижима.

  9. 9 Профил на gentilebg
    gentilebg
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Целта е важна, но също така е важно и да се върви. По Пътят.
    Двете едно без друго са безмислени.

  10. 10 Профил на Бай Благой
    Бай Благой
    Рейтинг: 541 Неутрално

    И този текст е в частта "Анализи"?! Това не е никакъв анализ, а изрезка от нечий дневник. Думите в него сигурно значат много за автора, но на мен не ми дават нищо ново...

    "Пътят често е много по-важен от целта"... от тазиква мелодраматични сентенции се вдъхновявах в гимназиалните ми години, когато слушах "Knocking at zour back door" на Purple...

  11. 11 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3855 Неутрално

    До коментар [#8] от "glog":

    "Боговете ни наказват като изпълняват желанията ни"

    klimentm
  12. 12 Профил на Shtiliyan Shtiliyanov
    Shtiliyan Shtiliyanov
    Рейтинг: 8 Неутрално

    бих добавил само, че ако няма цел към която да се стремиш, няма да има и "интересен" път (към нея)! Защото, предполагам вече сте се сетили за една мъдра мисъл - "Ако не знаеш къде отиваш, как ще разбереш дали си пристигнал?"

  13. 13 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 636 Неутрално

    До коментар [#11] от "klimentm": "Боговете ни наказват като изпълняват желанията ни"

    Кlimentm, моля да бъда извинен, може би съм прекалено тъп, но не мога да направя логическа връзка между моя коментар #8 и цитирания по-горе ваш коментар за него. Затова няма как разумно да ти отговоря.

  14. 14 Профил на Liliana Simeonova
    Liliana Simeonova
    Рейтинг: 217 Неутрално

    Празни импресии на един доста скучен човек. (Само да не го сбърка някой с Idle Thoughts of an Idle Man на Джером К. Джером, което е брилятно произведение.) Защо "Дневник" си прави труда да публикува толкова посредствен материал?! Сигурно защото е август и няма постъпления на интересни материали.

  15. 15 Профил на foxa5
    foxa5
    Рейтинг: 922 Неутрално

    Празни мисли на един празен човек, и то в частта анализи.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK