За скрития културен факт

За скрития културен факт

© Георги Кожухаров



"Дневник" препечатва изказването на проф. Александър Кьосев от конференцията "Културата развива градовете", посветена на облагородяването на градската среда, която се проведе в София през май. Дискусията беше проследена от портал "Култура", Заглавието е на "Дневник".


Темата на това, за което ще говоря, се нарича културна среда и качество на живот. Най-напред ще засегна какво е възможно и какво е трудно и почти невъзможно да се управлява в културата. Относително разработен е механизмът на подкрепа и управление на такива неща като изкуства, творци, творчески продукти. По-трудно се управляват културни процеси, например децентрализацията. Относително разработен е и процесът за подкрепа на т.нар. културни индустрии. По-трудно се управляват публики. Аз ще говоря за онази част от културата, която е най-трудна за управление, в някакъв смисъл почти невъзможна за управление и тя трябва да бъде наречена среда.


Бихме могли да мислим културата като механизъм за производство и консумация на смисъл. От тази гледна точка културата може да се възприеме като тотална смислова среда, в която човек живее и няма шанс той да излезе от нея.




Културата не е само изкуства, не е само интелектуална дейност, не е само сектор, тя не е само културни индустрии, тя е онази среда, в която ние живеем. Човек живее едновременно в природна и в културна среда. Обикновено природната среда е донякъде окултурена. И естествено подобна среда на живот трудно се управлява.


Понятието качество на живот се разпространи в социологията през последните 20 години и вече има огромен брой изследвания върху качеството на живот в определени градове, на определени социални прослойки и групи. Качеството на живот е комплексен фактор, който се състои от взаимодействието на много различни фактори. На първо място това е икономическият фактор, следват условията, които благоприятстват един здравословен начин на живот, условията, които благоприятстват един сигурен начин на живот, после т. нар. социална кохезия и накрая почти винаги се прибавя култура. Макар че как и за какво културата допринася за качеството на живот не е ясно и особено неясно става щом социолозите започнат да мерят. Те имат специфични индекси и там културата не се появява. Тя се появява в общите декларации, но когато се стигне до мерене, е много трудно тя да бъде измерена.


Все пак е добре да придобием яснота по отношение на това какво в градовете представлява културната среда и защо и как е важно да я имаме предвид, както и как тя допринася за качеството на живот. Не всички култури трябва да бъдат подкрепяни. Трябва да намерим онази точка на културата, която трябва да бъде подкрепяна. Има култури ксенофобски, расистки, изолационистки, националистически – те не трябва да бъдат подкрепяни, те не заслужават социална и управленска подкрепа. Какво тогава можем да подкрепяме в областта на културата. Първо – достъп до качествени културни продукти. Културата като смислова среда трябва да се подкрепя тогава, когато тя е условие за достойнството на гражданите. В сфери като хигиена, здравеопазване, сигурност винаги има един допълнителен културен коефициент, който е невидим и който се скрива зад друга проблематика и факти. Друга сфера е урбанистичната материална култура – в какво състояние са тротоарите, улиците, пътните значи и пр. Нечистата улица не просто е нечиста, тя символизира небрежност, липса на грижа и хигиенни политики. Тоест това е невидимият културен коефициент, който се прибавя към хигиенния проблем.


В много градове е възприета културна и управленска политика, политиката на т. нар. zero tolerance. Нулевата толерантност представлява преследване и на най-малкото нарушение. Един счупен прозорец, казва Рудолф Джулиани, бившият кмет на Ню Йорк, вече е проблем. Защо е проблем един счупен прозорец? Не само защото е нездравословно и неестетично, а защото той символизира настъпването на безредието, факта, че тази част на града е запусната. Броени месеци след това цените на имотите в нея започват да спадат, там се заселват друг тип градски групи и като цяло според този възглед средата започва да се движи към упадък. Тоест зад социалния факт има един скрит културен факт, има послание – тук нещо не е наред, тук няма грижа, тук няма човешко отношение към градската среда. Обратно, ако в определени части на градовете се заселят артисти, творчески кръгове, ако те станат културноекзотични, там се вдига престижът на мястото. Очевидно в Пекин, където казват, че бил най-мръсният въздух на света, това освен всичко друго сигнализира, че никой не уважава достойнството на пекинския гражданин, не се грижи истински за него, той е оставен на себе си, оставен е да се оправя сам с този екологичен проблем.


Има много примери, от които става ясно, че градската среда уважава или не уважава достойнството на своите граждани. Българската комерсиална визуална среда не уважава знаците за движение. Отидете на което и да е кръстовище и вижте как знаците за движение са заобиколени от реклами, които ги смачкват и ги скриват. Това е сериозен проблем за движението по софийските улици. Разбира се, то символизира неуважението към правилата за движение, към шофьорите и пешеходците, които се движат по тези улици. Няма да давам пример с архитектурни шедьоври, които не уважават контекста, в който се пораждат. Когато в един град по тротоарите има плавни преходи от тротоара към улицата, това не просто е улеснение за хората, които са в неравностойно положение, а изразява, че градската политика и градската среда като цяло уважават различията и осигуряват възможност за всички граждани в света – независимо дали са млади или стари, с някакви дефекти или без никакви дефекти – да имат еднакъв достъп до градските пространства, да се движат свободно и да се чувстват нормални хора.


И стигам до т.нар. култура на общуване. Обикновено това е някаква метафора, която нищо не значи и ние я употребяваме с голяма лекота, но всъщност значи адски много.


Културата на общуване със сигурност допринася за качеството на живот. Ние не можем да кажем как, не можем да го измерим, но интуитивно знаем, че културата на невраждебно, вежливо, внимателно общуване по някакъв начин допринася за качеството на живот. Един пример за общуване – до нас има магазин за перилни препарати и аз влизам често в него, за да пазарувам. Там има две продавачки, които винаги говорят помежду си. Като продавачки аз нямам никакви оплаквания от тях – те ме обслужват бързо, никога не са направили нещо нередно и аз съм доволен от начина, по който те функционират. Но те не ме забелязват, когато вляза в магазина, защото говорят помежду си. В немски магазин, в швейцарски магазин, във френски магазин това, разбира се, е невъзможно. Там продавачът знае своята роля и знае ролята на клиента и купувача, между тях има формални ролеви отношения и има код на вежливост, който се спазва по един естествен и очевиден начин. Веднъж аз направих на тези момичета забележка, че не ми обръщат внимание и те ми казаха: "Добре, вие какво искате, нали ви обслужваме." И аз не можах да им обясня какво искам, не можах да им обясня, че всяка една роля в градското общуване е скрито свързана с тактически код и той трябва да се спазва.


Това са части от културата, които със сигурност са страхотно важни, със сигурност допринасят за качеството на живот, със сигурност не можем да ги управляваме и все още не знаем как да ги мерим. Но за тях трябва да се говори, защото това е важно.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (12)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на haokarapora
    haokarapora
    Рейтинг: 488 Любопитно

    Когато се използвува "Повратната точка" на Малкъм Гладуел, не трябва ли, това да се посочва?!

    haokarapora
  2. 2 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 2303 Неутрално

    Най-накрая да видя написано в наша медия, че културата на уважението е всъщност начало на всяка култура...

    У нас за лултурата се мисли най-често в категориите на образованието и изкуството, а трябва да се започне от другаде...

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.
  3. 3 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 229 Весело

    До коментар [#1] от "haokarapora":

    Наистина ли мислиш, че за Джулиани и счупените прозорци единственият възможен източник е Гладуел?

  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4640 Неутрално

    Много вярно обобщение на Кьосев.

    klimentm
  5. 5 Профил на Petleshev
    Petleshev
    Рейтинг: 3613 Неутрално

    Неприятно е и няма, какво да се лъжем...! Повечето българи са невероятно мърляви и безотговорни! Без никакъв усет за чистота, ред и естетика!

    Бивш tww09306483.
  6. 6 Профил на B52
    B52
    Рейтинг: 1501 Неутрално

    Понятието качество на живот се разпространи в ....

    За съжаление качеството на живот в БГ е доста плачевно, като причината за това далеч не е главно икономическа.
    Липсата на елементарни правила, на върховенство на Закона, на каквато и да е било "предвидимост", на толерантност и култура (на общуване, на ценности) е това което превръща живота в борба за оцеляване, а не в процес на узряване и надхраждане, така както е в "белите" държави...
    Толкоз можем като колектив явно

    He had decided to live forever or die in the attempt, and his only mission each time he went up was to come down alive.
  7. 7 Профил на azyty
    azyty
    Рейтинг: 395 Неутрално

    Моят дом - моята крепост. Следователно извън крепостта са враговете.
    Веруюто на ЖК

  8. 8 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 782 Неутрално

    Абсолютно верни разсъждения на г-н Кьосев, но явно подобни послания трудно достигат до т.н. маси. Не на последно място поради нивото на "културата" и на медиите....

  9. 9 Профил на puknatastotinka
    puknatastotinka
    Рейтинг: 1315 Весело

    А, това с продавачките е част от корпоративната култура, която разбира се, също сериозно допринася за качеството на живот.

  10. 10 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3940 Неутрално

    ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА

    бла бла...

    Поганска Антикултура:

    МОЧА и хиляди мочаподобия

    "За скрития културен факт

    От Александър Кьосев"

  11. 11 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3940 Неутрално

    Това ли е уважение?

    Гражданите да бъдат нарични от "елита"
    прост и неблагодарен Материал???

  12. 12 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1602 Неутрално

    До коментар [#1] от "haokarapora":

    Теорията за счупения прозорец е на Уилсън и Келинг.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK